Решение по дело №201/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 172
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20223300500201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Разград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
чрез пълномощник против Решение № 353/ 30. 05. 2022 г. по гр. д. № 2592/ 2021 г. по описа
на РС Разград, с което въззивникът е осъден да заплати на АПИ Областно пътно
управление гр. Разград сумата 867, 36 лв. , представляваща размер на нанесени
имуществени вреди – пътни принадлежности, ведно със законната лихва от 14. 12. 2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата 45, 06 лв. мораторна лихва за периода от 11. 06. 2021 г.
до 14. 12. 2021 г и сумата 686 лв. разноски. Със същото решение е отхвърлен иска на ищеца
за мораторна лихва до първоначално предявения размер и за периода от 13. 03. 2021 г. до 10.
06. 2021 г., като неоснователен.
Въззиваемата страна АПИ Областно пътно управление гр. Разград е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
1
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Безпорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 13.03.2021 г. на
път 1-2 „Русе-Разград-Шумен” при километър 45+300 настъпило ПТП, като водачът А.Й.Й.
при управление на л.а. „Опел Корса“, с per. № В 4651НН нарушил правилата за движение,
поради несъобразена с пътните условия скорост и релефа на пътя, същият е загубил контрол
над автомобила, излязъл е в дясно от пътя и се преобърнал в облицования окоп край пътното
платно. В следствие на горепосочените обстоятелства е настъпило застрахователно събитие,
като към момента на настъпването му - 13.03.2021 г. отговорността на водача А.Й.Й. е била
покрита от сключената застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила и ответника, по застрахователна полица BG/03/121000193519, със срок на
валидност от 17.01.2021 г. до 16.01.2022 г.
От показанията на разпитаните свидетели Николов и Тодоров се установява, че
самото произшествие станало малко след гр.Цар Калоян посока Варна. Колата била в ляво
извън платното посока гр.Варна, била по таван и са намирала в окопа. Окопът бил повреден.
Плочите от бетона били начупени. Двамата свидетели измерили повредената площ и
установили 8 метра начупени плочи.
Ищецът е представил Сертификат № 50 за действително изпълнените и приети
ремонтни работи за превантивен ремонт на път I – 2 „Русе – Разград – Шумен“ от 01. 10.
2013 г. , от който се установява, че процесният окоп е изграден през 2013 г. /позиции с
шифър 2003, 2004, 4405 и 4008/.
Според заключението на СТЕ, прието от районния съд, за възстановяване на
процесния облицован отводнителен окоп е необходимо да се извършат следните ремонтни
работи: почистване на запълнения повреден окоп от отпадъци и отстраняване на увредените
стомано - бетонови елементи-на стойност 34,16 лв. с ДДС; доставка и монтаж на сглобяеми
нови бетонови елементи за облицовка – 8 м.л. и всички свързани с това разходи – на
стойност 824,80 лв.; превоз на строителни отпадъци-на стойност 8,40 лв. с ДДС. Един метър
от облицован окоп е 108,42 лв. с ДДС, а 8 м – 867,36 лв. с ДДС. Възможно е увреждането на
облицования окоп да настъпи от ПТП.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна. Искът с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия
гражданската отговорност на делинквента. В процеса са установени всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно, виновно поведение на водача на
застрахованото при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" моторно превозно средство, за което не е повдигнат спор пред въззивния
2
съд. При така установеното, на основание чл. 432 от КЗ ответникът дължи обезвреда за
вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования при него лек автомобил.
Съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Разпоредбата обаче не съдържа
правило, въз основа на което да бъде определяна действителната стойност на причинената
вреда. Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е такава за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Тази отговорност е имуществена, поради което и самата
застраховка има имуществен характер. Затова доколкото няма специално установени
правила за нея се прилагат общите такива за имущественото застраховане. По силата на чл.
386, ал. 2 от КЗ при имуществените застраховки обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За определяне на
застрахователната сума следва да намери приложение установената с разпоредбата на чл.
400, ал. 3, изр. 1 от КЗ презумпция, по силата, на която, когато друго не е уговорено, приема
се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на
имуществото. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност (пазарната цена) към деня на настъпване на събитието.
От заключението на приетата от съда СТЕ се установява, че стойността, необходима
за възстановяване на разрушения окоп е 867,36 лв. с ДДС и в този размер се дължи на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, предвид липсата на данни
за друга уговорка, относно определяне на застрахователната сума.
По изложените съображения, обжалваното решение на районния съд е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/ 30. 05. 2022 г. по гр. д. № 2592/ 2021 г. по описа на РС
Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4