Р Е Ш Е Н И Е
Номер 956 19.10.2023 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесети септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 788 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба от Д.Г., с посочен в жалбата адрес: ***,
чрез пълномощника- адвокат В.А. от БАК, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0320-000043
от 14.03.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-гр.Бургас, РУ-гр.Поморие,
постановена на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни“, връчена на 14.03.2023г.
Според жалбоподателя
заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност, неспазване на
изискуемата форма, противоречие с нормите на материалния закон и неговите цели,
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Органът издал
заповедта не е проверил факта, че към момента на установеното управление
водачът Б.Л. е бил правоспособен водач. Свидетелството за управление на МПС не
е отнето, а няма доказателства същият да е лишен по съдебен или по
административен ред от право да управлява МПС. Освен това на жалбоподателя не е
съставен АУАН, за това, че е предоставил за управление процесното МПС на лице, което
няма право да го управлява. Не е дадена възможност на жалбоподателя да бъде
изслушана или да даде някакви писмени обяснения. В заповедта не е посочено
какво нарушение е извършила жалбоподателя Г. и неговата правна квалификация. Не
е посочено спрямо кое ППС се налага процесната мярка. Твърди се, че в случаят
административния орган неправилно е определил адресата на волеизявлението си.
Дори не е посочено от кога започва да тече тази мярка.
В съдебно заседание, жалбоподателят Г. се явява лично,
а освен това се представлява и от упълномощен процесуален представител- адвокат
В.А. ***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Ангажира гласни доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (л.8 от делото), същата е връчена на
жалбоподателя лично на 14.03.23г. Заповедта е оспорена в законния преклузивен
срок за обжалване на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, като
жалбата е подадена чрез административния орган и е изпратена в съда, ведно с
пълната преписка. Оспорването е от страна на лице, което е адресат на този
неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по
смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 14.03.2023г.,
в 15.27 ч. в гр.Поморие, по ул. „Княз Борис Първи“ в района на Манастир „Свети
Георги“ в посока „Автогара“, лицето Борис Васильович Л., роден на ***г. в
Република Украйна, е управлявал МПС- лек автомобил, марка „Тойота“, модел
„РАВ-4“, с рег.№ АХ3001КР /украински образец/, бял на цвят, собственост на
жалбоподателя Д.Г., родена на ***г. в Република Украйна. При извършената
проверка е установено, че водачът на превозното средство- Б.Л. е лишен от право
да управлява МПС, а именно с издадено срещу него Наказателно постановление № 22-0320-000203
от 07.05.2022г., издадено от РУ на МВР-Поморие,
връчено лично на Л. на 07.05.2022г., необжалвано и влязло в законна сила.
На
14.03.2023г. е съставен акт за установяване на адм. нарушение, с бл.№ 770858
срещу водача Борис Васильович Л. за описаното по-горе административно нарушение,
на основание чл.150а, ал.1 от ЗДвП /л.10 от делото/.
Издадена е
заповедта за налагане на ПАМ, на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
По
преписката са представени заверени копия и на наказателно постановление №
23-0320-000109 от 14.03.2023г. /л.9
от делото/, издадено въз основа на цитирания акт от 14.03.2023г., с което на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на водача Л. е наложена глоба в размер на
300 лева, експертна справка за изследване на украинско свидетелство за
управление на МПС, заверени копия на свидетелство за управление на МПС, както и
за регистрация на процесното МПС, регистрационна карта на чужденец, както и други заповеди за налагане на ПАМ
неотносими към предмета на делото; оправомощителна заповед за издаване на
процесния ПАМ. Към преписката е приложено и влязлото в сила Наказателно
постановление № 22-0320-000203 от 07.05.2022г., издадено от РУ на МВР-Поморие, връчено лично на Л. на
07.05.2022г.
По делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че автомобилът обект на наложената ПАМ е
собственост на жалбоподателя Д.Г., а и този факт се установява по категоричен
начин от приложеното заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС.
В хода на
съдебното производство с Определение № 1314 от 26.05.2023г. по настоящото дело
/л.27/ бе указано на жалбоподателя, чрез нейния пълномощник- адвокат В.А., да
ангажира доказателства, ако оспорва обстоятелството, че е влязло в сила
цитираното НП от 07.05.2022г., издадено срещу водача Б.Л., съответно да приложи
евентуално съдебен акт за отмяна на това НП.
С друга
приложена по делото Заповед за налагане на ПАМ от 14.03.2023г. се установява,
че е постановено отнемане свидетелството за управление на МПС на водача Л. до
решаване въпроса за отговорността /но не повече от 18 месеча/, за друго
извършено от него нарушение, а именно за отказа на водача Л. да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието
за съответно изследване на кръвта за установяване наличието на такива вещества,
което е извършено на същата дата- 14.03.2023г. в гр.Поморие.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в РУ-Поморие при ОД МВР-Бургас.
Съгласно Заповед № 251з–1821 от 26.04.2022г. на Директора на ОД МВР–гр.Бургас, служителите
заемащи съответната длъжност са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е
процесната, съгласно т.1.7 от заповедта, поради което възражението за
издаването на акта от некомпетентен орган е неоснователно. Същата е издадена в
предписаната от закона форма,
противно на изложеното в жалбата и съдържа всички необходими реквизити,
задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие с
указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Законодателят
не е предвидил изслушване на лицето, по отношение на което се издава ЗППАМ,
поради което такова задължение не е налице. В обжалваната заповед е посочено,
че на 14.03.2023г. са отнети свидетелство за регистрация с посочен номер и 2
бр. регистрационни табели с № АХ3001КР- украински
образец, а отнемането им е за 190 дни, поради което е ясно волеизявлението
за какъв срок се налага мярката и доводите на жалбоподателя за нарушения в тази
насока са неоснователни. По делото е безспорно, че именно жалбоподателят е
собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, поради което правилно
е определен и адресатът на административния акт. В обстоятелствената част на
заповедта изрично е посочено процесното МПС с марка, модел и регистрационен
номер, поради което същото е надлежно индивидуализирано, като изрично са
описани и отнетите два броя табели с цитиран регистрационен номер, поради което
не би могло да възникне съмнение за това кой е автомобилът, чиято регистрация
се прекратява.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, прекратява
се регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява МПС: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален
закон и при съблюдаване на неговите цели,
а именно в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, конкретно за това, че
автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван от лице, лишено по административен
ред от правото да управлява МПС, като изрично в обстоятелствената част е
посочено и Наказателното постановление от 07.05.2022г., издадено от РУ-Поморие,
с което е наложено наказанието на Л., а именно лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца /2 години/. Дори не се твърди от оспорващата страна
това НП да е било отменено от съда, нито са ангажирани такива доказателства, а
на страната са дадени изрични указания в тази връзка при разпределяне на
доказателствената тежест.
Безспорно е, че НП
№ 22-0320-000203 от 07.05.2022г
е връчено на Л. на датата на издаването му- 07.05.2022г., което се установява и
от приетите по делото писмени доказателства, съответно е влязло в сила след изтичане
на законния срок за обжалване, съгласно чл.64, б. „б“ от ЗАНН. Съгласно чл.59,
ал.2 от ЗАНН срокът за обжалване е 14 дни от връчването, а както вече бе
посочено същото е връчено лично на 07.05.2022г. Формално, 14-дневният срок
изтича на 21.05.2022г., но видно от календара този ден е неприсъствен /събота/,
поради което срокът за обжалване е изтекъл в първия следващ присъствен ден-
23.05.2022г. /понеделник/. След тази дата наказателното постановление е влязло
в законна сила, а към датата на осъщественото от Б.Л. управление на МПС-
14.03.2023г. очевидно не е изтекъл 2-годишният срок /24 месеца/ на наложеното
му наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
При тези
констатации, автомобилът собственост на жалбоподателя Г. очевидно е бил
управляван на 14.03.2023г. от лице, което е лишено по административен ред от
това право, поради което правилно Д.Г. е определена, като адресат на издадения
и оспорен по настоящото дело административен акт, в качеството й на собственик
на МПС.
Законът не изисква доказване на факта дали
собственикът е знаел за обстоятелството, че водачът, на когото е поверен
автомобила е бил лишен от права. Действително, когато собственик предоставя
автомобилът си на друго лице да го управлява следва да се убеди в наличието на
правоспособност на това лице, в противен случай носи съответната
административнонаказателна отговорност, но изследването на този въпрос е извън
предмета на делото, защото в случаят на собственика не е наложено административно
наказание за това, че е предоставил автомобила си на лице лишено от право да
управлява МПС, за да се изследва наличието на знание, а оттам и на състав от
субективната страна на деянието. В този смисъл, дали е съставен АУАН на
собственика на автомобила за нарушение, изразяващо се в предоставяне на МПС на
лице лишено от права е извън предмета на доказване по делото и е съвсем
различна процедура въобще, чието започване и развитие няма връзка с настоящото
производство, нито производството по издаване на ЗППАМ е обусловено от
евентуално АНП, с предмет извършено от собственика административно нарушение на
ЗДвП. В случаят, издаването на ПАМ се основава на обективираните в нея констатации,
които съставляват фактически основания за издаване на заповедта и за тях са налице
приети по делото писмени доказателства.
Обстоятелството, че водачът Л. се е легитимирал с
валидно свидетелство за управление на МПС, украински образец, не може да
опровергае факта, че е бил лишен от това право. Това, че лицето е притежавало
документ за правоуправление, издаден от чужда държава не означава, че има право
да управлява МПС, след като с влязъл в сила санкционен акт /НП/ е лишен от това
право по административен ред.
За пълнота, следва да се отбележи, че издадената
заповед за налагане на ПАМ не е наложена за това, че превозното средство се
управлява от лице, което не притежава валидно СУМПС, а на съвсем различно
фактическо основание- водач, чийто права са отнети по съответния законов ред, а
актът с който е наложено наказанието е ясно и подробно описан в заповедта,
поради което по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето,
адресат на заповедта. В този смисъл, самият факт за наличие на свидетелството е
извън фактическият състав обусловил издаване на заповедта, а оттам и
ирелевантен за нейната законо-съобразност.
Наложеното наказание от административнонаказващ орган,
с което съответното лице е лишено от право да управлява МПС означава, че е
изпълнена описаната в заповедта предпоставка „водачът да е лишен от това право по административен ред“.
Съгласно чл.150а от ЗДвП водачът трябва да не е лишен
от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред, а в случаят
управлението на автомобила на 14.03.2023г. от лицето Б.Л. изпълва именно тази
хипотеза, която обуславя издаване на ПАМ с процесното основание.
Независимо,
че автомобилът, чиято регистрация е временно прекратена, е регистриран в чужда
държава, националният закон не въвежда разграничения в задълженията на водачите
на МПС при движението им по пътищата на територията на страната. Пътищата на
Република България са отворени за обществено ползване /арг. от чл. 140 ЗДвП/ и
за всички водачи на превозни средства съществува задължение да спазват правилата
за движение - арг. чл.1, ал.1 от ЗДвП и в частност чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Ирелевантно за законосъобразността на принудителната мярка е обстоятелството,
че автомобилът е с регистрация в друга държава и не е регистриран пред органите
на МВР в Република България. Нарушението, за което е приложена мярката, е
извършено на територията на страната, поради което контролният орган разполага
с териториалната компетентност да приложи една или повече от предвидените в
закона принудителни мерки- арг. от чл.18б, ал.10 и сл. от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., в който е предвидена процедура във връзка с издадена заповед за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а ЗДвП по отношение на превозно средство с чужда
регистрация (в този смисъл
Решение
№ 1573 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2018 г., VII отд.).
С цитираната разпоредба е регламентиран редът за изпълнение на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП на
собственик на превозно средство с чужда регистрация, когато собственикът е лице
без постоянен адрес на територията на Република България- в този случай
екземпляр от заповедта ведно с отнетите табели с регистрационен номер и
свидетелството за регистрация се изпращат в ГД „Национална полиция“ за връщане
в държавата, където е регистрирано превозното средство.
Съгласно
указаното от законодателя, издателят на заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие
на предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Минималният срок, за който следва да бъде прекратена
регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният – 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Актът следва да бъде съобразен и с целите на закона и
с основополагащият принцип в административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В процесният
случай, ответникът е наложил срокът към минималния възможен срок за
прекратяване на регистрацията- 190 дни, поради което не би могло да се твърди
несъразмерност на наложената мярка.
Законът цели преустановяване нарушения на правилата за
движение, включително преустановяване управлението на превозните средства от лица,
чиито права са отнети поради закононарушения и в тази връзка административният
акт е издаден изцяло в съответствие с тези законови цели.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с приложимите и цитирани в настоящото решение законови норми
и правни принципи обуславят извод за неоснователност на оспорването, от което
произтича отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Г., с посочен в жалбата адрес: ***, чрез
пълномощника- адвокат В.А. от БАК, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0320-000043
от 14.03.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-гр.Бургас, РУ-гр.Поморие,
постановена на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП- „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно за 190 дни“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: