Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2884
18.07.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4318 по описа на съда за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от М.Х., роден на *** г., н. г., против З.А.Г.,
ЕГН **********.
Предявени са обективно съединени установителни искове
по чл. 422, вр. с чл.415 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми:
8000 евро- главница, представляваща дължима сума по договор за заем от
08.07.2010 г.; 989,10 евро – обезщетение за забава върху тази главница за
периода 01.10.2010 г. – 22.02.2013 г.; 2500 евро – главница, представляваща
невърната част от предоставен заем съгласно договор от 11.03.2011 г. /целият в
размер на 5000 евро/, както и лихва за забава в размер на 279,11 евро върху
посочената главница за периода 11.04.2011 г. – 22.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда –
15.03.2013 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3881/15.04.2013 г. по ч.гр.д.
№ 4258/2013 г. на ПРС, IV гр.с.
Сочи се, че размерът на обезщетенията за забава е
изчислен като 5 % над основния лихвен процент, съгласно приложимите немски
материалноправни разпоредби – пар.280, ал.1 и 2, 286, 288, ал.2, 247, ал.1 от
Гражданския кодекс на ФРГ. Твърди се между страните да са възникнали валидни
облигационни правоотношения по твърдените договори, сумите по които били
предадени на ответника, но не били върнати на уговорените падежи.
Предявени са и осъдителни искове за сумата от 7,15 евро
– възнаградителна лихва по договора за заем от
11.03.2011 г. за периода 11-12.03.2011 г. и 05-10.04.2011 г. и сумата от 29,59
евро – върху сумата от 5000 евро за периода 12.03.2011 г. – 04.04.2011 г. Дължимостта на такава в размер на 9 % била изрично уговорена.
Сочи се, че договорите за заем са сключени на немски
език, съответно сумите са предоставени на ответника, в град Д., Г.. Моли се за
уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. По същество, оспорва
исковете, без конкретни възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
1.
С влязло в сила Определение № 839/14.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 458/2016 г.,
след отмяна на първоинстанционно определение, ПОС е приел, че именно
българският съд е компетентен да се произнесе по спора, при което е върнал
делото за разглеждане от ПРС по същество.
2. Видно от постъпилите документи и
влезлите в законна сила съдебни Решения по дело № 13 О 317/2013 г. на Областния
съд в гр. Д., Г. /в които при подобно правоотношение и фактическа обстановка е
прието, че именно този съд е компетентен по спора/, не е налице влязло в сила
решение между същите страни, на същото основание, при което няма СПН относно
предмета на наст. спор и от тази гледна точка, делото
е допустимо /не се прилага чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК/.
3. Видно от приложеното ч. гр. д. № 4258/2013 г. на
ПРС, IV гр.с., вземанията по уст. искове /лихвите за забава се претендират в по – ниски
размери за по- кратки периоди, за което няма пречка, т.к. се включват в тези по
заповедта/ съответстват на заповедта за изпълнение /с Определение №
64/06.01.2014 г. по в.ч.гр.д. № 2696/2013 г. на ПОС, обезсилването й е
отменено/. Възражението за недължимост е подадено в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
По същество:
Правната
квалификация на исковете е по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с пар. 488, ал. 1
и пар. 280, ал.1 и 2, 286, 288, ал. 2, 247, ал.1 от
Гражданския кодекс на ФРГ.
При условията
на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи наличието на валидни
правоотношения по твърдените договори за заем, въз основа на които е
предоставил уговорените парични суми, които са получени от ответника,
настъпването на уговорения падеж за връщането им, ведно с уговорка за дължимост на възнаградителна
лихва в конкретен размер; наличие на предпоставки за дължимост
на обезщетения за забава от 5 % над ОЛП, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процесните суми за
исковите периоди.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
всички елементи от фактическите състави на вземанията на ищеца, следва да
докаже, че е погасил търсените суми.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за основателни по
следните съображения:
Видно от
представената разписка на л. 52 /с превод/, на 08.07.2010 г. между страните е
възникнало заемно правоотношение, като ответницата е удостоверила с подписа си
получаването на твърдяната сума от 8000 евро от ищеца, която следва да бъде
върната до 14.08.2010 г. Налице е и банково извлечение от 30.07.2010 г. за
превеждане на средствата. Документите и подписите не са оспорени.
От
представената заем – полица от 11.03.2011 г. /л.38/ се установява, че на тази
дата е възникнало още едно заемно правоотношение, по което ищецът е предал, а
ответницата получила 5000 евро, които следвало да бъдат върнати до 10.04.2011
г.
С
договора за паричен заем заемодателят се задължава да предостави на заемателя
парична сума в уговорен размер, която следва да бъде върната, ведно с лихва при
настъпване на изискуемостта /§ 488, ал. 1 ГК ФРГ/.
Договорът
за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали
е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти.
От представените
писмени документи се установява по категоричен начин възникване на твърдените
правоотношения и получаване от ответницата на заетите средства. Ищецът признава
неизгодния за себе си факт, че е платена сумата от общо 2500 евро /1000 евро на
04.04.2011 г. и 1500 евро на 30.09.2011 г./ по договора за заем от 2011 г.
Погасяване на други суми не се установява, поради което и главните искове са
основателни и следва да бъдат уважени в цялост, като се признае дължимостта на невърнатите суми по договорите за заем от
8000 евро и 2500 евро.
Относно акцесорните
искове – за обезщетения за забава:
С подписано между
страните споразумение от 29.07.2010 г. /л.9/ е постигнато съгласие за
продължаване на сроковете за погасяване на дълга по договора от 08.07.2010 г. –
до 30.09.2010 г. Плащане не се установява, поради което и от 01.10.2010 г.
ответницата е изпаднала в забава и дължи лихви /§288, вр.
с § 247, ал.1 ГК ФРГ/. Според заключението на приетите първоначална и
допълнителна ССЕ, които съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвени,
а и неоспорени от страните, за исковия период – 01.10.2010 г. – 22.02.2013 г.,
лихвата за забава върху неплатената главница от 8000 евро, възлиза именно на
търсената сума от 989,10 евро.
Върху неплатения
остатък от главницата по договора от 2011 г. от 2500 евро, се претендира
обезщетение за забава за периода от 11.04.2011 г. /т.е. след изтичане на
уговорения срок за плащане – 10.04.2011 г. /§3 от договора/ – до 22.02.2013 г.
Според ССЕ, лихвата възлиза на сумата от 279,11 евро /при съобразяване датите и
размерите на частичните плащания – вж. доп. ССЕ/, колкото се претендира от
ищеца.
За възнаградителните лихви – както се посочи, според
приложимото немско законодателство, по договора за заем се дължи лихва като
възнаграждение за заемодателя, когато е уговорено. В § 4 от договора за заем от
11.03.2011 г. е посочен размер на дължимата лихва от 9 % годишно.
Върху главницата от
5000 евро се претендира договорна лихва за периода от деня на сключване
11.03.2011 г. до първо частично плащане – 04.04.2011 г., като за 11-12.03.2011
г. тя възлиза на 1,23 евро, а за останалия период - на 29,59 евро. За периода
след плащането 05.04.2011 г. до края на уговорения срок 10.04.2011 г. – възнаграждението
е в размер на 5,92 евро /върху 4000 евро, плащането на останалите 1500 лева е
на 30.09.2011 г., при което главниците са правилно определени/. Сумите
съответстват на претендираните от ищеца.
С оглед
изложеното и въз основа на събраните писмени доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от
фактическите състави на претенциите са доказани по категоричен начин. Заемните
правоотношения са установени, получаването на средствата от ответницата не е спорно.
Погасяване, освен частично по единия договор, не се доказва, при което и сумите
са дължими. Предвид липсата на плащане, респ. частичното такова, но със забава,
ответницата дължи и обезщетения, които за исковите периоди възлизат на
търсените суми. Не се доказва плащане на уговорената договорна лихва по заема
от 11.03.2011 г., при което ответницата следва да бъде осъдена да плати и възнаграждението
за посочените периоди.
Исковете
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК
/л. 326/. Търсените разноски за куриерски услуги няма да бъдат присъдени, т.к.
не представляват разноски по производството по см. на чл. 78 ГПК. Това се
отнася и до заявените транспортни разходи. Доказателства за такива не са
ангажирани, а и те не представляват съдебно - деловоден разход. Извършват се по
преценка на страната, която избира дали да изпрати процесуален представител,
респ. вида на транспорта и неговата цена. Пътните разходи за придвижване на
адвокат до сградата на съда и обратно не са разноски по производството по
смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, а и когато е упълномощен такъв, разходите на същия във връзка с
поръчката следва да се считат включени в уговореното възнаграждение. Освен
това, ГПК не въвежда задължение за страната да присъства в съдебно заседание.
Разноските от общо 1110,27 лева ще се възложат в тежест на ответницата.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/, които възлизат на сумата от 480,42 лева
– ДТ и 1558,75 лева – платено адв. възнаграждение /по
възражението за прекомерност се е произнесъл ПОС с Определение № 801/17.03.2014
г. по в.ч.гр.д. № 706/2014 г./.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.А.Г.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на М.Х., роден на *** г., н. г., следните суми: 8000 евро- главница, дължима по договор
за заем от 08.07.2010 г., както и 989,10
евро – обезщетение за забава за периода 01.10.2010 г. – 22.02.2013 г.; 2500 евро – главница, дължима по договор
за заем от 11.03.2011 г., както и 279,11
евро - обезщетение за забава за
периода 11.04.2011 г. – 22.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.03.2013 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3881/15.04.2013 г. по ч.гр.д. № 4258/2013
г. на ПРС, IV гр.с.
ОСЪЖДА З.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на М.Х.,
роден на *** г., н.г., с адрес: Г., … Ф., Х…, следните суми: 7,15 евро /седем евро и петнадесет
евроцента/ – възнаградителна лихва по договор за заем
от 11.03.2011 г. за периодите 11-12.03.2011 г. и 05-10.04.2011 г. и сумата от 29,59 евро /двадесет и девет евро и
петдесет и девет евроцента/ – възнаградителна лихва
по същия договор за периода 12.03.2011 г. – 04.04.2011 г.; както и общо 1110,27 лева /хиляда сто и десет лева и
двадесет и седем стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 2039,17 лева /две хиляди тридесет и
девет лева и седемнадесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по
.гр.д. № 4258/2013 г. на ПРС, IV гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП