РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 16.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 199 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт Д. И.,
против решение № 260035 от 07.10.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 484 по описа за 2020 година на
Ловешкият районен съд, с което осми състав е изменил наказателно
постановление № 511380-F529311 от
13.05.2020 год. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ
-ОПР -17 от 17.05.2018 г., в частта, с която е наложена на „Сопотски хан -
Карови” ЕООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Л.М., ЕГН **********
на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал. 1
от ЗДДС административно наказание имуществена санкция в размер на 700,00 лева,
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006 на МФ, като намалил
размера на имуществената санкция на 500,00 лева. Касационният жалбоподател твърди, че при установената
фактическа обстановка РС е извел неправилни изводи. От съда се иска отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде потвърдено в цялост издаденото наказателно постановление.
Срещу посоченото решение е постъпила
касационна жалба и от „Сопотски хан – Карови“ ЕООД, чрез пълномощник, в частта
с която е осъдено
дружеството да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 300
/триста/лв. юрисконсулско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред PC Ловеч. Касационният жалбоподател твърди, че решението в тази
част е неправилно и незаконосъобразно с доводи, че така определеният размер е
завишен. Моли съдът да постанови решение, с което да измени решението на PC
Ловеч в оспорената му част, като съобрази предвидения в закона предел.
В съдебно заседание касаторите,
редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Ответниците по касационната жалба, редовно призовани не се явяват и не
се представляват.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба на ТД на НАП, като намира мотивите на първоинстанционния съд за изменение на административното
наказание за обосновани. Излага, че административната санкция има за цел да поправи и превъзпита извършителите,
поради което счита, че генералната и специална превенция биха били изпълнени и
във вида, в който НП е изменено. Счита за основателна касационната жалба на дружеството за изменение на
решението.
В настоящото производство от
страните не са представени нови писмени доказателства, установяващи
касационните основания.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни
основания, доводите на страните и като извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежни страни, съгласно
чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно
обжалване, поради което същите са процесуално допустими.
Разгледана по същество, настоящият състав
намира касационната жалба на ТД на НАП – гр.Велико Търново за неоснователна, а
касационната жалба на „Сопотски хан – Карови“ ЕООД за основателна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 28.11.2019г. от служители на
ТД на НАП Велико Търново бил съставен АУАН № F529311 срещу „Сопотски хан –
Карови“ ЕООД, гр.Ловеч, представлявано от представлявано от А.Л.М., затова, че
при проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – бистро
„Сопотски хан“, находящ се в с.Сопот, експлоатиран от дружеството, не за всяка консумация,
заплатена в брой се издава фискална касова бележка. При извършено плащане от
проверяващият екип в 18:04 ч.на 15.11.2019г. за един брой такса за ползване на тоалетна на
цена и стойност 0.50 лв., заплатени
в брой на бармана в обекта, който приел плащането, не издал фискална касова
бележка от наличното и работещо фискално устройство модел „Датекс DP 25 “ с ИН
на ФУ: DT494213.
Актосъставителят приел, че горното деяние
представлява административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006
година на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По
съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство не е подал
писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1
от Наредба №Н-18/2006 година на МФ и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и
неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно
административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към
административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение. Съдът е
приел че размера на наложената имуществена санкция от 700 лева не е съобразен
с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН. С горните
мотиви решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера
на наложената санкция до минимума на 500 лева.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя ТД на НАП – гр.Велико Търново за
неоснователни, а решението, в частта за изменението на санкцията, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Според ангажираната от наказващият орган
разпоредба на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
в случаите по т.1-по чл.3 ал.1-за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 и по т.2-по чл.3 ал.2-за всяко плащане,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.3 ал.1.
Доколкото административното нарушение „неиздаване на касова бележка” се
извършва чрез бездействие, за доказването му следва безспорно да бъде
установено наличието на задължение на наказаното лице да издаде касова бележка.
Такова задължение възниква при извършване на продажба, при която плащането е извършено
в брой.
По делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. Видно от събраните по делото
доказателства, в бистрото на дружеството „Сопотски хан – Карови“ ЕООД,
в деня на проверката е извършено плащане в брой, за което не е издадена
фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. При това
същият е бил санкциониран по текста на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ налагането
на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева за юридическите лица и
едноличните търговци, които не издават документ по чл.118, ал.1, в случая фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон).
Във
връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в
оспореното съдебно решение, че в случая при
определяне размера на имуществената санкция наказващият орган не се е съобразил
с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания и неправилно е наложил на дружеството санкция в размер
на 700 лева, над минимума. В случая доколкото по делото АНО не е ангажирал
писмени доказателства от които да се установява, че нарушението се явява такова
с по - висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид, за това нарушение издаденото и атакувано НП правилно
е изменено към минимума съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС на
500.00 /петстотин/ лева, отчитайки и другото констатирано нарушение за
установена положителна разлика на касовата наличност в размер на +1.10 лева.
Така наложеното се явява достатъчно за постигане целите на наказанието по
смисъла на чл.12 от ЗАНН.
От касационният състав не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление.
Напълно
се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена
санкция към минималния предвиден от законодателя размер.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
Обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното
производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН,
притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя,
един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава
изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид
това правилно
районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в
процедурата по издаване на санкционния акт.
С оглед на изложеното, съдът намира
касационната жалба на ТД на НАП – гр.Велико Търново за неоснователна, а
решението на Районен съд Ловеч в процесната част за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав намира касационната
жалба на „Сопотски хан – Карови“ ЕООД за основателна по следните аргументи:
В първоинстанционното производтво ТД на НАП
– гр.Велико Търново е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание своевременно е направено искане
за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателят е предвидил, че размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. При
това определеният от РС размер за процесуално представителство на юрисконсулта
от 300 лева е завишен и следва да бъде намален на 120 лева, който съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
В
този смисъл решението на РС в тази част следва да се измени като се осъди
дружеството да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по нахд №484/2020г. по описа на
Районен съд Ловеч в предвидения законов размер от 120 лева.
Мотивиран
така, Ловешки административен съд, в настоящият касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260035 от 07.10.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 484 по описа за 2020
година на Ловешкият районен съд, с което осми състав е изменил
наказателно постановление №
511380-F529311 от 13.05.2020 год. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ -ОПР -17 от 17.05.2018 г., в частта, с която
наложеното на „Сопотски хан - Карови” ЕООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ *********,
представлявано от А.Л.М., ЕГН ********** на основание чл.53 във вр. с чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал. 1 от ЗДДС административно наказание
имуществена санкция, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006
на МФ, е намалено от 700,00 лева на 500,00 лева.
ИЗМЕНЯВА горното решение в частта му за
разноските, като:
ОСЪЖДА
„Сопотски хан - Карови” ЕООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Л.М.,
ЕГН ********** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 120.00
/сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.