РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4039 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата А.В. твърди, че на 13.08.2017 г. на път І-4
при 25+200 км е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“
с рег. № *******, който при извършване на маневра изпреварване и навлизане в
лентата за насрещно движение, където се движи л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******,
се удря странично в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, след което се
преобръща, занася се и се удря в посочения л.а. „Фолксваген Поло“. Вследствие
на това ПТП на ищцата, която е пътувала в
л.а. „Фолксваген Поло“, са причинени телесни увреждания, подробно
описани в исковата молба, ищцата е преживяла силен стрес, както и продължителни
отрицателни емоции, а в резултат от получените увреждания тя не може да се
грижи самостоятелно за себе си и няма изгледи да се подобри. Ищцата твърди, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“ към датата на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да й заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.08.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва иска. Оспорва
процесното ПТП да се е осъществило по посочения от ищцата начин и да е
причинено от сочения от ищцата водач, като твърди, че ПТП е причинено от водача
на л.а. „Фолксваген Поло“. Ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вредите от поведението на ищцата, като твърди, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан, като счита, че това е и основната причина за настъпването на
уврежданията. Оспорва и обстоятелството всички сочени от ищцата увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП. Счита и че претендираният от ищцата размер на
обезщетението е завишен. Ответникът оспорва и началния момент на претендираната
лихва за забава, като счита, че не отговаря от момента на настъпване на
вредите, а освен това твърди, че ищцата не е осигурила необходимото му
съдействие, за да може доброволно да изплати застрахователното обезщетение, тъй
като не е представила всички поискани документи, нито е посочила банкова сметка
(*** – чл. 95 ЗЗД), поради което ответникът следва да дължи лихва за забава от
датата на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представената по делото влязла
в сила присъда на ОС – Ловеч от 19.07.2018 г. съгласно чл. 300 ГПК, както и от
констативен протокол за ПТП от 05.09.2017 г., се установява, че на 13.08.2017
г. на път І-4 при км 25+330 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а.
„Мерцедес Ц320 ЦДИ“ с рег. № *******. Водачът е нарушил редица свои задължения
по ЗДвП, както е посочено в присъдата. Той се е движел със скорост над
максимално допустимата (чл. 21, ал. 1 ЗДвП) – със 112 км/ч, при позволени 90
км/ч, навлязъл е в лентата за насрещно движение на път с две ленти за движение (чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП), за да извърши маневра за изпреварване, при което не се е
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението,
включително като се съобрази с тяхното местоположение, посока и скорост (чл.
25, ал. 1 ЗДвП), като е предприел изпреварване, без да се убеди преди това, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, както и
възможност да се върне в своята лента за движение, без да смущава движението на
изпреварвания автомобил (чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП). Също така по време на
изпреварването посоченият водач е нарушил задълженията си при навлизане в
лентата за насрещно движение да не създава опасност за движещите се по нея
превозни средства (чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП), както и да се убеди, че при
движение с безопасна скорост може да извърши изпреварването за кратко време (чл.
42, ал. 2, т. 3 ЗДвП). Водачът е нарушил и забраната за извършване на
изпреварване в случаите, когато разстоянието на видимост, ограничено поради
характера на пътя, не е достатъчно, за да може да извърши изпреварването при
скоростта му на движение (чл. 43, т. 1 ЗДвП), както и в случаите, когато
при използване на лентата за насрещно движение не може да се върне
безпрепятствено в своята лента за движение (чл. 43, т. 4 ЗДвП).
В резултат на посоченото
поведение на водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“ е настъпило процесното ПТП, при
което са участвали още два автомобила, единият от които е л.а. „Фолксваген Поло“
с рег. № *******, в който е пътувала като пътник на предната седалка ищцата А.В.
(съгласно констативния протокол за ПТП). Вследствие на ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания, което се установява както от присъдата на
наказателния съд, така и с оглед на заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“, в резултат от
което са причинени неимуществени вреди на ищцата. Поведението на водача е и
виновно не само с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но и с оглед на
постановената присъда на наказателния съд. Поради това за ищцата е възникнало
вземане за обезщетение на претърпяните от нея вреди във връзка с причинените ѝ
увреждания.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, както и от показанията на свидетелката Б.В.(дъщеря на ищцата), а
също така и с оглед на отразеното в присъдата на наказателния съд, се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила тежка гръдна
травма със счупване на осем ребра в ляво, счупване на гръдната кост и контузия
на белите дробове с вътрегръден кръвоизлив. Освен посочените тежки травми
ищцата е получила и линейно кръвонасядане от дясното рамо към левия хълбок, както и в долната част
на корема. Тежката травма на ищцата е свързана и с остро настъпила дихателна
недостатъчност (дишането на ищцата е било затруднено поради счупените ребра и
гръдна кост, както обяснява вещото лице при разпита си), както и с негативно
отражение върху сърдечно-съдовата система и кръвоснабдяването на важни органи в
тялото. Затова травмата е представлявала опасност за живота на ищцата, поради
което за периода от малко повече от месец тя е лекувана в болница – през
по-голямата част от този период в реанимация, а през последните 9 дни в
хирургичната клиника.
Както според показанията на
свидетелката, така и съгласно заключението на експертизата след изписването от
болницата ищцата е продължила лечението си в домашни условия още три месеца
(вещото лице сочи общо четири месеца възстановителен период, който обаче
включва и месеца на болничен престой). През целия възстановителен период ищцата
е търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни в първия месец – по
време на болничния престой. След това болките се явяват спорадично – при
по-големи физически натоварвания и при промяна на времето, като според
свидетелката те продължават и към настоящия момент. Освен спорадичните болки,
изпитвани от ищцата, са налице и сраствания на меките тъкани в гръдната кухина,
които при студено и влажно време предизвикват затруднение в дишането,
наподобяващо астматичен пристъп (според разясненията, дадени от вещото лице при
разпита му).
Освен посочените увреждания,
които са получени в резултат от процесното ПТП, ищцата страда и от болест на
Паркинсон, което се установява от показанията на свидетелката, а също така от
представеното решение на ТЕЛК от 22.11.2017 г. Според свидетелката вследствие
на получените наранявания на ищцата от процесното събитие, както и от
преживяния от нея стрес, симптомите на болестта ѝ са се обострили.
Въпреки посочените показания обаче не може да се приеме, че обострянето на
страданията на ищцата от болестта на Паркинсон е също резултат от процесното
събитие. На първо място липсва подобно твърдение на самата ищца. В исковата
молба общо е посочено, че състоянието на ищцата е „отключило“ определени
заболявания, които налагат полагането на грижи за нея, но не е изяснено кои са
тези заболявания. В решението на ТЕЛК са описани също така и хипертония, хипертрофична
кардиомиопатия, захарен диабет, които заболявания не биха могли да бъдат
непосредствено свързани с процесното ПТП, а и за тях свидетелката не сочи да са
се повлияли от получените от ищцата травми. Самата болест на Паркинсон, както
се посочи, също е от преди процесното събитие, поради което не може да се
приеме, че се е „отключила“ от него, както твърди ищцата. На второ място вещото
лице е посочил в заключението си (по задача 4 на ищцата), че по делото няма
документи, от които да се направи извод за настъпили трайни негативни последици
или усложнения за състоянието на ищцата. По-конкретно вещото лице не споменава
за усложнение на състоянието на ищцата от болестта на Паркинсон, което да е в
резултат от процесното ПТП. Поради това следва да се приеме, че дори и да е
налице обостряне на симптомите на ищцата от посоченото заболяване, то се дължи
на хода на самото заболяване, а не е пряк резултат от процесното събитие.
В тази връзка следва да се
съобрази и че според посоченото в решението на ТЕЛК от 22.11.2017 г., т.е.
скоро след процесното събитие, вследствие на заболяванията на ищцата още от
2009 г. тя изпитва затруднения при движението и храненето, а към момента на
освидетелстването ѝ самостоятелното ѝ хранене, както и изправен
стоеж, и ходене са невъзможни. Поради това следва да се приеме и че посочената
в исковата молба (а също и от свидетелката) необходимост свидетелката да полага
грижи за ищцата (за майка си) е резултат не от уврежданията, причинени от
процесното ПТП, а от обективното състояние на ищцата поради заболяванията
ѝ, които са от преди процесното събитие. Несъмнено получените от ищцата
увреждания при процесното събитие биха могли да наложат полагането на грижи за
нея от друго лице при възстановяването ѝ в домашна среда, но това
положение не може да се приеме за пряка и непосредствена последица от събитието,
тъй като тази необходимост е налице поради състоянието на ищцата и независимо
от причинените ѝ увреждания от процесното ПТП.
Следователно, при определяне на
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
уврежданията, получени в резултат от процесното ПТП, следва да се съобрази, че
тя е изпитвала по-интензивни болки и страдания за период от около един месец,
който като цяло съвпада с болничното ѝ лечение, а цялостното ѝ
възстановяване е продължило общо четири месеца, при което уврежданията ѝ
са възстановени, включително е напълно възстановена нормалната функция на белия
ѝ дроб. Така периодът, през който ищцата е изпитвала страдания, не е
твърде продължителен, но следва да се отчете, че получените от нея травми са с
голяма тежест и първоначално опасни за живота ѝ. Следва да се отчетат и
продължаващите, макар и спорадични, болки, както и спорадичните временни
затруднения при дишането – резултат от получените сраствания вследствие на
уврежданията. Както се посочи, не следва да се взимат предвид евентуални
усложнения на общото състояние на ищцата и по-специално страданието ѝ от
болестта на Паркинсон и свързаните с това затруднения да се обслужва сама, тъй
като не се установява категорично да е настъпило усложнение в това състояние на
ищцата в резултат от процесното ПТП. Сред последиците от събитието обаче следва
да се съобрази както нормалният стрес, който изпитва всеки човек при участие в
ПТП (включително като се съобрази, че към този момент ищцата е в по-напреднала
възраст – 64 години), а също и продължаващите и сега емоционални последици
(ищцата все още преживява инцидента, което води до стрес и смущения на съня
ѝ, както сочи свидетелката).
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, както и моментът на настъпване на процесното ПТП през
2017 г., когато ищцата е била на възраст 64 години (9 дни преди да навърши тази
възраст), съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи на 50 000 лв.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за това, че ищцата е допринесла с поведението си за
настъпване на уврежданията ѝ, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Според заключението на съдебномедицинската експертиза получените от
ищцата увреждания отговарят именно на травма, получена при поставен предпазен
колан. На положението на колана отговарят и посочените по-горе кръвонасядания
по гърдите и корема на ищцата. Поради това следва да се приеме, че ищцата е
пътувала с поставен предпазен колан.
От отразеното в констативния
протокол за ПТП, както и с оглед на представеното по делото писмо от ответника
до ищцата от 06.11.2017 г. (в което ответникът посочва застрахователната полица
за автомобила), се установява, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мерцедес Ц320 ЦДИ“, причинил процесното ПТП, към момента на събитието е
застрахована при ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД. Поради това предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди следва да се уважи в посочения размер от 50 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, свързано с поведението на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, в който
е пътувала ищцата. На първо място, според установеното с присъдата на
наказателния съд причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“. На второ място възражението е неоснователно
и поради това, че дори и водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ да е допринесъл с
действията си за настъпване на събитието, съгласно чл. 53 ЗЗД отговорността на
двамата водачи за обезщетяване на причинените на ищцата вреди е солидарна, т.е.
всеки отговаря за пълния размер на дължимото обезщетение. В този случай
отговорността на застрахователните на гражданската отговорност на двамата
водачи спрямо ищцата също е солидарна според чл. 499, ал. 7 КЗ, при което
ответникът би отговарял спрямо ищцата за целия размер на дължимото обезщетението.
В този смисъл евентуалното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е без
значение за отговорността на ответника спрямо ищцата при доказаното
противоправно виновно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Ц320 ЦДИ“ за
настъпилото ПТП и съответно за причинените на ищцата увреждания.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото претенция от ищцата до ответника и известие за
доставянето ѝ, ищцата е предявила пред ответника претенцията си във
връзка с процесното събитие на 02.11.2017 г., поради което от този момент
ответникът следва да заплати и лихвата за забава върху дължимото обезщетение.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не следва да дължи лихва за забава поради това, че ищцата е
изпаднала в забава на кредитора, като не е осигурила необходимото съдействие на
ответника за определяне и изплащане на обезщетението, тъй като не е представила
всички необходими документи и не е посочила банкова сметка, ***. На първо място
по делото няма данни ответникът да е предложил каквато и да било сума за
обезщетение на ищцата, която тя да не е приела, съответно поради това не е и
имало необходимост ищцата да посочва своя банкова сметка. ***. 107 КЗ
ответникът има възможност и сам да получи необходимата му информация във връзка
със застрахователното събитие от държавните органи и лечебните заведения.
Поради това съдействието от страна на увреденото лице за предоставяне на
документи, с които ответникът може и сам да се снабди, не може да се определи
като необходимо съдействие, без което ответникът не би могъл да изпълни
задължението си по смисъла на чл. 95 ЗЗД, т.е. не е налице забава на кредитора.
В тази светлина следва да се тълкува и хипотезата на непредставяне от
увреденото лице на поискани от ответника доказателства по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, когато ответникът не дължи лихва за забава върху обезщетението. Тук следва
да се съобрази и социалната роля на ответника, който следва да подпомага
увредените от застрахователно събитие лица, за да получат обезщетение, а не да
поставя допълнителна административна тежест върху тях за издирване на документи,
с които и той самият може да се снабди.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото, поради което на нея разноски не се дължат. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 1 765 лв., което е съответно
на уважената част от иска. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на тези разноски, тъй като възнаграждението за адвокат в случая
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда, като това е направено въз основа
на размерите по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в този размер е и посоченото възнаграждение в списъка на разноските,
представен от ищцата). На ответника също следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които
възлизат общо на 2 230,50 лв. Неоснователно е възражението на ищцата за
прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, тъй като
възнаграждението е в минималния размер съгласно посочената Наредба, с включен
ДДС (видно и от представената фактура). Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 2 112,50
лв., представляваща дължимата от ищцата такса (2 000 лв.) и разноски за
експертиза (112,50 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.а.д.О.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.Г.В., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 13.08.2017 г. на път І-4 при км 25+330 м и причинено от водача на л.а. „Мерцедес
Ц320 ЦДИ“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената сума от
02.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 100 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 13.08.2017
г. – 01.11.2017 г.
ОСЪЖДА „З.а.д.О.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Р.С.Р., АК – В. Търново, ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 765
лв. (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Г.В., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.а.д.О.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
2 230,50 лв. (две хиляди
двеста и тридесет лева и 50 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.а.д.О.“
АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 112,50 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева и
50 ст.) – разноски по делото за държавна такса (2 000 лв.) и съдебна
експертиза (112,50 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: