№ 489
гр. Търговище, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.2, ал., т.3, предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от АЙЛ. АБДР. АХМ. от гр.Търговище, със съдебен
адрес гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, оф.4, чрез адв. Д.П. – АК Търговище,
против Прокуратура на Република България, с предявени обективно съединени искове за
заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на 3000лв. и
неимуществени вреди, в размер на 720лв., които са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу нея наказателно производство – ДП 11/2021г. на РУ гр.Търговище.
В исковата молба ищцата твърди, че на 07.01.2021 г., около 22.15ч., управлявайки
собствения си л.а. марка БМВ 118 Дс рег. № ххххх, била спряна от патрул на Сектор Пътна
полиция /ПП/ към Областна Дирекция /ОД/ на МВР-Търговище - М.Б. и И.А., предполага за
рутинна проверка. Полицейските служители настояли да й бъде извършен тест за употреба
на наркотични вещества. Тестът бил положителен за употреба на "метамфетамин“, което я
учудило. Не била съгласна с положителения тест и изявила желание за извършване на
химико- токсикологично лабораторно изследване. За целта била отведена в МБАЛ-
Търговище, където й взели кръв за изследване.
Издадена била Заповед за налагане на ПАМ № 21-1292- 000011/07.01.2021 г., както
и АУАН, а СУМПС било отнето. След това била задържана за 24 ч. в следствения
изолатор в сградата на РУ „Полиция” в град Търговище. По случая било образувано ДП №
11/2021 г. на РУ Търговище, по което по-късно /на 11.01.2021 г./ била изпратена призовка
да се яви в сградата на РУ в гр. Търговище при разследващ полицай Д.Д., в качеството на
обвиняем, на дата 15.01.2021 г. Междувременно, на 11.01.2021 г. по собствено желание
1
посетила специализирана лаборатория на „СМДЛ Рамус” ООД в град Търговище, където
теста ѝ за употреба на наркотични вещества бил „отрицателен”.
Изпаднала в сериозен стрес, шок и уплах от случващото се. Никога не е била
осъждана, нито е влизала в сградата на полицията и изведнъж - била задържана за
престъпление, което не е извършила, колата и СУМПС били отнети, табелите на колата
били свалени и щели да повдигат обвинение за престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода”.
На 15.01.2021 г. заедно със защитника адв. П. посетила сградата на РУ „полиция” в
град Търговище, където връчили Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по ДП № 11/2021 г. по описа на РУ Търговище. Била обвинена, в
извършване на престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК с взета мярка за неотклонение
„подписка”, която следвало да изпълнява на постоянния си адрес в град Търговище.
Изчаквайки хода на наказателното производство започнала да получава съдебни
книжа и съобщения от РС Търговище и ДСИ при РС Търговище, от които разбрала, че по
искане на РП Търговище е наложен запор върху собствения лек автомобил марка БМВ 118
Д с рег. № ххххх...
На 19.02.2021г. на защитника адв. П. е връчено Постановление за прекратяване на
наказателното производство, от което разбрала, че при изследването на предоставената от
мен кръвна проба не е открито наличие на наркотични вещества.
След влизането в сила на това постановление, на 04.03.2021 г. от разсл. полицай Д.Д.
ѝ бил върнат лекия ѝ автомобил...
Счита, че за причинените й неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу нея
наказателно производство от Районна прокуратура гр. Търговище, заради което загубих
уважението на семейството си и на обществото, следва да получи обезщетение в размер на
сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/.
По отношение на размера на причинените ми имуществени вреди, счита, че същите
са в размер на 720 лева с включен ДДС реално заплатен от нея адвокатски хонорар за
процесуално представителство и защита по воденото срещу нея ДП № 11/2021 г. на РУ
Търговище, по което ѝ бе повдигнато обвинение и в последствие прекратено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Районна прокуратура Търговище
да заплати сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на действие или бездействие на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
вследствие на образувано наказателно производство срещу нея, повдигнато обвинение,
взета мярка за неотклонение „подписка”, извършена криминалистическа регистрация, като
наказателното производство е прекратено, тъй като не е извършила престъплението, за
което й е повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
2
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -
26.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди Районна прокуратура Търговище да заплати и сумата от 720 лв.
/седемстотин и двадесет лева/ с включен ДДС, представляваща претърпени имущестевни
вреди - реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по ДП № 11/2021 г. по описа
на РУ гр. Търговище, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С отговора ответника Прокуратурата на Република България, чрез Районна
прокуратура Варна, с подадения отговор, оспорва исковете по основание и размер. Твърди
че спрямо ищцата действително е било повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК на
15.01.2021г. За да пристъпи към привличане на обвиняем разследващият орган, респ.
прокурора, следва да съобразят разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК, изискваща към такова
ПСД да се пристъпи при наличието на достатъчно доказателства за виновността на лицето.
Такива доказателства по ДП № 11/2021 г. към датата на повдигане на обвинението са били
налице: извършена по надлежния ред проверка за управление на МПС след употреба на
наркотично вещество с техническо средство с установен положителен резултат, свидетелски
показания. С други думи разследващият орган е имал легитимно процесуално основание да
повдигне обвинение, а това всъщност е и негово задължение съобразно цитираната
разпоредба от НПК.
Освен това незабавно след изготвяне на заключението на химическата експертиза на
предоставената от ищцата кръвна проба, производството е било прекратено и периодът в
който същата е била обвиняема, от привличането й (15.01.2021г.) до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на производството (26.02.2021г.) е изключително кратък,
т. е. прокурорът стриктно е изпълнил задължението си да прекрати наказателното
производство незабавно след възникване на основанието за това.
В исковата молба се сочи, че спрямо ищцата била определена мярка за неотклонение
„Подписка“, която следва да „изтърпи“ на постоянния си адрес. Излагат съображения, че
мярката за неотклонение „Подписка“ не представлява наказание или друга принудителна
мярка, изискваща от обвиняемото лице да изтърпи дори минимално засягане на личните му
права. Същността на МН „Подписка“ е дефинирана в чл. 60, ал. 1 НПК и се състои в
задължение на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответният
орган.
В заключение считат, че претенциите на ищцата за заплащане на неимуществени
вреди са неоснователни и недоказани, като ги оспорват в тяхното основание и размер.
Също така оспорват претендиралото обезщетение за имуществени вреди в размер на
720 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение като недоказано, тъй като към исковата
3
молба е приложена фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение в посоченият
размер с вписан начин на плащане „с преводно нареждане“, но липсват доказателства за
извършено плащане по фактурата.
Съдът след преценка на представените и допълнително събрани по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна: От приложеното по делото ДП 11/2021г. на
РУ-Търговище се установява, че на 07.01.2021 г., около 22.15ч., ищцата в качеството си на
водач на л.а. марка БМВ 118 Дс рег. № ххххх, била спряна от патрул на Сектор Пътна
полиция /ПП/ към Областна Дирекция /ОД/ на МВР-Търговище. Полицейските служители
настояли и тя приела да й бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Тестът
бил положителен за употреба на "метамфетамин“. Издаден бил талон за изследване и я
отвели до СО при МБАЛ-Търговище за даване на кръв за химичен анализ. Издадена била
Заповед за налагане на ПАМ № 21-1292- 000011/07.01.2021 г., както и АУАН, а СУМПС
било отнето. Била задържана за 24 ч. в следствения изолатор в сградата на РУ „Полиция” в
град Търговище.
По случая било образувано ДП № 11/2021 г. на РУ Търговище, по което по-късно /на
11.01.2021 г./ била изпратена призовка да се яви в сградата на РУ в гр. Търговище при
разследващ полицай Д.Д., в качеството на обвиняем, на дата 15.01.2021г. Междувременно,
на 11.01.2021г. по собствено желание посетила специализирана лаборатория на „СМДЛ
Рамус” ООД в град Търговище, където теста за употреба на наркотични вещества бил
„отрицателен”.
На 05.02.2021г. разследващия полицай Д.Д. е изпратила мнение за прекратяване на
ДП 11/2021г. поради изготвено заключение заключение на съдебна експертиза, съгласно
която в кръвта на А.А. не е установено наличие на наркотични вещества.
С постановление на РП-Търговище от 09.02.2021г. наказателното производство по
ДП № 11/2021г. по описа на РУ-Търговище е прекратено, като е отменена и мярката за
неотклонение на ищцата „Подписка“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – И.А. – брат
на ищцата и М.Й-приятелка. От техните показания се установи, че след спиране за проверка
от служителите на КАТ и положителния тест за наркотични вещества ищцата изпаднала в
стрес и паника. Потърсила брат си за помощ, защото я задържали за 24 часа. Плачела и
отричала да е употребявала такива вещества. На следващия когато я пуснали се прибрала, но
изпитвала срам. Скарала се с приятеля си и се разделили, докато не излезли отрицателните
тестовете. Майка й също не повярвала. Взетата книжка и автомобил направили
невъзможно обслужването на баба и дядо на село. Родителите на св.Й. също не
одобрявали вече контактите им.
След като полицията върнала книжката на А. тя имала проблем с малките талони на
колата, защото били спрени и не могла да си направи застраховка. Наложило се да звънят до
4
КАТ София, за да ги пуснат.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно т.4 на
Тълкувателно решение №3/2004 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на
Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на Държавата.
Както се установи в настоящия случай, ищцата е била привлечена като обвиняем за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на 15.01.2021г. по ДП 11/2021г. на РУ-
Търговище, с взета мярка за неотклонение „Подписка“. Управлявания от ищцата лек
автомобил марка „БМВ“ модел 118Д с рег № ххххх е предаден доброволно за съхранение в
база на МВР и спрямо него е наложено обезпечение запор от разследващите органи. С
постановление на РП-Търговище от 09.02.2021г. наказателното производство по ДП №
11/2021г. по описа на РУ-Търговище е прекратено, като е отменена и мярката за
неотклонение на ищцата „Подписка“. На 19.02.2021г. ищцата е уведомена за
постановлението и същото не е обжалвано, т.е. влязло е в сила на 27.02.2021г.
Поради това са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в
насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен
случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху
доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и
приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./.
Досъдебното производство срещу ищцата е започнало на 15.01.2021г. и е
приключило на 27.02.2021г., когато е влязло в законна сила постановлението за
прекратяване. По време на производството спрямо ищцата е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, от
5
които е установено, че ищцата е понесла тежко обвинението.
Била много притеснена и огорчена от факта, че е обвинена в престъпление, което не е
извършила; от ведър и уважаван човек, се превърнала в затворен човек, който изпитвал
неудобство от положението, в което е изпаднала. Най-близките й хора –приятеля и майка
не повярвали на твърденията , които тежки последици в личната сфера ищцата още
помни. Приятелите се отдръпнали от нея и тя изпаднала в социална изолация. Понесла
тежко мярката за неотклонение „подписка", чувствала се ограничена, подтискала се от
наложеното й ограничение без причина. Отделно от това нямала книжка за шофиране и
автомобил с който да обслужва баба си и дядо си на село, за период от близо два месеца.
Наложило се да ходи в полицията с адвокат и да се оправдава за действия които не е
извършвала. Всички тези преживявания безспорно са в пряка причинна връзка с
необоснованото и недоказано обвинение.
Независимо от това че наказателно производство е продължило само месец и
половина, то е довело до определени негативни психични преживявания за ищцата и
близките . Съдът счита, че по този начин са били засегнати достойнството и доброто име
на ищцата в обществото, същата е била злепоставена пред своите близки и приятели.
Предвид гореизложеното, съдът че може да се презюмира и без доказателства по отношение
на всеки нормален човек, срещу който се води наказателен процес, че същия е претърпял
неимуществени вреди. Доказателствата са, за да се установи спецификата и интензитета на
психическите преживявания на конкретния човек, поставен в неблагоприятната ситуация.
Житейски логично е като свидетели да бъдат разпитани лица от близкото обкръжение на
ищцата, тъй като именно те знаят какво е било нервно-психичното състояние и как е
преживявала воденото срещу нея досъдебно производство.
Съгласно решение №239/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС, вида и интензитета на
психическите страдания на едно лице могат да бъдат установени само чрез разпита на
негови близки хора, такива, с които тези дълбоко лични преживявания могат да бъдат
споделени.
Тук следва да се отбележи, че съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели,
въпреки че те са заинтересовани от изхода на делото,, тъй като показанията им са преки,
житейски логични, еднопосочни и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът счита, че обезщетение в размер на
1000 лева би обезщетило претърпените морални вреди от ищцата. С оглед на това
предявената искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва
да се уважи в размер на сумата от 1500 лева, като върху нея се присъди и законната лихва,
считано от 27.02.2019г. Исковата претенция в останалата й част до пълния й предявен
размер от 3000 лева следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на обезщетение за
6
претърпени имуществени вреди. От цитираните по-горе ДП 11/2021г. на РУ-Търговище се
установява, че ищцата е заплатила за защита по ДП сумата от 720 лева за адвокатско
възнаграждение (лист 40-43 от ДП). Така извършените деловодни разноски се намират в
пряка причинна връзка с неправомерните действия на прокуратурата и следва да бъдат
репарирани от последната. Тук следва да се отбележи, че новата задължителна практика на
ВКС на РБ /например Решение №55/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №433/2010 г. на ІV
г.о. на ВКС, Решение №457/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др./ е категорична, че
непредвидената в раздел ІІІ от глава ХV на сега действащия НПК процесуална възможност
претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защита в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл
предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално допустим, а по
същество и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 453.95 лева съобразно
уважената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главен прокурор И.Г., да заплати на АЙЛ. АБДР. АХМ. от гр.Търговище,
със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, оф.4, чрез адв. Д.П. – АК
Търговище, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП 1182021г. на РУ
Търговище в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което е прекратено, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
27.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част и до пълният
претендиран размер от 3000лв. /три хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главен прокурор И.Г., да заплати на да заплати на АЙЛ. АБДР. АХМ. от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, оф.4, чрез
адв. Д.П. – АК Търговище, сумата от 720 /седемстотин и двадесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
7
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главен прокурор И.Г. да заплати на да заплати на АЙЛ. АБДР. АХМ. от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, оф.4, чрез
адв. Д.П. – АК Търговище, сумата от 453.95лв., направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд на основание чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8