№ 13731
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. Б.А НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. Б.А НОНЧЕВА Гражданско дело №
20231110103421 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. П. срещу „******, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за
причинени имуществени и неимуществени вреди. Исковата молба е уточнена с молби
с вх. № 66545/10.03.2023 г., с вх. № 133696/15.05.2023 г. и с вх. № 191457/04.07.2023 г.
Ищецът твърди, че на 31.07.2022 г. посетил СПА центъра в комплекс „*****“,
гр. **. След като седнал върху взет от комплекса шезлонг ищецът се опитал да намести
поставената там хавлия, но тогава шезлонгът се сгънал, а пръстите на ръцете на А. П.
останали затиснати между металните части на шезлонга. След оказана му помощ
поради заклещването на пръстите, се установило, че те били премазани, имало обилно
кървене, а част от единия му пръст била откъсната. А. П. бил откаран от управителя на
комплекса в Център за спешна медицинска помощ - гр. ***. Впоследствие били
извършени редица интервенции на получените наранявания, включително оперативни,
което наложило ползването на болничен поради временна неработоспособност .
Ищецът поддържа, че в резултат на описания инцидент претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, неудобство от невъзможността да се
обслужва самостоятелно в продължение на два месеца, и емоционална потиснатост в
резултат на получения дефект на пръста на ръката, създаващ както козметични, така и
1
битови затруднения. Твърди се наличие и на имуществени вреди, изразяващи се в
похарчени средства за закупени лекарства и медикаменти, разходи за лечението и за
закупуване на витаминозна храна, както и в разликата между полученото обезщетение
за временна неработоспособност и получаваното от ищеца трудово възнаграждение. А.
П. сочи, че отговорност за така претърпените от него вреди носел ответникът, тъй като
същият бил собственик на вещта, от която произлезли описаните травми. Поддържа, че
процесните вреди били резултат от скрит недостатък на ползвания от ищеца шезлонга,
а в условията на евентуалност - че същите били причинени от бездействие на
ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за обезопасяване на
шезлонга и отстраняването на недостатъци по него. Въз основа на изложеното, ищецът
отправя искане за уважаване в цялост на предявените искове за заплащане на
обезщетение на имуществени вреди в размер на 1962,40 лева и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12500,00 лева, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****** за
отговор. С постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции
се оспорват в цялост като недопустими и неоснователни. Изложени са подробни
доводи за недопустимост на производството поради нередовности на исковата молба,
изразяващи се в липса на описание на твърдения от ищеца недостатък на процесния
шезлонг и на механизма на настъпване на инцидента. Във връзка със становището за
неоснователност на исковете ответникът оспорва описания в уточняващата молба на
ищеца от 04.07.2023 г. механизъм на настъпване на процесния инцидент, като твърди,
че шезлонгът, ползван от ищеца, бил в изправност. Оспорва се и наличието на
причинна връзка между ползването на собствения на ответника шезлонг и
претърпените от ищеца вреди, като се твърди осъществена от ищцовата страна
неправилна експлоатация на вещта. Дружеството поддържа, че спазвало всички
изисквания за безопасност в осъществяваната от него хотелиерска дейност. Релевирано
е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Отправено е искане за връщане на исковата молба по делото като нередовна, съответно
- за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, а в условията на
евентуалност - за намаляване на претендираните обезщетения, както и за присъждане
на сторените по делото разноски.
*** е конституирано като трето лице-помагач по делото на страната на
ответника „****** по предявените срещу него искове. Със становище, представено в
о. с. з. на 20.02.2024 г. (л. 128 - 131), в качеството си на трето лице-помагач,
застрахователното дружество оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че не е настъпил покрит застрахователен риск, нито е налице трайна загуба
на работоспособност на пострадалото лице. Излага сведения за наличието на данни за
употреба на алкохол от пострадалия. Твърди, че е останал неизяснен механизмът на
2
настъпване на събитието.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са: 1/ осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12500,00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1962,40
лева, причинени от ползвана от ищеца на 31.07.2022 г. вещ със скрит недостатък -
собствен на ответното дружество шезлонг, ведно със законната лихва върху двете
главници за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане; 2/
предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12500,00 лева и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1962,40 лева, причинени от неполагане от страна на ответника на
дължимата грижа за обезопасяване на шезлонг, ползван от ищеца на 31.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1975 г., когато вредите са
настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко
действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД. От това правило следва, че когато се ползва вещ с явен недостатък, който може
да се отстрани, и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще
е по чл. 45 ЗЗД за този, който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото
отговорността е за виновно бездействие, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който
произлязат вреди, и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани,
отговорността за вреди ще е по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 79 от 7.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3839/2018 г., III г. о.
По исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД:
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1/ наличието на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, вида и размера на същите; 2/
причиняването на процесните вреди поради наличие на скрит недостатък в ползвания
от ищеца шезлонг; 3/ причинно-следствената връзка между причинените вреди и
наличния недостатък в ползвания от ищеца шезлонг. От друга страна, в тежест на
ответника е да докаже извършването от страна на ищеца на действия или бездействия,
които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване). На
3
основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения.
От ангажираните писмени доказателства – информация за пациент от ЦСМП –
*** от 02.12.2022 г., амбулаторен дневник от ФСМП ***, фиш за спешна медицинска
помощ от 31.07.2022 г., епикриза от **********, амбулаторен лист № ** от 07.09.2022
г., както и от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, в това
число и от становището на вещото лице, представено в о. с. з. на 16.04.2024 г., се
установява, че на 31.07.2022 г. ищецът е получил конквасация /размачкване/ на
дисталните фаланги на трети и четвърти пръсти на дясната ръка, както и върхова
ампутация на трети пръст на лявата ръка с кожен и костен дефект. В тази връзка е
извършено оперативно лечение, изразяващо се в изрязване на нежизненоспособните
тъкани от мястото на увреждане, реампутация, несвободна кожна пластика по
съседство и прешиване обратно на нокътните плочки. През периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 30 дена те са били с по-голям
интензитет. В резултат на извършения преглед на А. П. на 06.03.2024 г., вещото лице
по СМЕ установява запазен обем на движението в ставите на пръстите, като счита, че
не се очакват съществени промени в неговия статус, нито състоянието му налага
провеждането на някаква специфична терапия или диета във връзка с получените
увреждания.
Изложеното се допълва от показанията на разпитания свидетел ** – приятел на
пострадалия. Свидетелят твърди, че причинената на ищеца травма му е пречила както
в процеса на работа, тъй като работел с компютър, така и при шофиране, като
включително и към момента изпитвал затруднения. Първоначално ищецът не е можел
да се обслужва сам, за което са му помагали неговите приятели, пазарували са му
лекарства и храна. Понастоящем имал видим дефект от отрязания пръст.
Представени са фискални бонове за закупуване на лекарствени продукти на
обща стойност 31,15 лв. (л. 17), както и такива за извършване на медицински услуги,
ведно с издадени фактури от ********** на обща стойност 62,40 лв. (л. 18- 20).
Видно от приет трудов договор от 27.07.2021 г. (л. 28 - 34), А. П. е бил назначен
на длъжност „*** в „***, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2453,12 лв. С допълнително споразумение между страните от 01.07.2022 г.
основното трудово възнаграждение на служителя е увеличено на 2707,27 лв., като е
определено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на
32,49 лв. (л. 36 - 37).
Приложени са още фишове за заплати за месец юни 2022 г. в размер на 2482,56
лв., за месец юли 2022 г. в размер на 2739,75 лв., както и преводни нареждания за
изплатени на ищеца обезщетения и помощи, както следва: на 01.09.2022 г. сумата в
размер на 1912,63 лв., на 07.09.2022 г. сумата от 191,26 лв. и на 23.09.2022 г. сумата в
4
размер на 1721,37 лв. (л. 103 - 107).
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ползваният от ищеца на 31.07.2022 г. в СПА центъра в
комплекс „*****“, гр. **, шезлонг е собственост на ответното дружество. С оглед
изявленията на страните, спорен между тях се явява въпросът дали е налице скрит
недостатък в процесната вещ, който да обуслови ангажирането на отговорността на
ответника в качеството му на собственик на вещта.
За установяване на спорното обстоятелство по делото е изслушана съдебно-
техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като
обективно, подробно и мотивирано изготвено на база извършения от вещото лице
оглед на процесната движима вещ, находяща се в комплекс „*****“, гр. **. На място
експертът констатира, че процесният стол, тип шезлонг, се съхранява в служебно
помещение в СПА центъра на комплекса, отделен от останалите вещи в зоната на
басейна от същия вид. Посочва, че шезлонгът представлява трансформируема мебел за
удобно сядане, който може да се мести в четири позиции според желанието на
потребителя – от седнало до полулегнало положение на тялото, за демонстриране на
което е представен снимков материал (Приложение № 1 към СТЕ). Вещта е изработена
от метал (прахово боядисана алуминиева рамка) и мрежест плат, в жълт цвят, както и
черни пластмасови елементи в краищата, като по нея са установени петна в
червеникав цвят, наподобяващи следи от кръв.
При извършения оглед експертът е проверил всички детайли по процесния
шезлонг, като не е констатирал наличието на дефекти и недостатъци – металната
рамка е без нарушения и няма огъвания или изкривявания във формата . Изпробвано
е дали всяка една от четирите позиции работи, съответно – дали шезлонгът се задържа
в даденото ниво, като не е установена промяна в състоянието му, включително и при
седнало положение на тялото. Посочено е, че всички винтове са на местата си и
главите им са със сферична форма, което ги прави безопасни, а в краищата на
правоъгълните детайли има черни пластмасови/гумени тапи, които предотвратяват
нараняване от метала. Шевовете и платът също са без нарушение на целостта им, като
няма протъркване или разкъсване на определени участъци, нито отделяне от самото
захващане. Единствено се наблюдават на места леки охлузвания на боята на металната
част, които имат само естетически характер. В тази връзка вещото лице инж. А. П.
определя състоянието на процесния шезлонг като добро.
По отношение начина на ползване на вещта, вещото лице пояснява, че
регулирането на нивата в четирите височини на седалната/облегалната част се
извършва, след като ползвателят не е на самия шезлонг, а в изправено състояние, като
странично регулира желаната височина. Заявява, че при поставяне на тялото в едно от
тези положения на стола, той няма как да се затвори, като сгъване би било възможно,
5
ако човек се опитва без ставане от стола да регулира височината и не е плътно седнал
на самия шезлонг. Независимо от изложеното, експертът е категоричен, че правилната
експлоатация на вещта не предполага сгъване на шезлонга от само себе си и
причиняването на увреждания на ползвателя.
Съгласно установената съдебна практика характерно за увреждането по чл. 50
ЗЗД е, че то настъпва от пряко проявление на вътрешни качества, свойства или
недостатъци на вещта, без да се въздейства върху самата вещ по начин, че да се
използват особеностите , водещи до увреждането. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е
обективна – израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващия
дейността, свързана с тези вещи (Решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4659/2007 г., III г. о., Решение № 330 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2007 г., IV
г. о. и Решение № 1112 от 10.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3585/2007 г., III г. о.). В този
смисъл отговорност за собственика на вещта по чл. 50 ЗЗД възниква, когато
увреждането е причинено от вещта, тоест когато вредата произтича от самия характер
и състояние на вещта, но не и когато тя е резултат от други действия, свързани с
управлението или послужването с тази вещ. За ангажиране отговорността на
ответника, не трябва да е въздействано върху вещта от страна на виновно физическо
лице, тоест вредата не трябва да е резултат от поведението на пострадалия, който си е
служил с вещта по начин, различен от общоприетия съобразно обичайното
предназначение на вещта. В този случай отговорността на собственика може да
отпадне, ако се установи, че вредата е резултат от неправилното манипулиране с тази
вещ от страна на самия пострадал или на трето лице (така – Решение № 1980 от
31.10.1967 г. на ВС по гр. д. № 1458/1967 г., I г. о. и Решение № 1308 от 15.05.1964 г. на
ВС по гр. д. № 408/64 г., I г. о.).
За установяване на механизма на настъпване на злополуката по делото е
разпитан свидетелят *** – приятел на ищеца, която е била отседнала с него в
процесния комплекс на 31.07.2022 г. Същата описва следната ситуация, представена
от ищеца: „Когато ищецът е седял и се е навел напред, платът сам повдига задната
част на шезлонга и тъй като А. се е опитвал да сложи хавлията си, шезлонгът се е
затворил и е прещипал пръста му“. Макар свидетелят да не е била пряк очевидец на
настъпилото събитие, съдът кредитира показанията , доколкото по своята същност
представляват производни гласни доказателствени средства, чийто първичен източник
са изложените пред нея сведения от самия пострадал.
На основание чл. 172 ГПК, съдът преценява цитираните показания с оглед на
всички други данни по делото, в частност – с твърденията на самия ищец, изложени в
депозирана молба от 04.07.2023 г. (л. 68 - 69): „Поставих хавлията на шезлонга,
седнах, но лек ветрец размести хавлията ми. Аз се опитах да наместя хавлията
отзад, зад платнената част на шезлонга, но в този момент шезлонгът се сгъна,
пръстите ми се оказаха притиснати и смазани между металните части на
6
шезлонга. Не можех да извадя ръцете си, които бяха заклещени в металните
елементи на шезлонга, не можех да стана“.
В тази връзка следва да бъде съобразено и изразеното становище на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза в о. с. з. на 20.02.2024 г., а именно, че при
поставянето на хавлията няма как да се стигне до настъпване на инцидента по
описания от ищеца начин. Предвид личното изпробване на шезлонга, инж. П. заявява,
че техническото му състояние е изправно и няма нарушения в неговата употреба.
При съвкупния анализ на обсъдения доказателствен материал, съдът намира, че
до процесното увреждане се е стигнало в резултат на неправилната употреба на вещта
от страна на ищеца. Установява се безспорно, че пострадалият не е регулирал
желаното от него ниво на положение на шезлонга, нито разположението на
поставената от него хавлия по предвидения според обичайното предназначение на
вещта начин, а именно – в изправено положение, странично до вещта, при полагане на
дължимото внимание и грижа. Вместо това ищецът се е опитал в седнало състояние,
без да става от стола, да намести хавлията си. Независимо от причината, наложила
предприетото движение, неправилната експлоатация на вещта от ответника обуславя
изключителната му вина за настъпване на процесната злополука.
Наличието на вина у послужилото си с вещта лице, от действията или
бездействията на което са настъпили вредоносните последици, изключва
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, за
тяхното обезщетяване – още повече и предвид липсата на установен скрит недостатък
на вещта. По тези съображения исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до
извод за неоснователност на предявените главни искове, съдът следва да разгледа и
съединените в условията на евентуалност искове.
За уважаване на исковите претенции ищецът следва да докаже, че процесните
вреди са причинени от действия и/или бездействия на лице, на което ответникът е
възложил работа по поддръжката на ползваните в СПА центъра в комплекс „*****“,
гр. **, шезлонги, както и причинно-следствената връзка между причинените вреди и
противоправното деяние (действие/бездействие), осъществено при или по повод на
възложена от ответника работа. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже
извършването от страна на ищеца на действия или бездействия, които са допринесли
за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване).
За разлика от отговорността по чл. 50 ЗЗД, тази по чл. 49 ЗЗД е за чужди
противоправни действия и възниква, когато вредите са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или по повод изпълнение на
7
тази работа. В този смисъл отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги, когато
вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено
извършването на определена работа (така – Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 968/2012 г., III г. о.).
В конкретния случай ищецът твърди, че е налице бездействие от страна на
ответника, който не бил положил дължимата грижа за поддържане на процесната вещ
в добро и безопасно състояние, и по този начин е причинил настъпването на
увреждането. В подкрепа на изложеното, обаче, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, като твърденията му се опровергават както от заключението по СТЕ,
така и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
доведените от ответника свидетели.
Вещото лице по СТЕ посочва, че в практиката не се прилага извършване на
технически прегледи на мебели за седене, маси за хранене, легла и други аналогични
на процесния стол артикули. Независимо от това, подобен тип мебели преминават през
определен брой цикли и натоварване при самото производство, като още при
разработката на дадения модел се правят всички необходими изпитвания преди
съответният продукт да премине в серийно производство. Доколкото процесният
шезлонг е предвиден за външна употреба, за обекти с обществено ползване, експертът
е направил извода, че моделът е преминал нужните изследвания. Съдът приема
заключението на експерта за обосновано, тъй като е житейски оправдано в хода на
производствения процес на артикули от такъв тип за многократна употреба да бъдат
провеждани различни по вид изпитвания с оглед преценка на техните издръжливост,
годност и качество на изработката. Извън провеждането на първоначалните
изследвания на вещта преди началото на серийното производство, логично е
извършването и на последваща проверка на готовия продукт, непосредствено преди
пускането му на пазара за продажба на трети лица - потребители.
В показанията си свидетелят *** – спа-рецепционист в хотел „*****“, описва
задълженията си, свързани с поддържането и почистването на спа-зоната в комплекса.
Твърди, че вечерта преди приключване на работата подреждали шезлонгите тип
столове в определен ред, след което през деня на всеки 10-15 минути ги проверявали в
какво състояние са, като ги държали в най-изправеното състояние за седнало
положение на човека. Посочва, че винаги, когато отивала на смяна, обхождала цялата
спа-зона. В деня на инцидента е трябвало да се смени със свой колега в 14:30 ч., но
понеже ходела по-рано, към 14:15 ч. предприела оглед на спа-зоната. Тогава, при
излизане на терасата откъм външния коридор, видяла да идва едно момче с кен бира и
хавлия, което лично е предупредила, че употребата на алкохол на басейна е забранена.
След настъпването на инцидента свидетелката прибрала процесния шезлонг със
следите от кръв, като в този момент видяла на процесното място кърпа и кенче бира –
затова предположила, че се касае за същото момче.
8
Управителят на хотела **** в своите показания потвърждава, че бил забелязал
човек, който стоял на терасата в спа-центъра и пиел бира. Констатирал още цветна
кърпа на жълт шезлонг, която не била характерна за техния хотел. При извършена
проверка управителят бил уверен от рецепция, че посетителят е бил уведомен за
забраната да консумира алкохол на терасата, с която не се е съобразил. След
настъпването на инцидента именно управителят бил закарал ищеца до спешния
център в гр. ***, където лично съдействал на пострадалия – развеждал го е в
болницата, тъй като е бил поставен в количка. При завръщането си в комплекса издал
заповед, с която наредил никой да не се разпорежда с шезлонга.
И двамата свидетели еднозначно заявяват, че на входа на спа-центъра са
обявени всички правила за ползване на тази част от комплекса – както правилата за
ползване на шезлонгите, така и тези за ползване на басейна.
Съдът кредитира в цялост показанията на ангажираните от ответника свидетели,
доколкото са дадени от лица, упражняващи дейност по поддръжка на спа-центъра в
процесния хотел, както и по контрол на качеството на предоставяните услуги. Същите
са логични и последователни, като преценени в тяхната взаимовръзка и цялост
обуславят извода на съда, че именно ищецът, в качеството си на външен посетител на
комплекса, е консумирал алкохол на територията на спа-центъра, въпреки наложената
забрана, за която е бил изрично предупреден.
От друга страна, не се установява виновно поведение на лицата, на които е
възложено извършването на определена работа в комплекса, а напротив – служителите
на ответното дружество са изпълнили добросъвестно задълженията си. Извършвана е
регулярна проверка на състоянието на спа-зоната както от спа-рецепциониста, така и
от самия управител, като са предприети и своевременни превантивни мерки при
констатираните нарушения на установения вътрешен ред за ползване на басейна.
Обстоятелството, че отправеното от страна на свидетеля *** предупреждение към
ищеца не е дало резултат, е ирелевантно по отношение на настъпилия вредоносен
резултат.
От представения по делото протокол с констатации след оглед от 31.07.2022 г.
(л. 77 - 78) се установява, че след настъпването на процесния инцидент служители на
рецепцията на хотела са предложили на пострадалия оказване на първа медицинска
помощ, която А. П. е отказал. Служителят *** се е обадила на телефон 112, като
предвид невъзможността за изпращане на линейка управителят на хотела **** е
закарал ищеца с личен транспорт до МБАЛ ***, след което му е съдействал да се
върне в комплекса. Макар в случая да се касае до частен свидетелстващ документ,
изготвен от служители на ответното дружество, съдът дава вяра на изложената в него
информация, доколкото се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен
материал.
9
Видно от приложение № 2 към СТЕ, представляващо Заповед № 78-
07/31.07.2022 г. (л. 159 от делото), след настъпване на процесния инцидент
управителят на „Хотел *****“ ***, извършващо управление и поддръжка на Спа
център в Хотелски комплекс „***** ***“, е наредил процесният шезлонг да бъде
отделен от останалите столове за извършване при необходимост на последващи огледи.
Изложеното свидетелства за положената своевременна и адекватна грижа по запазване
на състоянието на вещта във връзка с установяване на причината за настъпване на
злополуката, включително и за предотвратяване на други инциденти с нея.
В този смисъл действията на служителите на ответника, осъществени при и по
повод на възложената работа, са били законосъобразно предприети с оглед
конкретните особености на процесния случай.
Съобразно установената съдебна практика, когато е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, деликтната отговорност е по чл. 45,
съответно по чл. 49 ЗЗД (в този смисъл – Решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4659/2007 г., III г. о.). В случая, по аналогични на изложените по-горе мотиви,
липсата на положена грижа от страна на ищеца при посещението на процесната спа-
зона и явното нарушаване на вътрешните правила на комплекса, които са установени
именно с цел създаване на безопасна и спокойна среда на неговите гости и външни
посетители, дори и на това основание, изключва деликтната отговорност на ответника.
По тези съображения, с оглед липсата на доказани елементи от фактическия
състав на предявените евентуални искове, същите са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2040 лв., което е действително заплатено на адвокатско
дружество „Д. и С.“ по банков път с платежно нареждане от 16.02.2024 г., на
основание договор за правна защита и съдействие от същата дата (л. 189 - 191 от
делото). Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед общия размер на предявените срещу
него искове, фактическата и правна сложност на делото, както и установените
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от А. Б. П., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ***, срещу „******, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12500,00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1962,40
лева, причинени от ползвана от ищеца на 31.07.2022 г. вещ със скрит недостатък -
собствен на ответното дружество шезлонг, както и предявените при условията на
евентуално съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 12500,00 лева и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1962,40 лева, причинени от неполагане от страна на ответника на
дължимата грижа за обезопасяване на шезлонг, ползван от ищеца на 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Б. П., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. ***, да заплати на „******, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, сумата от 2040,00 лева (две хиляди и четиридесет лева),
представляваща сторени от ответника разноски в хода на исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** като трето лице-помагач на
страна на ответника по делото „******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11