РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330204968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4132202,
издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с което на Я.П. Г. – П., с ЕГН **********, в
качеството на собственик на МПС Пежо 3008 с рег. № ****, за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.
Жалбоподателят, Я. П. Г., не се явява в съдебно заседание. Адвокат К. –
упълномощен защитник на жалбоподателката, Моли да се отмени
Електронния фиш /ЕФ/ като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване
на процесния ЕФ. Претендират се и разноски по делото.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Я. П. Г. е бил издаден Електронен фиш за налагане
1
на административно наказание глоба за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.11.2020 г. в 12:14 ч. в гр. Пловдив, ул. Цар
Симеон преди кръстовището с бул. Шипка, посока североизток, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство тип ATCC (TFR1-M), за
превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. при управление на МПС –
Пежо 3008 с рег. № *****, се движело с 64 км/ч, при разрешена стойност на
скорост от 30 км/ч. При издаване на ЕФ била отчетена допустимата грешка
при измерване на скоростта с техническото средство, като установената
скорост била намалена с 3% и приета за наказуема скоростта от 64 км/ч.
Ограничението на скороста 30 км/ч. е въведено с пътен знак В26.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Съдът не кредитира и не възприема направените възражения на
жалбоподателя чрез адв. М.К. на л.10-11 от съдебното следствие, по следните
съображения:
На първо място, съдът не възприема възражението на адв. К., че
представената снимка в административната преписка, на разположението на
АТСС спрямо пътното платно не може по никакъв начин да се обвърже с
представения по делото протокол по чл.10, ал.3 от Наредбата, рег. № 1030р-
34990/09.11.2020 г., тъй като нямала реквизити като дата и час на
заснемането.
Горното не кореспондира със събраните по делото доказателства. При
едно визуално съпоставяне на посочената снимка на АТСС, монтиран на
служебния автомобил на пътна полиция и визуализираните кадри от клип №
22205/06.11.2020 г. – 12:14:29 ч. /имайки предвид, че кадрите са значително
увеличени/, става ясно, че мястото, датата и часа и на двете съответстват.
Неоснователно се явява и възражението, за липса на указания за
обжалване на процесния електронен фиш.
Електронният фиш трябва да съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Видно от посочените
изчерпателно реквизити на ЕФ в ЗДвП, няма императивно изискване за
посочване на възможност за обжалване и срок за него.
По горните съображения, съдът не възприема възраженията на адв. К.
На следващо място, по делото се установява, че процесното АТСС е от
одобрен тип, видно от приложеното по преписката Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от БИМ и валидно до
24.02.2020 г., ведно с приложението към него. Същото е преминало и
2
проверка, с оглед наличния по делото Протокол за проверка № 8-33-
20/28.09.2020 г. Наличен е и снимков материал на заснетото нарушение и за
разположението на АТСС.
При издаването на електронния фиш са спазени изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
По отношение на разноските, съдът счита, че следва да бъде уважена
претенцията за разноски на административнонаказващия орган, тъй като
намира жалбата на Я.П. за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Последният не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото,
но е взел писмено становище с рег. № 317000-15683/21.07.2021 г. (лист 2-3 от
делото), с което са оспорени възраженията по жалбата и е предложено на съда
на кои доказателства да бъде дадена вяра, както и какви факти да бъдат
приети за установени от тях. От друга страна съдът намира, че делото не
разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на съдебното
следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези обстоятелства
настоящият състав намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна
в процеса – жалбоподателката Я.П..
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4132202,
издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с което на Я.П. Г.– П., с ЕГН **********, в
качеството на собственик на МПС Пежо 3008 с рег. № *****, за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.
3
ОСЪЖДА Я.П. Г. – П., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.
Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4