Определение по дело №379/2022 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2022г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесет и първи март 2021г., като разгледа

докладваното от съдия М. ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 379/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по жалба на М.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адв.А.А., против Заповед № ВП-893/11.02.2022г. на Директора на Служба „Военна полиция“ София, с която е изменена Заповед №  ВП-776/11.02.2022г. в частта за заплащане разходите за издръжка, обучение и квалификация.

В жалбата се поддържа, че процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, се явява незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че оспореният акт се явява необоснован, доколкото не е ясно какво е наложило изменението на предходната заповед в частта за подлежащите на възстановяване разходи за издръжка и обучение, тъй като ст.сержант М.Д. не е подписвала допълнително споразумение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

В изпълнение на съдебно разпореждане, с молба с.д. № 4301/17.03.2022г. от жалбоподателя са отстранени констатирани нередовности на жалбата. С писмо с.д. № 3979/11.03.2022г. от ответника е представена административната преписка, а на 21.03.2021г. е постъпил отговор, в който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли нейното отхвърляне.

От представените с административната преписка писмени доказателства, се установява, че със Заповед № ВП-776/08.02.2022г. Директор на Служба „Военна полиция“ бригаден генерал Ив.Сотиров е прекратил договора за военна служба, освободил е от длъжност, от военна служба и е зачислил в запаса жалбоподателката ст.сержант М.Д.. На основание чл.260, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ е постановено същата да възстанови разходите за издръжка и обучение за периода, през който е била обучавана във Военна академия „Г.С.Раковски“ за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“, пропорционално на срока на неизпълнението на допълнителното споразумение за времето от 15.02.2022г. до 06.07.2024г., чрез удържане от обезщетенията и други вземания при освобождаването й от длъжност.

С процесната заповед № ВП-893/11.02.2022г., предходната такава е изменена в частта на подлежащите за възстановяване разходи от ст.серж.Д., като е заменена със следния текст: „…да възстанови дължимите разходи за издръжка и обучение за периодите, в които е била обучавана във Военна академия „Г.С.Раковски“, чрез удържане от обезщетенията и други вземания при освобождаването й от военна длъжност.“.

Със Заповед № ВН-736/14.02.2022г. на Директора на РС „ВП“ – Варна ст.серж.Д. е отчислена от списъчния състав на службата, считано от 15.02.2022г.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради липса на годен за оспорване административен акт.

Следва да се анкцентира върху обстоятелството, че Заповед № ВП-776/08.02.2022г. в частта, в която е наредено прекратяване на договора за военна служба и жалбоподателката е освободена от длъжност, не е предмет на оспорване /видно от обстоятелствената част и от петитума на жалбата/. Съгласно изявление на ответника в писмото от 11.03.2022г., същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 24.02.2022г. Именно обаче в тази част заповедта подлежи на оспорване като административен акт, създаващ права и задължения за жалбоподателя, във връзка с прекратяване на служебното правоотношение, предвид и изрично регламентираната обжалваемост, съгласно чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ.

В частта, в която е постановено възстановяване на направени разходи за издръжка и обучение, заповедта няма самостоятелно значение, тъй като не създава конкретни права и задължения за нейния адресат - тя не определя размера на разходите и обезщетенията, които жалбоподателят следва да заплати и в този смисъл не вменява задължения, които подлежат на оспорване. Казаното е относимо и към процесната заповед, с която предходната се изменя само в тази част.

Възстановяването на посочените разходи е на основание и по реда на реда на чл.260 от ЗОВСРБ. Съгласно ал.1 на цитираната разпоредба военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 / какъвто е настоящия случай/ и чл.165, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5, чл.143, ал.1 и чл.144, ал.3 и на удължения срок по чл.145, ал.1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно ал.5 и ал.6 сумата се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а в случай, че не може да се събере по този ред, вземането се събира по реда на ГПК въз основа на счетоводните книги или документ, удостоверяващ размера на вземането. Министъра на отбраната и въоръжените сили определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалифицикация и/или преквалификация /ал.4/.

Описаната законодателна уредба ясно сочи, че не се касае за административен акт, а за възникване на задължение между равнопоставени гражданско правни субекти при неизпълнение на договора за военна служба по отношение на срока, което има парично изражение с облекчен ред за събиране – удържане от дължимите обезщетения или по реда на гражданското съдебно изпълнение, в хода на което длъжника има предвидени процесуални способи за защита.

След като задължението не възниква по силата на прекратителната заповед, а при наличието на посочените в чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ факти, като неговият размер не е определен конкретно в оспорения акт, а подлежи на установяване с извлечения от счетоводните книги или официален удостоверителен документ, издаден по реда на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, то се налага извода, че няма годен за съдебен контрол административен акт. Касае се за граждански облигационни отношения между равнопоставени страни, при които евентуално възникнали спорове относно конкретния размер на насрещно дължимите суми следва да се решат по общия исков ред, а оспорената част от посочената заповед, респ. и заповедта за изменение имат само уведомителен характер за нейния адресат. В този смисъл е и константната съдебна практика: Определение № 12796/15.12.2021г. на ВАС по адм.д. № 11862/2021г., V отд; Определение № 1792/14.02.2020г. на ВАС по адм.д. № 1216/2020 г., V отд.; Определение № 1114 по адм.д. № 934/2018г. на ВАС и др.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.159 т.1 от АПК, съдът намира, че  жалбата, с която е сезиран следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Д.Д., ЕГН **********,***, против Заповед № ВП-893/11.02.2022г. на Директора на Служба „Военна полиция“ София, с която е изменена Заповед №  ВП-776/11.02.2022г. в частта за заплащане разходите за издръжка, обучение и квалификация; и

ПРЕКРАТЯВА  производството по адм.дело № 379/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :