РЕШЕНИЕ
№ 224
гр.Варна, 05.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева като разгледа
докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 347 по описа за 2018
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Въззивникът ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД - гр. София обжалва изцяло първоинстанционното осъдително
решение №3/23.02.2018 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №16/2017 г. и моли да
бъде постановено друго, с което исковете на Н.Н.С. и С.Н.С. чрез законен
представител Г.Н.М. и на Н.Р.М. бъдат отхвърлени като недоказани и
необосновани. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за
уважаване на жалбата му.
Ответниците по
жалбата – ищци молят с писмен отговор и с молба чрез процесуалния си
представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на последния на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА за въззивната инстанция.
Съдебният състав на
АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд следи служебно за
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а е
ограничен по въпросите за неправилност на решението от посоченото в жалбата.
Оплакването в жалбата
за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал е недоказано и
неоснователно. Няма данни за принос на пострадалия Н.С. Хасан за настъпването
на ПТП. Данните по делото са, че осъденият водач на насрещно движещият се тежкотоварен
автомобил „Мерцедес Актрос“ е навлязъл в насрещната лента, в която се е движил товарният
автомобил - микробус „Рено“, управляван от пострадалия, като съприкосновението
на автомобилите при последвалия челен удар е станало в техните леви предни
части, и именно той е причинил ПТП, довело до преобръщането на микробуса и до смъртта на пострадалия. Мястото
на сблъсъка между двете МПС е в дясната пътна лента в посока
гр.Сеново-с.Просторно, в която се е движил автомобилът на пострадалия, което се
доказва от обективните находки – петно от тъмна техническа течност, задирания
върху асфалтовата настилка и от всички следи от протривания, разположени именно
в тази лента, установено от заключението на комплексната автотехническа и съдебно - медицинска
експертиза. Няма данни за описания от застрахователя механизъм на ПТП, затова
заключението на експертизата е категорично, че няма данни за нарушаване на
правилата за движение от техническа гледна точка от пострадалия водач и за
съпричиняване от негова страна. Пострадалият не е имал техническа възможност да
предотврати удара чрез аварийно спиране. Няма и данни същият да не е ползвал
предпазен колан, тъй като иначе при челния удар главата му щеше да се удари в
предното стъкло на автомобила, за какъвто удар отсъстват данни както по
стъклото, така и по тялото на пострадалия. При удара лявата страна на микробуса
е била отнесена и конструкцията на предпазния колан - разрушена, което обяснява
изхвръкването на тялото извън автомобила при преобръщането му, установено от
обясненията на в.л. В Д в с.з. Показанията на осъдения водач на товарния
автомобил – св. Й О К, признат за виновен за произшествието с влязла в сила
присъда, че микробусът се движил в неговото платно в завоя и той се опитал да
го заобиколи, но при опит за маневра на пострадалия последвал сблъсъкът, са очевидно
заинтересовани и не могат да се приемат за достоверни, тъй като са в
противоречие с приетото с присъдата на наказателния съд, задължителна и за
гражданския съд, и с всички обективни данни по делото. Те са отречени и от
вещото лице Д, според който посочените от свидетеля маневри е невъзможно да бъдат
осъществени за изключително краткото време за реакция на водачите. Вещото лице
е потвърдило и след разпита на този свидетел, че единствената причина за удара
е навлизането на тежкотоварния автомобил в лентата за насрещно движение.
Оплакването в жалбата
за недоказани претърпени от ищците вреди
следствие смъртта на пострадалия и завишени поради това претенции за
обезщетения е неоснователно.
От показанията на
свидетелите Р С, Р М и В М се установява
следното: Малетните деца на пострадалия са били изцяло зависими от баща си,
който се е грижил и ги е издържал в отсъствие на майка им, която ги е
напуснала, и към когото те са били силно привързани и са обичали. Те са
останали без най-близкия си и любим родител, който е бил тяхната основна опора
в живота на съвсем крехка възраст, като тази внезапна и невъзратима загуба не
би могла да се компенсира с нищо и ще продължава да им тежи завинаги.
Поисканите и присъдени обезщетения за неимуществени вреди от 150000 лв за всяко
от децата не са завишени по размер и отговарят на болките и страданията, които
същите са претърпели и ще търпят за в бъдеще следствие нелепата и съвсем ранна
смърт на баща им.
Ищцата Н.М. пък е
живяла на съпружески начала с починалия, като съвместно са отглеждали децата си
в продължение на година и половина. Били
са семейство за пример, макар и без брак, като са смятали да останат заедно и
за в бъдеще. След смъртта на пострадалия Н. Х и завръщането на
биологичната майка на децата тя е напуснала с детето си семейния дом и се е
завърнала при майка си. Ищцата е загубила своя другар и опора в живота, с
когото е била в близки съпружески отношения, изпитвала е към него привързаност
и обич, делили са грижи и радости и с когото е смятала да продължи да
съжителства. Поисканото и присъдено й обезщетение за неимуществени вреди от 30000
лв не е завишено и отговаря болките и страданията, които същата е претърпяла и
ще търпи за в бъдеще следствие нелепата и съвсем ранна смърт на мъжа, с когото
е живяла на съпружески начала.
Общият размер на присъдените
обезщетения е много по-нисък от минималната застрахователна сума, покривана от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и
имуществени вреди следствие на телесно увреждане или смърт съгласно чл.266, т.1,
б.“б“ от КЗ /отм./ - 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица.
Обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на
спора в полза на процесуалния представител на ответниците по жалбата – адв. М.Д.
се присъжда на основание чл.36, ал.2 - ЗА възнаграждение за оказаната им от
същата безплатна правна помощ за въззивната инстанция съобразно положения труд
– подаване на отговор и молба, без явяване в с.з., в размер на 3000 лв.
Воден от изложеното и
на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№3/23.02.2018 г. на Окръжен съд Разград по т.д. №16/2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК
*********, да заплати на адв. М.Д. ***, ЕГН – **********, сумата 3000 лв –
възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ за въззивната
инстанция на основание чл.36, ал.2 – ЗА.
Решението подлежи на
обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.