Определение по дело №1391/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ-12 състав в  открито заседание на 25.06.2020 г.   в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                                 

като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д. № 1391 по описа за    2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.692, ал.2 ТЗ.

Производството е образувано по възражение на Т.Н. М., срещу Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредитори на „Г.С.“ ООД (н) в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ - чл.686, ал.1, т.З от ТЗ.

Списъкът на приетите от синдика предявени вземания на кредитори на „Г.С.“ ООД (н) в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ - чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредитори на „Г.С.“ ООД (н) в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ - чл.686, ал.1, т.З от ТЗ, са обявени в търговския регистър при Агенцията по вписвания на 31.03.2021 г. под вписване № 20210331133738 по партида на длъжника.

Кредиторът Т.Н.М. възразява срещу неприемането на предявени от лицето парични вземания, произтичащи от Договор за заем от 12.03.2018 г. и Анекс от 12.03.2019 г. към него, включени от синдика в списък на неприетите предявени вземания от кредитори на длъжника в срока по чл.685 ТЗ.

Синдикът е изразил становище за частична основателност на възражението.

Длъжникът не е заявил становище по възражението.

Съдът нами възражението на кредитора е допустимо- подадено в установения от закона ред и срок, и изхожда от легитимирано лице с правен интерес.

Разгледано по същество е основателно.

Предявеното в произвоството по несъстоятелност общо вземане е общо в размер на 976 919,49 лв., левова равностойтост на 499 491 евро, уточнено с възражението по следните пера:

876 160,98 лв. – левова равностойност на 447 974 евро, съставена от следните суми:

358 600 евро – главница - заетата и подлежаща  на връщане заемна сума (получената сума 458 600 евро, от която  е приспадната погасената част от заема от 100 000 евро.)

 61 760 евро -  по пункт първи от анекса от 12.03.2019 г., съставляваща общия определен там размер на лихва и неустойката за просрочие       ( в титулната част на анекса).

27 614 евро - оставащи лихви и неустойки за просрочие, договорени от страните в този общ размер в чл.4 от договора, за  периода 12.03.2019 г. - 01.10.2019 г. 

5 1517,01 евро - законна лихва за забава върху главницата от 358 600 евро(общия размер на заема 458 600 евро – 100 000 евро, върнати до падежа 01.10.2019 г. ), за периода 01.10.2019 г. – до 18.02.2021 г.

Предявеното с молбата от 19.02.2021 г.  вземане изхожда от  представен по делото   Договор за паричен заем от 12.03.2018 г., по силата на който Т.Н.М., в качеството на заемодател, е поела задължение да предостави на „Г.С.“ ООД, в качеството на заемател, сумата от 500 000 (петстотин хиляди) евро или нейната равностойност в лева — чл. 1 от договора, по банков път чрез нареждания по две разплащателни сметки на заемателя в „Уникредит Булбанк“ АД в евро и в лева - чл.2 от договора. Уговорена е еднократна възнаградителна лихва в размер на 7,5% за целия период на заема, платима с връщане на главницата до 12.03.2019 г. Срещу поетото задължение за предоставяне на заемни средства е поето насрещно задължение от заемателя за връщане на сумата, заедно с дължимата лихва в срок до 12.03.2019 г. - чл.5, ал.1 от договора.

С Анекс от 12.03.2019 г. към договора, страните констатират, че към момента на подписване на анекса е изплатена сума в размер на 458 600 евро, както и сумата от 61 760 евро , представляваща лихва и неустойка за просрочие, или общата дължима сума към момента на подписване на анекса е в размер на 520 360,00 евро, се съгласяват, че пълната сума, която заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя е сумата от 458 600 евро. Срокът за връщане на заемната сума е изменен на 01.10.2019 г. В чл.4 от анекса е договорено, че оставащите лихви и неустойки за просрочие за периода 12.03.2019 г - 01.10.2019 г. са в размер на 27 614,00 евро, като при предсрочно погасяване на заема се дължи лихва, изчислена месечно върху горепосочения размер.

Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, сумите, посочени в счетоводните регистри на “Г.С.” ООД и в банкова референция изх.№ 0254-42-000432/09.06.2020 г. на УниКредит Булбанк АД за периода. 05.01.2018 г. до 19.12.2019 г., са преведени по двете сметки на “Г.С.” ООД от наредител на плащането Т.Н. М., с основание “по договор за заем” и са в общ размер на 896 937,11 лв., с левова равностойност 458 596,66 евро. Върната сума е 100 000 евро, а остатъкът е 358 596,66 евро, с равностойност 701 354,11 лева.

Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си да върне тази заета сума, то кредиторът има вземане в такъв размер, което следва да се включи в списъка на  приети вземания.

Падежът на задължението съгласно анекса е 12.03.2019 г., като  не е било погасено. Предвид паричния му характер за периода на забавата  - 12.03.2019 г. – 18.02.2021 г. се дължи лихва по чл.86 ЗЗД, която съгласно експертизата е в размер на 98 774,96 лв., което вземане следва да се включи в списъка на приети вземания.

Страните са договорили възнаградителна лихва от 7,5% върху предоставената заемна сума от 458 596.66 EUR  за целия период на заема - чл.2 от договора: от 12.03.2018 г. - 12.03.2019 г., която съгласно ССЕ е в размер на 34 395.00 EUR.

В Анекс от 12.03.2019 г. към договора страните констатират, че към момента на подписване на анекса е изплатена сума в размер на 458 600 евро, както и сумата от 61 760 евро , представляваща лихва и неустойка за просрочие, или общата дължима сума към момента на подписване на анекса е в размер на 520 360,00 евро.

Така редактираният текст съдържа противоречие относно характера на сумата 61 760 евро, явяваща се стойността на две вземания - лихва и неустойка за просрочие. Сумата е  вписана като платена, като същевременно е прибавена към  заетата сума и от тях е формирана обща сума, отразена като дължима. Относно характера на включените вземания кредиторът се позовава на чл.4, ал. 2 от Договора, предвиждащ 7,5% възнаградителна лихва, платима с връщането на главницата.

         При съвместното тълкуване на договора и анекса, съдът намира, че сумата 61 760 евро не е била платена, а е дължима. Поради това тя участва с общия размер на дълга отразен в титулната част на анекса.

         Тя е съставена от дъжимата възнаградителна лихва за перода на договора(12.03.2018 г. – 12.03.2019 г.), която не е платена на падежа, тъй като не е платена главницата, продължава да е дължима и съгласно договора е 34 395 евро. Остатъка  от 27 365 евро е договорена неустойка за неизпълнението на падежа, каквато не съществува в договора.

 

         Относно сума - 27 614 евро по чл.4 от анекса, състояща се също от лихва и неустойка:

         Съгласно чл.7, ал.2 от договора, при автоматично продължаване на договора заемателят дължи лихва в размер на 1/12 от размера на лихвата по чл.4.2 от договора. Съдът намира, че така уговорената лихва е възнаградителна, следващо от препратката и нейния размер. Месечната лихва е равна на 1/12 от едногодишната.

Следователно предвидената в чл.4 от анекса обща сума, представляваща лихва и неустойка за просрочие, включва възнаградителна лихва в размер на 20 063,75 евро за периода 13.03.2019 г. – 01.10.2019 г. и неустойка в размер на 7 550,25 евро за същия период.

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Предвид реалния характер на договора за заем, с плащането той е произвел своите правни последици.

         Анекс от 12.03.2019 г. има от една страна  характер на установителен договор относно констатирания размер на неизпълнението. От друга страна той се явява и провопроменящ факт, предвид внесената промяна в правната връзка. Страните, констатирайки неизпълненито на датата на падежа, са уредили правните последици от забавата, уговаряйки общ размер на неустоката и възнаградителната лихва. Същевременно са променили датата на падежа,  но са договорили санкционните  последици от неизпълнението.

         Тъй като вземанията за главница и възнаградителните лихви се дължат за целия период на действие на  договора,   включително и  до втория уговорен падеж, те следва да се включат в списъка на приетите вземания.

         Относно неустойките:

         Първата неустойка - 27 365 евро , включена в сумата 61 760 евро., е квалифицирана от страните като такава за просрочие към момента на сключване на анекса. Такава правна последица липсва уредена в договора. Датата на анекса съвпада с датата на падежа на задължението, т.е. забава не е налице. Следователно това е правна последица свързана с волята на страните за продължаване на срока на договора.

         По отношение на втората неустойка - 7 550,25 евро., тя е уговорена за периода на продълженото действие на договора – до нововъзникналия падеж.

         Новият срок е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска изпълнение, но страните са договорили, че за периода на продълженото действие на договора ще са налице дължи неустойка.

         Съгласно правилото на чл.  92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.  Договорки относно неустойка не се съдържат в договора. Към момента на сключване на анекса не е била налице забава. Следователно страните са уговорили съставното обезщетение въз връзка с промяната на срока за изпълнение – за да се продължи договора и за срока на продължението, наред с възнаградителната лихва, ще се дължи и неустойка.     

         Съдът намира, че по принцип няма пречка да се постигне съгласие за продължаване на срока на договор в полза на длъжника, за който период кредиторът макар да няма да може да иска изпълнение, но да запази другите си права произтекли от забавата – например за мораторно обезщетение  за продължения срок, произтичащо от общия принцип на чл.9 ЗЗД. Следователно в тази част договорът има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД.

         Размерът на законната лихва за забава за периода на анекса е 54 642,35 лв., а уговорената неустойка е 34 915,25 евро, с левова равностойност 68 287 лв., т.е. стойностите са съизмерими и не може да се направи извод за излизане извън обезпечителната и гаранционна функция. Следователно сумата се дължи.

         Тъй като вземането за главница е парично, за периода от новия падеж по анекса  01.10.2019 г. до 18.10.2021 г., когато вземането е предявено в ПН, е налице забава, като обезщетението по чл.86 ЗЗД е  98 774,96 лв., съгласно експертизата, до който размер вземането следва да се включи в списъка, като за пълния предявен размер 100 758,51 лв. е неоснователно.

         С оглед на горното вземанията са следните:

         От предявената обща сума 876 160,98 лв. – левова равностойност на 447 974 евро, се приема сума, съставена от следните пера:

358 600 евро – главница - заетата и подлежаща  на връщане заемна сума (получената сума 458 600 евро, от която  е приспадната погасената част от заема от 100 000 евро.), се приема цялата главница - 458 600 евро, като нейната левова  равностойност е 701 360,64 лв.

 61 760 евро -  по пункт първи от анекса от 12.03.2019 г., съставляваща общия определен там размер на лихва и неустойката за просрочие       ( в титулната част на анекса), се приемат възнаградителна лихва за периода до анекса в размер на 34 395.00 EUR, чиято левова равностойност е 67 270,87 лв. и неустойка 27 365 евро, чиято равностойност е 53 521,28лв.

27 614 евро - оставащи лихви и неустойки за просрочие, договорени от страните в този общ размер в чл.4 от договора, за  периода 12.03.2019 г. - 01.10.2019 г. , се приемат възнаградителна лихва в размер на 20 063,75 евро за периода 13.03.2019 г. – 01.10.2019 г., чиято равностойност е 39 240,68 лв.  и неустойка - 7 550,25 евро., чиято равностойност е 14 767,10 лева .

5 1517,01 евро - законна лихва за забава върху главницата от 358 600 евро(общия размер на заема 458 600 евро – 100 000 евро, върнати до падежа 01.10.2019 г. ), за периода 01.10.2019 г. – до 18.02.2021 г.,  се приема сумата 98 774,96 лв., до пълния размер е неоснователна.

Кредиторът  е предявил вземането като необезпечено.

С възражението си е посочил, че вземането е обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на длъжника, като е представил договор.

Съгласно нормата на чл. 685, ал.2 от ТР, кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

            Тъй като предявяването на вземането е свързано със срок, след неговото изтичане не могат да се въвеждат допълнителни твърдения относно наличие на обезпечения.

            Тъй като кредиторът е съдружник, то той е свързано лице по см. на §1 от ДР на ТЗ и вземането е с ред по чл.722, ал.1, т.11 от  ТЗ.

         Воден от гореизложеното, съдът

        

ОПРЕДЕЛИ:

 

         Изменя       Списък на приетите от синдика предявени вземания на кредитори на „Г.С.“ ООД (н) в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ - чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър при Агенцията по вписвания на 31.03.2021 г. под вписване № 20210331133738 по партида на длъжника, като включва вземането на Т.Н. М., ЕГН:********** в общ размер на 974 935,94 лв., с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.11 от  ТЗ, по посочените в мотивите пера, като оставя възражението до пълния размер 976 919,49 лв. без уважение.

ОДОБРЯВА така изменения списък.

         Свиква общо събрание на кредиторите на „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******ЕИК *******  на 27.07.2021 г. от 10, 00 ч.   в сградата на Софийски градски съд, 1000 София, бул. ****** при дневен ред по чл.677, ал.1 т.8 ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

         Определението е окончателно.

Определението да се обяви в ТР.

                                                              

                                                                                                                             СЪДИЯ: