РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Сливен, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100377 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове, както следва:
- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г.,
сключен между ищеца и ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД;
- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника Изи Асет Мениджмънт АД да заплати на ищеца
сумата от 84,16 лв., платена без правно основание по Договор за паричен заем
№ 4047148/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане.
- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.19,
ал.4 и чл.22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на
гаранция № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 463,19 лв., платена без правно основание по Договор за
1
предоставяне на гаранция № 4047148/29.01.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.01.2024г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.01.2021 г. сключил с ответника Договор за
паричен заем № 4047148, по силата на който била усвоена главница в размер
на 1 000 лв., разсрочена за срок от 13 двуседмици, при размер на лихвения
процент - 35 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) - 41.74 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемополучателят следвало да
обезпечи задължението си с осигуряване на посочено в тази разпоредба
обезпечение. Така му било предоставено и съответно бил сключен с втория
ответник договор за предоставяне на гаранция от същата дата, като тази на
заема и със същия номер. По този договор ищеца следвало да заплати 463,19
лв., разсрочено, ведно със задълженията по заема на 13 вноски. В
погасителния план била формирана капитализирана вноска в размер на 120
лв., включваща възнаграждение за поръчителя 35,63 лв. и вноска по заема
84,37 лв. В резултат на това за усвоена главница от 1 000 лв. за период от
около 5 месеца ищеца следвало да плати 1560 лв., от които 1096,81 лв. към
кредитора и 463,19 лв. към поръчителя/гарант.
Твърди, че сключения договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит,
поради което се прилагал ЗПК. Счита договорът за нищожен на основание
чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК
във връзка с чл. 19 ЗПК. Кредиторът се задоволил единствено с посочване
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, визирани в чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в
това число кои компоненти, точно били включени в него и как се формирал
посочения в договора размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляването. Твърди, че възнаграждението за гарант не билое включено
при изчисляването на ГПР. Договорът за паричен заем и договорът за
предоставяне на гаранция били сключени в един и същи ден, носели един и
същ идентификатор, двете дружества били свързани лица, а кредитора, което
сочело,че този разход е бил известен на кредитора към датата на сключване
на договора за кредит. Така било нарушено правилото на чл.19, ал.1 ЗПК, тъй
като ако беше включен този разход в ГПР той би надвишил законовия размер.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в
отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Договорът за паричен
заем бил нищожен и като накърняващ добрите нрави, във връзка с
2
договорната лихва. Трайно се приемало в практиката, че противоречаща на
добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
- двукратния й размер. В случая бил предвидена лихва в размер на 35 %
годишно, размер надхвърлящ повече от три пъти законната.
Твърди още, че клаузата на чл. 4 от договора била нищожна и на
основание чл.21, ал.1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не
водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора. Предвиденото
възнаграждение за дружеството- поръчител, водело до скрито оскъпяване на
кредита и включено към погасителните вноски по кредита се явявало добавък
към възнаградителната лихва и сигурна печалба за заемодателя. Счита, че
клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит била неравноправна и
нарушавала изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП.
Твърди още, че сключеният договор за предоставяне на гаранция бил
нищожен на основание чл.26 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП. Не били спазени
изискванията на чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК,вр. чл.22 ЗПК, както и на основание
чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. От кредитополучателя се изисквало да
заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 463.19 лв.,
която била почти съизмерима с главницата и надвишавала повече от 4 пъти
размера на договора лихва, която би следвало да бъде и възнаграждението за
кредитора от сключената сделка. Поради накърняване на принципа на
„добрите нрави” се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и
поръчителя.
Договорът бил и като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19,
ал.4 ЗПК. Длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 на договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му, и че това можело да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице, което водело до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. Договорът бил нищожен и поради липса на
основание. Търговецът, който бил икономически по- силната страна в
правоотношението, се възползвал от своето правно положение, като
осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение. Този извод се подкрепял и от
погасителния план, в който било установено, че възнаграждението по
договора се заплащало, ведно с месечните погасителни директно по
банковата сметка на кредитор. Така заплащането на възнаграждението по
договора за гаранция, ищеца не получил никаква услуга, а единствено
3
задължението му се прехвърляло от едното дружество на другото, които били
свързани помежду си.
Когато договорът за потребителски кредит бил обявен за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но
не дължал лихва или други разходи по кредита. В тази връзка сочи, че
надвишил плащането по кредита със сумата от 84,16 лв., като разлика между
платената сума и дължимата главница, която сума следвало да му бъде
върната от заемодателя. Счита, че платената по договора за гаранция сума в
размер на 463,19 лв. била недължимо платена, без основание, поради
нищожността на договора, която следвало да му бъде върната от гаранта.
От съда се иска обявяване на нищожен на Договор за паричен заем №
4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество Изи Асет
Мениджмънт АД и осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата от
84,16 лв., платена без правно основание по този договор, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 26.01.2024г. до
окончателното плащане.
Иска се и обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на
гаранция № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и осъждането на този ответника да заплати на ищеца
сумата от 463,19 лв., платена без правно основание по същия договор, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане. Претендира
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Изи Асет Мениджмънт АД
депозирал отговор, с който оспорва исковете. Счита установителния иск за
недопустим, доколкото бил предявен и осъдителен такъв и в производството
по осъдителния иск би могъл да се позове на нищожност.
Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е
действителен. Твърди, че ищеца бил уведомен предварително, както за
изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него
обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора.
Ищецът, преди да е обвързан от договора имал цялата необходима
информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези
условия или не. Лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и
ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора и валиден за целия срок на договора,
фиксиран и не подлежал на промяна. Всяка една погасителна вноска
съдържала главница и лихва. С всяка вноска се погасявала част от главницата
и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно
погасителния план главница за съответния период в зависимост от
4
периодичността на вноските. Размерът на лихвения процент по договора,
като елемент на ГПР бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал.
4 ЗПК. В ЗПК липсвало основание за нищожност/ недействителност
„противоречие с добрите нрави", в закона липсвала и препратка към ЗЗД. В
процесния договор бил посочен ГПР, общата сума дължима от потребителя,
и взетите предвид допускания. Начинът на изчисляване на ГПР, съгласно чл.
11, т. 10 ЗПК бил „определения в приложение № 1 начин". Законът не
изисквал да се посочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Сочи, че надвишаването на законовия размер на ГПР не водело до
недействителност на договора. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК само клаузите, с
които се надвишавал размера на ГПР, се считали за нищожни.
Възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включи
при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за
потребителя. Този договор бил отделно облигационно правоотношение, с
различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен
заем. Възнаграждението на дружеството-гарант не било част от заемното
правоотношение и не представлявал пряк разход, свързан с кредита.
Възнаграждението на дружеството-гарант било насрещна престация срещу
поето задължение за обезпечаване на кредит. Същото било дължимо не към
заемодателя, а към гаранта.
Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират
се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му.
В срока по чл.131 ГПК отговор депозирал и втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва исковете.
Твърди, че договора за гаранция не бил част от този за кредит и за него
не бил приложим ЗПК. Дружеството гарант изпълнило задълженията си по
договора, като обезпечил изпълнението на ищеца по договора за кредит и
полученото за това възнаграждение не било лишено от основание.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение
на ищеца с искане за редуцирането му.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
5
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., че от същата дата ищцата в
качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са
в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума
в размер на 1000 лв. със погасяване на 13 четиринадесетдневки, размер на
двуседмична погасителна вноска 84,37 лв., обща сума за връщане по заема
1 096,81 лв., включващи главница и лихва, фиксиран годишен лихвен
процент – 35%, ГПР 41,74%. В чл.4 от договора за кредит е предвидено
предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3
дни от сключване на договора или поръчителство от две физически лица,
отговарящи на определени условия или с одобрено от заемодателя дружество
– поръчител, предоставящо гаранционни сделки. Така на същата дата
29.01.2021г., под същия номер като този на договора за паричен заем между
ищцата и втория ответник бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителя поел отговорност пред
заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора
за заем срещу възнаграждение от 463,19 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 35,63 лв., дължими на падежа на плащане на
вноските по договора за паричен заем, сключен с първия ответник
заемодател. Първият ответник заемодател бил овластен по силата на чл.3, ал.3
от договора за предоставяне на поръчителство да приема вместо поръчителя
изпълнението на задължението за плащане на възнаграждение по договора. В
случай, че платената от заемателя вноска била недостатъчна да покрие
задълженията му по двата договора, то с приоритет било задължението към
поръчителя.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата
заплатила по договора за заем сума в общ размер на 1 547,35 лв., която била
разпределена както следва: главница 1 000 лв. и лихва 84,16 лв. По договора
за предоставяне на поръчителство ищцата заплатила сума в размер на 463,19
лв. Вещото лице установило, че дължимото възнаграждение за поръчителство
не било включено в ГПР на договора за паричен заем. В случай, че се включи
в ГПР, той би станал 1 430% и би надвишил петкратния размер на законната
лихва по просрочени кредити в лева и валута, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
6
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на закона на два договора – за паричен заем и за предоставяне на
поръчителство са допустими, а разгледани по същество и основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за паричен
заем.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на
една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно която, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в
3 дневен
срок от сключването на договора или с две физически лица, поръчители или
да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице.
Въведените и обективирани в петитума на исковата молба от ищеца
основания за недействителността са две: нарушение на добрите нрави и на
императивната законова разпоредба на чл.19, ал.4, вр.чл.21, ал.1 ЗПК . Освен
да направи преценка за наличие на тези пороци, съдът следва да извърши и
преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до нищожност на
инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е предявил
няколко обективно съединени иска за недействителност на договора, в тези
случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца, относно вида на
съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва
да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду
им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако
установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия. (В този смисъл:
7
Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №583/2016 г., IV г. о., ГК –
докладчик съдията С. Ц.; Решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. №
1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр. д. №
196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от 10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014
г. IV г. о. ВКС и др.).
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е налице
друго основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да разгледа първо
нищожност поради противоречие със закона. Нарушената правна норма,
която се твърди е тази на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В
случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща
сума,дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено
задължението, поето по договора за поръчителство. Така пропускането на
„такса гарант“ се отразява на размера и на ГПР,защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в
договора за кредит на 41,71% ще надхвърли максимално допустимия
петкратен размер на законната лихва /арг. от съдебно икономическата
експертиза/. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
8
смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 1 096,81 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. Неоснователно е възражението на ответниците, че за кредитодателя
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Посоченият от кредитодателят
поръчител е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни
сделки като основна дейност. Установява се от данните от търговския
регистър, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът
по договора за заем. Освен това заемателят е овластен да получава плащания
и по договора за поръчителство. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.1 ЗПК в размера на ГПР да се
включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно
задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие по заема. По този
начин макар формално клаузата на чл.4 от договора за кредит да не съдържа
условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото
задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се
задължи с допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно
чл.19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4
размери, се считат за нищожни.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит,
следва да се извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без
коментираната клауза. Преценката следва да се извърши към датата на
сключване на обсъждания договор за кредит - 29.01.2021г.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от
9
повелителни норми на закона или че договорът за заем би бил сключен и ако
в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11,
ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор
обуславя недействителността на целия договор, защото без клиента да приеме
опцията за поръчител договорът за кредит не би бил сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на
договора за кредит от 29.01.2021г., поради противоречие със закона подлежи
на уважаване.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Двата договора носят един и същи номер, сключени са
на една и съща дата и задълженията по договора за поръчителство са с
приоритет и могат да се погасяват направо на заемодателя. В този смисъл и
доколкото двата процесни договора се намират във взаимовръзка по между си
и като комплекс от правоотношения между страните, последиците от
прогласяването на недействителността на договора за паричен заем
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят, който е и икономически
по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането, което е и договорено в чл.3, ал.4. Така поетият от поръчителя
риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената
законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на
този риск. Макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява
10
допълнителна печалба за кредитора. Когато търговецът създава предпоставки
за получаване на допълнителна парична облага във връзка с предоставения
кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения, да
се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне
на по-високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване,
тази облага представлява печалба за него и като такава следва да бъде
калкулирана като елемент на договорна лихва. В тази насока е и установеното
вече по-горе в изложението, че двете дружества ответници са свързани лица и
уговореното възнаграждение за поръчителя, което не е включено в ГПР на
договора за заем всъщност представлява скрита лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г., сключен с ищцата е нищожен
на посочените две основания, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради
противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласенанеговата
нищожност.
Съобразно изложените по- горе доводи за разглеждане на исковете при
конкуренция на основанията за нищожност, съдът следва в дизспозитива на
съдебния акт да се произнесе по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По исковете за връщане на даденото без основание по договора за
паричен заем и по договора за предоставяне на поръчителство - чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
При този вид иск ищцовата страна следва да докаже плащането на
претендираната сума, а ответната – основанието за нейното задържане.
Изисква се наличието на предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Фактически е дадено нещо при нищожен договор, но
едната страна е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно
договорно задължение, както се установи в настоящия правен казус. При
недействителен договор, длъжникът дължи чистата стойност по кредита без
да дължи лихви и други разходи, т.е. ищцата дължи по процесния договор за
паричен заем единствено сумата от 1 000 лв. получена главница. Останалата
платена сума по договора над сумата от 1000 лв. в размер на исковата
11
претенция от 84,16 лв. е дадена без основание и ответното дружество
заемодател дължи връщането й.
Същото се отнася и за недействителния договор за предоставяне на
поръчителство и платеното от ищцата по този договор в размер на 463,19 лв.
подлежи на връщане от ответника поръчител.
С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата, чрез пълномощника й
направените разноски по делото в размер на 450 лв. / 250 лв. възнаграждение
за вещо лице и 200 лв. платена държавна такса/. Следва и да заплатят на
пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв. В случая се претендира адвокатски хонорар в размер на 1 600 лв.
/800 лв. за два установителни иска и 800 лв. за два осъдителни иска/.
Съдът намира за основателно възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и то следва да се редуцира.
Преобладаващата съдебна практика е, че когато с една молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени искове, интересът върху който следва да се определи минималния
размер на адвокатското възнаграждение е сборът на цената на всички искове
/Определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. II т.о. ВКС/. В случая
уважаването на исковете почива на общо основание – недействителност на
два договора, свързани помежду си, поради което не следва да се присъжда
възнаграждение за всеки иск по отделно. От друга страна съгласно Решение
от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на
адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално
определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така в случая, съобразно цената на исковете, занижената
фактическа и правна сложност на делото, приключило с едно открито съдебно
заседание, в което лично участие не е взел пълномощник адвоката на
ищцовата страна, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в
размер на 400 лв. с ДДС.
Сумите за разноски към ищцата и адвокатско възнаграждение биват
присъдени да се заплатят от ответниците по равно, тъй като не са солидарни
длъжници за деловодни разноски.
12
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., сключен между Е. Г.
Д., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“
№ 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН:
********** от гр.***, кв.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, сума в размер
на 84,16 лв. /осемдесет и четири лева и 0,16 ст./, платена без правно
основание по договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
26.01.2024г. до окончателното плащане.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство № 44047148/29.01.2021г.,
сключен между Е. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН:
********** от гр.***, кв.“***“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.**, по следната
банкова сметка IBAN:*** при ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума
в размер на 463,19 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 0,19 ст/,
представляваща платена без основание по Договор за предоставяне на
поръчителство 44047148/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.01.2024г. до окончателното плащане.
13
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.“***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, по следната банкова сметка
IBAN:*** при ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума в размер на 225
лв. /двеста двадесет и пет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, по следната банкова
сметка IBAN:*** при ОББ АД с титуляр адвокат П. С. П. САК, сума в размер
на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК
по следната банкова сметка IBAN:*** при ОББ АД, сума в размер на 200 лв.
/двеста лева/, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С.
П. САК по следната банкова сметка IBAN:*** при ОББ АД, сума в размер
на 200 лв. /двеста лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14