Решение по дело №1160/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 67
Дата: 21 март 2018 г. (в сила от 16 май 2018 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20173530201160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

             67                                     21.03.2018г.              гр.Търговище

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                       V състав

На седми март                                                                                        2018  година,

В публично заседание в следният състав :

 

                                                                                Председател:  Зорница Донкова

 

Секретар:  Михаил Пенчев  

като разгледа докладваното от Председателя  а.н.д. № 1160  по описа за две хиляди и  седемнадесета  година за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след отмяна на решение № 289/ 13.11.2017г., постановено по АНД № 755/2017г. на РС- Търговище от АС - Търговище и връщане на делото за ново разглеждане от РС - Търговище.

Производството е образувано по жалба на Д. Р. Д.   - Главен архитект на Община Търговище против  Наказателно постановление № Т – 14 – СИР -17 от  25.05.2017г., издадено от и.д. Началник на РДНСК – Североизточен район. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателката желае отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа   лично и от  пълномощник.

Ответната страна, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представя и допълнителни писмени бележки с искане обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

 На 25.10.2016г. служители на РО „НСК“   -Търговище при РДНСК – Североизточен район извършили служебна проверка в  Община Търговище по реда на чл.156 от ЗУТ. В хода на проверката било констатирано, че  жалбоподателката в качеството си на Главен архитект на Община Търговище е издала Разрешение  за строеж № РС  -01-74/ 06.10.2016г. за строеж: „Плътна ограда с височина до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел, гр.Търговище“, находящ се в УПИ II – за бензиностанция и газстанция, кв.60, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище, в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ, според който към улицата височината на плътната част на оградата трябвало да бъде до 0,6м. Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол от 25.10.2016г. На база същите, в.и.д. Началник на РО „НСК“ –Търговище към РДНСК - Североизточен район  приел, че посоченото разрешение за строеж е   издадено в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ, като разрешеният строеж не попада сред изключенията, предвидени в ал.9 на същата разпоредба.  Предвид това, издал Заповед  № ДК -11- Т – 01 /25.10.2016г., с която отменил издаденото разрешение за строеж и  съгласувания и одобрен на 06.10.2016г. от Главния архитект на Община Търговище индивидуален архитектурен проект за строежа. Заповедта влязла в сила на 23.11.2016г. Наред с това,  на  жалбоподателката в качеството на  Главен архитект на Община Търговище бил съставен АУАН № Т- 14/30.11.2016г.   за нарушение на чл.148, ал.2 във вр. с чл.48, ал.7 от ЗУТ .  В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала писмено възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, и.д. Началник на РДНСК – Североизточен район издал Наказателно постановление № Т – 14 – СИР -17 от  25.05.2017г.,   с което за нарушение на  чл.48, ал.7 от ЗУТ  и на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1000лв.

 Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на  свидетелите  С. и Г., приложените писмени доказателства и  заключението на назначената съдебно – техническа експертиза.

 Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административно наказателното производство не  са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.  АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателката  срещу подпис и следователно същата е могла да се запознае със съдържанието му и да организира защитата си. В АУАН  жалбоподателката собственоръчно  е  отбелязала, че възразява срещу  него и че ще изложи подробно аргументите си  в законоустановения  срок,  което е и направила, видно от приложеното  на л.22 от АНД  № 755/17г. писмено възражение. След издаване на НП е упражнила и правото си на обжалване на  същото пред съда.  Предвид изложеното, съдът счита, че правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено и възраженията в тази насока са неоснователни. НП е законосъобразно от процесуална страна, но съдът намира, че  е необосновано и  нарушението, предмет на същото – недоказано.    

От материалите по делото е безспорно установено,  че с издадено на 06.10.2016г. от  Главния  архитект на Община Търговище   Разрешение  за строеж № РС  -01-74  на възложителя е разрешено да извърши строеж „Плътна ограда с височина до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел, гр.Търговище“, находящ се в УПИ II  -за бензиностанция и газстанция, кв.60 по плана на гр.Търговище, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище - при условията на чл.48, ал.7 и ал.9 от ЗУТ. Разрешението за строеж  е издадено от Главния архитект на Община Търговище въз основа на индивидуален архитектурен проект /л.29 от АНД 755/2017г./.

По делото е установено също, че с влязла в сила на 23.11.2016г. Заповед  № ДК -11- Т – 01/25.10.2016г. на в.и.д. Началник на РО „НСК“ –Търговище към РДНСК - Североизточен район  така издаденото разрешение за строеж е отменено. Това обстоятелство обаче, не води автоматично до извод за законосъобразност на обжалваното НП, тъй като административното производство по чл.156 от ЗУТ /за служебна проверка на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти и отмяната им в случай на установени нарушения, водещи до тяхната незаконосъобразност/ и административнонаказателното производство по ЗАНН /за установяване извършването на административни нарушения и налагането на предвидените за тях административни наказания с издаването на НП/, са самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение на преюдициалност или корелативност, още повече, че заповедта не е била предмет и на съдебен административен контрол.

            Чл.48, ал.7 от ЗУТ, който според НП е бил нарушен гласи: „Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6м“. Разпоредбата на чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред. от ДВ бр.61/2007г., действала към момента на издаване на разрешението за строеж/ гласи:  „Строителството на огради в случаите по ал. 3 и 4, както и в  отклонение от изискванията по ал. 2, 5 и 7, се разрешава за обекти на  културно- историческото наследство, а в останалите случаи – съобразно  предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, от главния архитект на общината въз основа на  индивидуален архитектурен проект.“

          От събраните по делото доказателства  е установено и не се спори,  че плътната ограда, за изграждането на която е издадено Разрешение за строеж  № РС  -01-74/ 06.10.2016г. не отговаря на изискванията на чл.48, ал.7 от  ЗУТ,  доколкото височината й надхвърля предвидените в тази норма 0,6 м. Спорният въпрос по делото е дали разрешеният  строеж  попада  сред изключенията, предвидени в чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред. от ДВ бр. 61/2007г./,  като  е безспорно, че същият не се отнася до обект от култулно - историческото наследство. В тази връзка,  за проверка констатациите на контролните органи, които бяха потвърдени и в с.з. от разпитаните свидетели и съобразно указанията, дадени от АС – Търговище, по делото бе  назначена съдебно- техническа  експертиза. Същата бе изготвена от вещо лице - архитект с пълна  проектантска правоспособност, а именно арх. Н. С. – К. , включена в списъка на вещите лица за съдебен район В. Т. . След запознаване с материалите по делото и посещение на място, вещото лице е установило,  че в отредения УПИ II – за бензиностанция и газстанция, кв.60 по ПУП на гр.Търговище  е изградена  бензиностанция със съответната сграда и техническа инфраструктура. Констатирало е, че има изградена висока подпорна стена с височина около 2,50м., която е и ограда между УПИ II   и  УПИ I /за цех за безалкохолни напитки/, поради голямата денивелация между двата имота. Установено е също, че съседният имот през ул.“Н.Й.В. “ с о.т. 145- 151 от източната страна е ограден с плътна ограда, изпълнена от бетонови блокчета, както и че по ул. „Ал.С. “ в близост има два съседни имота с изградени плътни огради към главната улица. Вещото лице е заключило, че от „наличието на плътни огради в имоти през улицата с о.т. 145- 156 и изградена плътна подпорна стена – ограда между УПИ II  и  УПИ I следва, че изискването на чл.48, ал.9 от ЗУТ за архитектурно  единство  може да се счита за изпълнено с наличието на плътни огради в близост“.  Това заключение  бе потвърдено от вещото лице и в с.з., като същото  обясни, че дори само законно изградената плътна ограда между УПИ II   и  УПИ I  с височина около 2,50м. е достатъчна за този извод. Именно поради това обстоятелство, съдът не изследва въпроса относно законността на останалите плътни огради в квартала, каквото искане бе направено от ответната по жалбата страна.     

              От друга страна, вещото лице е посочило в заключението си,  че предназначението на имота по ПУП на гр.Т. е за бензиностанция и газстанция, където се съхраняват лесно запалими вещества. Отбелязало е, че съгласно  действалата  към момента на издаване на разрешението за строеж  Наредба № 7/1998г. за системите на физическа защита на строежите /ДВ бр.70/1998г., отм./ обекта попада във втора категория от общо три категории. Съгласно действащата към настоящия момент Наредба № РД - 02-20 -6/19.12.2016г. за техническите изисквания за физическа защита на строежите  /обн. ДВ бр.1/17г./, технологичната дейност, свързана с леснозапалими и взривоопасни материали  се класифицира трети клас от общо пет класа  /ал.4 на чл.16 от гл. IV и раздел I за Огради и оградни съоръжения/. Т.е.  обекта по класификация подлежи на по- висока физическа сигурност, различна от изискванията за ограждане на индивидуални жилищни имоти, разположени в зони за ниско етажно жилищно застрояване. Вещото лице е отбелязало, че посочените по -горе изисквания се изпълняват с разрешаването на плътна ограда и в двата случая, към момента на издаване на разрешението за строеж и към настоящия момент.             

                 Съдът намира даденото заключение за обосновано и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено и от страните в с.з. Отчитайки обстоятелството, че е изготвено от вещо лице – архитект, с пълна проектантска правоспособност,  каквато именно специалност следва да има органът, оправомощен да извършва преценката по чл.48, ал.9 от ЗУТ и каквато  разпитаните в с.з. свидетели не притежават, съдът изцяло възприе изводите на експерта. Същите са направени след запознаване с материалите по делото, посещение на място и анализ на нормативната уредба, на база специални  познания, с каквито съдът също не разполага.  Предвид това, кредитирайки заключението на вещото лице като обосновано и мотивирано, съдът прие, че в случая  разрешеният  строеж  попада сред  изключенията по чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред.ДВ бр.61/2007г./ - предвид предназначението на урегулирания поземлен имот /за бензиностанция и газстанция, който обект подлежи на по - висока физическа сигурност/ и осигуряване на архитектурно единство. С оглед този извод, съдът намира, че нарушението на чл.48, ал.7 от ЗУТ е недоказано, поради което и обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено.

Предвид  този извод и  съгласно чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,  направените по делото  разноски за експертиза  следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Т- 14 – СИР -17 от 25.05.2017г., издадено от и.д. Началник на РДНСК – Североизточен район,  с което на Д. Р. Д. , ЕГН  ********** на длъжност Главен архитект на Община Търговище  с постоянен адрес *** на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв., като  незаконосъобразно.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :