Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и
деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 7815/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от Б.С.П.,
ЕГН **********,***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”******, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, ведно със законна лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на нея до окончателното изплащане
на сумите.
В исковата молба се
твърди, че с Постановление от 27.09.2010 г. на СРП по пр.пр.
№ 34324/2010 г. е образувано наказателно производство срещу ищеца за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Със
същото постановление е образувано производство и за престъпление по чл. 308,
ал. 1 от НК. С постановление по същото наказателно производство на 25.11.2011
г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Определена му била мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лева.
На 05.12.2012 г. наблюдаващият прокурор е внесъл в СРС
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с предложение за
налагане на административно наказание. Образувано е НАХД № 22312/2012 г. по
описа на СРС . Производството е прекратено и делото е върнато на СРП с
Разпореждане от 15.01.2013 г. поради установени процесуални нарушения.
С постановление от 11.09.2013 г. и на основание чл. 234
ал. 8 от НПК, СРП е отменило мярката за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лева. Наблюдаващият прокурор е изготвил обвинителен акт срещу
ищеца и е повдигнал обвинение за две умишлени престъпление от общ характер, а
именно : по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл.
316 вр. чл. 311, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД №
17988/2013 г. на СРС - НО, 15 състав.
Производството пред първоинстанционния
съд е приключило на 03.11.2016 г. с произнасяне на оправдателна присъда.
Прокуратурата е внесла протест срещу присъдата и е
образувано ВНОХД № 1339/2017 г. по описа на СГС, НО, III въззивен
състав и е приключило в едно заседание. С Решение от 02.05.2017 г. първоинстанционната присъда е потвърдена и е влязла в
законна сила на същата дата, като необжалваема.
По – нататък ищецът заявява, че не е осъждан, не е имал
проблеми с органите на държавната принуда и се е ползвал с добро име, чест и
достойнство. Като национален състезател по плуване е завоювал 130 медала от
национални и европейски шампионати. Трудовата му дейност е изцяло в ресторантьорския бизнес, имал професионален авторитет и
уважение, доходи, физическо и психическо здраве, топли семейни отношения на
привързаност и взаимопомощ със съпругата си и децата. От повдигане на
обвинението за тежки умишлени престъпления, вземането на мярката за
неотклонение, животът му се променил изцяло. Бил непрекъснато в напрежение,
срам от узнаване и страх от призоваване, явяване пред съда и евентуално
осъждане. Тези притеснения и страдания го изтощили психически и морално,
сринали човешкото му достойнство, страдал и се измъчвал, като опозорен пред
колеги, близки и приятели.
В тази връзка ищецът
предявява настоящата претенция срещу Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на
обезщетение в размер от 35 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законна лихва, считано от 02.05.2017 г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на него, до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
От негова
страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни
такива и назначаване на съдебно – психологическа експертиза, както и прилагане
на н.о.х.д. № 17988/2013 г.
по описа на СРС, НО, 15 с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Твърди, че липсват доказателства, че оправдателната
присъда е потвърдена и е влязла в сила.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство. Липсват доказателства че претърпените
неимуществени вреди, са последица именно от посочените в исковата молба
обвинения и основания.
Заявява, че спрямо ищеца не са прилагани други мерки за
процесуална принуда, освен внасянето на парична гаранция, което не е нарушило
обичайния му ритъм на живот.
Заявява и, че срещу ищеца са водени и други досъдебни
производства по същото време, които също са допринесли за негативните му
изживявания.
Оспорва претендираното
обезщетение като прекомерно завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.
52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.
Според отразеното в отговора на исковата молба, основната
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е незаконност на
действията на държавните органи. Това, че е изтекла давността, изключваща
наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва
да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва
да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не поражда
правото да се иска заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното
преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията.
Според него ищецът е упражнил правото си и е подал
заявление по реда на глава III а Закона за съдебната власт за нарушаване
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, регистрирано в
Инспектората към Висшия съдебен съвет с вх.№ PC - 17-487 от 01.11.2017г., видно
от писмо изх.№ А-01-555/24.07,2018г. на изпълняващ длъжността „Главен
инспектор“ на ИВСС. Към писмото на ИВСС е приложен и констативен протокол от
01.03.2018 г., който е изпратен на министъра на правосъдието на Р.Б. за
определяне на обезщетените на 01.03.2018 г. по реда на глава III а ЗСВ.
Моли да бъдат допуснати и
приложени по делото писмени доказателства. Присъединява се към искането за прилагане
на н.о.х.д. № 17988/2013 г. по описа на СРС, НО, 15 с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 17988/2013 г. по описа на СРС, НО, 15
с-в.
По делото не се спори, че
с Постановление от 27.09.2010 г. на СРП е било образувано досъдебно
производство ЗМ № 15470/2010 г. на Първо РУ „П“ – СДВР срещу ищеца по пр.пр. № 34324/2010 г. на СРП, по което на 25.11.2011 г. той е
бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и му е била взета мярка
за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лева.
Не се спори, че на 05.12.2012 г. в СРС Прокуратурата е
внесла Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с предложение
за налагане на административно наказание и е образувано НАХД № 22312/2012 г. по
описа на СРС, производството по което е прекратено и делото е върнато на СРП с
Разпореждане от 15.01.2013 г. поради установени процесуални нарушения.
По изготвения след връщането обвинителен акт срещу ищеца
за престъпления по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и
по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 от НК е образувано НОХД
№ 17988/2013 г. на СРС - НО, 15 с-в, по което на 03.11.2016 г. е постановена
оправдателна присъда.
Присъдата на районния съд е потвърдена с решение от
02.05.2017 г. по ВНОХД № 1339/2017 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав и е влязла в сила на същата дата.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелите Е.Ц.и Я.М..
В показанията свидетелят Ц.заяви,
че ищецът
му е бил работодател седем години във фирма „Ф.“ и го познава като отговорен
човек, който винаги съзнателно си е вършел работата. Познава и бившата му
съпруга, която сега живее в Англия, както и двете му деца, едното от които
живее в България. Знае за образуваното наказателно производство срещу ищеца
през периода 2009 г. – 2010 г. Било е за някакво подправяне на документи, за
теглене на някакъв кредит Свидетелят каза, че след образуване на делото бившата
му съпруга е ограничила идванията на децата при баща им, защото отношенията им
се развалили, и това много тежко му се е отразило. Децата към този момент били
на 15 г. и на 8 години и преди това посещавали България поне един път в месеца.
Свидетелят познава и майката на Б.П., между нея и сина й също се развалили
отношенията вследствие воденото срещу него наказателно дело, тя се разболяла и
починала по – късно. Самият ищец му заявявал, че изпитва вина за смъртта на майка си. Преди П. и свидетелят се
виждали всеки ден, сега се виждат по – рядко. Вследствие воденото срещу него
наказателно дело той много се променил,
получил псориазис, който много бързо се
развива и не може да се скрие, станал сприхав, нервен и избухлив.
Свидетелят Я.М.
е бил адвокат по доста дела на ищеца, бил е и в неговото заведение „М.“.
Свидетелят знае за започналото през 2010 г. срещу него наказателно дело, но не
го е съветвал по него, тъй като не е компетентен по такива дела. Виждал го е
през този период по 3 – 4 пъти месечно. Заяви, че ищецът в миналото си е бил
спортист, плувец, участник в Олимпиадата в Москва. Имал широка приятелска
среда, от която първоначално криел за делото, но това се разчуло, а и доста от
хората около него били викани като свидетели по делото. Маноилов познава двете
му деца, които към онзи момент живеели в Англия при майка си Т.П.. Първоначално
двамата родители имали много добри отношения, но след образуването на
наказателното дело се развалили, в Англия, ако си наказателно преследван, това
е много страшно и означава, че ще влезеш в затвора. Това се отразило много
тежко на двете му деца. Големият син останал при него да му помага, а малкият
заживял при майка си. Ищецът имал много проблеми и с бившия си съдружник,
разчуло се сред приятелите му. Разболял се от псориазис,
който не може да се скрие, колкото и лечение да се прилага. Станал много
умислен, подтиснат. Сега, след като е оправдан, се чувства много по – добре.
Свидетелят познава и майката на П., която е починала преди две години. Приятелите
му са знаели както за наказателното преследване, така и за проблемите с неговия
съдружник, Българо-американска кредитна банка преустановила всякакви отношения
с ищеца и фирмите му и обявила кредита му за предсрочно изискуем и се
присъединила към едно дело за несъстоятелност на едното от дружествата му,
което му създало огромни проблеми.
По искане на ищеца по делото бе изслушана и приета съдебно – психологична експертиза.
Вещото лице е изготвило експертизата след извършване
на преглед на ищеца, и след преценка на свидетелските показания. Според вещото
лице липсват обективни данни за динамиката на психическото му състояние за
периода преди и след повдигане на обвиненията, разследването и съдебното
производство. Понастоящем П. е пестелив на думи, не довършва започнатите
изречения, отговаря относително неясно, забелязват се неволеви движения на
лявата ръка в областта на лакътя. Ако преди процесните
събития това е било наблюдаемо, би могла да се обсъжда хипотезата на остатъчна
симптоматика от непреработена психическа травма, свързана с тях.
По делото не се спори, а и това се установява от
събраните доказателства, че срещу ищеца са били образувани и други ЗМ-та и
наказателни производства, които понастоящем са приключили, видно от Писмо от
21.01.2019 г. на СРП. Представено е свидетелство за съдимост на ищеца към
08.01.2019 г., от което е видно, че той е неосъждан, както и Служебна бележка
за обстоятелството, че той е дългодишен национален
състезател, многократен републикански и балкански шампион, рекордьор в областта
на плуването и участник в Олимпийските игри през 1980 г.
Прието като доказателство е и Споразумение по
Заявление № РС-17-487/01.11.2017 г., по което, във връзка със забавено
производство по цитираното по – горе наказателно дело, ищецът е получил 800 лв.
обезщетение. Във връзка с изплатеното обезщетение на основание чл. 61е, ал. 2 ЗСВ са приложени: Писмо от МП, изх. № 94-Б-20/29.03.18 г., Декларация от
31.05.2018 г. от ищеца.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 35 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца, до окончателното
изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем първоначално през 2010 г., по – късно изменено през 2013 г., за престъпления по чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 от НК.
Безспорно се доказа и че с присъда от 03.11.2016 г., постановена
по НОХД № 17988/2013 г. на СРС - НО, 15
с-в., влязла в законна сила на 02.05.2017 г., ищецът е оправдан изцяло по
всички повдигнати срещу него
Доказа се, следователно, че за период от седем години –
от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на ищцата с влязла в сила присъда, той е била обвиняем
за сериозно престъпление, за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Следователно, за
един период от седем години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил
обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Б.П. е понесъл болки и
страдания, стрес и притеснения от
повдигнатото му обвинение, които бяха установени от показанията на разпитаните
по делото свидетели, и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Приетите в хода
на делото доказателства за сключено между ищеца и Министерство на правосъдието
Споразумение по реда на чл. 61е ЗСВ и получена по него сума 800 лв. съдът
приема като доказателство за наличието на продължителен наказателен процес
срещу ищеца, в период от седем години, приключил с влязла в сила оправдателна
присъда, което поражда правото му да претендира омвъзмездяване
на понесените вреди.
Съдът, след
преценка на показанията на свидетелите, намира, че в тях се съдържат само
впечатления за обстоятелството, че ищецът се е затворил в себе си и не е искал
да контактува с никого, както и евентуално за влошени отношения между него и съпругата
му. За другите твърдени от ищеца вреди – здравословни проблеми, и
психологически проблеми по делото на практика са налични само индиции, една от които е и заключението на съдебно –
психологичната експертиза, което може да бъде прието само в неговата условност
и степени на вероятност.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Б.С.П. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу П. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след седем години и
половина е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и отраженията,
които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу П. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки показанията на
разпитания свидетел, посочена от ищцовата страна, както
и възраженията на ответника относно размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 10 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в силна на
оправдателната присъда по отношение на него – 02.05.2017 г., до окончателно
изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 35 000 лв. искът се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от иска н размер 10 лв. 10 д.т..
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р.Б.,
София, бул. ********, да
заплати на Б.С.П., ЕГН **********, София, ул. „*********, против
П.НА Р.Б., София, бул. ”******, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, сумата 10 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на образуваното срещу него наказателно
производство през 2013 г., след неговото оправдаване, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда
– 02.05.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска н размер лв. 10 д.т.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер 35 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: