Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67 21.03.2018г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище V състав
На
седми март 2018 година,
В
публично заседание в следният състав :
Председател: Зорница Донкова
Секретар: Михаил Пенчев
като разгледа докладваното
от Председателя а.н.д. № 1160 по описа за две хиляди и седемнадесета
година за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е след
отмяна на решение
№ 289/ 13.11.2017г., постановено по АНД №
755/2017г. на РС- Търговище от АС - Търговище и връщане на делото за ново
разглеждане от РС - Търговище.
Производството е
образувано по жалба на Д. Р. Д. - Главен
архитект на Община Търговище против Наказателно
постановление № Т – 14 – СИР -17 от
25.05.2017г., издадено от и.д. Началник на РДНСК – Североизточен район. Считайки
същото за незаконосъобразно, жалбоподателката желае отмяната му. В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично и
от пълномощник.
Ответната страна,
посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Представя и допълнителни писмени бележки с искане обжалваното НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.10.2016г. служители на РО „НСК“ -Търговище при РДНСК – Североизточен район извършили
служебна проверка в Община Търговище по
реда на чл.156 от ЗУТ. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателката в качеството си на Главен
архитект на Община Търговище е издала Разрешение за строеж № РС -01-74/ 06.10.2016г. за строеж: „Плътна ограда
с височина до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел,
гр.Търговище“, находящ се в УПИ II – за бензиностанция и газстанция,
кв.60, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище, в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ, според който към улицата височината на плътната част на оградата трябвало
да бъде до 0,6м. Констатациите от проверката били отразени в констативен
протокол от 25.10.2016г. На база същите, в.и.д. Началник на РО „НСК“ –Търговище
към РДНСК - Североизточен район приел,
че посоченото разрешение за строеж е издадено в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ,
като разрешеният строеж не попада сред изключенията, предвидени в ал.9 на
същата разпоредба. Предвид това, издал
Заповед № ДК -11- Т – 01 /25.10.2016г.,
с която отменил издаденото разрешение за строеж и съгласувания и одобрен на 06.10.2016г. от
Главния архитект на Община Търговище индивидуален архитектурен проект за
строежа. Заповедта влязла в сила на 23.11.2016г. Наред с това, на жалбоподателката
в качеството на Главен архитект на
Община Търговище бил съставен АУАН № Т- 14/30.11.2016г. за нарушение на чл.148, ал.2 във вр. с чл.48, ал.7 от ЗУТ .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала писмено
възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, и.д.
Началник на РДНСК – Североизточен район издал Наказателно постановление № Т –
14 – СИР -17 от 25.05.2017г., с което за нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ наложил
на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал –
показанията на свидетелите С. и Г., приложените писмени доказателства и заключението на назначената съдебно –
техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административно наказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са
довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни
реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения,
непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АУАН е предявен и връчен лично на
жалбоподателката срещу подпис и следователно
същата е могла да се запознае със съдържанието му и да организира защитата си.
В АУАН жалбоподателката собственоръчно е отбелязала,
че възразява срещу него и че ще изложи
подробно аргументите си в законоустановения
срок,
което е и направила, видно от приложеното на л.22 от АНД № 755/17г. писмено възражение. След издаване
на НП е упражнила и правото си на обжалване на същото пред съда. Предвид изложеното, съдът счита, че правото
на защита на жалбоподателката не е било нарушено и възраженията в тази насока
са неоснователни. НП е законосъобразно от процесуална страна, но съдът намира,
че е необосновано и нарушението, предмет на същото –
недоказано.
От материалите по
делото е безспорно установено, че с
издадено на 06.10.2016г. от Главния архитект на Община Търговище Разрешение за строеж № РС -01-74
на възложителя е разрешено да извърши строеж „Плътна ограда с височина
до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел, гр.Търговище“, находящ се в УПИ II -за бензиностанция и газстанция,
кв.60 по плана на гр.Търговище, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище - при
условията на чл.48, ал.7 и ал.9 от ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено от Главния архитект на Община Търговище
въз основа на индивидуален архитектурен проект /л.29 от АНД 755/2017г./.
По делото е
установено също, че с влязла в сила на 23.11.2016г. Заповед № ДК -11- Т – 01/25.10.2016г. на в.и.д.
Началник на РО „НСК“ –Търговище към РДНСК - Североизточен район така издаденото разрешение за строеж е
отменено. Това обстоятелство обаче, не води автоматично до извод за законосъобразност
на обжалваното НП, тъй като административното производство по чл.156 от ЗУТ /за
служебна проверка на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти и отмяната им в случай на установени нарушения, водещи до тяхната
незаконосъобразност/ и административнонаказателното
производство по ЗАНН /за установяване извършването на административни нарушения
и налагането на предвидените за тях административни наказания с издаването на НП/,
са самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение на преюдициалност или корелативност,
още повече, че заповедта не е била предмет и на съдебен административен контрол.
Чл.48, ал.7 от ЗУТ,
който според НП е бил нарушен гласи: „Към улицата височината на плътната част
на оградата трябва да бъде до 0,6м“. Разпоредбата на чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред. от
ДВ бр.61/2007г., действала към момента на издаване на разрешението за строеж/
гласи: „Строителството на огради в
случаите по ал. 3 и 4, както и в
отклонение от изискванията по ал. 2, 5 и 7, се разрешава за обекти
на културно- историческото наследство, а
в останалите случаи – съобразно
предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването
на архитектурно единство, от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект.“
От събраните по делото
доказателства е установено и не се
спори, че плътната ограда, за изграждането
на която е издадено Разрешение за строеж
№ РС -01-74/ 06.10.2016г. не
отговаря на изискванията на чл.48, ал.7 от
ЗУТ, доколкото височината й
надхвърля предвидените в тази норма 0,6 м. Спорният въпрос по делото е дали разрешеният
строеж
попада сред изключенията,
предвидени в чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред. от ДВ бр. 61/2007г./, като е
безспорно, че същият не се отнася до обект от култулно
- историческото наследство. В тази
връзка, за проверка констатациите на
контролните органи, които бяха потвърдени и в с.з. от разпитаните свидетели и
съобразно указанията, дадени от АС – Търговище, по делото бе назначена съдебно- техническа експертиза. Същата бе изготвена от вещо лице
- архитект с пълна проектантска
правоспособност, а именно арх. Н. С. – К. , включена в списъка на вещите лица
за съдебен район В. Т. . След запознаване с материалите по делото и посещение
на място, вещото лице е установило, че в
отредения УПИ II – за бензиностанция и газстанция, кв.60 по ПУП на гр.Търговище е изградена бензиностанция със съответната сграда и техническа инфраструктура.
Констатирало е, че има изградена висока подпорна стена с височина около 2,50м.,
която е и ограда между УПИ II и УПИ I /за
цех за безалкохолни напитки/, поради голямата денивелация между двата имота. Установено
е също, че съседният имот през ул.“Н.Й.В. “ с о.т. 145- 151 от източната страна
е ограден с плътна ограда, изпълнена от бетонови блокчета, както и че по ул.
„Ал.С. “ в близост има два съседни имота с изградени плътни огради към главната
улица. Вещото лице е заключило, че от „наличието на плътни огради в имоти през
улицата с о.т. 145- 156 и изградена плътна подпорна стена – ограда между УПИ II и УПИ I следва,
че изискването на чл.48, ал.9 от ЗУТ за архитектурно единство може да се счита за изпълнено с наличието на
плътни огради в близост“. Това
заключение бе потвърдено от вещото лице
и в с.з., като същото обясни, че дори
само законно изградената плътна ограда между УПИ II и УПИ I
с
височина около 2,50м. е достатъчна за този извод. Именно поради това
обстоятелство, съдът не изследва въпроса относно законността на останалите
плътни огради в квартала, каквото искане бе направено от ответната по жалбата страна.
От друга страна,
вещото лице е посочило в заключението си,
че предназначението на имота по ПУП на гр.Т. е за бензиностанция и газстанция,
където се съхраняват лесно запалими вещества. Отбелязало
е, че съгласно действалата към момента на издаване на разрешението за
строеж Наредба № 7/1998г. за системите
на физическа защита на строежите /ДВ бр.70/1998г., отм./ обекта попада във втора
категория от общо три категории. Съгласно действащата към настоящия момент
Наредба № РД - 02-20 -6/19.12.2016г. за техническите изисквания за физическа
защита на строежите /обн.
ДВ бр.1/17г./, технологичната дейност, свързана с леснозапалими и взривоопасни
материали се класифицира трети клас от
общо пет класа /ал.4 на чл.16 от гл. IV и раздел I за Огради
и оградни съоръжения/. Т.е. обекта по класификация подлежи на по- висока
физическа сигурност, различна от изискванията за ограждане на индивидуални
жилищни имоти, разположени в зони за ниско етажно жилищно застрояване. Вещото
лице е отбелязало, че посочените по -горе изисквания се изпълняват с
разрешаването на плътна ограда и в двата случая, към момента на издаване на
разрешението за строеж и към настоящия момент.
Съдът намира даденото заключение за
обосновано и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено и от страните в с.з. Отчитайки
обстоятелството, че е изготвено от вещо лице – архитект, с пълна проектантска
правоспособност, каквато именно специалност
следва да има органът, оправомощен да извършва
преценката по чл.48, ал.9 от ЗУТ и каквато разпитаните в с.з. свидетели не притежават,
съдът изцяло възприе изводите на експерта. Същите са направени след запознаване
с материалите по делото, посещение на място и анализ на нормативната уредба, на
база специални познания, с каквито съдът
също не разполага. Предвид това, кредитирайки заключението на
вещото лице като обосновано и мотивирано, съдът прие, че в случая разрешеният строеж попада
сред изключенията по чл.48, ал.9 от ЗУТ
/ред.ДВ бр.61/2007г./ - предвид предназначението
на урегулирания поземлен имот /за бензиностанция
и газстанция, който
обект подлежи на по - висока физическа сигурност/ и осигуряване на архитектурно
единство. С оглед този извод, съдът намира, че нарушението на чл.48, ал.7 от ЗУТ е недоказано, поради което и обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно
и като такава следва да бъде отменено.
Предвид този извод и
съгласно чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН, направените по делото разноски за експертиза следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № Т- 14 – СИР -17 от 25.05.2017г., издадено от и.д. Началник
на РДНСК – Североизточен район, с което
на Д. Р. Д. , ЕГН ********** на длъжност
Главен архитект на Община Търговище с
постоянен адрес *** на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :