РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2078/16.11.2020г.
Гр. Пловдив, 16.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, четиринадесети състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при секретаря Н. П., като
разгледа административно дело № 608 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Д.Г.Д. *** против Заповед № РД-09-1305 от 17.10.2018 г. на кмета
на община Марица, с която е наредено да се премахне незаконен строеж:
„Едноетажна масивна сграда и навес“, находящ се в УПИ
ХІ-286, кв.23 по плана, поземлен имот с идентификатор 03839.501.286 по
кадастралната карта на с. Бенковски, с извършител Д.Г.Д..
Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Иска се отмяна на оспорената заповед по доводи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита и присъждане на направените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Настоящото производство е повторно
във връзка с Решение № 3128/27.02.2020 г. по адм. д.
№ 8498/2019 г. по описа на ВАС, II О., с което е отменено Решение №
892/18.04.2019 г. по адм. д. № 3452/2018 г. по описа
на Административен съд – Пловдив е делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. С цитираното решение са дадени указания, както следва: - да се
укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства, установяващи годината на
извършване на процесния строеж, респ. построяването
ме и да представи скица на имота № 44/17.09.2001 г., описана в НА за
покупко-продажба; да допусне съдебно-техническа експертиза, която, след като
извърши оглед на място да даде подробно описание на строежа – размери,
местоположение и вид; при възможност да посочи годината на извършването му; да
посочи дали същият е пристрояван и ако
да, пристрояването неразделна част ли е от сградата или не е, както и да даде
отговор на въпросите, поставени от ответната страна, отразени в протокола от с.
з. по делото, проведено на 15.03.2019 г.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Жалбоподателят е собственик на процесния
поземлен имот и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 64
кв.м и две стопански постройки с площ 120 кв.м и 110 кв.м и всички подобрения въз
основа на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт № 121, том
43,дело № 10046 от 2001 г. на Службата по вписванията Пловдив. По повод жалба
от 27.03.2015 г. на Б.К., съсед на жалбоподателя, служители в общинската
администрация на община Марица са извършили проверка на място, за което е
съставен констативен протокол, и са констатирали, че в поземлен имот с
идентификатор 03839.501.286 (собственост на жалбоподателя) има построена
масивна сграда, разположена на страничната регулационна граница със съседния
имот с идентификатор 03839.501.931 (собственост на Б.К.) и
улично-регулационната граница, като стрехата на покрива е с наклон към съседния
имот и дъждовната вода се счита в този имот. На жалбоподателя са дадени
указания да представи в общината одобрените строителни книжа и разрешение за
строеж на изградената сграда. С молба от 27.04.2015 г. жалбоподателят е
представил на кмета на община Марица документи и е изразил становището си по
сигнала на Б.К..
С писмо от 03.06.2015 г. жалбоподателят е уведомен, че
построената селскостопанска сграда с идентификатор 03839.501.286.1, разположена
на улично-регулационната граница, по цялата дължина на вътрешно-регулационната
граница с УПИ ІХ-285 и по част от границата с УПИ VІІІ-Църква не съответства по
ситуация и застроена площ на паянтовата сграда с навес, нанесени в действащия
план на селото, одобрен със заповед № ИК-1003 от 1987 г. Тъй като за
строителството няма одобрени строителни книжа или нотариално заверена
декларация за съгласие от собственика на съседния имот, построената сграда не е
търпим строеж и не отговаря на условията на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1
от ПЗР на ЗУТ, поради което ще бъде съставен констативен протокол по реда на
чл.225а ЗУТ за премахването й.
На 16.05.2018
г. комисия от общинската администрация на община Марица отново е извършила
проверка на място, за което е съставен констативен протокол от същата дата и е
констатирано, че в УПИ ХІ-286, кв.23 по плана на с. Бенковски, собственост на Д.Д., има построена масивна сграда, разположена на
страничната регулационна граница със съседния УПИ ІХ-285, собственост на Б.К.,
на регулационната граница с УПИ VІІІ-279, църква и на улично-регулационната
граница, построена без одобрени строителни книжа, разрешение за строеж и без
нотариално заверена декларация за съгласие на собствениците на съседните имоти,
за което ще бъде съставен констативен акт за незаконно строителство съгласно
чл.225а ЗУТ за премахването й.
На 15.06.2018 г. е съставен констативен акт № 4, от
който се установява, че при извършената на същата дата проверка на строеж:
„Едноетажна масивна сграда с навес“ с идентификатор 03839.501.286.1,
собственост на Д.Д., който е също възложител и
извършител на строежа, е констатирано, че за строежа не са представени
строителни книжа – разрешение за строеж, одобрени проекти, протокол за
откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво,
както и заповедна книга. Масивната сграда представлява едноетажна постройка с
размери 30,37 м/6,20 м и височина 3,32 м, в северната част на имота, изпълнена
от тухлени стени, бетонови колони, греди и пояс, с покрив от дървена
конструкция, покрита с керемиди. Навесът е с размери 6 м/2,96 м в
северозападната част на имота, от северната и южната страна ползва стените на
съществуващите сгради, на запад има монтирана гаражна врата, на изток е отвор.
Констатирано е също, че строежът е разположен на север – на регулационната
граница с УПИ ІХ-285, на изток – на регулационната граница с УПИ VІІІ-279, без
декларация за съгласие от собствениците на двата имота, и на запад – на
улично-регулационната граница. Направена е окомерна скица на строежа. Според
комисията са допуснати нарушения на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Направен е извод, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е налице
основание за започване на производство по чл.225а от ЗУТ.
На 06.08.2018 г. констативният акт е бил връчен на
жалбоподателя, като съобщаването е било извършено и по реда на § 4 ДР ЗУТ. На
17.10.2018 г. кметът на общината е издал оспорената заповед № РД-09-1305 –
предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на първоначалното съдебно производство, от
процесуалния представител на ответника, са представени извадки от отменените и
от действащия подробен устройствен план с. Бенковски
относно процесния УПИ ХІ-286, от които е видно, че в
плана от 1944 г. в имот пл.№ 239,
съответстващ на процесния, има постройки по северната
регулационна линия и двуетажна масивна сграда в югоизточния ъгъл, посочена като
управление на селкоопа и на ТКЗС; по плана от 1987 г.
в УПИ ХІ-286 са отразени паянтови жилище и други постройки по протежение на
почти цялата северна регулационна линия и по цялата западна регулационна линия,
масивната жилищна сграда е посочена със самостоятелен номер 287.
Видно от представената заповед № РД-09-413 от 30.09.1996
г. на кмета на община Марица, с нея е одобрено изменение на ЗРП – изменение на
улично-регулационната линия между о.т.58-58а-57 и преотреждането
на парцел ХІ-зеленина в парцел ХІ-286 с малкоетажно
застрояване и възможност за комплексно обществено обслужване (КОО). Съгласно
скицата към тази заповед уличната регулационна линия е изместена навътре в
парцел ХІ-286 и преминава по диагонал през постройките в имота, разположени на
западната регулационна линия към улицата.
Със заповед № РД-09-253 от 05.07.1999 г. на кмета на
община Марица е одобрено изменение на ЗРП в част регулационна и предаването на
част от тротоарното пространство в западната част към парцел ХІ-286. Видно от
скицата към заповедта, западната регулационна линия е променена по плана от
1987 г., като тангира с постройките по тази
регулационна линия.
Със заповед № РД-09-68 от 07.03.2002 г. на кмета на
община Марица е одобрено изменение на ПУП – ПР, сливането на УПИ ІХ-285 и
ХІ-286, 288 в кв.23 по плана на с. Бенковски, а със заповед № РД-09-264 от
22.07.2002 г. на кмета на община Марица е одобрено изменение на ПУП – ПР и
промяна на уличната регулация на УПИ ХІ-286 в кв.23. Графичните части към тези
заповеди не показват изменения в очертанията на процесния
имот, но в тях има съществени разлики в постройките – разположените по северната
регулационна линия не са отразени, а тези по западната регулационна линия са
само две, разположени в средната част на линията.
Представеното решение № 22, взето по протокол № 4 от
18.12.2003 г. на Общински съвет Марица, с което е одобрен план за улична
регулация на с. Бенковски, не е засегнало процесния
имот. В графичната част на този план освен двете постройки на западната
регулационна линия са отразени и постройките по протежението на северната
регулационна линия със забележка – развалини.
Представените от процесуалния представител на
ответника извадки от устройствените планове и скиците
са идентични с тези, представени от процесуалния представител на жалбоподателя
при предходното разглеждане да летото, и не са налице
различия в графичните очертания на процесния имот,
нито в начина на отразяване на постройките в него.
Т.е., от съвкупния анализ на отменения и действащия
подробен устройствен план на с. Бенковски се формира
извод, че в процесния имот са съществували сгради по
северната и по западната регулационни линии отпреди 1987 г. и в по-голям обем
от отразените в настоящия момент в кадастралната карта на селото, одобрена през
2007 г. От съпоставката между скицата-извадка от кадастралната карта и
графиките на устройствените планове се установява по категоричен
извод, че сградата с идентификатор 03839.501.286.1, разположена по северната
регулационна линия, по устройствените планове никога
не е заемала цялата дължина на регулационната линия, както е отразена в
кадастралната карта,което е очевидно дори за непрофесионалист в областта на
устройството на територията. В последните изменения на действащия ПУП,
направени през 2002 г. и 2003 г., същите тези сгради веднъж не са отразени
изобщо, а през 2003 г. са отразени като развалини, изводът на административния
орган, че е извършено ново строителство, се явява обоснован и правилен.
В хода на съдебното производство са разпитани двама
свидетели за установяване на времето на извършване на процесния
строеж, като показанията на първият свидетел не са кредитирани от съда поради
тяхната непоследователност, неубедителност и неконкретност относно времето на
извършване на ремонтните работи, състоящи се в смяна на улуци, керемиди и
външно измазване. От друга страна, свидетелят не е казал нищо по отношение на северната постройка,
която е предмет на оспорената заповед, поради което е прието, че показанията
му, не допринасят за изясняване на фактите от значение за настоящия спор.
В съдебно заседание на 23.07.2020 г. е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, за изготвянето
на която вещото лице е използвало всички приложени по делото материали и е
извършило оглед на място, като е направило съответните измервания.
Така
експертизата е установила следното:
Съгласно огледа на
място и констатациите по т.1 от констативно-съобразителната част на
експертизата процесният строеж се намира в северната
част на УПИ XI-286, кв.23,
/ПИ 03893.501.286/ с. Бенковски. Сградата е разположена на вътрешната северна
регулационна линия с УПИ IX-285, на уличната регулационна линия и на
вътрешната регулационна линия от запад с УПИ VIII- църква. По северна
регулационна линия с УПИ IX-285 и уличната регулационна линия сградата
е разположена на самите регулационни линии, а на вътрешната регулационна линия
от запад с УПИ - църква е долепена до плътна ограда между двата УПИ. Сградата е
с височина по-висока от оградата.
Сградата
представлява масивна едноетажна сграда, изградена с тухлени стени, стоманобетонови колони и стоманобетонов
пояс. Покрива е скатен с видима отвътре дървена
покривна конструкция с покритие с керемиди. Към IX-285 уличната регулационна линия и двора
на УПИ XI-286 е оформена
стреха, а към УПИ - църква покрива е оформен като двускатен
с калканен зид. Сградата е измазана. Има поставени
улуци.
Сградата по
северната регулационна линия се състои от четири помещения. В посока от изток
на запад на трите помещения има монтирани метални гаражни врати 325/300 м., а
четвъртото помещение е с врата 90/200м и прозорец 120/140м. На уличната
регулационна линия между съществуващата сграда „2" в скица №
32059/17.11.2011г., заверена на 28.11.2012г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с.
Бенковски (лист 66) и описаната по-горе е оформен навес, като са изградени
колони до съществуващата сграда „1" и греди и е използвана стената на тази
сграда. На навеса към улицата е монтирана метална гаражна врата, а към двора е
отворен. Покрива на навеса към съществуващата сграда „1" е оформен двускатен с калканен зид.
Сградата по северната регулационна линия и навеса са с общ покрив и
представляват една сграда.
От измерването с
рулетка на место експертът е установил следните размери на сградата: по
северната регулационна линия 20.35м., по западната регулационна линия 6.05м.,
към уличната регулационна линия от изток 6.00м. и на навеса: ширина 2.90м. и
към съществуваща сграда „1" дължина 6.00м.
Височина на
сградата 3.25м. Височина на билото 4.60м.
При огледа не е установено
сградата по северната регулационна линия да е пристроявана. Сградата и навесът,
описани в констативния акт № 4/15.06.2018 г. от извършена проверка на строеж
„Едноетажна масивна сграда и навес" в УПИ XI-286, кв.23, /ПИ 03893.501.286/ с. Бенковски
(лист 19-20) са с общ покрив и представляват една сграда.
КК на с. Бенковски е
одобрена със заповед № РД-18-81/05.12.2007 г. и единствено в нея процесната сграда е заснета във вида, в който е в момента и,
както е описана в Констативен акт № 4/15.06.2018г. от извършена проверка на
строеж „Едноетажна масивна сграда и навес" в УПИ XI-286, кв.23, /ПИ 03893.501.286/
с. Бенковски (лист 19-20) и, тъй като с одобрения проект за изменение на ПУП
със Заповед № РД 09-68/07.03.2002г. на кмета на община Марица северната
регулационна линия е поставена перпендикулярно на уличната регулационна линия,
а процесната сграда е изградена по тази регулационна
линия а, във всички планове до 2007 г. тя не е налична в размерите и
конфигурацията, както е описана в констативния акт и заснета в КК, базирайки се
на тези факти може да се направи извода, че процесната
сграда е строена между 2002 и 2007г.
Вещото лице, въз
основа на констатациите в констативно-съобразителната и аналитична част на
експертизата, е установило, че:
- В
одобрения със Заповед № РД 09-68/07.03.2002 г. на кмета на община Марица проект
за изменение на ПУП-ПР, сливане на УПИ IX-285 и XI-286 и образуване на нови УПИ
IX-265 и Х1-286,288, кв.23, с. Бенковски (лист 95- 96), в чертеж „Извлечение от
ЗРП на част от кв.23 по плана на с. Бенковски, одобрен със заповед №
ИК-1003/1987г. на мястото на процесната сграда са
означени „пс"/паянтова сграда/ и навес от изток
залепен до нея и конфигурацията им не съвпада с тази на скица №
32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР
с. Бенковски (лист 66) и в Констативен акт № 4/15.06.2018 г. от извършена
проверка на строеж „Едноетажна масивна сграда и навес" в УПИ XI-286,
кв.23, /ПИ 03893.501.286/ с. Бенковски (лист 19-20). В чертеж „Проект за изменение
на ПУП-ПР на УПИ IX-285 и XI-286, кв.23 на с. Бенковски" и чертеж „План за
регулация на УПИ IX-285 и XI-286, кв.23 на с. Бенковски" на същия проект,
одобрени със заповедта на местото на процесната
сграда, сграда липсва. Местоположението и конфигурацията
на останалите сгради от скица № 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г.
на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с. Бенковски (лист 66) в УПИ съвпадат и са
означени във всички чертежи на проекта.
- В
одобрения със Заповед № РД 09-264/ 22.07.2002 г.на кмета на община Марица за
изменение на ПУП-ПР - промяна на уличната регулация на УПИ XI-286, кв.23, с.
Бенковски (лист 97-98) на мястото на процесната
сграда, сграда липсва. Местоположението и
конфигурацията на останалите сгради от скица № 32059/17.11.2011г. заверена на
28.11.2012г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с. Бенковски (лист 66) съвпадат.
- В
одобрения с Решение № 22, протокол № 4/18.12.2003 г.на Общински съвет Марица
ПУР-план за улична регулация на с. Бенковски (лист 99-100) /ПИ286/ на мястото
на процесната сграда са означени „разв."/развалина/
и навес от изток залепен до нея и конфигурацията им не съвпада с тази на скица
№ 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г., на ПИ 03839.501.286 от КК и
КР с. Бенковски (лист 66) и в Констативен акт № 4/15.06.2018г. от извършена
проверка на строеж „Едноетажна масивна сграда и навес" в УПИ XI-286,
кв.23, /ПИ 03893.501.286/ с. Бенковски (лист 19-20). Местоположението и
конфигурацията на останалите сгради от скица № 32059/17.11.2011 г., заверена на
28.11.2012,г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с. Бенковски (лист 66) в УПИ
съвпадат.
- В
скица № 32059/17.11.2011г. заверена на 28.11.2012 г. на ПИ 03839.501.286 от КК
и КР с. Бенковски (лист 66), процесната сграда и
навеса са означени като една сграда с идентификатор 03839.501.286.1 със
застроена плащ 142 кв.м., едноетажна с предназначение „селскостопанска
сграда". Конфигурацията на сградата и местоположението и съвпадат с
описаното в Констативен акт № 4/15.06.2018г. от извършена проверка на строеж
„Едноетажна масивна сграда и навес" в УПИ XI-286, кв.23, /ПИ
03893.501.286/ с. Бенковски (лист 19-20). Местоположението и конфигурацията на
останалите сгради в ПИ съвпадат с нанесените в КП и горецитираните
ПУП.
Приложена е
комбинирана скица от трите плана, одобрени със: - Заповед № РД 09-68/07.03.2002
г. на кмета на община Марица (лист 95-96), Заповед № РД 09-264/ 22.07.2002 г.на
кмета на община Марица и Решение № 22, протокол № 4/18.12.2003 г. на Общински
съвет Марица (лист 99-100) и скица № 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012
г., на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с. Бенковски (лист 66), в която е нанесе
местоположението на процесната сграда и останалото
застрояване, както е отразено в съответния план и в скицата от КК, както
следва:
- в графичната част
на плана, одобрен със Заповед № РД 09-68/07.03.2002 г. на кмета на Община
Марица, няма сграда на мястото на процесната сграда.
Местоположението и конфигурацията на останалите сгради в УПИ съвпадат с тези на
скица № 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г. на ПИ 03839.501.286 от
КК и КР с. Бенковски.
- в графичната част на плана одобрен
със Заповед № РД 09-264/ 22.07.2002 г.на кмета на община Марица, няма сграда на
мястото на процесната сграда. Местоположението и
конфигурацията на останалите сгради в УПИ съвпадат със скица № 32059/17.11.2011
г., заверена на 28.11.2012,г., на ПИ 03839.501.286 от КК и КР с. Бенковски.
- със зелен цвят съгласно плана одобрен
с Решение № 22, протокол № 4/18.12.2003 г.на Общински съвет Марица на мястото
на процесната сграда е нанесена сграда, означена „разв." /развалина/, и навес от изток, залепен до нея.
Местоположението и конфигурацията на останалите сгради в УПИ съвпадат със скица
№ 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР
с. Бенковски.
- с черен цвят съгласно скица №
32059/17.11.2011 г., заверена на 28.11.2012 г. на ПИ 03839.501.286 от КК и КР
с. Бенковски, е нанесена сграда, означена с идентификатор 03839.501.286.1 със
застроена площ 142 кв.м., едноетажна, с предназначение „селскостопанска
сграда", която съвпада с процесната сграда.
Местоположението и конфигурацията на останалите сгради съвпадат с отразените в
КП и горните ПУП.
Вещото лице, в
изпълнение на поставената задача, като е приложило извадка от действащия КРП на
с. Бенковски, одобрен със заповед № 1003/1987 г., по отношение изменението на
северната регурационна линия от 1987 г. от КРП до
2001 г., е установило следното:
- В одобрения със заповед №
ИК-1003/31.07.1987 г. застроителен, кадастрален и
регулационен план на с. Бенковски (лист 89-90), северната регулационна линия
между УПИ IX-285 и XI-зеленина /Х1-286/ е прокарана перпендикулярно на уличната
регулационна линия и не съвпада с имотната граница между двата ПИ, като в
северозападната част частично пресича сграда „пс".
- В одобрения със заповед №
РД-09-413/30.09.1996 г. проект за изменение на уличнорегулационните линии м/у
о.т.58-58а-57 и преотреждане на парцел XI-зеленина в
парцел XI-286 с малкоетажно застрояване и възможност
за КОО, кв.23, с. Бенковски (лист 91-92), северната регулационна линия не е променена
и е останала перпендикулярна на уличната регулационна линия и не съвпада с
имотната граница между двата ПИ, като в северозападната част частично
пресича сграда „пс".
- В одобрения проект
за изменение със заповед № РД 09-253/05.07.1999 г. на кмета на община Марица за
изменение на ЗРП в част регулационна и предаване на част от тротоарно
пространство в западната част към парцел XI-286, кв.23, с. Бенковски (лист
93-94), северната регулационна линия е изчертана по
имотната граница между ПИ 286 и ПИ 285, но в текстовата и графична част на изменението
няма описано и означено изменение на същата.
Приложена е извадка от
одобрения със заповед
№ ИК-1003/31.07.1987 г.
кадастрален и регулационен план с. Бенковски.
В съдебно заседание
вещото лице доуточнява, че съгласно заповед № РД 09-415/1996 г. е одобрен
проект да изменение на улично-регулационните линии и при отреждането на парцел
11 – зеленина, стр.4, втори абзац, с малко етажно застрояване е възможност за
КОО, като там е било зеленина и е зачеркната линийката на зеленото. Вече не е
зеленина,тъй като парцелът е преобразен от зеленина в жилищно застрояване. Сочи
също така, че е необяснимо, защо през 1977 г. регулационната линия е била
перпендикулярна на уличната и не е била по имотната граница на имота. След това
вървят изменения, в които през 1999 г., със Заповед № 09253/1999 г. сверената
регулационна линия е изчертана по имотната граница
между двата имота, но нито в текстовата, нито в графичната част е отразено, че
се изменя. След това върви все по
имотната граница и през 2002 г., със заповед, се прави изменение на
регулационната линия, която е зачертана по имотната, както са я чертаели преди
това, а няма текст, че е била изменена по имотната; правят я перпендикулярно,
но за това има проект с текстова е графична част (стр.4-5 от заключението,
л.95-96 от делото). Експертът уточнява също, че КК и трите ПУП, които е
цитирала е използвала като основа за комбинирана скица към заключението. При
проследяването в годините е констатирано, че в тези ПУП-ове
след 2001 г. и КК, е налице разминаване само в процесната
сградата, докато всички останали сгради съвпадат, а към 1987 г. е съгласно
втората скица. Вещото лице посочва, че е проследила постройките и в северната
регулационна линия и ги е описала, като е установила, че в едни съвпада, и е
направено като ПС с навеси, наклонено към уличната регулационна линия, накрая
се появява като развалина и навес и чак в КК вече се появява във вида, в който
е в момента. Констатирано е също, че в ПУП към 2002 г. няма сложена такава
сграда в изменението на ПУП. През 1987 г., без нанесените корекции, защото,
когато се прави изменение на плана, се нанасят корекции в основното платно,
когато касаят регулационните линии по улицата, по тротоара.
В хода на съдебното производство
като свидетели са разпитани лицата: Б.А.К. и Т. Х. Г..
От показанията на свид. К. се установява, че има имот в центъра на с.
Бенковски, представляващ два парцела, единият, от които е на сина му, а другият
е незастроен и е негов. Живее там и има съсед Д., който познава по физиономия.
Има имот до неговия, който е от южната страна; граничи с църквата от източната
страна. Не се спомня кога Д. е придобил този имот, тъй като спомените му са избледнели,
но може би от повече от десет години. Неговият имот се пада на южната страна.
На общата граница Д. имал постройка, която едно време трябвало да строи ограда,
но той построил масивна сграда. Доколкото е чул, бутнал всичко и след това
направил масивна сграда. Не помни кога е станало това. Всичко е било съборена,
след като Д. купил имота. На единия ъгъл имало фурна от едно време; оградата била
кирпичена. Всичко съборил, изчистил, изкопал и сложил бетон. Вместо ограда,
вдигнал нова постройка.
На свидетелят се предяви
комбинираната скица от приетото в същото заседание заключение и му се разясни
кой имот кой е по тази скица.
К. сочи, че старото, кирпиченото,
всичко е изчистено и това не е старата основа, а е с бетон. Това е нова сграда
направи, изградена след като бутнал старите постройки. Само сграда № 2 на
скицата в имот 286 била тук. Сграда № 3 била магазин, а номер 2 сегашна на
скицата – склад на магазина. След тези две сгради 3 и 2, на север било празно,
а тук на ъгъла била фурната и била косо
на пътя. Той я бутнал и направил масивна сграда. Под фурна имал предвид пещ,
която била частна, на живеещите там. (посочва ъгъла на северозапад в имота на
жалбоподателя. Д.) бутнал фурната с № 1 на скицата, след като купил имота и
изградил новата сграда.
Свидетелят сочи, че е получил имота от родителите си
чрез дарение, както и че между неговия и имота на Д. има сграда, няма ограда.
Стената на сградата била измазана, но не може да каже каква е. Отдолу било
бетон, тъй като се вижда, че е вдигнато над земята - има основа. Сочи също
така, че до него било железарски магазин, доколкото си спомня, продавали нафта,
а бутнатата постройка била като склад. Твърди, че преди Д. да купи имота,
същият е ползван от РПК като магазини, не знае кои са собственици. Свидетелят
твърди, че с Д. води дела по повод защитено дърво в двора.
От показанията на свид.
Гавазова се установява, че има лични впечатления от имота на Д.Д. в с. Бенковски. Родена било в селото и от ранни години
познава тези постройки. Спомня си, че същият двор се ползвал от здравна служба.
Имотът се намира на центъра на селото и църквата е в съседство. Д. купил имота
от М.. Преди тях се ползвал от РПК-то като магазин за железарски стоки. В момента
в имота, освен жилищната сграда, която е двуетажна, в южната част на имота, към
площада и кметството има и други две
постройки, които са на един етаж. На северната и на западната част на имота се
намират. Кооперацията ползвала цялото дворно място, но без двуетажната сграда,
само едноетажните. Западната сграда е кирпичена. Северната постройка в сегашния
й вид е от 80-те години. Кооперацията я ползвала и тя си я направила с
преградни стени. Сградата изглежда с бетонни колони, затворени с метални врати
от колона до колона. Вратите не стигат до покрива. Кооперацията ползвала 2-те
едноетажни постройки до времето на реституцията, след което са си я взели
собствениците. Когато М. си вземали имота, постройките били в същия вид, както
и сега. На север от жилищната сграда е тази постройка. Д. изградил огради в
имота, когато го купил. Свързал западната постройка с жилищната сграда. На
запад, на юг и изток има ограда. Западната постройка я свърза с оградата, която
продължава към жилищната сграда. Оградата е на част от западна, на южна и
източна част, около жилищната сграда. На постройките в имота Д. ремонтирал
покривите, на постройките на запад и на север и ги измазал с мазилка и камък.
Откроила се постройката и жилищната сграда на центъра, по-приветлива. Имотът
можел да се види от центъра на селото, от улицата, жилищната сграда и двете
едноетажни постройки. Преди ги свързвала мрежеста врата, която идвала от
западната постройка към жилищната сграда. Д. купил имота около 2000-2001 г. Не
е строил, след като купил имота, само измазването и ремонтите направил. М. си
върнали имота през 90-те години в същия вид, както е в момента.
Познава Д.Д. от работата си
в с. Бенковски. Тя работела в хранителния магазин като продавач-консултант, а
той работел в газопълначен завод. Вземал кисело мляко
от магазина за работниците. Познават се от преди 2000 г. Д. не е живял в с.
Бенковски преди да купи имота. Така се запознали- от работата. Св. посочва, че
е влизала в имота.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - скица № 44/2001 г.; доказателства, представени от
ответника по опис: - заявление с вх. №
94-01-111-ТСУ/28.02.2002 г. от Д.Д. и Б.К. и писмо
изх. № 94-00-2118-1/15.10.2020 г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената
защита. Разгледана по същество същата е основателна.
Оспорената заповед е издадена компетентен по степен, материя и територия орган, съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.224а ал.5 от ЗУТ, а именно - кмет на общ. Марица. Ето защо оспореният акт е валиден и не е налице отменително
основание по чл.146 т.1 от АПК - липса на компетентност.
Независимо от горното, настоящата
инстанция намира оспореният акт за издаден при неспазване на установената
форма, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при
противоречие с материалния закон, съставляващи отменително
основание по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК .
Производството по чл.224а ал.5 от ЗУТ е започнало чрез
съставяне на констативен акт от органите по чл.223 ал.2 от ЗУТ, след извършване
на проверка на място. При извършване на проверката не се представят доказателства,
участие да е взел и жалбоподателя, доколкото в съставения констативен акт № 4/15.06.2018
г. липсва подпис на същият, което в случая представлява нарушение на производствените
правила, но не е от
категорията на съществените,
доколкото жалбоподателя е бил уведомен за съставения
констативен акт и на същият е била предоставена възможност да направи възражения, от която възможност същият се е
възползвал преди издаване на процесния акт, респ., на същия е била осигурена възможност да участва в
административното производство
по издаване на заповедта, при спазване разпоредбата на чл.26 ал.1 от АПК във
връзка
с чл.224а ал.5 от ЗУТ.
Тук е мястото да се отбележи, че
съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че не са налице условията
на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, тъй като лицето
е посочило постоянен и настоящ адрес:***, а писмото за съобщаване на изготвения
акт е изпратено на ул. „Златарска“ № 1, който адрес не е посочен от оспорващия
за кореспонденция. Видно от молба до кмета на общ. Марица вх. № 94-00-1046(1)
от 12.07.2018 г. като адрес за кореспонденция с Д. ***, а от известието за
доставка ИД PS 4040 01A10U V на писмо изх. №
94-00-1046/19.06.2018 г., с което Д. е уведомен за връчването на КА, се
установява, че точно на последно цитирания адрес, Д. е получил това съобщение,
при това лично, както и, че същото писмо е изпратено и на адрес: гр. Пловдив,
бул. „Дунав“ № 112 а. Видно е също така, че Д. е получил съобщението, че е
изготвена заповедта за осигуряване на достъп до ПИ, на последно цитирания
адрес. Или иначе
казано, съдът намира, че съобщаването на констативния акт е извършено не само
по реда на § 4 ДР ЗУТ, но също и чрез препоръчано писмо.
Съгласно разпоредбата
на чл.35 от АПК административният акт се издава, след
като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Материалните предпоставки, които са правнозначими за упражняване на процесното правомощие
по чл.224а ал.5 от ЗУТ, предполагат установяване на следните елементи
от фактическия състав: вид, обем
и характер на извършените СМР, до степен,
осигуряваща възможност за правната им
квалификация, като незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. В конкретния
случай, не е ясно кой е обектът на изследване – едноетажна масивна сграда и навес, находящ се в
УПИ XI-286 от кв.23 по плана – ПИ с идентификатор 03839.501.286
по КК на с. Бенковски, изпълнението на какъвто строеж се спира с диспозитива на оспорвания акт или „… масивна едноетажна сграда с размери 30.37 м/6.20 м и височина 3.32 м
в северната част на имота с тухлени стени, бетонови колони, греди и пояс.
Покривът представлява дървена конструкция, покрита с керемиди. Навесът е с
размери 6.00м/2.96 м в северозападната част на имота.“, каквито твърдения
се излагат в обстоятелствената част на заповедта. Въпреки определяне на
строежа, като „строителство на масивна едноетажна сграда с размери 30.37 м/6.20
м и височина 3.32 м… Покривът представлява дървена конструкция, покрита с
керемиди. Навесът е с размери 6.00м/2.96 м в северозападната част на имота, властническото
разпореждане на диспозитива на оспорения акт визира
незаконен строеж: „едноетажна масивна сграда и навес“, в ПИ с идентификатор №
03839.501.286 по КК на с. Бенковски, в неговата цялост. Предвид горното
съдът приема, че не се
установява идентичност между описания в обстоятелствената част на заповедта
обект, с този, предмет на разпореденото премахване на незаконен строеж.
Наблюдава се липса на конекситет между обстоятелствената част на процесния акт и неговата диспозитивна
част, което опорочава същият по начин, по който го прави неясен и
необоснован.
Отделно от това, от приетата без
възражения от страните СТЕ, която съдът кредитира като коректна и
безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, че
установява, че процесната сграда представлява масивна
едноетажна сграда, изградена с тухлени стени, стоманобетонови
колони и стоманобетонов пояс. Покрива е скатен с видима отвътре дървена покривна конструкция с
покритие с керемиди. Размерите на сградата са: по северната регулационна линия
20.35 м., по западната регулационна линия 6.05 м., към уличната регулационна
линия от изток 6.00 м. и на навеса: ширина 2.90 м. и към съществуваща сграда
„1" дължина 6.00 м.
От
друга страна, проследявайки всички актове за собственост: - НА № 71, том 1,
д.815/1957 г. /л.49; договор за продажба на имот по повод висящо гражданско
дело от 08.05.2001 г. (л.52); спогодба от 09.10.2001 г. , сключена на основание
чл.36 от ЗЗД и НА № 153, том III, рег. №
5322, д.№ 525/2001 г. (с който Д. е закупил имота) /л.47/, се установява, че
във всички тях е посочена „двуетажна масивна къща“ и „двуетажна масивна сграда“
с площ 64 кв.м. Посочват се и две стопански постройки., като в нито един
документ за собственост не се установява навес към жилищната сграда.
От така изложеното, безспорно се
установява, че постройката в настоящия си вид е по-голяма по обем от 64 кв. м.,
така, както е посочено по документите за собственост (20.35 м х 6.06 м), но по
административната преписка липсват каквито и да било данни да е изследван
въпросът какви точно дейности са извършвани и каква е разликата между
съществувалата сграда, така, както е посочена в цитираните по-горе нотариални
актове и договори, и настоящата такава.
Липсва констатация дали се касае за цялостно нов строеж или само част от
строежа е нова, още повече, че вещото лице е констатирало, че по северната
регулационна линия не е налице пристрояване. Така означеното от органа
„едноетажна масивна сграда и навес“, не
дава яснота целият комплекс ли е нов строеж или само навесът, тъй като каза се
по-горе, имотът е придобит с масивна двуетажна жилищна постройка, а в
разпоредителната част навесът се посочва самостоятелно, а не към постройката.
Това от една страна, а, от друга, според заключението на експерта по СТЕ,
едноетажната масивна сграда и навес са с общ покрив и представляват една
сграда.
Горното в случая налага да се установи дали
действително в имота е извършен незаконен строеж или са изпълнени
строително-монтажни дейности, което обстоятелство по никакъв начин не е
изяснено от страна на административния орган.
Каза се, от събраните по делото
доказателства се приема, че „строежът“ е изпълнен в периода 2001 – 2007 г., за
което обаче, каза се, не се събраха достатъчно убедителни данни, т. е. при
действието на ЗУТ. Съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон, но е възможно и също извършването на
определени строително-монтажни работи без разрешение за строеж за точно
определени видове работи, изрично и изчерпателно изброени в чл.151 ЗУТ.
Действително, за сочения период разпоредбата на чл.151 ЗУТ, макар и претърпяла няколко
законодателни промени, е категорична, че не се изисква разрешение за строеж за
външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки, за подменяне на покривни
материали, за вътрешни преустройства, с които не се изменя или не се засяга
конструкцията на сградата, вътрешното й разпределение, предназначението на
помещенията и натоварванията в тях, не се извършват дейности, като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата, както и за други текущи ремонти на сгради,
съоръжения и части от тях.
При тази законодателна уредба административният орган
е следвало да изясни точно какви строително-ремонтни работи са извършени от
жалбоподателя и дали попадат в приложното поле на чл.151 ЗУТ, в каквато насока
са неговите възражения.
Съдът намира
за необходимо да посочи, че съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, по аргумент
от легалното определение, строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.
В случая, в констативния акт и заповедта е описан
следния обект, определен като установен незаконен строеж, изграден без
изискващите се строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, а именно:
едноетажна масивна сграда с навес.
Основният по делото въпрос обаче, се свежда до това
дали процесния строеж представлява пристройка или е
изграден едновременно с едноетажната жилищна сграда и е едно цяло. Този въпрос
е съществен не толкова от гледна точка на точното описание на предмета,
подлежащ на премахване, а по-скоро от гледна точка на характера и същността на
извършеното строителство в цялост и на обема, в който същото се явява
незаконно.
Отделно от това, предвид констатираните от вещото лице
различия в графичните части на трите плана, одобрени със заповед №
РД-09-68/07.03.2002 г. (няма сграда на място на процесната
сграда); заповед № РД-09-264/22.07.2002 г. (няма сграда на мястото на процесната сграда), двете, издадени от кмета на общ.Марица;
решение № 22, протокол №4/18.12.2003 г. (на мястото на процесната
сграда е нанесена сграда ,означена „развалина“ ш на изток от нея навес) и скица
№ 32059/17.11.2011 г., заверена на 28.12.2012 г. (сграда, означена с
идентификатор № 03839.501.286.1 … едноетажна, с предназначение „селскостопанска
сграда“, която съвпада с процесната сграда.), данните
за сградата по документите за собственост и установеното от комисията,
извършила проверката в имота, абсолютно необходимо и задължително условие е за
органа да установи състоянието на съществувалата и нова сграда, с оглед
установяване характера на нарушението – дали е налице незаконен строеж или са
извършени СМР, които не налагат издаването на строителни книжа и не подлежат на
резрешителни режими.
Наред с това следва да се посочи, че твърде лаконично
органът се е произнесъл и по въпроса за търпимостта – само с едно изречение,
без да се излагат подробни доводи в тази насока. В административното
производство по издаване на заповедта за премахване не е изследван статутът на
строежа по смисъла на §16 ал.1 и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. От друга страна,
в заповед № РД-09-529/10.05.2018 г. на
кмета на общ. Марица е посочено само и единствено, че: „С писмо изх. № ЖС-30/(3)/03.06.2015 г. г-н Д. е уведомен, че за
построената сграда няма нотариално заверена декларация за съгласие от съседа и
не отговаря на условията на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ,
поради което не е търпим“.
В решението на административния орган липсват каквито
и да е мотиви, формирали извода му защо приема, че строежът не отговаря на
нормите на закона. Липсата на мотиви е пречка за преценка волята на органа и
представлява нарушение на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените, които засягат правото на защита на
лицето, сезирало с искане административния орган. Последният е длъжен, при
неуважаване на отправено до него искане, да изложи ясно своите мотиви, защо не
уважава искането. Административният орган е бил длъжен да установи дали са
налице предпоставките, посочени в нормата на закона, за търпимост на строежа,
като само при липсата им може да откаже да издаде исканото удостоверение за търпимост.
В ЗУТ точно и конкретно е установено кои са критериите за търпимост на
незаконни строежи. Задължението за изследване на предпоставките по §127 ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ е на органа – чл.35 от АПК, който следва да мотивира тяхното
приложение, респ., отсъствие с конкретни фактически и правни съображения –
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като част от изискването за форма на административния
акт. Производството по чл.225а ЗУТ за премахване на строежа не може да е само
по себе си фактическо основание за отказ за издаване на удостоверение по §127
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /още повече, че не става ясно дали се касае за един и
същи строеж, предвид констатираното от вещото лице/. Самото изграждане на
строежа без строителни книжа е основание на подаденото заявление по §127 ал.1
от ПЗР на ЗИДЗУТ, за чието приложение следва да бъде изследван статута му по
ПУП-ПРЗ към момента на изграждането и по действащия ПУП на с. Бенковски, с
оглед разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по
действащите разпоредби на ЗУТ. Затова и като немотивиран съобразно изискванията
за произнасяне на органа с мотивирано решение, като част от формата на акта по
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, и издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл.35 от АПК, оспорената
заповед следва да бъде отменена на основание чл.146 т.2 и т.3 от АПК.
В следствие на гореустановеното
нарушение на административно производствените правила се налага
единствено възможния извод за наличие
на неясен предмет на процесната
заповед, което е в нарушение на изискванията
на чл. 59,
ал.2, т.4 и т.5
от АПК.
Ето защо, в производството по издаване на обжалваната заповед са
нарушени регламентираните в чл.7 и чл.9 ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и служебно начало, и
установените във връзка с тях задължения. В случая не е спазено законовоустановеното изискване преди издаването на
заповедта да бъдат събрани всички необходими данни за релевантните по случая
факти, в т.ч. и обстоятелства, свързани с причините, довели до извършване на
описаните строителни дейности.
Неспазването на изискванията по чл.35 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за
случая генерира пороци на административния
акт, които не могат да
бъдат отстранени в хода на последващо
съдебно производство, защото по този
начин не може да се
елиминира задължението на административния орган за изпълнение
на административно-производствените
правила, вменено от закона"./
Систематичен коментар на АПК; Проблеми на правоприлагането; анализ на съдебната
практика", изд. "Труд и право", стр.353.; Решение № 1650 от 02.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5135/2011 г., IV отд./
Предвид изложеното, следва да се приеме,
че при издаване
на процесния акт са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съставляващи отменително основание по чл.146 т.3 от АПК.
В контекста
на изложеното съдът приема, че посочените процесуални нарушения в хода на
административното производство са повлияли върху съдържанието на крайния акт,
т.е. при недопускането им би се установила фактическа обстановка и съответно
обосновани правни изводи и резултат, различни от възприетите в оспорената
заповед. В горния смисъл допуснатите нарушения на административнопроизводствените
правила се явяват от категорията на съществените такива и са достатъчно
основание за отмяна на обжалвания административен акт.
В
тази връзка съда намира за недоказано изложеното в заповедта обстоятелство, че
описаният в обстоятелствената част на същата незаконен строеж, представляват „строеж“
по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за какъвто строеж се изискват строителни
книжа според разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ
Предвид изхода от делото и претендираните
от страните разноски, съдът намира, че същите следва да се присъдят на
жалбоподателя. Такива се констатираха в размер на 2183 лв., от които 10 лв.
държавна такса, адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на
делото в размер на 600 лв., адвокатско възнаграждение по адм.д.
№ 8498/ 2019 г. по описа на ВАС – 600 лв., депозит за вещо лице в размер на
общо 373 лв. и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
600 лв.
ОСЪЖДА Община Марица, обл. Пловдив, да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 112а, сумата от 2183.00 /две хиляди
сто и осемдесет и три/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
с препис за страните.