Р Е Ш Е Н
И Е № 637
гр.Пловдив, 19.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №206 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 19.02.2015 г. между ищеца “МБАЛ-АСЕНОВГРАД”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив,
ул.”Александър Стамболийски” №28, представлявано от И.Й.Ч., в качеството му на
изпълнител на болнична помощ, от една страна, и ответното юридическо лице е
сключен договор №161323 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с
който ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно извършената през
съответния месец и отчетена от ищеца болнична медицинска помощ. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и
отчетена болнична медицинска помощ, оказана през месеците февруари, март,
октомври, ноември и декември 2016 г. Дължими са сумите: 21 338 лв. за м.02.2016
г.; 67 889 лв. за м.03.2016 г.; 24 517 лв. за м.10.2016 г.; 1 951 лв. за
м.11.2016 г.; и 1 690 лв. за м.12.2016 г., като общо дължимата сума е 117 385
лв. Ищецът признава, че с приложение №2 към чл.40 от горепосочения договор е
уговорено заплащане на извършената и отчетена медицинска дейност в рамките на конкретни
пределни стойности (лимити), както и, че ответникът е извършил плащане за
горните периоди в рамките на т.нар. лимити. Не е заплатил, обаче, т.нар.надлимитна дейност в горните размери. В тази връзка ищецът
възразява, че клаузите на договора досежно лимитите са нищожни поради
противоречие със закона – императивните норми на чл.52 от Конституцията на РБългария и чл.35, ал.1, т.1 ЗЗО, гарантиращи право на
здравноосигурените лица да получат медицинска помощ. Същите клаузи са в
несъответствие и със задължението на НЗОК да заплати оказването на медицинска
помощ на здравноосигурените лица съгласно чл.45 и чл.47 ЗЗО. Възразява се още,
че обемът на медицинската помощ и нейното заплащане не могат да бъдат
ограничавани с подзаконов нормативен акт, нито с индивидуален договор или анекс
за изменението му. Твърди се, че НРД-2015 г. не съдържа разпоредби, свързани с
въвеждане на лимити за заплащане на болничната помощ, като в тази насока е и
формираната съдебна практика. Въз основа на изложените твърдения и възражения,
в исковата молба е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 117 385 лв., представляваща
дължима и незаплатена стойност по договор №161323/19.02.2015 г. и допълнително
споразумение №28/27.05.2016 г. за извършена и отчетена медицинска дейност по
клинични пътеки, по отчетни периоди, както следва: 21 338 лв. за м.02.2016 г.;
67 889 лв. за м.03.2016 г.; 24 517 лв. за м.10.2016 г.; 1 951 лв. за м.11.2016
г.; и 1 690 лв. за м.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д.,
оспорва исковете. Не оспорва сключването на процесния договор и предмета на
същия. Възразява, че на ищеца не се следва заплащане на надлимитната
дейност, а само на тази, която е по размер, определен в Приложение №2 към
договора. Поддържа, че фактурираните от ищеца дейности за посочените в исковата
молба периоди са изцяло заплатени. Възразява, че ищецът не е мотивирал
необходимост от увеличаване на пределните стойности пред НЗОК със съответно
искане, в което да посочи новонастъпили обективни
обстоятелства. Възразява още, че отказът, мълчалив или изричен, на НЗОК да бъде
увеличена стойността на заплащаните медицински услуги, подлежи на съдебен
контрол пред съответния административен съд. Ищецът не е изпълнил процедурата
по оформяне на корекция, а е фактурирал дейност само до определените лимитни
стойности, поради което заплащане на друга такава не му се дължи. Възразява и
по поддържаната от ищцовата страна теза за нищожност на договорни клаузи поради
противоречие със закона. Развива подробни съображения в тази насока. Поддържа,
че заплащането на извършената медицинска дейност не е неограничено, а нарочно
регулирано в рамките на административно разпределени обеми, в която връзка се
позовава на нормите на чл.4, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК, чл.28 – чл.62 ЗЗО и цитирани в отговора подзаконови нормативни актове, в това число НРД.
Поддържа, че лимитирането не нарушава правото на здравноосигурените лица на
достъп до медицински услуги. В обобщение счита исковете за неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в т.ч.юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер 300 лв.
В допълнителната
исковата молба ищецът се позовава на решение №493/12.01.2018 г. по адм.д.№11702/2016 г. на ВАС, с което е обявено за нищожно
Решение №РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на надзорния съвет на НЗОК в частта относно
приетите правила за определяне стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 ЗБНЗОК за
2015 г. Позовава се и на разпоредбите на §9 и §11 ПЗР ЗБНЗОК 2016 г. Поддържа,
че за 2016 г. е формиран излишък от бюджета на НЗОК в размер 1 624 392 лв.,
което препятства извода за изчерпани средства за финансиране на оказана
болнична помощ.
В отговор на допълнителната
исковата молба ответникът заявява, че подържа своите възражения. Поддържа, че е
изправна страна по сключения договор, както и че е заплатил уговореното
възнаграждение. Във връзка с възраженията си, основани на разпоредбите на чл.4
ЗБНЗОК, се позовава на решение №2 от 22.02.2007 г. на КС по к.д.№12/2006 г., с
което е прието, че идентична разпоредба от закона за 2007 г. не противоконституционна, в частност не
противоречи на чл.52, ал.1 от Конституцията.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е
лечебно заведение за болнична помощ и през 2016 е извършвал болнична медицинска
помощ. Ответникът от друга страна съгласно чл.6, ал.1 ЗЗО е юридическо лице с
предмет на дейност осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Установява се, че между ищцовото дружество и ответника, представляван от директора
на РЗОК, е сключен договор №161323/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки. Ищецът е изпълнител по договора, който се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени
лица по § 2, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ)
и на лицата по § 7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г., болнична помощ по клинични пътеки,
посочени конкретно в договора, а ответникът е възложител, който се задължава да
заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в договора. Според чл.5 от договора
изпълнителят е длъжен да осигури непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по отношение здравноосигурените лица съгласно условията в НРД за 2015
г., да разполага по всяко време на изпълнението на договора с медицински
специалисти и да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица
за дейност, предмет на договора. В чл.28 и сл. от договора е предвидено, че
дейностите се заплащат след представяне от изпълнителя на първични медицински и
финансовоотчетни документи, изчерпателно посочени. Документите се представят
ежемесечно до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността.
Възложителят заплаща за извършена и отчетена дейност ежемесечно след проверка
на документите. В договора е уреден е редът за отчитане на дейностите –
ежедневен отчет по електронен път – чл.32, ал.1, както и задължение на
възложителя да изпраща на изпълнителя месечно известие, даващо информация за
потвърдената за заплащане дейност, съответно отхвърлената за заплащане дейност
и основанията за отхвърляне – чл.32, ал.11. В чл.32, ал.13, т.т.1-6 от договора са уредени основанията за отхвърляне на
заплащане, в това число основание за това е „дейност, надвишаваща стойността по
чл.42“. Според чл.42, ал.1 от договора стойността по финансово-отчетните
документи по чл.28 и чл.52, ал.1 не следва да надвишава размера на определените
стойности на изпълнителя по реда на чл.4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в
приложение №2. Според чл.42, ал.4 отхвърлената от заплащане медицинска дейност,
надвишаваща стойността по ал.1 и посочена в месечното извлечение, се заплаща от
възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК.
Прието е като
доказателство по делото допълнително споразумение №28/27.05.2016 г. към горния
договор, с което същият се изменя и допълва във връзка с приемането на Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за
здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.). Със споразумението са въведени
промени относно клиничните пътеки, по които се осъществява дейността, заплащана
от възложителя. Предоговорени са цените на дейностите
по клинични пътеки. Създаден е нов раздел VІ „Условия и срокове за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ“ – чл.31 и сл., с който е договорено
ежедневно електронно отчитане от изпълнителя на оказаната за денонощието
дейност, включена в предмета на договора. Уговорено е, че възложителят не
заплаща за дейност, която не е подадена в електронния отчет. След окончателна
обработка на данните от дневните отчети, на седмия ден от края на отчетния
месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие,
съдържащо отхвърлената от заплащане дейност и основанията за отхвърляне – чл.31,
ал.10. Основанията за отхвърляне на плащането са изброени в чл.31, ал.12. В
чл.32 са посочени първичните медицински и финансовоотчетни документи, които
следва да бъдат представени от изпълнителя за извършване на плащане от
възложителя. След допълнителното споразумение чл.33, ал.1 от договора придобива
следното съдържание: „Възложителят определя стойности на дейностите за болнична
медицинска помощ, съобразно Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4,
ал.1 и ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., приети на основание чл.4,
ал.3 от ЗБНЗОК за 2016 г. от Надзорния съвет на НЗОК.“ Уговорено е в чл.34,
ал.1 от договора, изменен с цитираното допълнително споразумение, че
възложителят закупува от изпълнителя дейности съгласно този договор в рамките на
стойностите и обемите, определени по чл.33. Уговорено е месечните стойности на
заплащаните дейности да се определят в Приложение №2 към договора. Уговорено е
също така потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните
известия по чл.31 да са в рамките на стойностите за съответния месец в
Приложение №2 към договора. Според уговореното в чл.37, ал.3, в месечните
известия по чл.31 възложителят посочва дейностите и медицинските изделия,
отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец в Приложение
№2 към договора. В чл.39, ал.2 от изменения със споразумението договор е
предвидено, че при извършени и отчетени от изпълнителя случаи на стойност,
надвишаваща определената месечна стойност в приложение №2, изпълнителят подава
в сроковете за отчитане по чл.31, ал.10 писмено заявление до възложителя за
увеличаване на месечната стойност и посочва причините за допускане извършването
на такива хоспитализации. В този случай възложителят извършва проверка на
цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя, след което изготвя доклад до
управителя на НЗОК с мотивирано искане за корекции на стойностите, който се
внася за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК, който според чл.40, ал.2 и
ал.3 от договора утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична
медицинска помощ на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета
на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична помощ на национално ниво и
взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на
потвърдените дейности.
Представени са като
писмени доказателства допълнителни споразумения към горния договор, с които се
приема и актуализира приложение №2, неразделна част от договора, което отразява
утвърдените от НС на НЗОК стойности на дейностите за болнична помощ за
месеците, обхванати от ищцовата претенция.
Установява се от
приетата по делото справка от ответника за извършена надлимитна
дейност, че ищецът е отчел такава за процесния период от време по периоди и
стойности, както следва: 21 338 лв. за м.февруари 2016 г.; 67 889 лв.
за м.март 2016 г.; 24 517 лв. за м.октомври 2016 г.; 1 951 лв. за
м.ноември 2016 г.; и 1 690 лв. за м.декември 2016 г., общо 117 385
лв. за 2016 г.
Представени са писмени
искания от ищцовото дружество до директора на РЗОК за
заплащане на извършената от лечебното заведение дейност по горната справка.
На съда е служебно
известно, че на 17.01.2017 г. е прието Решение №РД-НС-04-11 на Надзорния съвет
на НЗОК, с което е решено: 1.) да се закупи отчетената дейност на изпълнителите
на болнична медицинска помощ, които имат отчетена и незаплатена дейност по
клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури и приложените по
тях медицински изделия, извършени през периода м. април 2016 г. - м. ноември
2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение 2 към
сключените договори със съответните изпълнители.; 2.) възлага на управителя на
НЗОК да разпореди на директорите на РЗОК в срок до 23.01.2017 г. да изпратят
доклади, съгласно чл.221, ал.15 от Решение № РД-НС-04- 24-1/29.03.2016 г. на
Надзорния съвет на НЗОК, за резултатите от извършените проверки и да заявят
необходимите средства за потвърдените при проверките стойности на незаплатената
дейност.; 3.) проверените и потвърдени стойности, съгласно докладите и заявките
по т.2 от настоящото решение, да бъдат изплатени след приемане от Надзорния
съвет на НЗОК на месечно разпределение на средствата по бюджета на НЗОК за 2017
г., в месеца в който са осигурени заявените средства по т. 2 от настоящото
решение. 4.) сумите на заплатените по т.3 от настоящото решение медицински
дейности и медицински изделия да се добавят към съответните стойности в
Приложения №2 към индивидуалните договори на изпълнителите на болнична
медицинска помощ в месеца, в който е извършено плащането от РЗОК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
възникнало правоотношение по договор за извършване на медицинска дейност срещу
заплащане, по който бенефициенти са трети здравно осигурени лица. През месеците
февруари и март 2016 г. е действащ договора от 19.02.2015 г. със съдържанието,
представено по делото, а за останалата част от исковия период – за месеците октомври,
ноември и декември 2016 г. – същият договор, но изменен с цитираното по-горе
допълнително споразумение от 27.05.2016 г. Уговорено е задължение за
изпълнителя да осигурява ежедневна 24-часова медицинска помощ по отношение
лицата, потърсили такава. Същевременно възложителят се е съгласил да заплаща за
дейностите ежемесечно в рамките на предварително определени стойности (наричани
от страните лимити). Няма спор между страните, че ищецът през посочените в
исковата молба месечни периоди е извършил надвишаваща уговорените лимити медицинска
дейност по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. Няма спор, че е отчел същата дейност. Няма спор
и за стойността на тази т.нар.“надлимитна дейност“,
посочена в исковата молба по периоди. Същите периоди и стойности се съдържат в
издадената от ответника справка. Не се спори за това, че възложителят за същите
периоди е изпращал на изпълнителя месечни известия, с които е отхвърлил
посочената дейност от заплащане по причина, че същата е свръх уговорената в
договора стойност. Установява се, че ищецът е отправил до ответника мотивирано
искане за коригиране на стойността за посочените периоди. Предмет на спора е
каква сума във връзка с предоставената медицинска помощ по клинични пътеки
подлежи на заплащане от НЗОК – дали само стойността в рамките на т.нар.“лимити“
или цялата стойност на извършените от лечебното заведение дейности, включени в
основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. По този въпрос съдът намира
следното:
Съгласно чл.52, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния
бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон. Този закон е Законът за
здравното осигуряване. С чл.4 ЗЗО е гарантирано право на здравноосигурените
лица на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса. Според чл.2, ал.1 ЗЗО задължителното
здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от
задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности,
което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от
нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. Последният за 2016 г. е приет със Закон за
бюджета на НЗОК за 2016 г., където в чл.1, ал.2 са приет общият размер на
разходите за дейността по здравно осигуряване. Прието е в чл.4 от същия закон,
че в рамките на общата стойност на разходите НЗОК утвърждава за всяка районна
здравноосигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, и разпределя договорените
годишни обеми по чл.55, ал.2, т.3а от Закона за здравното осигуряване на
видовете медицинска помощ по районни здравноосигурителни каси. Според чл.4,
ал.1, б.в) от същия закон НЗОК има правомощие да анализира и коригира
разпределените обеми в зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до размера
на договорения в Националния рамков договор годишен обем медицински дейности.
Съгласно чл.3, ал.3 ЗБНЗОК, условията и редът за наблюдение, анализ и контрол
по изпълнението на обемите по чл.55а ЗЗО и стойностите се определят в Националния
рамков договор за медицинските дейности за 2016 г., а ако не е приет такъв – в
решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Съответно чл.55а ЗЗО в редакцията му към процесния период от време гласи, че НЗОК планира,
договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2,
т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в
съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона
за бюджета на НЗОК за съответната година.
За 2016 г. не е приет
Национален рамков договор, действа този за 2015 г., както и цитираното в
допълнителното споразумение между страните Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016
г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС НЗОК (ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.)
Съгласно чл.5 от Решението НЗОК закупува видовете
медицинска помощ по чл.45, ал.1 ЗЗО по обеми и цени, определени в Решението.
Медицинската помощ по ал.1 е определена като основен пакет, гарантиран от
бюджета на НЗОК. В гл.ІV от Решението е приета финансовата рамка на
здравноосигурителните плащания в определен размер, като е предвидено, че размерът
на средствата може да се променя със средства от "Резерв, включително за
непредвидени и неотложни разходи" или други средства по реда на ЗБНЗОК за
2016 г. и за 2017 г. В раздел VІ от Решението са уредени обемите и цените на
закупуваните от НЗОК дейности в болничната медицинска помощ. Съгласно
разпоредбите на чл.199 от Решението, НЗОК закупува медицинска помощ по чл.55,
ал.2, т.2 ЗЗО в рамките на обемите по чл.193 – 198 и в съответствие с бюджета
на НЗОК за 2016 г. и 2017 г. НЗОК извършва текущо
наблюдение и анализ за изпълнението на обемите, както и за изпълнение на
бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания към 31.08.2016 г., към
31.12.2016 г. и към 31.03.2017 г.
В случай че
при анализа по ал. 2 се установи превишение или
неизпълнение на обемите по определени здравноосигурителни плащания, НС на НЗОК
приема решение с коригирани обеми в рамките на оставащите средства по бюджетния
параграф за здравноосигурителни плащания за БМП.
В аспекта на горните
норми, съдът намира, че, за да се гарантира на здравноосигурените лица
въведения с основния закон и със ЗЗО свободен достъп до болнична медицинска
помощ и за да се осигури на всяко осигурено лице т.нар. „основен пакет“
медицински дейности, който да бъде гарантиран от бюджета на НЗОК, плащането на
предоставената на гражданите помощ от типа, описан в чл.45 ЗЗО (основния пакет),
е задължително, като това плащане следва да се извърши в полза на изпълнителите
на болничната помощ за сметка бюджета на НЗОК. На това задължение за плащане
съответства задължението на изпълнителите на болнична помощ, въведено с
индивидуалните договори, в т.ч. с процесния договор, да оказват такава
непрекъснато на всяко здравно осигурено лице, а на неосигурените – при
определени със закон обстоятелства. Както в договора, така и в нормативните
актове, цитирани по-горе, са заложени определени обеми на дейностите, подлежащи
на заплащане периодично. Ето защо съдът намира, че договорът не противоречи на
закона и клаузите от същия, въвеждащи т.нар.“лимити“, не са нищожни. Последното
обаче не означава, че възражението на ответника за това, че същият е длъжен да
заплаща само в рамките на лимитите, е основателно. Напротив, както в цитираните
по-горе актове, така и в индивидуалния договор, е предвидено задължение на
възложителя да заплаща и дейностите, надхвърлящи определените обеми, които
дейности попадат в рамките по чл.45 ЗЗО. Въведена е процедура за това,
включваща искане от изпълнителя, контрол от страна на възложителя, анализ и
коригиране на обемите и плащанията с решение на НС на НЗОК. Или, и според
закона, и според договора възложителят е задължен да заплати за тези дейности, но
това заплащане е предвидено да стане по друг ред и в по-късен момент, различен
от обичайния падеж на месечното задължение, касаещо
дейностите в рамките на уговорените обеми. Което е разбираемо, с оглед факта,
че цялата дейност по здравно осигуряване и изпълнение на медицинска помощ по
отношение осигурените лица е ограничена предварително с определен размер на
разходите, въведен със Закона за бюджета на НЗОК. В последния закон, както и в
останалите цитирани нормативни актове, е въведен механизъм за коригиране на
обемите от дейности, поради което същите подлежат на заплащане, независимо от
това дали са в рамките на прогнозните обеми, заложени в договора, или извън
тях. В тази насока са и разпоредбите на чл.25 и чл.26 ЗЗО, според които в
бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени
и неотложни разходи, като със средствата от резерва се плащат разходи в случай
на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания. От посоченото следва извод, че в
законодателството е създадена възможност за заплащане на всички дейности,
попадащи в обхвата на чл.45 ЗЗО, същите са гарантирани от бюджета на НЗОК и не
могат да бъдат за сметка нито на осигурените лица, нито на изпълнителите на
болнична помощ.
В конкретния случай за
периода от м.април 2016 г. до м.ноември 2016 г. е взето решение на НС на НЗОК
да се закупи отчетената дейност на изпълнителите на болнична помощ по клинични
пътеки, чиято стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение 2 към
сключените договори със съответните изпълнители –Решение №РД-НС-04-11/17.01.2017
г. Това решение, обаче, не е изпълнено, тъй като няма спор между страните по делото,
че отчетената от ищеца дейност над обемите в Приложение 2 към договора за
процесния период не му е заплатена. Възражението на ответника, че ищецът не е
поискал мотивирано заплащане на извършената дейност и поради това не му се
дължи такова, съдът намира за неоснователно. В договора и допълнителното
споразумение към него е предвидено ежедневно отчитане на извършената дейност,
като между страните по делото не се спори, че ищецът е изпълнил това си
задължение и е отчел цялата извършена през периода от него дейност, в това
число т.нар.“надлимитна“. Това се установява и от
издадената от ответника справка, имаща характер на признание относно този факт.
Отчитането е извършено в срока по чл.31, ал.10 от допълнителното споразумение,
както изисква чл.39, ал.2 от споразумението. Не се установява ответникът да е
извършил проверка на подадените данни, но потвърждаването им в издадената от
него и приложена по делото справка води до извод, че дейностите са извършени в
съответствие с договореното. Представени са и отделни писмени искания от ищеца за
заплащане на процесните дейности, с което е задействана уговорената в
споразумението процедура. Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да извърши проверка, анализ и пр., както и да коригира
лимитите, не може да бъде тълкувано във вреда на изправния по договора
изпълнител. Задължението за плащане е възникнало и е изискуемо от края на
бюджетната 2016 г., тъй като в този момент е възможен окончателен анализ на
това за кои лечебни заведения е налице преразход на бюджета, за кои той не е
разходван в пълния му размер и е или не е налице излишък. Ето защо съдът
намира, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от ищцовата страна искане, на същата следва да се присъдят
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер 4 695,40 лв. В списък на разноските се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер 4 000 лв., заплатено изцяло в брой, видно от приложения
по делото договор за правна защита и съдействие. Общият размер на разноските на
тази страна се равнява на 8 695,40 лв., която сума следва да бъда
заплатена изцяло от ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
№1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., да
заплати на “МБАЛ-АСЕНОВГРАД”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.”Александър
Стамболийски” №28, представлявано от И.Й.Ч., сумата 117 385 лв. (сто и седемнадесет хиляди триста осемдесет и пет
лева) – неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит болнична
медицинска помощ по договор №161323/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки и допълнително споразумение №28/27.05.2016 г. към горния
договор за следните отчетни периоди през 2016 г. – м.февруари – 21 338
лв.; м.март – 67 889 лв.; м.октомври – 24 517 лв.; м.ноември –
1 951 лв.; и м.декември – 1 690 лв., ведно със законна лихва върху
сумата 117 385 лв. от 15.03.2019 г. до окончателното плащане; както и сумата 8 695,40 лв. (осем хиляди
шестстотин деветдесет и пет лева и 40 ст.) – деловодни разноски в
производството по т.д.№206/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: