№ 3809
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110140900 по описа за 2021 година
„/ФИРМА/“ ЕАД е предявило срещу Ж. М. Ч. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 263.54 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., за имот,
находящ се в гр.С. /АДРЕС/, за аб. № 325195, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.01.2021г. до окончателното изплащане, сумата
в размер на 21.10 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 05.01.2021г., сумата в
размер на 57.21 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 22.01.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 8.39 лева -
лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 05.01.2021г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3784/2021г., по описа на СРС, 150ти
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество и като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.140, ал. 1,
т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация
1
София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия
в сградата-„Техем-Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове, както и претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като счита че е незаконосъобразен и
недоказан. Твърди, че за процесния период не му е доставяна топлинна енергия, тъй като
уредите му за дялово разпределение са показвали нулеви стойности. Посочва, че в общите
части на сградата етажна собственост няма отоплителни тела, поради което нямало
топлинна енергия за разпределение. Подчертава, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.
71, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, тъй като уредите на ответника за дялово
разпределение за предходния период показвали нулеви стойности, поради което прогнозния
дял за имота му следвало да е също нулев. Навежда доводи, че ищцовото дружество
нарушило изискванията на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ, както и на чл.9 и чл.10 на Директива №
27/2012, съгласно които се фактурират само стойности на действителното потребление.
Твърди, че претенцията за услугата за дялово разпределение е в нарушение на чл. 149б, ал. 3
от ЗЕ. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Счита, че в
случай че е подадена топлинна енергия в повече в неговия имот, то ищецът е нарушение на
чл.62 от ЗЗП, поради което искът се явява неоснователен. Оспорва претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита, че искането за юрисконсултско
възнаграждение не формира съдебен разход, както и че разходите за юрисконсултско
възнаграждение са недоказани от ищеца. Ето защо се моли исковите претенции на
„/ФИРМА/“ ЕАД да бъдат отхвърлени.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като указва на
ищеца, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, за което не се излагат твърдения и не се сочат
доказателства.
2
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докажат погасяване на дълга на падежа.
По исканията на страните:
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„/ФИРМА/“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си
интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане
за обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът в исковата молба, а ответникът - в отговора на исковата молба са релевирали
искане за изискване на документи от третото лице-помагач. Това искане касае относими по
делото факти и следва да бъдат уважени.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Основателно се явява и искането на ищеца за допуснати съдебно-техническа
експертиза със задачи, посочени в исковата молба. По отношение на изложените от
ответника в отговора на исковата молба възражения срещу допускането на съдебно-
техническата експертиза съдът намира, че ищецът носи доказателствена тежест относно
фактите, за които е поискал назначаването на експертизата, поради което има право да
избере с какви средства да докаже относимите към делото фактите, за които носи
доказателствена тежест. Зададените въпроси са относими и допустими, поради което
искането на ищеца следва да бъде уважено.
Следва да бъде оставено без уважение обаче искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото от страна на ответника не се твърди да е
извършено плащане на процесните суми, нито се оспорва, че от ищеца са издадени
съответните фактури.
По делото следва да бъде приложено и ч.гр.д.№3784/2021г. по описа на СРС, 150
състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „/ФИРМА/“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у
него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през исковия
период м.05.2018г. до м.04.2020г., за процесния имот с абонатен номер 325195, в това число
3
и изравнителни сметки, отчети на уреди, протоколи за неосигурен достъп и други.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.У., която да бъде уведомена за поставените и задачи
след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по поставените в исковата молба въпроси.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. №3784/2021 г. по описа на СРС, 150 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.04.2022г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните (в това число и третото лице-помагач) и вещото лице, като им се изпрати
препис от настоящото определение, а на третото лице-помага да се изпрати и препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, а на ищеца препис от отговора на
исковата молба.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4