Определение по дело №53/2022 на Административен съд - Кюстендил

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 6

                               гр.Кюстендил, 22.02.2022год.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Кюстендил в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари  през  две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                           АСЯ  СТОИМЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия  Стойчева   частно КАНД  № 53 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.248, ал.1  от  ГПК във  връзка  с  чл.63д  от ЗАНН  с  вр.  чл.143  и  чл.144 от АПК.

Адв. И.Д. *** като процесуален  представител на „Г.С.“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление ***,  оспорва с частна касационна жалба определение  № 169  от 23.12.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД  № 868/2021г.  Релевира  като основание за неправилност на оспорения съдебен акт, допуснато  от  въззивната  инстанция нарушение на материалния закон. Твърди се, че претендираните деловодни разноски за адвокатско възнаграждение са доказани и дължими в пълния им размер от 540,00лв.; че не е налице искане от насрещната страна  за намаляването им  и  съдът неправилно ги е присъдил в по-нисък размер.   Прави се искане за отмяна на  оспореното определение и за произнасяне по същество по предявеното искане.

Ответникът – Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР - Кюстендил, не е изразил становище по жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както и допустимостта и основателността на частната касационна жалба,  приема следното:

            Предмет на касационно оспорване е определение  № 169  от 23.12.2021г.  по АНД  № 868/2021г., с което съдът е осъдил ОД на МВР – Кюстендил да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.   Същото е постановено в производството, образувано по жалба на „Г.С.“ ЕООД  срещу Наказателно постановление № 21-0245-000210/25.06.2021г., издадено от началник група в РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил.  По делото жалбоподателят е представляван от адв. И.Д. *** въз основа на  договор за правна защита и съдействие от 23.07.2021г., сключен с Адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и Стефанов“ и пълномощно за представителство и защита  по делото, образувано по жалбата срещу НП. Съобразно  договора, „Г.С.“ ЕООД  заплаща  възнаграждение на адвокатското дружество в размер на 540,00лв.  с включен ДДС по посочена  сметка в „Юробанк България“ АД. За плащането на договореното възнаграждение е издадена  фактура № **********/23.07.2021г., приложена по делото пред районния съд.   С жалбата срещу НП  е предявено искане за присъждане на деловодни разноски, а в хода на съдебното производство, АНО не е изразил становище по жалбата и по искането за разноски.  С определение № 683 от съдебно заседание, проведено на 15.12.2021г., съдът е отменил оспореното НП и е прекратил производството по делото по съображения, че са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Определението е съобщено на страните и  е влязло в сила.

С  молба  вх. № 5121/22.12.2021г., адв. И.Д. прави искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 540,00лв., по която молба районният съд се е произнесъл с оспореното определение.  Формирани са мотиви за основателност на искането предвид  отмяната на  обжалваното НП и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, но поради ниска фактическа и правна сложност на делото и поради това, че производството по същото е прекратено, съдът е намалил размера на адвокатско възнаграждение на 300,00лв., като е осъдил ОД на МВР да го заплати на жалбоподателя.  Видно от данните по делото, определението е съобщено на жалбоподателя  чрез  пълномощника му на 18.01.2022г.,  а частната жалба е подадена на 19.01.2022г.

Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена  е  от  страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи  на  обжалване  съгл. чл.248, ал.3 от ГПК  вр. с чл.144 от АПК  вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в предвидения преклузивен срок и е редовна.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна.

            Оспореното определение е неправилно. Формираните мотиви на въззивния съд са в противоречие с доказателствата  по делото и на приложимия закон.

Съгласно  чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в  производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство,  страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.  В чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че при отмяна на обжалвания административен акт разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

                В случая жалбоподателят е доказал, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 540,00лв.  и  своевременно е направил искане за присъждане на тези разноски, с оглед на което съдът е следвало да  осъди ответника да му ги възстанови в посочения размер, а оспореното определение, с което адвокатското възнаграждение е намалено  на 300,00лв. е неправилно. Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на по-нисък размер на  разноските за адвокатско възнаграждение, предвидени в  чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата,  ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. По делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на разноските  и  няма предявено искане за намаляване на същите. От горното следва, че жалбоподателят  има право на разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 540,00лв.  Дължимо е било допълване на съдебния акт с присъждане на разноските в полза на жалбоподателя в претендирания размер. Следва отмяна от касационната инстанция на оспорения съдебен акт  и произнасяне по същество с осъждане на ЮЛ, в чиято структура е АНО, по правилото на §1, т.6 от ДР на АПК,  да заплати на  оспорващия деловодни разноски в размер на 540,00лв. за адвокатско възнаграждение. 

За пълнота на изложеното и във връзка с мотивите на въззивния съд, следва да се посочи, че  определеното  адвокатско възнаграждение  в размер на 300,00лв.  не е съобразено с правилото на  чл.18, ал.2 във вр. с  чл.7, ал.2, т.2  от Наредба № 1 от 9.07.2004г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

             Водим от гореизложеното, Административният съд

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОТМЕНЯ  определение    № 169  от 23.12.2021г. на Районен съд – Дупница по АНД  № 868/2021г.  и вместо него постановява:

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, да заплати на „Г.С.“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540,00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                 Членове: 1.                       2.