Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2021 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви тричленен състав, в открито съдебно заседание на втори декември през 2021
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2403/2021 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.Б.К.,
подадена чрез адв. Б. от ВАК против Решение № 507/24.08.2021 г. постановено по
НАХД № 2752/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4710663, издаден от ОД на
МВР-Варна, с който на касатора на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Решението е оспорено с
основанията на чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК– неправилно приложение на
материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че към настоящия момент К. не
е управител на дружеството. Сочи се, че при заснемане на нарушението не са
отразени датата и часа на заснемане на обекта, не е посочено дали е приспаднат
дължимия по закон толеранс. Твърди, че поради наличието на повече от един
автомобил на пътното платно не става ясно, чия скорост е измерена. Сочи се , че
не е съобразено Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. по
описа на Върховния административен съд. Сочи се на неправилно тълкуване на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като
счита че няма предвидена правна възможност нарушението да бъде установено с
помощта на мобилно автоматизирано техническо средство. Моли решението на Районен
съд-Варна да бъде отменено и да се отмени електронния фиш.
Ответникът – ОД на
МВР Варна оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на
Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли
решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид
доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд-Варна е бил Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4710663, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на
касатора на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400,00 лева. Б.К. е
санкциониран заради това , че на 09.04.2021
г. в 16.14 часа в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“, до стадион „Варна“, в
посока бул. „Осми Приморски полк“, при управление на лек автомобил марка „////“
с рег.№ ////, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. е управлявал
автомобила със скорост 83 км./ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС /ARH CAМ S1.
За да потвърди електронния фиш, въззивният
съд е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона. Установил е, че
доколкото не са представени доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила, то правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на К.. От приложените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е одобрен тип средство
за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, като надлежно е бил
попълнен протокол за използване на АТСС. За неоснователно е прието
възражението, че предвид многото служители в дружеството, не е ясно на кого
точно е предоставен автомобила за управление, защото предоставянето на
автомобилите за управление в дружеството е въпрос на вътрешна организация и
контрол.
Решението
на ВРС е правилно.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил
фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните
доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и
в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на оспорения
електронен фиш. Мотивите на оспореното
съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Според текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП /Нова - ДВ, бр.
19/ 2015 г./ "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Цитираните разпоредби от ЗДвП опровергават твърдението в касационната
жалба, че „идеята на законодателя е да се издава електронен фиш… в отсъствие на
контролен орган“.
Настоящият състав намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон, т. е. че са изпълнени изискванията на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи /наричана
по-долу Наредбата/ за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и
съответно, че не са констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена
горепосочената Наредба , с която
министърът на вътрешните работи детайлно е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми
обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им
при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения
начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (съгл. чл. 9 от
Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това
Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и
заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства и
затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията, на
ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г., ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., ДВ, бр. 54 от 5.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) и
последвалите изменения и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г.,
в сила от 16.01.2018 г.), издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, както и с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, т. е. с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като в този случай
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. В тази
хипотеза присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата)
в патрулния автомобил или извън него, по никакъв начин не оказва въздействие
върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй
като контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Предвид горното безспорно се
налага извода, че с измененията на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм., ДВ, бр. 54
от 05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) и измененията на Наредбата, вече
категорично се налага тълкуването , че отсъствието на контролен орган не е
пречка за издаване на електронен фиш.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай, видно от
събраните по делото доказателства, установяването и заснемането на нарушението
не е извършено с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
монтирано в служебен автомобил, а е извършено със стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на моторни превозни средства - преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г.
издадено от Българския институт по метрология и отговаря на изискванията
на Наредбата.
Неоснователно е възражението на касатора,
че тъй като към настоящия момент не е управител на дружеството, е лишен от
правото си да посочи кой е управлявал автомобила. Разпоредбите на чл. 186 ал. 4
и ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират
издаването на Електронния фиш на името на собственика на автомобила, в
случая автомобилът е бил собственост на юридическо лице, чийто управител е бил
касатора. Той не бил лишен от възможност да представи декларация, въпреки
обстоятелството, че вече не представлявал дружеството. По делото няма данни от
страна на жалбоподателя, да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл.
2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е
предоставено управлението на МПС, поради което се налага извода, че
административно-наказателната отговорност на К. е ангажирана правилно. Правилно
въззивният съд е отбелязал, че процесуално недопустимо е на този етап провеждане
на процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Лицето е имало възможността в
законоустановения срок да прояви процесуална активност в производството пред
административнонаказващия орган да посочи кой е управлявал автомобила, поради
което възражението е неоснователно.
Неоснователни са доводите на касатора, че
в представения снимков материал от заснемането липсва дата и час на
нарушението. Посоченият съдържа достатъчно данни за автомобила, неговия
регистрационен номер, мястото на установяване на нарушението, както и датата и
часа на заснемането. В електронния фиш нарушението е описано в достатъчна
степен нарушителят да разбере обвинението, а съставомерността му от обективна и
субективна страна се установява със събраните в хода на АНО доказателства. Взет
е предвид и толеранса от 3 км/ч., тъй като скоростта на управление на
автомобила при заснемането е 86 км/ч , а в електронния фиш е посочено
превишение от 33 км/ч. , при допустима скорост от 50 км/ч.
Неоснователно е възражението на касатора,
че поради наличието на повече от един автомобил на пътното платно не е ясно чия
скорост точно е измерена. Видно от приложените доказателства с
административната преписка, на снимката ясно се вижда, че на платното за
движение, в посока към АТСС, има само един единствен автомобил, поради което е
безспорно, че АТСС е измерило неговата скорост.
Наказанието е справедливо и съответства на
целите на наказването съгл. чл.12 от ЗАНН. Глобата е наложена във фиксирания в
нормата на чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП размер от 400, 00 лв. и не се установява
касационното основание на чл.348,ал.1,т.3 от НПК, във вр. с чл.62,ал.1 от ЗАНН.
С оглед на изложеното касационната жалба е
неоснователна. Районен съд-Варна е
постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и при правилна преценка на събраните по делото
доказателства. При извършената служебна проверка за
валидността и допустимостта на решението
,за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или
обявяване на нищожността му.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І-ви
касационен състав
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/24.08.2021 г. постановено по
НАХД № 2752/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********
да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.