Решение по дело №71441/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5922
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20211110171441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5922
гр. С, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110171441 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от „А Б“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”С“ №, чрез адв.М., насочен срещу ЗК „ОЗК З“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул.“С С“ №, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1410.00 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № 80718777000232, ведно със законната лихва, считано от подаване
исковата молба – 13.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2018 г. в гр.Я е настъпило застрахователно
събитие, при което застрахован при длъжника водач на автобул Сетра с рег.№ е причинил
имуществени вреди на търговски обект-бензиностанция, находяща се на ул.“О“ №.
Ищецът сочи, че собственикът на увреденото имущество, застрахован при него по
имуществена застраховка, е подал уведомление, по което е образувана щета. Навежда, че
разноските по отремонтиране на увреденото имущество, а именно носеща колона от
констукцията на сградата, възлизат на 1480.00 лв., която сума е заплатена на собственика й.
Ищецът отбелязва, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но последният не е направил това преди завеждане на
делото.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва механизма на
настъпване на уврежданията и вината на застрахования при него водач на автобус Сетра.
Отбелязва се, че в съставените документи не е описана подробно ситуацията, като
посочените щети по автобуса, а именно счупено предно огледало не кореспондират с
уврежданията по застрахованото при ищеца имущество. В този смисъл се развиват и
съображения за липсата на причинно-следствена връзка между инцидента и причинените по
1
носещата колана вреди.
Ответникът оспорва предявения иск и по размер като твърди, че вложените в ремонта
на процесната колонка труд, материали и резервни части са прекомерно завишени, респ. че
размерът на определеното и изплатено от ищеца обезщетение е завишен.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица №
08070182800000011, ведно с приложение 2 към нея е видно, че между ищцовото дружество и
„ИМ Петролиум” ООД, е сключен договор за имуществено З на сградите и машините,
съоръженията и оборудването, находящи се в гр.Я, ул.”О” № 14. Вида и собствеността на
застрахованото имущество се установяват и от приетите като писмени доказателства
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №, том І, рег.№, нот.дело №/2015 г.,
съставен от нотариус С С, рег.№ от РНК, разрешение за ползване №/21.08.2006 г. и
удостоверение изх.№ и ../28.11.2017 г., издадено от Община Я.
Съдържанието на облигационното правоотношение е видно от Приложение № 2 към
застрахователната полица, в което са отразени като покрити рискове 21 /природни
бедствия/, 22 /земетресение/, 23 /тръбопроводна вода/, 24 /злоумишлени действия на трети
лица/ и 26 /удар от превозно средство или животно/.
На 09.10.2018 г. автобус Сетра с рег.№ собственост на ЕТ „Ч-М.М.”, управляван
от М. ИВ. М., при тръгване от бензиностанцията, предмет на сключената застрахователна
полица при ищеца, е ударил една колонка от конструкцията й. За случая е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП.
Във връзка със случая, представител на собственика на увреденото имущество е
подал до ищцовото дружество на 10.10.2018 г. уведомление за щета, по което е образувана
преписка №. По същата от страна на застрахователя е съставен на 19.10.2018 г. констативен
протокол, в който е отразено състоянието на увредения елемент от конструкцията на
бензиностанцията. За ремонта е издадена фактура №/04.12.2018 г. на стойност 1776.00 лв.
След извършена при ищеца калкулация на щетата, на 16.01.2019 г. на собственика на
бензиностанцията е изплатено обезщетение от 1380.00 лв.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява
2
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно удар със страничното дясно
огледало на автобус Сетра в една от носещите колони на бензиностанцията, находяща се в
гр.Я, ул.”О” №. При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице уточнява, че въпросната
увредена колонка е изградена от профилирани елементи от ламарина, странично прахово
боядисани с височина от 4 м. и със затвори между тях, като нито в основата, нито в
конструкцията има бетон, тя е куха. Експертът е категоричен, че между този механизъм и
описаните от ищеца щети е налице причинно-следствена връзка. Размерът на щетите в
експертизата е определен на 1480 лв.без ДДС, като са отразени допълнително направени
ликвидационни разноски от 15 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на
вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически
факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна,
наличие на валиден договор за имуществено З с увредения с период на покритие към датата
на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по
договора за имуществено З в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения „ИМ Петролиум” ООД за
имуществено З (застрахователна полица № 08070182800000011, ведно с приложение 2 към
нея), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите. В същото време настъпилото
застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове, доколкото видно от
съдържанието на приложение № 2 към полицата, обхватът на поетите застрахователни
рискове е изрично определен и сред тях под № 26 е посочено причинено увреждане от МПС
или животно.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увреденото имущество. Това, както и наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на автобус Сетра и ответното дружество не са спорни по делото.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи
настъпването на застрахователното събитие на 09.10.2018 г., при което водачът на автобус
Сетра, при потегляне реализира удар със страничното дясно огледало една от носещите
колони на бензиностанцията.
От представените по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
09.10.2018 г. и констативен протокол от 19.10.2018 г., се установява, че повредата на
застрахованото при ищеца имущество е свързана със съприкосновение между предното
3
дясно огледало на автобуса и носеща колона пред магазина на процесната бензиностанция в
гр.Я, ул.”О” №. При извършения оглед на място от представител на застрахователя и на
застрахования конкретно е посочено, че са изкривени и деформирани елементите на
колоната. Така описания в посочените документи, механизмът на настъпване на
произшествието е възприет и от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, в която е прието наличие на причинно–следствена връзка между
установената повреда и настъпилото произшествие.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема, че
произшествието е настъпило по вина на водача на автобус Сетра, който е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. Според цитираната норма, всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Като не е съобразил движението си с разположението на елементите на
конструкцията на банзиностанцията, водачът на автобус Сетра е допуснал нарушение на
ЗДвП, при което за причинените от него вреди е възникнало регресното право на
застрахователя на увредения срещу него, респ. неговия застраховател.
В същото време, от заключението по приетата и неоспорената от страните съдебно-
автотехническа експертиза се установи, че причинените при процесното произшествие
вреди възлизат на 1480.00 лв. с ДДС. Доколкото обаче ищецът е представил доказателства за
заплатено застрахователно обезщетение на увредения в по-нисък размер, а именно 1380.00
лв. /л.20 от делото/, то именно до този размер за него е възникнало регресно вземане. Освен
това, ищецът е направил и 15.00 лв. ликвидационни разноски, които също следва да му
бъдат присъдени. По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 1395.00 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 1410.00
лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на иска,
следва да се присъди лихва от подаване на исковата молба - 13.12.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разходи за държавна такса от 56.40 лв., за депозит за САтЕ от 300.00 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 394.44 лв. С оглед уважената част от исковете, в тежест на ответника
следва да бъде поставена сумата от 742.85 лв.
Ответникът също е заплатил депозит за САтЕ в размер на 100.00 лв. Същият
претендира и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК и при условията
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ. Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото,
материалния интерес по същото, обема на събраните доказателства, броя проведени
заседания, както и процесуалното поведение на насрещната страна, намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150.00 лв. Съобразно
4
отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят 2.66 лв. от направените от
него разходи от 250.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ОЗК З“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“С
С“ №, ет.5, да заплати на „А Б“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”С“ №, сумата от 1 395.00 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 80718777000232, ведно със законната лихва,
считано от подаване исковата молба – 13.12.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
от 1410.00 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ОЗК З“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“С
С“ №, ет.5, да заплати на „А Б“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”С“ №, сумата от 742.85 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „А Б“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С“ №, да
заплати на ЗК „ОЗК З“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“С С“ №,
ет.5, сумата от 2.66 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5