РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Т. срещу Наказателно постановление №563644-
F582637/01.03.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл. 273 ДОПК, за нарушение на чл. 37,
ал. 2, вр. чл. 53 ДОПК й е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв.
В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателката не е била уведомена какви
документи да представи. Сочи, че е получила телефонни обаждания, като при първото
отсъствала от страната, а при второто – била под карантина. Жалбоподателката, редовно
уведомена, се явява лично и поддържа жалбата.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
жалбата като неоснователна и поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно. Счита нарушението за безспорно установено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във връзка с данни за двойно осигуряване на жалбоподателката в Република България
1
и друга държава –членка, свидетелката П. Хр. Ив. в качеството си на инспектор по
приходите към ТД на НАП – Бургас, е извършила проверка. За целите на проверката
свидетелката И. е изготвила искане до жалбоподателката за представяне на необходими
документи, като искането е било връчено на жалбоподателката по електронна поща на
18.10.2020 г. В искането бил посочен 7-дневен срок за представяне на изисканите
документи, справки, обяснения и пр., който започнал да тече от датата на връчване –
18.10.2020 г. и изтекъл на 25.10.2020 г., като в указания срок жалбоподателката не
изпълнила указанията за представяне на документи. При извършване на проверката били
изискани и документи от българския работодател на жалбоподателката, като проверката
приключила на 04.11.2020 г. Междувременно в този период ( 25.10.2020 г. – 04.11.2020 г.)
свидетелката И. провела няколко телефонни разговори с жалбоподателката, която заявила,
че е в чужбина. Свидетелката И. й указала, че може да представи изисканата информация и
по електронен път. Независимо от това до приключване на проверката – 04.11.2020 г.
жалбоподателката не оказала съдействие на орган по приходите за извършване на проверка
и не представила изисканите данни. По тази причина на 10.12.2020 г. свидетелката И.
съставила срещу жалбоподателката АУАН, а впоследствие на 01.03.2021 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя П.И.. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателката не оспорва така приетите за осъществили се от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149 /25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 37, ал. 2, вр. чл. 53 ДОПК, съгласно които
разпоредби лицата са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите, като
2
представят документи, справки информация и т.н., отнасящи се до техните права и
задължения. Както в АУАН, така и в НП фактически подробно е описано нарушението, а
именно, че жалбоподателката не е представила в указания срок изискани документи,
справки, обяснения и др., като по този начин не е оказала съдействие за извършване на
проверката. Така описаните обстоятелства безспорно водят до извод, че е налице пълна
яснота относно вмененото на жалбоподателката нарушение.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателката е осъществила състава на процесното нарушение, като при извършена
проверка във връзка с осигуряването й в две държави-членки на ЕС, не е представила
изискана информация на органите по приходите. Нещо повече по време на извършване на
проверката свидетелката И. – служителка в НАП, многократно се е свързала с
жалбоподателката, като й е предоставила възможност да представи данните и след указания
7-дневен срок, включително и в електронен вариант, предвид твърденията за отсъствието й
от страната. Независимо от това жалбоподателката е бездействала и не е изпълнила
дадените от проверяващия орган указания.
В жалбата и в съдебното заседание жалбопдателката излага твърдения, че поради
отсъствие в чужбина и последвала карантина не е могла да представи изисканите
документи. Така изложените твърдения обаче остават недоказани по делото. Липсват
каквито и да било доказателства, които да установяват, че именно през периода на
извършване на проверката жалбоподателката е била в чужбина, както и че е била поставена
под карантина. Изрично в съдебно заседание от 21.06.2021 г. жалбоподателката заяви, че
няма да сочи доказателства за изложените от нея твърдения, поради което не е необходимо
съдът да й предоставя срок за събирането им. Ето защо за съда остава недоказана защитната
теза на жалбоподателката, че е била налице обективна невъзможност да окаже съдействие на
проверяващия орган.
С оглед изложеното правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Във връзка с изложеното съдът счита, че в случая не е
приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. В действителност по делото
липсват данни за предходни нарушения на жалбоподателката, но в случая на същата са били
предоставени многократни възможности да окаже съдействие и да представи необходимите
документи и обяснения за извършване на проверката, като включително и е указано, че
3
може да ги представи по електронен път, след като е извън страната. Въпреки това,
жалбоподателката не е предприела постъпки за оказване на съдействие на проверяващия
орган и е нарушила законовите норми, регламентиращи поведението й на проверявано лице.
В случая проверката е била инициирана по данни за осигуряване на лицето в две държави-
членки на ЕС, като при възникването на това правоотношение, за да се породят права,
безспорно трябва да се изпълнят и осигурителните задължения. Именно като не е оказала
съдействие жалбоподателката е възпрепятствала контролния орган да извърши проверка за
спазване на осигурителното и данъчно законодателство, което да гарантира, че няма да
настъпи ощетяване на фиска. Ето защо настоящият състав прие, че извършеното не е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид и не приложи чл. 28 ЗАНН.
За извършеното нарушение редакцията на разпоредбата на чл. 273 ДОПК, действаща
към момента на деянието (месец октомври –ноември 2020 г.) е предвиждала за физическите
лица наказание „глоба“ в размер от 250 лева до 500 лева. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на
жалбоподателката е била наложена „глоба“ в минимално предвидения размер от 250 лв.
Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателката следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №563644-F582637/01.03.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, с което на В. Н. Т.,
4
ЕГН ********** на основание чл. 273 ДОПК, за нарушение на чл. 37, ал. 2, вр. чл. 53 ДОПК
й е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП гр. Бургас сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5