Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 08. 04. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на първи април
през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6639
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против И.П.Д. от ***.
В молбата се твърди, че на *** год. между „И.А.М.“ АД като заемодател
и ответницата като заемател е бил сключен договор за паричен заем № ***. Твърди
се, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 400 лв. Твърди се, че общата стойност на плащанията по
заема е била договорена в размер на 653, 62 лв. Твърди се, че ответницата като заемател
се е задължила да върне кредита в срок до 06. 11. 2015 год. на 11 равни двуседмични
погасителни вноски в размер на 59, 42 лв. всяка. Твърди се, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по договора. Твърди се, че на *** год. е било
подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от *** год., сключен
между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземанията на цедента
срещу И.П.Д., произтичащи от посочения по- горе договор за заем, са били изцяло
прехвърлени на „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че за станалата продажба на вземането до длъжника са
били изпратени уведомителни писма с известие за доставяне. Твърди се, че в
качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди
се, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответницата за сумата от общо 927, 40 лв., от
които 400, 00 лв. представляващи главница по договор за паричен заем № ***/
*** год., 253, 62 лв. представляващи договорна лихва за периода от 19. 06. 2015
год. до 06. 11. 2015 год.,
45, 00 лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени
вземания и 228, 78 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 20. 06.
2015 год. до 30. 10. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 10. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените в заповедното
и в настоящото исково производство деловодни разноски.
Ответницата
не е взела становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 225, 00 лв., в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И.П.Д. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 927, 40 лв., от които 400, 00 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем № ***/ *** год., 253, 62 лв. представляващи
договорна лихва за периода от 19. 06. 2015 год. до 06. 11. 2015 год., 45, 00
лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания и 228, 78
лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 20. 06. 2015 год. до 30.
10. 2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30. 10. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
И.П.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
И.П.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 225, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: