Присъда по дело №219/2017 на Районен съд - Хасково

  МОТИВИ

към присъда № 44   /12.07.2017 година, постановена по НЧХД №219 /2017 година по описа на РС-Хасково

 

        Против подсъдимия Т.П.Х. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова, че на 10.10.2014г., в гр. Хасково, в състояние на силно раздразнение причинил на К.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в  причиняване на трайно затруднение в движението на лявата ръка, като  състоянието на силно раздразнение е предизвикано от пострадалия К.М.А. с насилие, от което са настъпили тежки последици /телесна повреда/ на подсъдимия Т.П.Х. – престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1  от НК.

          В хода на съдебното производство подсъдимия Т.П.Х. заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В съдебното следствие декларира ,че няма да дава нови обяснения по частното обвинение ,като се придържа към обясненията ,които е дал при първоначалното разглеждане на делото .

          Защитникът на подсъдимия Т.П.Х.  – адв. Д.С. аргументира  тезата за нанесена при условията на неизбежна отбрана   средна телесна повреда на пострадалания ,заради което и  действията на подсъдимия не следвало да се подвеждат под наказателна отговорност, а  като последица подсъдимия да бъде оправдан.

          С  тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане  против подсъдимия граждански иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец в процеса.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. В.Г., заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против подсъдимия граждански иск.В тази връзка се иска  от съда да постанови справедлива присъда с която да признае за виновен подсъдимия и да му наложи справедливо наказание,както и да се уважи  предявения граждански иск.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Т.П.Х. е роден на ***г***,българин,български гражданин, със средно образование и  неженен.Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена от Районен съд –Враца към датата на настоящото деяние подсъдимият е осъждан ,но   реабилитиран на основание чл.86 от НК ,както и  към този момент не  е бил  освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.След датата на деянието и   преди постановяване на настоящата присъда подсъдимия е осъждан  с влязла в сила на 23.02.2015г. присъда по НОХД№428/2014г. на РС-Хасково  за извършени  на 10.03.2013г. престъпления по чл.144 ал.3 от НК  за което по реда на чл.23 ал.1 от НК му е определено общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца ,чието изпъленение по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.

                   В представените характеристични данни за подсъдимия се сочи, че срещу същият има заявителски материали за престъпления по чл.129, чл.183 и чл.144 ал.3 от НК. Бил познат с многократните кавги със съседина адреса на който живеел в гр.Хасково, които продължавали от години. Нямало данни за злоупотреба с алкохол и за употреба на наркотични вещества.

          Частният тъжител  К.М.А. и подсъдимият Т.П.Х.  се познавали от години, когато подсъдимия живеел  на квартира в дома на частният тъжител в град Хасково, на адрес ул. „*****” № **. Двамата били приятели в този  период, но от известно време отношенията им се обтегнали. Към 2014г. били вече трайно влошени, тъй като тъжителя К.М.А.  станал  свидетел по дело, водено от негови съседи срещу подсъдимия,с които последния се намирал в отколешни съдебни спорове  . Подавали в редица случаи един срещу друг жалби и сигнали до правозащитните и правораздавателни органи.

          На посочената в тъжбата дата –  10.10.2014 г., надвечер, около 20.00 часа, тъжителя К.М.А.  се намирал  на  двора в имота, където живеел на ул. „*****” № ** в град Хасково,където с  дървена   вила   прибирал  сено. По същото това време , по улицата преминал с велосипед подсъдимия Т.П.Х.. Последният като възприел присъствието на К.А. се спрял и започнал да отправя обиди и псувни по негов адрес. Тогава тъжителя, държейки в ръце  вилача, с който прибирал сено, излязъл на улицата и нанесъл с дървената дръжка на вилата /сап/ удари по главата и по тялото на подсъдимия. Последният обаче успял да измъкне дървената дръжка на вилата от ръцете на тъжителя и започнал на свой ред да нанася удари с нея по главата и тялото на К.М. , който в резултат на ударите вече бил паднал на земята, а с ръце се опитвал да се предпази.Тези действия на подсъдимя  били възприети от св.Д.А., който бил съсед на тъжителя и живеел срещу тях на ул. „*****” № ** в град Хасково. По  времето ,когат тъжителя и подсъдимия си разменили описаните по-горе удари, св.А. бил на терасата на къщата си, която тераса била от страната на улицата. Св.А. видял случващото се от около 10-15 метра. Първоначално на улицата били само тъжителя и подсъдимия. След това на улицата излязла Й. К. А., която била дъщеря на тъжителя. Тя  започнала да вика за помощ. Виковете й били дочути от свид.  А.В.А.,съпруга на св.А., която в този момент затваряла прозорците на хола в дома им и разпознала гласа на Й. А.. Св.А. бързо излязла на улицата. Там видяла подсъдимият К.М.А. да лежи на улицата, а до него била дъщеря му Й. К. А.. Двете с нея издърпали тъжителя и го сложили да седне на земята, опрян с гърба си на оградата. Тъжителят бил с кръв по лицето, неадекватен и дишал тежко, трудно движел и едната си ръка. Свидетелят А.А. извикала към децата, които били на място и станали свидетели на случилото се, да позвънят на спешна помощ по телефона, но те отговорили, че вече били сторили това. Междувременно, внукът на подсъдимия – свид. А. Б. К., веднага след като получил обаждане от майка си, че нещо се било случило с дядо му, който бил паднал пред дома си, се отправил с лек автомобил към мястото. По пътя забелязал  подъсдимия , който карал велосипед и когото познавал покрай отношенията с дядо му, но в този момент този факт не му направил впечатление. Пристигайки на място, възприел дядо си в безпомощно състояние - бил в кръв по лицето, по главата, бил неадекватен, а около него били леля му Й. К. А. и свид. А.В.А., както и няколко  момичета. Леля му и съседката му посочили подсъдимия Т.Х., когото познавали, като живущ в района, като извършител на побоя, а свид. А.К. тръгнал с колата да го търси. След като не открил  подсъдимия, свид. К. се върнал на място, където вече била пристигнала полиция. На място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, като тъжителят бил откаран в ЦСМП – Хасково, а полицейските служители, след известно беседване със заварените на място лица и снемане на данни за тяхната самоличност, също се отправили към Центъра за спешна медицинска помощ, за да проверят състоянието на пострадалия. В Центъра за спешна медицинска помощ  пристигнал и  подсъдимия Т.П.Х.,който  се оплаквал от високо кръвно налягане. Видно от приетите по делото като писмени доказателства медицински документи на 11.10.2014г. на тъжителя е направена рентгенография на лява предмишница, от която се установява фрактура в областта на дистална улна. За горното счупвана св. К. и близките на тъжителя разбрали още вечерта след инцидента, като на следващият ден ръката на тъжителя била гипсирана. 

          С Протокол за доброволно предаване от 10.10.2014 г. били предадени на органите на МВР от  подсъдимия Т.П.Х. следните предмети: 1 бр. дървена дръжка /сап/ с дължина 1.80 м. и 1 бр. вила – желязна, без дръжка, а във връзка със случая било образувано Досъдебно производство № 1292/2014г. по описа на РУП – Хасково и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, представляващо преписка вх. № 2299/2014 на Районна прокуратура - Хасково.

          За случилото се още същия ден узнала и свид. Е.Х.Х. –към онзи момент  съпруга на подсъдимия , която отишла да го вземе с такси от полицията, след като последният й се обадил по телефона, а след това й обяснил, че бил нападнат от тъжителя  К.М.А., с когото имали вражда. Възприела и наранявания по главата и лицето на съпруга си и  кръвта по тях.

          За случилото се и за състоянието на  подсъдимия впечатления придобили и негови приятели в лицето на свидетелите С.Л.Д. и П.Г.П., които същия ден – 10.10.2014 г., привечер го търсили в дома му на ул. „****** ******” № *** в град Хасково за определена част на велосипед, но не го открили. След като съпругата му им обяснила, че всеки момент може да се прибере, двамата все пак решили да тръгнат като го срещнали по пътя с колелото и от него узнали за инкриминирания инцидент.

Видно от заключението на вещото лице  по назначената съдебно – медицинска експертиза относно нараняванията причинени на тъжителя К.М.А., последният  е получил счупване на лакътната кост на лявата ръка, разкъсно – контузна рана на дясната предмишница, множествени хематоми и охлузвания по лявата предмишница, множествени повърхностни рани по гърба и дясната предмишница, хематом около лявата очница. Описаните увреждания, според вещото лице, са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при нараняване при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания. Причинено е   трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване на лакътната кост на ръката, а останалите описани увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според  устното изложение на д-р Е.  нараняванията по тялото на тъжителя се характеризират като класически защитни наранявания, получени при опит тъжителя да се предпази ,в резултат на което  е  получено и счупването на ръката-при опита да се защити поставяйки ръцете си пред главата,за да се предпази  от  удар  със сапа на вилата.

          От заключението на  съдебния медик д-р Х.Е.  по назначената съдебно – медицинска експертиза за причинените на подсъдимия увреждания се установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент  подсъдимият Т.П.Х. е получил разкъсно – контузна рана на главата, кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на корема, кръвонасядания по лявата ръка. Описаните увреждания, според вещото лице, са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при нараняване при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания.В устния си доклад от с.з. д-р Е. разяснява,че   по начин на въздействие върху телесната неприкосновеност на тъжителя   посочените увреждания   могат да бъдат   причинени от различни  удари на сапа  на вилата ,като едно от тях  сочи на защитно такова. Причинено е според вещото лице разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като срокът за възстановяване е 20 дни.         

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва  от събраните   в съдебното следствие   писмени доказателства, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетели.

         На първо място, следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия ,дадени пред предходния съдебен състав ,приобщени по реда на чл.279 ал.1 от НПК , в които  излага   своето виждане относно  хронологията на  събитията на инкриминираната дата и от които съдът да черпи сведения досежно  фактите от предмета на доказване . В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, което налага да бъдат съпоставени  и ценени на база  останалия събран в хода на  съдебното следствие  доказателствен материал. Съдът дава  вяра на изложеното в обясненията на подсъдимия за съществуващите между него и частния тъжител лични отношения и тяхното развитие във времето,в които се корени причината  за възникването на инкриминирания инцидент.Достоверни се явяват и  обясненията на подсъдимия  за обстоятелствата,  предшестващи възникналата физическа саморазправа с частния тъжител, отнасящи се  до ситуацията, в която той се е прибирал на колело по улицата, където живее тъжителя, а последният е бил на двора. В още една част съдът кредитира обясненията на подсъдимия а именно, че е бил нападнат от тъжителя с вила, с която последният го е ударил, както и че в последствие подсъдимия е взел вилата от ръцете на тъжителя, като той е паднал на земята.Наред с това  съдът кредитира обясненията и в частта им, в която подсъдимия заявява че на улицата освен тях първоначално не е имало други хора. След това се е появила дъщерята на тъжителя, която се е развикала и се е опитала да ги разтърве, а след като е тръгнал да се прибира с колелото подсъдимия видял и някакви деца до парка, а малко по-нагоре на 20 метра от мястото на инцидента забелязал  и приятелите си, имайки предвид  свидетелите С.Л.Д. и П.Г.П.. В последствие с колелото си се пуснал по инерция и стигнал до полицията.Така изнесените от подсъдимия факти  се  подкрепят и  от останалите гласни доказателствени средства , събрани в хода на съдебното следствие, затова и съдът ги кредитира в тази им част. Обясненията му в тази им част съответстват и на  показанията на единствения свидетел, установен като пряк очевидец  на инцидента между страните -  св.Д.А.. Същият ги пресъздава коректно пред съда, като заявява, че тъжителят му е съсед, а подсъдимия  определя като приятел. Изложеното от този свидетел, е последователно и безпротиворечиво на останалия приобщен доказателствен материал, поради което показанията му се кредитират изцяло от съда с необходимото доверие при изграждане на фактическите изводи. Следва да се отбележи, че този свидетел е единственият пряк очевидец на случилото се установен и разпитан в хода на съдебното следствие,докато останалите  свидетели или са научили това което пресъздават пред съда от пострадалия, или от трети лица, и само част от тях са видели пострадалия и подсъдимия след приключване на конфликта. Съдът намира, че липсват основания да не кредитира изцяло показанията на св. Д.А.,защото  той твърди, че е възприел най-напред подсъдимия да напсува тъжителя, което е предизвикало пререкание между двамата и след това тъжителят е излезнал с вилата ,с която работел на двора, като прибирал сено и нанесъл първи удар на подсъдимия с дървената дръжка на вилата. Това е станало преди последният да му отнеме от ръцете този уред и на свой ред да започне да му нанася удари с него. В тази връзка обясненията на подсъдимия относно хронологията, съдържаща твърдения в обратна насока, за псувните от страна на тъжителя по негов адрес, за това, че той не е нанасял удари на тъжителя се оказват изцяло опровергани и следва да се приемат единствено като негова защитна теза. Впрочем самата логика на динамиката на събитията изисква подобен подход, доколкото не друг, а  тъжителят е бил този, който е излязъл от двора и пръв се е насочил към подсъдимия очевидно да потърси физическо съприкосновение с него при създалата се конфронтация и нанесените от последния обиди. В подкрепа на горното са и показанията на свид. А.В.А., която на свой ред, възприемайки виковете за помощ от страна на дъщерята на пострадалия, също излязла от дома си и двете са се опитали да изправят подсъдимия, който бил проснат на земята. Резултатът от тези им действия, както и състоянието на подсъдимия било възприето впоследствие и от пристигналия на място свидетел А.К., който е добил преки впечатления за позата, в която бил застанал подсъдимия и за външното проявление на физическото му състояние, в което се намирал непосредствено след инцидента. Показанията на А.К. и св. А.В.А. в тази им част са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, като съответстват и на заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, в което се материализират изводите относно обективните находки, свързани със състоянието на тъжителя. 

Анализът на гласните доказателствени източници, приети за меродавни при изясняване на фактическата обстановка,според съда  изключва присъствието  като очевидци на побоя на свидетелите С.Л.Д. и П.Г.П.. Действително същия ден – 10.10.2014 г., привечер те са търсили частния тъжител в дома му на ул. „****** ******” № *** в град Хасково за определена част за ремонт на велосипед, но не го открили. Въпреки ,че  св.Е. П.   им обяснила, че всеки момент може да се прибере, двамата все пак решили да тръгнат  като го срещнали по пътя с колелото. Действително тези свидетели  твърдят, че са видели подсъдимия Т.Х. *** и едва ли не са присъствали на целият инцидент, но техните показания се изключват от  обясненията  на самия подсъдим. Последния  обяснява , че са били двамата с тъжителя на улицата и след това при сбиването е дошла дъщерята на тъжителя. И ако за св.Д.А. е напълно  логично и оправдано  да не  бъде  забелязан от подсъдимия  , защото той   е бил на високо на терасата си ,откъдето е наблюдавал случващото се,не  така стоят  нещата по отношение на  свидетелите  С.Л.Д. и П.Г.П., защото  според обясненията на подсъдимия  той ги е срещнал на около 20 метра от мястото на инцидента, но едва след като  той  е  приключил. При положение ,че  подсъдимия е прибрал сапа на вилата ,обувките на тъжителя, сложил ги е на колелото, размислил се е както само  твърди какво да прави  е потеглил нагоре с колелото и след двадесет метра видял приятелите си, възприятията на свидетелите С.Л.Д. и П.Г.П. за самото сбиване  не могат  да се приемат за лични и непосредствени ,а по-скоро за  опосредени, доколкото  присъствието им  на мястото на разигралия се инцидент  не е установено, както от обясненията на подсъдимия, така и от разпита на останалите свидетели, за които няма съмнение, че са очевидци,вкл.  и на  тези пристигнали на място след инцидента, които  пък са категорични, че са забелязали придвижването  на  подсъдимия  в района, но не и на други лица с велосипед. Процесуалният им статут на очевидци е изключен и от посоченото пасивно поведение, което не кореспондира дори на житейската логика и чисто човешкото разбиране за необходимото поведение    в такива случаи – ако не да окажат помощ и предотвратят задълбочаване на конфликта, поне да сигнализират компетентните органи и служби да сторят това. Такова поведение е било налице, но от деца, събрали се в района, които са сигнализирали полицията и спешна медицинска помощ, а не от страна на посочените двама свидетели, останали пасивни наблюдатели на побоя по собствените им думи.Вън от това св.Д. и П.  твърдят, че са разпознали по думите на  техния приятел    частния тъжител, като участник в сбиването,въпреки   че   са отишли на местото на инцидента, където заварили само подсъдимия, а тъжителя заедно с една жена, която видели преди това вече ги нямало. Заявените от  тези свидетели факти  противоречат на  показанията на останалите  свидетели ,обсъдени по –горе , както и  на обясненията на подсъдимия и затова съдът не ги  кредитира в тази им част. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните по делото доказателства в очертания аспект  е този, че свидетелите С.Л.Д. и П.Г.П. всъщност не са сред кръга от лица, пряко наблюдавали инкриминираните действия на тъжителя и на техния приятел в лицето на подсъдимия, а впечатленията им за случилото се, са всъщност твърдения на страна по делото, с която са контактували, но впоследствие и пресъздадени в разказа им като свидетели. Поради това, в тази част както вече се отбеляза показанията им не следва да бъдат ползвани с необходимото доверие при изграждане на фактическите изводи на съда. За останалата група факти, а именно относно обективното състояние на  подсъдимия след инцидента, изложеното от тях, както и от свид. Е. П.  няма пречка да бъде кредитирано с доверие,а и  съответства на обективните находки по делото, скрепени и в заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза по отношение на нараняванията на подсъдимия, ценено от съда като компетентно, безпристрастно и обективно дадено.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че подсъдимият Т.П.Х. е осъществил деяние, което може да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1  от НК, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна: От обсъдените по-горе доказателствени източници е  установено, че подсъдимият Т.П.Х. е извършил от обективна страна твърдените в акта на частното обвинение действия,като  на посочената дата – 10.10.2014 г. е нанесъл удари на частния тъжител с дървената дръжка на вила, която отнел от ръцете на другия участник в събитията – тъжителя К.А.. Той пък от своя страна преди това ползвал вилата за събиране на сено и с  нея пръв нанесъл на подсъдимия удари, преди да му бъде отнета от подсъдимия Т.П.Х.. В резултат на това тъжителят К.А. е получил счупване на лакътната кост на лявата ръка, разкъсно – контузна рана на дясната предмишница, множествени хематоми и охлузвания по лявата предмишница, множествени повърхностни рани по гърба и дясната предмишница, хематом около лявата очница. Описаните увреждания, според вещото лице, са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при нараняване при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания. Причинено е според вещото лице  трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупване на лакътната кост на ръката, а останалите описани увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В случая тези действия на подсъдимия са възприети от свид.Д.А., а така също на практика не се опровергават от останалите доказателствени източници, в това число и обективните находки, скрепени в заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, очертаващи и необходимата причинно - следствена връзка между тях и съставомерния резултат. С това не се  спори, че е причинено нараняване на пострадалия, което съставлява трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се  на счупване на лакътната кост на ръката , обосноваващо извода, че следва да се квалифицира като  средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс, както принципно правилно е посочено от тъжителя в депозираната тъжба. С оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди причиняване  на процесното нараняване.

          В тази връзка следва да се отбележи, че в  процесният случай  след като, преминавайки с велосипеда си по ул. „*****” в град Хасково,  подсъдимия е възприел на двора тъжителя К.М. да прибира сено, се спрял и започнал да го псува и обижда. С горното се е стигнало до конфронтация с частния тъжител. За последното свидетелства и абсолютно неоправданата от гледна точка обществените норми на поведение реакция на  частния тъжител К.М.А.. Същият, след като категорично е възприел кой се намира на улицата пред имота му и на фона на изострените лични отношения, е  излязъл на улица, насочил се към подсадимия, държейки  вилача с който прибирал сено и с дървената му дръжка е нанесъл удари на  подсъдимия. От тези удари на подсъдимият е причинена  разкъсно – контузна рана на главата, кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на корема, кръвонасядания по лявата ръка,представляващи  лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. За нанесените на подсъдимия телесни повреди от страна на частния тъжител последният е бил осъден с влязла в сила присъда по НЧХД 1025/2014г. по описа на РС –Хасково за извършено  престъпление по чл.132, ал.1,т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК. Веднага след тези удари от страна на тъжителя, подсъдимия, е успял да отнеме от ръцете на тъжителя дървеният сап и същевременно да го събори на земята . Именно в този момент според съда е приключило или по точно е спряно нападението от страна на тъжителя срещу подсъдимия. Вместо обаче да приключи с инцидента под въздействие на силното си раздразнение, в следствие на нанесените му удари и съответно на наранявания отстрана на тъжителя, подсъдимия на свой ред въпреки, че нападението на тъжителя е преустановено и оръжието е било отнето, подсъдимият е нанесъл няколко  удари по тялото с  вдигнати за предпазване ръце на тъжителя. Това   се случва докато тъжителят е паднал на земята, предпазва се с ръце, а подсъдимият е прав и му нанася удари със сапа,въпреки че  след отнемането на сапа, от подсъдимия и падането на тъжителя на земята на практика е преустановено  противоправното поведение на тъжителя.  Или начина, по който са се разиграли събитията и липсата по делото на данни за наличие на противоправно поведение на тъжителя, след отнемането на сапа и събарянето на земята на тъжителя, което да може да се квалифицира като нападение, при това пряко и непосредствено, което да обосновава подвеждане на действията на дееца под хипотезата на  чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната отбрана, правят възраженията в обратна насока изцяло несъстоятелни. След отнемането на дървеният сап и след падането на тъжителя на земята за подсъдимия от тук нататък не е имало никаква обществена опасност, която да е произтичала от действията на тъжителя. Напротив той е бил в състояние в което не е имал възможност да нанесе удари на подсъдимия и не е разполагал със сапа, който му е бил отнет. Затова и нанесените впоследствие удари от страна на  подсъдимия по отношение на  тъжителя не са били в хипотезата на неизбежна отбрана, поради липсата на продължаващо, т.е. непосредствено нападение в момента, в който са били предприети и обществената опасност на това деяние също е изключена.  Всъщност  тъжителят се е намирал в неизгодно положение и е бил принуден да се защитава с ръце, като дори не е можел да направи опит да избяга, защото подсъдимия е бил прав и  му е нанасял  удри със сапа. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице обществена опасност на осъщественото от тъжителя деяние след събарянето му на земята от подсъдимия, сама по себе прави лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Следва да бъде обсъдено и  поведението  на частния тъжител непосредствено преди нанасяне на ударите от подсъдимия.  Това е така, доколкото именно това поведение или по-точно  това насилие от страна на тъжителя по отношение на подсъдимия и причиняването на лека телесна повреда на последния е довело подсъдимия до състояние на силно раздразнение. На фона на очертаната цялостна картина относно характера и динамиката на развитие на лични отношения, поведението на подсъдимия в случая без съмнение е било предизвикано от пострадалия с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия. В конкретния случай  това е насилието от страна на тъжителя по отношение на подсъдимия и нанесените от него телесни повреди на подсъдимия,с което  се е  стигнало до настъпване на тежки последици за виновния – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Последното пък дава   материалноправното  основание за съда, въз основа на така установените факти, да  приеме, че подсъдимия Т.П.Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.132, ал.1, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1  от НК. Съдът намира, че в случая това, че на практика подсъдимия е предизвикал с псувни тъжителя да му нанесе телесна повреда при условията на чл.132, ал.1,т.3 от НК, при силно раздразнение, така както е приел и РС-Хасково в присъдата си по НЧХД 1025/2014г. по описа на РС –Хасково, не изключва възможността подсъдимият също да е действал при условията на силно раздразнение от насилието упражнено върху него от страна на тъжителя и в резултат на нанесената му телесна повреда. Последното се изключва според съда тъй като по делото не се събраха доказателства подсъдимия умишлено да е предизвикал и  провокирал тъжителя с псувните си, като е целял с това частният тъжител да го нападне и тогава подсъдимият да се саморазправи с него и да му причини телесна повреда. В подкрепа на горното са и Решение №374/11.04.1989г. по н.д №325/88г. на ІІ н.о. на ВКС.

В случая не може да се говори и за реторсия, доколкото на пострадалия е причинена средна телесна повреда ,което изключва приложимостта на този институт, според утвърденото в съдебната практика виждане в това число и задължителна такава - Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК.

С оглед на това съдът намира  за доказани всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. 129, ал. 2,вр.ал.1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност на подсъдимия  Т.Х. в извършването му. 

Подсъдимият  е действал от субективна страна при пряк умисъл, като, макар и в състояние на предизвикано от пострадалия раздразнение, е целял настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на уврежданията на тъжителя. Причинените в резултат на това наранявания на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка  причинно – следствена връзка с тези действия на подсъдимия.         

            При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. 129, ал. 2,вр.ал.1 от НК, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна - степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. По отношение на деянието следва да се отбележи, че формално са налице предпоставките  на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, защото предвиденото наказание по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. 129, ал. 2,вр.ал.1 от НК е лишаване от свобода до една година, към датата на извършване на деянието, подсъдимият не е осъждан /реабилитиран по чл.86 от НК/, по отношение на него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а НК и от деянието не се предвижда настъпването на съставомерни имуществени вреди. Към датата на постановяване на настоящата присъда обаче е налице, пречка по ал. 7 на чл. 78а НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид обстоятелството, че се касае за проявление на института "множество престъпления", с оглед факта, че инкриминираното деяние е извършено при условията на реална съвкупност с деянията, за които подсъдимият е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по НОХД 428/2014г. по описа на РС-Хасково. Именно поради това в подобни случаи законодателят е изключил възможността подсъдимия да се ползва от привилегията на чл.78а и съответно да получи по леко наказание, защото подсъдимият е наказан вече веднъж за престъпление макар и след извършване на деянието по настоящото дело, като всички тези деяния както вече бе отбелязано са в съвкупност и за тях е приложим чл.23 от НК.

         При определяне на вида и размера на наказанието за подс.  , съдът взе предвид  степента на обществена опасност на деянието  и дееца , а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието .Обществената  опасност на престъпното деяние на подсъдимия  през  призмата на  вида   и  механизма  на получаване на телесните увреждания  и  конкретните по интензитет болки,търпяни от пострадалия   е  сравнително висока ,като се има предвид ,че се касае за причиняване на средна телесна повреда. Същевременно  изследвана     личността на подсъдимия  ,в контекста на събраните по делото данни  не го   определя, като деец със завишена  обществена опасност. Видно от справката  за съдимост ,изд.от РС-Враца   подсъдимия   е  осъждан,но реабилитиран по чл.86 от НК, а извън осъжданията ,възпроизведени в характеристичната справка няма нови криминалистични  регистрации . Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което подсъдимия  оказва  в съдебното следствие   и    макар да не се признава за виновен, дава обяснения пред съда, поради което   цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително . Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвиденото наказание за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва да се наложи по вид наказание "Пробация", при приложението на чл.55 от НК,заради отчетените многобройни смегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. Към тях следва да причисли и обстоятелството ,че  не подсъдимият, а тъжителят пръв е нанесъл телесна повреда на подсъдимия и така е предизвикал състоянието на силно раздразнение у Х., в което състояние, той от свое страна е нанесъл телесната повреда на тъжителя. Затова и предвиденото в закона наказание "Пробация" за подсъдимия Т.П.Х., следва да бъде определено със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца ,която да се  изпълнява два пъти седмично  и „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от  седем  месеца,при  отчитане  на изминалия  близо тригодишен период на воденото наказателно производство, не по вина на  подсъдимия .            Така индивидуализираните по вид и размер наказания, наложени на подсъдимия, съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същия, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.   

          Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:Налице са  кумулативно всички елементи от фактическия състав на генералния деликт – противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка, поради което гражданската претенция на гр.ищец следва да бъде уважена.Съобразявайки се със  срока за пълно възстановяне  и данните за състоянието на пострадалия-  възрастен мъж на  70 години в резултат на причинената му средна телесна повреда той  е претърпял физически болки и страдания, имал е непълноценен  живот през периода до пълното му възстановяване продължило между 3-4 месеца,според  заключението на съдебния медик .  Следва обаче да се  отчете  и поведението на самия пострадал, който с действията си е  предизвикал конфликта с подсъдимия, като съдът намери, че справедливото обезщетение достатъчно да овъзмезди пострадалия за претърпените от деянието неимуществени вреди  е в размер на  1000 лв.  Ето защо съдът уважи иска за неимуществени вреди по отношение на подсъдимия   в размер на  1000  лв. и отхвърли претенцията в останалата й част – до пълния предявен размер от 4 000 лв.

           По отношение на разноските:

           С оглед обстоятелството че подсъдимият Т.П.Х. е признат за   виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на тъжителя К.М.А. , сумата от 687  лева разноски за вещо лице, ДТ и адвокатски хонорар на повереник, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 110 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и възнаграждение за вещо лице.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     Съдия:  /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

 Секретар: Ц.С.