№ 15099
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110161815 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 384,65
лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г. в размер на
43,76 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 47,09 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
29.04.2021 г. в размер на 9,14 лв.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, аб. №
297408, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената
на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на доставената му топлинна услуга за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 384,65 лв. –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г. в размер на
43,76 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 47,09 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
29.04.2021 г. в размер на 9,14 лв.
1
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Извън срока по чл. 131 ГПК изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Третото лице – помагач не взима становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот
в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
2
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото договор за дарение от 27.12.2006 г., обективиран в
нотариален акт ххх, том V, ххх г., се установява, че Д. В. Д. е придобил процесния
недвижим имот, а именно: ап. 6, находящ се в гр. ххх. Следователно се установи, че
през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 105105, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР
№2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Б Б“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена
3
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Не се спори между страните, а и доставката на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от представените по
делото съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г., фактура №
**********/31.07.2020 г. и извлечение от фактури.
С оглед изложеното и при липса на оспорване от страна на ответника съдът
приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на
претендираното от ищцовото дружество.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. Доколкото не се спори между страните,
съдът приема, че през процесния период е извършвано дялово разпределение на
топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №297408.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и такса
за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не е ангажирал
доказателства за извършени плащания, поради което предявените искове се явяват
основателни в тяхната цялост.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т С" ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
4
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 222,71 лв.,
представляваща разноски по исковото и по заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени
от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Д. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
384,65 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до
изплащане на вземането, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 47,09 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
5
периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2021 г. по ч.гр.д. №
36407/2021 г. по описа на СРС, 90 с-в като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на следните вземания: 43,76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г., както и сумата от 9,14 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.07.2018г. до 29.04.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. ххх, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, сумата в размер на 222,71 лв., представляваща разноски по исковото и по
заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение от
16.08.2021 г., в частта й относно сумата от 43,76 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г., както и за сумата от 9,14 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 29.04.2021 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Б Б“ ООД.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 36407/2021 г. на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6