О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
............/03.10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело №
1357 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от:
ИЩЕЦ: Х.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ
Съдът, като
взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
21.11.2019г. от 10:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание
чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ
твърди, че в Районна Прокуратура - гр. Варна се била водила проверка под номер
3480/2014г. по описа на ВРП за извършено от него престъпление. На дата
18.03.2014г. било издадено постановление, с което се отказвало да бъде
образувано ДП срещу И. и поради причина, че бил непълнолетен, материалите
следвало да бъдат изпратени на МКБППМН в Община Варна за налагане на
възпитателни мерки, за деяние по чл. 130 от НК /лека телесна повреда/. Във
връзка с последното било изготвено и предложение на дата 19.03.2014г. с номер 3480/2014г.
по описа на ВРП, но такива мерки не били наложени. Във връзка с горната
проверка с Постановление № 3480/28.07. 2014г. на прокурор Николай Павлов при
ВРП, срещу непълнолетния към него момент ищец, било образувано Досъдебно
Производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, явяващо се „тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Досъдебното
производство се водило срещу ищеца под № 345/2014г. по описа на Първо РУП - гр.
Варна, за това, че Х.Р.И. на дата 09.02.2014г. в гр. Варна, като непълнолетен,
но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и след нанасяне на побой причинил средна телесна повреда
на Пресиян Венимиров Янков.
Производството
било образувано, била конкретизирана вина и деяние с горното постановление,
пряко срещу непълнолетния тогава Х.Р.И.. Това било сторено без никакви налични
доказателства, а именно СМЕ и СПЕ, които да установят характера на телесната
повреда и дали ищецът е могъл да носи наказателна отговорност, в това число
дали е „могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си".
Във връзка с
разследването по ДП на 24.10.2014г. ищецът като непълнолетен бил разпитван без
родителя си - неговата майка, която се явила заедно с него, но не била
допусната. Унизително за него и против волята му, като непълнолетен по ДП му
била изготвена съдебно психиатрична експертиза, със заключение от 22.11.2014г. Това освидетелстване
въздействало отрицателно на все още неоформилата му се детска психика.
Ищецът
бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на
обвиняем от 24.03.2015г., за извършено престъпление от общ характер по чл. 129,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Със същото постановление му била наложена
МНО „Подписка". Прави впечатление, че Х.И. бил привлечен като обвиняем
1/един/ ден след навършване на пълнолетието му - предния ден на дата
23.03.2015г., което дало много негативно отражение върху неговата психика. Тъй
като привличането му, като обвиняем било извършено веднага след рождения му
ден, като преди това бил призован незаконосъобразно по телефона и не му била
дадена възможност да успее да организира защитата си в 3 дневен срок. Моментът,
в който бил обвинен в извършено престъпление от общ характер бил първия ден в
живота му, в който започвал своето пълнолетие, което засилило неговото
безпокойство. Вместо да изпита радост от празника си, той бил обвинен в
извършено престъпление. Още повече, че му била извършена и полицейска
регистрация, което в съвкупност го накарало да се чувства като престъпник в
първия ден от своето пълнолетие, което започнал с обвинение за извършено
престъпление и полицейска регистрация. Към датата на привличането му като
обвиняем, видно от Справката съдимост с per. № 764/11.08.2014г., приложена по
делото, И. бил неосъждан. Веднага след привличането му като обвиняем на
следващия ден 25.03.2015г., делото било изпратено с мнение за предаване на съд
на Х.И. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Тук отново под надзора на прокуратурата било извършено и нарушение на
правото на защита на И. - била нарушена процедурата по чл. 227 от НПК относно
реда за предявяване на материалите по ДП, тъй като след повдигане на
обвинението не е бил спазен реда за призоваване, нито тридневния срок преди
предявяване материалите по делото.
След
всичко посочено по-горе срещу Х.Р.И., ЕГН: ********** бил внесен Обвинителен
Акт на 28.04.2015г. в Районен Съд - гр. Варна от прокурор Николай Павлов с вх.
№ 10936/29.04.2015г. по описа на Районен Съд - гр. Варна. По този Обвинителен
Акт, с разпореждане от дата 07.04.2015г. било образувано НОХД № 1765/2015г. по
описа на ВРС, от която дата Х.И. придобил процесуално качество на подсъдим за
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. По посоченото
НОХД отново била изискана справка съдимост с per. № 420/14.05.2015г. от която
било видно, че и към този момент И. е неосъждан. По НОХД № 1765/2015г. по описа
на ВРС били проведени 6 съдебни заседания на дати: 26.06.15г; 27.07.15г.;
29.09.2015г.; 07.10.15г.; 08.03.16г. и 26.04.16г. При всяко едно от
заседанията, които били публични, И. се чувствал като престъпник, изпитвал срам
от хората, бил със занижено самочувствие. След последното заседание била
постановена и Присъда № 172/26.04.2016г. по НОХД № 1765/2015г. по описа на ВРС,
с която Х.Р.И., бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, бил осъден да заплати разноски по дело,
както и обезщетение по предявения в производството граждански иск. Този ден И.
бил съсипан и сринат психически, бил признат за виновен от съда поради
незаконното обвинение от прокуратурата за деяние, което не бил извършил. Всички
го считали за осъден престъпник и започнали да го отбягват. В последствие
цитираната присъда, с която той бил осъден, била отменена изцяло с Решение №
192/11.07.2016г. по ВНОХД № 660/2016г. по описа на Окръжен Съд - гр. Варна и
делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен Съд-гр.
Варна.
В
горната връзка на дата 14.07.2016г. с разпореждане № 7569 на ВРС 44-ти
наказателен състав било образувано НОХД № 3476/16 по описа на ВРС срещу И.,
който отново бил подсъдим по внесения Обвинителен Акт от Прокуратурата, за
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. По НОХД № 3476/16
по описа на ВРС били проведени 6 съдебни заседания. Първите две на дати:
09.11.16г. и 18.01.2017г., по които И. се явил като подсъдим и отново изпитвал
страх, срам, притеснения, нервност. На дата 29.03.2017г. било проведено с.з., в
което И. не се явил поради причина, че започнал да живее във Великобритания, с
цел учение и работа -в този период от 06.04.2017г. И. вече живеел във
Великобритания, а от 24.04.2017г. започнал работа в„Нуса Кичън“. Поради тази
причина защитникът му направил искане делото да се проведе „задочно", в
отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „В" от НПК,
което искане било уважено с определение на съда.
Твърди,
че воденото дело съвсем осезателно пречело на нормалния му начин на живот и
неговото житейско развитите в една млада възраст. Във връзка с направени
искания от защитата Районен Съд със свое Определение № 823/18.04.2017г. назначил отново СМЕ за установяване на
телесните повреди. На дата 14.06.2017г. и дата 13.09.2017г. се провели
поредните с.з. по делото, на които поради страх и притеснения за бъдещето си,
взел участие подсъдимият Х.И., което не било пречка, въпреки че делото се
водило „задочно". За тези две заседания по делото, И. пропътувал двукратно
със самолет разстоянието от Великобритания до България със самолетни билети на
обща стойност 194,63 британски лири, а именно: отпътуване от Лондон до Варна на
10.06.2017г. в 06:00 часа и връщане от Варна до Лондон на 14.06.2017г. в 23:15
часа на стойност 112,15 британски лири. Както и последващият полет и билет с
отпътуване от Лондон до Варна на 31.08.2017г. в 20:35 часа и връщане от Варна
до Лондон на 16.09.2017г. в 18:25 часа на стойност 82,48 британски лири.
След
заседанието на дата 14.06.2017г., съдът отново назначил тройна СМЕ със свое
определение № 6737/23.06.2017г., в последствие и Петорна СМЕ. Това е било
наложително поради това, че Прокуратурата не е направила всичко необходимо за
разкриване на обективната истина по делото, преди то да бъде внесено в съда. По
този начин прокурорът като орган на досъдебното производство, осъществяващ
надзор върху разследването и воденото ДП бил нарушил чл. 107, ал. 3 от НПК и не
бил събрал оправдаващи доказателства. За това съдът изправил тази процесуална грешка довела до
неправилното обвинение и внасяне на делото в съда срещу И. чрез изготвяне на
нови СМЕ. В последствие били проведени още 2 съдебни заседания в присъствието
на подсъдимия на дати 01.09.2017г. и 13.09.2017г., След което била постановена
присъда №254/13.09.2017г., с която присъда Х.Р.И., ЕГН: **********, бил признат
за НЕВИНОВЕН за извършеното деяние по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, което обвинение било внесено от Районна Прокуратура - гр. Варна срещу него,
тъй като се доказало, че не е причинил средна телесна повреда на Пресиян
Венимиров Янков, в което бил обвинен незаконно от Прокуратурата. Тази присъда
била протестирала от ВРП, пред Окръжен Съд - гр. Варна, но въпреки това било
постановено Решение № 284/21.12.2017г. по ВНОХД № 3476/2017г. по описа на
Окръжен Съд - гр. Варна, което потвърдило Присъда № 254/13.09.2017г. по НОХД №
3476/16 по описа на ВРС, с която И. бил признат за НЕВИНОВЕН и същата влязла в
законна сила на дата 21.12.2017г.
Ищецът
твърди, че по посоченото по-горе НОХД № 3476/16 по описа на ВРС били приложени
писмени доказателства, в които се съдържала следната информация, както следва:
- от писмо с per. № 365000-15495/20.04.18г. на лист 141, от което било видно,
че И. е имал полицейска регистрация, във връзка с обвинението по Д.П. № 345/2014г.
на Първо РУП - гр. Варна; -от справка приложена по делото на лист 87, ясно
личи, че Х.И. се е ползвал с добро име пред съседите си на адрес: гр. Варна,
м-ст „Св. Никола" 108, бл. 2, ап. 6, където е живял с родителите си по
време на воденото срещу него дело; - в характеристика от Професионална
Техническа Гимназия с изх. № 716/11.04.17г., на лист 81 и 82, било посочено, че
И. вземал участие в инициативи, в извънкласни мероприятия, тренирал футбол във
ФК"Спартак 1918" - гр. Варна, участвал и в училищния отбор. Ползвал
се с уважение сред съучениците си, въпреки дисциплината му, но се стараел да
спазва училищния ред.
Ищецът
твърди, че в резултат на незаконно воденото производство срещу него бил
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Горепосоченото дело било водено от
дата 28.07.2014г. при образуването му срещу И. до дата 21.12.2017г. - до
влизане в сила на присъдата, с която е оправдан напълно. Това били общо 3
години и 4 месеца, през което време ищецът живял в стрес и несигурност,
срамувал се пред приятелите си, съучениците си и съотборниците си във футболния
клуб, където участвал. Още повече, че Х.И. бил известен и в обществото поради
причина, че участвал във футболни срещи, които били отразявани в медиите.
Цялото му обкръжение разбрало за това водено дело, както и за това, че бил
осъден, всички започнали да го считат за престъпник. През годините И. участвал
и бил картотекиран във Футболен Клуб „Черно море" за периода от 2005 до
2016г. и Футболен Клуб „Спартак 1918" за периода от 2016г. до 2017г. За
него предстояло спортно бъдеще, което било провалено поради горепосоченото
дело. Той нито можел да се съсредоточи, нито да полага усилия, поради
непрестанните мисли за обвинението от прокуратурата. В периода, през който било
водено делото срещу него и докато участвал в двата футболни клуба, имал
предложения от чуждестранни Футболни Отбори да участва в проби, относно
оценяване на неговите спортни качества. Един от отборите, в които бил на проби,
е известния Германския Футболен Клуб „Кьолн", като бил на проби 3 месеца
през периода пролет - лятото на 2014г. по време на воденото дело. Също така, в
началото на 2015г. бил пробно за една седмица и в известния футболен отбор на
Р. Турция Футболен Клуб „Галата сарай". Когато бил на посочените проби в
„Галата сараи", първоначално бил одобрен, във всяко едно отношение, но
след като бил проверен неговият национален правен статус и се установило, че
срещу него се води разследване за нанесена средна телесна повреда, както и че
бил обвиняем, също и предстоящия съдебен процес, всички по нататъшни действия
от страна на отбора били прекратени и независимо от отличното представяне на
място, на И. му било отказано по нататъшно преговаряне за работа в отбора.
Въпреки
че се представил добре на посочените две футболни проби, от двата отбора
(Галата сарай" и „Кьолн") се изисквало срещу И. да не се водят
наказателни дела за престъпления, да няма образувани такива и да е с чисто
съдебно минало. Към момента и на двете проби в двата отбора срещу него било
воденот наказателното дело за посоченото по-горе престъпление и заради това
предложенията към него от известните отбори се оказали провалени и поради тази
причина, той не бил приет в нито един от двата отбора, което провалило
спортната му кариера и развитието му в тази посока. Това разбрали и неговите
съотборници, което действително дало повод да бъде считан за престъпник. Името
му било опетнено пред обществото, неговите близки и приятели. Докато бил все
още в Р. България по време на воденото срещу него дело явявайки се на Шофьорски
изпит за придобиване на категория за управление на МПС, той не могъл да го
издържи не защото не бил подготвен, а поради причина, че мислел непрестанно за
наказателното дело срещу него и обвинението от прокуратурата. Това му пречело
да се съсредоточи. По време на разследването срещу ищеца И. (тогава
непълнолетен) били препятствани и контактите му с неговата майка по време на
следствените действия, която практически единствена полагала грижи за него,
което допринесло за допълнителен стрес и не могъл да вземе адекватно отношение
във връзка със защитата си, поради липсата на най-близкия му човек неговата
майка. Във връзка с това и като съпоставка за нарушаване на правата, и
причиняване на вреди от това поведение на следствието сочим, че реципрочно на И.,
на пострадалото непълнолетно лице по делото Пресиян бил допуснат родителя -
майка, който присъствал на неговите разпити. Тоест това от една страна е
дискриминационно и е различно третиране на двете страни в наказателния процес,
а от друга са нанесени вреди върху И. с оглед нарушаване на чл. 13 от НПК и чл.
14 от НПК, тъй като разследването видимо било водено тенденциозно срещу И..
Впоследствие
И. сменил местожителството си във Великобритания, където започнал първо да
работи, като се самоиздържал, след това започнал да учи и в университет с
изтеглен студентски кредит. Страхувал да не бъде осъден отново неправомерно,
налагало се да пътува от Великобритания до България, заради воденото дело, тъй
както се притеснявал и страхувал за своето бъдеще. А към настоящия момент той
буквално не желаел да се завръща в Р. България поради причинения му стрес от
воденото наказателно дело и спомените му за това.
Той
пътувал двукратно със самолет разстоянието от Великобритания до България с два
самолетни билети на обща стойност 194,63 британски лири. Тези принудителни
пътувания и принудителни разходи той направил поради страх и притеснения за
бъдещето си, и с цел да присъства на с.з. проведени на дати 14.06.2017г. и дата
13.09.2017г. по НОХД 3476/16г. по описа на Р.С. - гр. Варна, въпреки че делото
вече било водено „задочно", без негово участие и не бил призоваван.
Твърди,
че всичко описано по-горе му се случило, когато той бил на една млада възраст,
навлизайки в живота като пълнолетен гражданин, с очаквания за професионално
развитие, учение и развитие в живота. Вместо това, в първия ден от своето
пълнолетие, той получил незаконно обвинение от Прокуратурата, което обвинение
го съпътствало над 3 години. Над 3 години той живял в стрес и несигурност за
своето бъдеще, тъй като при осъдителна присъда съществувал и риск да му бъде
провалено бъдещето във Великобритания, където първо работел, а след това учил.
Също така поради стреса и притесненията от наказателната репресия, И. не могъл
да се подготви добре при кандидатстването му в учебното заведение в Англия и
първия път не могъл да издържи успешно приемния изпит, като това провалило и
месеци учение, за да успее да издържи входящия изпит.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА
е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е
допустим, но неоснователен.
Моли да бъде отхвърлен.
Ищецът
търсел обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени от
водено срещу него наказателно преследване, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда за престъпление по чл. 129 от НК - страх, срам,
притеснение, нервност.
Ищецът
бил представил е доказателство за това, че досъдебно производство / ДП/ №
345/14 г. по описа на I РУП - ОД на МВР - гр. Варна е образувано на 28.07.2014
г. Изложеното в исковата му молба сочело на това, че негативните емоции за
ищеца започнали три дена преди привличането му към наказателна отговорност по
делото на 24.03.2015 г., т.е. от 20-21.03.2015 г. Счита, че твърдените като
търпени негативни изживявания по никакъв начин не надвишават по интензитет и
обем съвсем обичайните, нормалните, в подобни случаи и поради което обезщетение
за тях не е дължимо.
Фазата
на досъдебното производство била приключила в напълно бързи и разумни срокове -
9 месеца. Ищецът твърдял, че спрямо него по ДП е била взета мярка за
неотклонение „подписка". Това била най-леката мярка за неотклонение. Твърди, че ако спрямо ищеца в хода на
наказателното производство е била взета мярка за неотклонение, обективно тя по
никакъв начин не била ограничила или нарушила правата и свободите му, не била
повлияла в отрицателен аспект на бита, на контактите и социалния му статус. От
изложеното в исковата молба, а и от представените доказателства било видно, че
той е имал възможност без каквито и да е ограничения или затруднения не само да
променя местоживеенето си, но и да напуска страната, напускал я е за продължителни
периоди от време и по време на наказателното производство се бил настанил да
живее в друга страна -Великобритания. Поради това счита, че същата не била
причинила никакви отрицателни емоции, които да бъдат обезщетявани.
Не
били представени доказателства за преживян стрес, довел ло влошаване на здравословното
състояние на ищеца.Провеждането на ПСД с непълнолетно лице в качеството му на
свидетел или на обвиняем се регламентирало от НПК. Разпоредбата на чл. 140, ал.
2 от НПК не вменявала задължението разпитът на непълнолетно лице в качеството
му на свидетел да се провежда в присъствието на родител.
Изложени
били оплаквания - от една страна, че материалите по ДП били внесени в съда с
обвинителен акт без назначаване на СМЕ и СПЕ, а от друга -че извършената входа
на ДП СПЕ /освидетелстване/ на ищеца, предизвикала в него чувство на унижение,
за което той искал да бъде обезщетен от Прокуратурата на Р България. Вменяемостта
на непълнолетни лица, от които би следвало да се търси наказателна отговорност
не се презюмирала от закона. Същата следвало да се докаже с оглед разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от НК, тъй като такава може да бъде търсена САМО ако
непълнолетният разбира свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си. Поради това и по отношение на г-н И. е било извършена
СПЕ. Експертизите в наказателното производство не се извършват от прокурори, а
от вещи лица, като Прокуратурата не разполага с правомощията и обективно нито
контролира, нито следи начина, по който в хода на ДП се извършват експертизите.
Поради това счита, че и не дължи обезщетение за действията на вещите лица. В
конкретния случай не били изложени никакви твърдения, които да сочат на това,
че СПЕ е била извършена по различен начин от начина, по който тези експертизи
се извършват. Твърди че, в хода на досъдебното производство не били допуснати
нарушения на НПК, поради което не дължи обезщетение на ищеца във връзка с
извършените с него процесуално-следствени действия.
Сочи,
че в абсолютно разумни срокове била приключила и съдебната фаза на проведеното
срещу ищеца наказателно производство. По делото били заседавали по два състава
на две съдебни инстанции /четири съдебни състава/ в рамките на 2 години и
четири месеца. С оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК наказанието, което ищецът могъл да получи по предявеното му обвинение е
„лишаване от свобода до 3 години". Наказанието, което първата съдебна
инстанция наложила на 26.04.2016 г. на г-н Х.И., е било „обществено
порицание", което да бъде изпълнено чрез обявяването му на табло в
кметството по местоживеене. Наказанието не е било изпълнено и е било отменено
на 11.07.2016 г. от ОС - Варна. Твърди, че Прокуратурата не била огласявала
нито факта на провеждането на наказателно производство срещу ищеца, нито
присъдата по НОХД № 1765/15 г. от 26.04.2016 г. Ако трети лица са узнали тези
факти, то това не било резултат от действията на Прокуратурата на РБ, поради
което тя не дължи обезщетение на ищеца.
С
оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от НПК твърди, че провеждането на
наказателното производство в съдебна фаза не е могло да стане достояние на
трети лица, а присъствието на такива да му е причинило дискомфорт.
Оспорва
обстоятелството, че ако отношението на трети лица към ищеца не е положително,
то това е резултат единствено и само от воденото срещу него наказателно
производство. Твърди, че такова отношение е резултат от неговото поведение -
към връстници и приятели.
През
2010 г. Михаела Лефтерова била подала сигнал в РП - Варна за това че Х.Р.И.
СИСТЕМНО НАНАСЯЛ ПОБОИ, ОТПРАВЯЛ ЗАПЛАХИ И ВЗЕМАЛ ПАРИ от сина й и от други
деца в класа. Образуваната в РП - Варна преписка - № 7768/10 г. била прекратена
поради малолетието на г-н И..*** Х.Р.И. ритнал с крак в лицето, в областта на
носа Денислав Мирославов Маринков. С това му причинил „мозъчно сътресение,
кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето. Образуваната по случая
преписка на РП - Варна - № 4025/11 г. била прекратена с оглед вида на причиненото
телесно увреждане и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК.
Нямало
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е участвал в проби на клуб
„Кьолн“ н/или на „Галата сарай". Няма такива, че не е бил одобрен от тези
или други футболни клубове поради воденото наказателно производство. Ищецът
сочи, че целта на такива проби е оценката на спортните качества на едно лице.
Твърди, че Прокуратурата на Р България не била издавала удостоверителен
документ - на ищеца или на трето лице със съдържание, че срещу него е водено
или се води наказателно производство по преписка № 3480/14 г. Поради това
претенцията срещу Прокуратурата и в тази част била неоснователна.
Неоснователна
била претенцията срещу Прокуратурата на Р България за това, че ищецът не е
могъл да издържи успешно тестове за владеене на английски език. Твърди, че
воденото наказателно производство НЕ Е нито причината, нито една от причините
за резултатите на ищеца на тези тестове. Не били налице доказателства за
уменията и заложбите на г-н И. за усвояване на чужди езици, за това изучавал ли
е и в каква степен владеел английски език към датата, когато заминал във
Великобритания с намерението трайно да се установи там. От представените
доказателства - копие на обвинителен акт било видно, че той е учел в ПТГ -
Варна, в което заведение изучаването на английски език не е нито в обема, нито
на нивото, в което това се провежда в специализираните за това учебни заведения
в гр. Варна - I ЕГ и V ЕГ.
Към
м. април 2017 г. г-н И. вече се е бил установил да живее трайно във
Великобритания и е работел в тази държава. От представените от него
доказателства било видно, че тестовете по английски език били проведени месеци
след приключването на наказателно производство срещу него - и то с напълно
положителен за него резултат. Явяването на г-н И. на тези тестове е било
резултат само на неговите лично желание и преценка. Насрочените дати за същите
не са го обвързвали, а са могли да бъдат „препланирани".
Поради
изложеното и твърди, че не воденото в предходен период наказателно производство
срещу него било причината за неотличното му представяне на тези тестове, а било
резултат от това, че г-н И. не е владеел английския език достатъчно добре преди
м. април 2017 г. и не е имал възможността /предвид обстоятелството, че е
работел/ да се подготви за тях.
С
оглед на всичко изложено по-горе счита, че претенциите на г-н Х.Р.И. срещу
Прокуратурата на Р България са неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
Алтернативно,
оспорва размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди
като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията на
ищеца била изключително завишена и не съответствала на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Размерът й не бил съобразен с
икономическия стандарт в страната. При използване на икономически обективен
критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ
доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2017г. същият е
в размер на 5586 лева, т.е. ищецът търсел обезщетение, равняващо се на повече
от четиринадесет годишен доход на лице за страната към този период. Това било в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ, а и с практиката на ВКС -
Решение № 480/23.04.2013 г. ГД № 85/12 г., ВКС, IV г.о.; Решение №
832/12.12.2010 г. по ГД № 593/10 г. IV г.о. на ВКС.
По
претенцията за причинени имуществени вреди:
Не
оспорва претенцията за направени разноски в размер на 10 лв. Оспорва изцяло
претенцията за причинени имуществени вреди в останалата й част.
Липсвали
доказателства за това,че цената на представените от ищеца електронни документи
/билети/ била заплатена от него.
Твърди,
че целта на второто пътуване не е била единствено и само присъствие в съдебно
заседание. Пребиваването ищеца в Р България е било за периода от
31.08.-16.09.2017 г. Съдебно заседание по НОХД № 3476/16г. било насрочено за
13.09.2017 г., а от 29.03.2017 г, производството по него се е провеждало по
реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „В" от НПК. Завръщането на ищеца в Р
България за периода от 31.08.-16.09.2017 г. било резултат само от неговото
желание. Нуждите на съдопроизводството към тази дата по никакъв начин не са го
задължавали да присъства в съдебните заседания. Отсъствието му по тях не е
водело до никакви отрицателни последици за него. Поради това счита, че целта на
това пътуване не е била единствено и само присъствие в съдебно заседание, а с
оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД, Прокуратурата не следвало да заплаща почивки,
ваканции или лични пътувания на ищеца, направени по време на воденото
наказателно производство.
Ищецът
бил представил пълномощно по чл. 25, ал. 1 от ЗА. Не бил представил договор за
правна помощ с адв. М.И.П.. Поради това и на основание приетото от ВКС т.1 на
TP № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по т.д. № 6/2012г. на ОСГК и доколкото не са
представени пълномощно и договор за правна помощ по образец на АК - гр. Шумен
/от кочан, даден от колегията на този адвокат/ твърди, че към момента на
депозирането на исковата молба, ищецът не бил направил никакви разходи относно
осъществяването на правна помощ за воденето на настоящото производство.
Поради
това и на основание чл. 193, ал. 3 от ТПК заявява, че оспорвам документите,
които ищецът тепърва би представил като доказателство за направени разноски за правна
помощ по настоящото дело.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Производството е образувано по предявени от ИЩЕЦА: Х.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
- с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 80 000лв. /
осемдесет хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на доброто име, стрес, притеснения и несигурност за бъдещето,
липса на концентрация, провал на
кариерата му като футболист и провал на изпитите за прием в университет, които
са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по 129, ал.1
вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на
21.12.2017г. присъда No 254 / 13.09.2017г., постановено по
НОХД No 3476 / 2016г. по описа на ВРС.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда– 21.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 424, 68 лв. /четиристотин двадесет и четири
лева и шестдесет и осем стотинки/, като равностойност на 194,63
британски лири по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата
молба, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети за
пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по
наказателното производство срещу ищеца, които са пряка и
непосредствена последица от неоснователното повдигнатото и поддържано обвинение
в престъпление по 129, ал.1 вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда No 254 / 13.09.2017г., постановено по НОХД No 3476 / 2016г.
по описа на ВРС.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда– 21.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В
тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които
черпи изгодни за себе си последици. Във връзка с конкретните му твърдения:
1/
по иска с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за
причинени неимуществени вреди - че
по отношение на него е повдигнато посоченото обвинение за извършени
престъпления, наказателното производство, по които е приключило с оправдателна
присъда; че от тези действия на
длъжностни лица на ответника за него са произлезли конкретните вреди по вид и
размер- настъпилото накърняване на доброто име, стрес, притеснения и
несигурност за бъдещето, липса на концентрация,
провал на кариерата му като футболист и провал на изпитите за прием в
университет, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно
производство;
2/
по иска с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди – че ищецът реално
е извършил посочените разходи в твърдения размер и че пътуването е било
единствено с присъствие на насрочените съдебни заседания по наказателното производство;
В тежест на ответника е да установи фактите по
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици. Ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението си да репарира претърпените вреди, или фактите и обстоятелствата
по направените правоизключващи възражения, включително и по направеното
възражение за несъразмерност на претендираната сума.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба писмени документи, надлежно заверени по
реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с отговра на исковата молба писмени документи, надлежно
заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване НОХД № 3476/16 по описа на ВРС, както и НОХД
№ 1765/2015г. по описа на ВРС. УКАЗВА на всяка от страните най-късно в
рамките на насроченото о.с.з да посочи всички доказателства, които искат да
ползват и които се намират в кориците на делата, като изрично посочат и на кой
лист от същите се намира конкретния документ и за установяване на кои факти и
обстоятелства ще се ползват.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване пр.преписка №
7768/2010 по описа на ВРП и пр.преписка № 4025/2011г. по
описа на ВРП.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, чрез
процесуалния му представител съдебно удостоверение по силата, на което да се
снабди от Футболен Клуб „Черно Море" - гр. Варна с информация относно Х.Р.И.,
ЕГН: **********, а именно с удостоверение, от което да е видно участвал ли е
като картотекиран играч в отбора и ако да през кои години, на какви позиции и
имал ли е постижения в отбора, както и какви са били перспективи за
професионалното му развитие, като УКАЗВА
на ищеца да
заплати дължимата държавна такса от 5
лева за съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищеца, че следва да представи посочените доказателства,
от което ще се ползва и за което се издава и съдебното удостоверение най-късно
в първото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, чрез
процесуалния му представител съдебно удостоверение по силата, на което да се
снабди от Футболен Клуб „Спартак 1918" - гр. Варна с информация относно Х.Р.И.,
ЕГН: **********, а именно с удостоверение, от което да е видно участвал ли е
като картотекиран играч в отбора и ако да през кои години, на какви позиции и
имал ли е постижения в отбора, както и какви са били перспективи за
професионалното му развитие, като УКАЗВА на ищеца да заплати
дължимата държавна такса от 5 лева за
съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение. УКАЗВА на
ищеца, че следва да представи посочените доказателства, от което ще се ползва и
за което се издава и съдебното удостоверение най-късно в първото открито
съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, чрез
процесуалния му представител съдебно удостоверение по силата, на което да се
снабди от ОД на МВР - гр. Варна с пълна справка за задграничните пътувания на Х.Р.И.,
ЕГН: **********, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. в това число дата и
място ( ГКПП) на напускане и връщане в Р. България, цел на пътуването,
придружаващи лица, транспорт с който напуска и всички други данни посочени в
системата на МВР - граничен контрол, като
УКАЗВА на ищеца да заплати дължимата държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по
сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на ищеца, че следва да представи
посочените доказателства, от което ще се ползва и за което се издава и
съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца двама свидетели
при режим на водене за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства - претърпените от ищеца неимуществени вреди - накърняване
на доброто име, стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на
концентрация, провал на кариерата му
като футболист и провал на изпитите за прием в университет, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още два свидетели. УКАЗВА на ищеца изрично, че следва да води поисканите свидетели за датата на съдебното заседание за
процесуална икономия, като в случай, че поиска отлагане на делото, поради
неспазване на указанията на съда за водене на свидетелите, то страната ще бъде
глобена.
УКАЗВА изрично на ответника,
че следва да води свидетелите, за
които твърди, че ще отправи искане за
разпит за насроченото съдебно заседание.
В случай, че същите се искат при режим на призоваване и за опровергаване
на твърденията на ищеца за претърпените неимуществени вреди, то за процесуална
икономия, искането следва да се направи в петдневен срок от получаване на
настоящото определение. В случай, че с
действията си страната причини отлагане на делото, поради неспазване на
указанията на съда за водене на свидетелите или за посочването им с писмена
молба в предоставения срок, то страната ще бъде глобена.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ
НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице след
запознаване с характера на правния спор и ангажираните по делото доказателства
и след като извърши преглед на
ищеца да даде заключение
по посочените в исковата молба задачи:
1/ Повлияло ли е воденото наказателно
разследване и съдебния наказателен процес на обичайния психологически статус на
ищеца и ако да, в какви насоки и в каква степен?
2/ Повлияла ли е постановената
осъдителна присъда 172/26.04.2016г. по НОХД № 1765/2015г. по описа на ВРС, с
която ищеца бил признат за виновен за извършено престъпление на обичайния му
психологически статус и ако да, в какви насоки и в каква степен?
3/ Имало ли е депресивни или други
негативни реакции (ако да - в какви насоки и степени) от социологичен и
социално личностен характер у ищеца, след като е бил отстранен от пробите във
футболните клубове „Галата сарай" и „Кьолн", поради воденото
наказателно дело срещу него, въпреки успешното му представяне на посочените
футболни проби?
4/ Към момента на прегледа, налице ли
са у ищеца негативни психологически реакции, спомени и емоции в следствие на
воденото наказателно дело срещу него и ако да, в какви насоки и в каква степен?
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на
заключението в размер на 300 /триста/ лева, платими от ищеца в тридневен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Александър Цолчовски, което да бъде
уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗАНИЯ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ
УКАЗВА на вещото лице в тридневен срок от
уведомяването за неговото назначаване да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна
причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко
една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2,
198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че
за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да
представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и
чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на
страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на
ответника, че ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от
страна на ответника съдът може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните
към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140
ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че
медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен
това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР
ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев"
№ 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в
медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова -
ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на
спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания
отговор на исковата молба – на ищеца по делото,
с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: