Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Жени
Стойчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№644 по описа за 2019г. на Окръжен
съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1323/15.07.2019 г., постановено по гр.
дело № 1883/2019 г. по описа на Районен
съд-Плевен ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
–Плевен е осъдена да заплати на М.П.М.,
ЕГН **********, сумата от 1808,51 лева главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен
към дневен за периода 27.03.2016-27.03.2019г., съгласно възникнало между
страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за
върху главницата, считано от датата на ИМ-27.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на
основание чл. 179, ал. 1 и
ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Със същия съдебен акт е
осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, да заплати на М.П.М., ЕГН ********** сума
в размер на 440,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, да
заплати по сметка на Районен съд-Плевен държавна такса в размер на 72,34 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от ОД на МВР – Плевен, представлявано от директора К.Н. , чрез гл. юрисконсулт П.Б.Ф.
против горепосоченото решение на РС-Плевен,
като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. За процесния период, за който се претендира
заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен нощен труд,
който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент, са
действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на
работното време: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./,
Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г.
Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата
от 2014 г., но само за четири дни. Твърди се, че РС-Плевен е мотивирал изцяло
своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл.31, ал.2 от
същата Наредба. Излагат се доводи, че изводите на РС-Плевен, че е налице
празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите
на общото гражданско законодателство – чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, са неправилни. Отправено е искане
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна М.П.М.. В съдебно заседание пред ОС-Плевен
въззиваемият М.М., редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, както и с писмената си защита по настоящото дело,
процесуалният представител на ОД на МВР – Плевен излага доводи, че ищецът е
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и неговите служебни
правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178, ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители. В чл.179, ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни
възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд
през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено
изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с
Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед.
Поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил
техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото
законодателство – КТ и ЗДсл. Сочи се, че в конкретния случай, не е налице нито
закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Излагат се подробни доводи
относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото
времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът
счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените
искове, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение
като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови
друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Взема и алтернативно становище, в случай, че не се възприемат
изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищцовата страна,
исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г., за който период извънредния труд следва
да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на
чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В този смисъл, се
отправя искане да бъде отхвърлен предявеният иск за главница с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР за сумата в размер на 203,50
лв., както и иск за лихви за сумата от 18,34 лв., съгласно заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза в хода на съдебното
дирене пред РС-Плевен. Претендират се съдебни разноски.
Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността
на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата
доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори по делото, че въззиваемият М.П.М. за процесния период 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. е
работил на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ Кнежа. Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на смени –
дневна и нощна смяна (от 22.00 часа до 06.00 часа), с продължителност при
сумарно изчисляване на работното време 12 часа, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
В хода на съдебното дирене пред РС-Плевен са събрани
писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Т.И. , от което се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало
сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от
11.07.2016 г. по адм. дело №5450/2016г. От 02.08.2016 г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на
нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове
към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е
дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период 27.03.2016г.-27.03.2019г. е 1808,51 лв., а
лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 356,70 лв.
Заключението на вещото лице не е прието в частта, в която е изчислена мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, тъй като няма предявена такава искова претенция.
Предвид така установената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Пред Районен съд – Плевен е била предявена за
разглеждане искова претенция с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР.
РС-Плевен е уважил изцяло предявените искове, като е
приел, че следва да бъде приложен чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да
бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно
правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е на
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението. Независимо от обстоятелството, че липсва
изрична регламентация в специалната уредба, РС-Плевен е приел, че положения от
ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно
работно време със съответния коефициент от 1,143.
Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС-Плевен
досежно приложението на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно
за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Както се посочва и във въззивната жалба, както и в
мотивите на РС за процесния период по исковата молба са действали няколко
наредби, като в чл.3, ал.3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно
което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен
нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143.
При липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В този смисъл, са правилни изводите на РС-Плевен
досежно основателността на исковите претенции по тяхното същество.
Въззивната инстанция счита, че въззивната жалба е
основателна досежно размера на дължимата сума, като обезщетение за положен
извънреден труд от страна на ищеца като главница, тъй като за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018 г. е влязла в сила
горепосочената норма, съгласно която отработените часове от работника или служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата,
се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по
труда, без превръщане на нощните часове в дневни. Следователно, за периода на
действие на правилото на чл.9Г от НРВПО извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни. В случая се касае за две тримесечия от
процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г.
до 30.06.2018 г., когато следва да намери приложение разпоредбата на чл.9Г от
НРВПО. Същата разпоредба не следва да намери приложение за периода от
01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като тези дни и съответно положените часове
нощен труд не попадат в отчетния период, предвид сумарното отчитане на
работното време на тримесечен период.
Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимите
суми, като главница, съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г. следва да бъдат извадени сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване
на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР се явява
неоснователен и недоказан за сумата над 1605,01 лева до 1808,51 лева /за сумата
като главница в размер на 203,50 лв./ и следва да бъде отхвърлен в тази си
част.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено
обжалваното решение на РС-Плевен в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е
осъдена да заплати на М.П.М. сумата над 1605,01 (хиляда шестстотин и пет лева и
една стотинка) лева до пълния предявен размер от 1808,51 (хиляда осемстотин и
осем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 27.03.2016 г.
до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, както и в частта му относно присъдените разноски и дължимата
държавна такса върху уважения размер на предявените искове на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, като вместо него и по съществото на правния спор, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни предявените от М.П.М. искове срещу ОД на МВР –
Плевен за сумата от 203,50 лв., представляваща разликата над сумата от 1605,01
лв. до пълния предявен размер от 1808,51 лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Следва да бъде потвърдено решението на
Плевенски районен съд в останалата му обжалвана част.
Възраженията в писмената защита за редуциране на лихва
не следва да бъдат обсъждани, тъй като пред РС-Плевен не е била предявена
искова претенция по чл.86 ЗЗД за лихва за забава, като същевременно и
заключението на вещото лице не е
прието в тази му част поради горните обстоятелства.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ОД на
МВР – Плевен да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 64,20 (шестдесет и четири лева и двадесет стотинки) лева на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Следва да бъде осъдена въззивната страна – ОД на МВР –
Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация на М.П.М. ЕГН ********** за първата и за въззивната
инстанция в размер на 375,15 (триста
седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1323/15.07.2019 г., постановено по гр.
дело № 1883/2019 г. по описа на Районен съд-Плевен в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена
да заплати на М.П.М., ЕГН **********
сумата 1605,01 лева до
пълния предявен размер от 1808,51 лева, представляващи дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както
и в частта му относно присъдените разноски и дължимата държавна такса върху
уважения размер на предявените искове на основание чл.78, ал.6 от ГПК, като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П.М., ЕГН **********
против ОД на МВР – гр. Плевен иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР за заплащане на
сумата от 203,50 (двеста и три лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
разликата над сумата от 1605,01 (хиляда
шестстотин и пет лева и една стотинка) лева до пълния предявен размер от
1808,51 (хиляда осемстотин и осем лева и петдесет и една стотинки) лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд за периода 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ОД на МВР – гр. Плевен да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 64,20 (шестдесет и четири лева и
двадесет стотинки) лева върху уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. Плевен да заплати направените деловодни
разноски по компенсация от М.П.М., ЕГН **********
за
първата и за въззивната инстанция в
размер на 375,15 (триста седемдесет и
пет лева и петнадесет стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.