Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Илиева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1002 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от В.И.Р. против Г.Ф.иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ.
Ищецът твърди, че на 07.10.2018 г. в
гр. Ботевград, докато управлявал велосипед, настъпило пътно-транспортно произшествие
по вина на Д.Д.М., който управлявал мотоциклет
Хонда“, модел “Хорнет 600 С“ с рег. № ******, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. В резултат на пътно-транспортното произшествие на
ищеца били причинени следните телесни повреди: закрита черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение със загуба на съзнание; контузия на главата челно
вдясно; контузия на меките тъкани
и екскориацио челно вдясно; кръвонасядане в областта на дясното
око; екскориацио (охлузвания)
на дясна лакътна става, ляво коляно и пръстите
на двете ръце. Твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди определя
на 30 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на произшествието; оспорва
твърдението, че поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и
претърпените от ищеца неимуществени вреди; оспорва размера на иска; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който се движел неправомерно
по пътното платно и не поставил устройство за излъчване на червена светлина
отзад на превозното средство; оспорва началната дата, от която се претендира
законна лихва.
Третото лице – помагач Д.Д.М., чрез своя процесуален представител, оспорва
предявения иск. Твърди, че виновен за катастрофата е изцяло ищецът или е
допринесъл за настъпване на катастрофата, без да уточнява конкретните
нарушения, извършени от него. Едва в пренията по съществото на спора заявява,
че при излизане от второстепен път на Т-образно кръстовище, главен път, ищецът
не е спазил знак „Стоп“ и не е пропуснал движещите се по главния път в ляво и дясно
моторни превозни средства; не е извършил маневра за пресичане на пътя или за заемане
на дясната лента на платното след „ляв завой“, а се е движел по диагонал, близо
до осевата линия, като е излязъл направо пред мотоциклета, без да даде
възможност на водача на мотоциклета да реагира. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд по чл. чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ за изплащане на обезщетение на пострадали от пътно
– транспортното произшествие
лица, трябва да са
осъществени следните предпоставки: противоправно деяние; реално претърпяна вреда, наличие
на причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата. При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до
доказване на противното. На следващо
място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България, да е причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
В тежест
на ответника е да ангажира доказателства за фактите, на които основава
възраженията за съпричиняване на вредите.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице
може да предяви
претенцията си за заплащанена обезщетение пред съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното обезщетение.
По делото са представени
доказателства,
установяващи предявяване на щетата от ищеца пред ответника – молба вх. № 24-01-938/20.12.2018г. /л.43/.
С писмо изх.№ 24-01-938/13.03.2019 г.
Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение на ищеца, тъй като е приел,
че не са представени всички доказателства, които е поискал.
За установяване на причините за
настъпване на катастрофата и поведението на всеки от участниците в нея по
делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, което съдът приема
като компетентно и обективно дадено. От него се установява следният механизъм
на настъпване на катастрофата: На
07.10.2018 г., около 13,00 часа, в светлата част на денонощието,
мотоциклет„Хонда Хорнет 600 С“ с рег. № ****** се е движел в гр. Ботевград по
бул. „Цар Освободител“ в посока от центъра на града към кръстовището с магазин
„Кауфланд“. Ищецът, който е управлявал велосипед, е излязъл от магазин „Кауфланд“ и е предприел в
района на кръстовището маневра „завой наляво“, когато мотоциклетът се е намирал
на около 49 метра от него. Мотоциклетът, достигайки мястото на удара със
скорост на движение около 61 км/ч, е блъснал велосипедиста отзад в областта на
задното колело. В резултат на удара ищецът е изгубил равновесие и е паднал на
пътното платно, а мотоциклетистът е изминал 4-5 метра, след което е спрял. Дължината
на опасната зона за спиране на мотоциклета, при скорост от 61 км/час, е била
около 47 метра. При движение с разрешена скорост от 50 км/час, дължината на
опасната зона е била 35 м. От техническа
гледна точка водачът на мотоциклета е имал
възможност да възприеме велосипедиста като опасност от момента, в който е навлязъл от лявата в
дясната половина на платното за движение при изпълнение на маневра “завой
наляво“ - от около 49 метра. Според вещото лице, мотоциклетистът е могъл да
предотврати катастрофата и при скоростта, с която се е движел от 61
км/час, и при движение с разрешена
скорост от 50 км/час, чрез аварийно спиране. Причина за настъпване на
произшествието, според заключението, са субективните действия на водача на
мотоциклета, изразили се в движение с превишена скорост и закъсняла реакция за
аварийно спиране. Ищецът е извършвал ляв завой на място, разрешно за извършване
на тази маневра. В материалите по делото липсват данни за оборудването на
велосипеда.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, чието заключение съдът
прпиема. От същото се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните
телесни повреди: мозъчно сътресение; контузия на главата челно вдясно; насиняване
в областта на дясно око; контузия на гръдния кош; охлузване на дясна лакътна
става, ляво коляно, пръстите на двете ръце. Проведено е било 3-дневно
комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение при постелен режим и
активно наблюдение в УМБАЛ „Света Анна" - София, Клиника по неврохирургия,
през периода 07.10.2018 г. - 10.10.2018 г. Постепенно оплакванията са отзвучали,
не са били установени данни за неврологичен дефицит по време на престоя в клиниката.
Ищецът е бил изписан в ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма), без
възбудна или отпадна неврологична симптоматика, отречен синдром на МРД. Дадени са
били указания за спазване на лечебно-охранителен двигателен режим за три
седмици, диетичен режим и са били предписани медикаменти - аналгин и парацетамол
при нужда. Според вещото лице, лечебният и възстановителен период при мозъчно сътресение
продължава средно 20 до 30 дни, при липса на усложнения. Няма данни по делото
при ищеца да са настъпили усложнения. В резултат на получените травматични
увреждания той е претърпял значителни болки и страдания за срок до 10 дни и
умерени до 20-30 дни. Няма медицински документи по делото за настъпили трайни
последици за неговото здраве.
При така събраните по делото доказателства съдът приема иска за доказан по
основание. От заключението на автотехническата и медицинска
експертиза се установява настъпването на юридическите факти от състава на
чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ, а именно : на 07.10.2018 г. е настъпила катастрофа по вина на водача на мотоциклет
Хонда“, модел “Хорнет 600 С“ с рег. № ******,
при която ищецът е получил телесни повреди, от които е претърпял болки и
страдания. При справка на публичния сайт на Г.Ф.се установява, че за процесния
мотоциклет не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на произшествието.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата – 80 г.,
вида и характера на претърпените телесни повреда, установени от медицинската
експертиза - мозъчно сътресение; контузия на главата челно вдясно; насиняване в
областта на дясно око; контузия на гръдния кош; охлузване на дясна лакътна
става, ляво коляно, пръстите на двете ръце. Съдът съобрази вида на проведеното
лечение - 3-дневно комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение при
постелен режим и активно наблюдение в УМБАЛ „Света Анна" - София, Клиника
по неврохирургия, през периода 07.10.2018 г. - 10.10.2018 г. Съдът съобрази
пордължителността на лечебния и
възстановителен период - 20 до 30 дни, както и периодът на интензивни болки и
страдания до 10 дни, след което ищецът е изпитвал умерени болки до 20-30 дни. При определяне на обезщетението
съдът съобрази и типичните за механизма на катастрофата и периода на лечение
стрес и негативни емоционални преживявания. От друга
страна, по делото бе установено, че ищецът е възстановен от получените телесни
повреди, не са настъпили усложнения и трайни последици за неговото здраве.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 10 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който се движел неправомерно по пътното платно и не поставил устройство за
излъчване на червена светлина отзад на превозното средство.
Възраженията
са неоснователни.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установи,
че единствената причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача
на мотоциклета. Ищецът не е допринесъл за настъпване на катастрофата – извършил
е маневра „завой наляво“ от място, разрешено за такава маневра, по време,
когато процесният мотоциклет, който се е движел с превишена скорост, се е
намирал на разстояние от около 49 метра, надхвърлящо опасната му зона за
спиране. По делото не се установи дали велосипедът е имал устройство за
излъчване на червена светлина отзад, но дори и да не е имал такова устройство, ищецът
с поведението си не е допринесъл за настъпване на катастрофата, тъй като се е
движел в светлата част на денонощието, около 13.00 часа, и е бил ясно видим за
водача на мотоциклета.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл.
380 пред застрахователя,
сключил застраховката
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Следователно, Фондът изпада в забава не от настъпването
на деликта, а от момента, в
който е изтекъл
законният срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна претенция. По делото се
установи, че ищецът е отправил претенция до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение на 20.12.2018 г., като срокът за отговор изтича на 20.03.2019
г., поради което законна лихва се дължи за периода от 21.03.2019 г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 151.66 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 125 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 476.66 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 320 лв.
върху уважената част от иска/400 лв. – 80 лв., платени от ищеца/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на В.И.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.Й., на основание чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ, сумата от 10 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: мозъчно сътресение; контузия на главата челно вдясно; насиняване в
областта на дясно око; контузия на гръдния кош; охлузване на дясна лакътна
става, ляво коляно, пръстите на двете ръце, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.10.2018 г., по вина на водача
на мотоциклет Хонда“, модел “Хорнет 600
С“ с рег. № ******, за което моторно превозно средство няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите/, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30
000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 13.03.2019
г. – 20.03.2019 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на В.И.Р., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 151.66 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.И.Р. да заплати на Г.Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 125 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на адвокат Г.Й. ***,
с адрес за призоваване: гр. София, бул. ******, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 476.66
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на държавата, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 320 лв. върху
уважения иск.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г.Ф.–
Д.Д.М., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: