№ 6563
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506247 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 569 от 10.01.2024 г. по гр.д. № 24271 от 2022 г. по описа на СРС,
49 с-в, са отхвърлени предявените от Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
****, със съдебен адрес:гр.София, бул. ****, срещу „Електрохолд Продажби”АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България”АД/, ЕИК175133827, със седалище и
адрес на управление:гр.София, бул. „****, БенчМарк Бизнес Център, искове с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че Р. Н. А. не дължи на „Електрохолд Продажби”АД /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България”АД/ сумата от 456.98 лева-главница, задължение за електрическа
енергия по ИТН ********** за периода от 23.11.2007 г. - 02.06.2008; сумата от 642.50
лева-лихва за забава за периода от 12.11.2008 до 04.05.2022; 34.36 лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 17.01.2008 г. до 20.10.2008 г. и 83 лева -
разноски по делото.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Н. А. с изложени доводи за
неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Счита, че неправилно районният съд е приел, че не са погасени по
давност процесните вземания. Според жалбоподателя, за формиране на извод за
неоснователност на иска, съдът не е съобразил, че давността за вземанията по
издадената заповед за изпълнение е три години, а не пет години, каквито мотиви са
1
изложени. За формиране на този извод съдът е нарушил разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД указваща, че давността за вземанията е пет години, когато същите са установени
със съдебно решение, каквото заповедта за изпълнение не е. Последната се ползва
само с изпълнителна сила, а не и с присъщата на съдебните решения сила на
пресъдено нещо. Поддържа, че давността за вземанията е три години, като с
постановеното решение съдът не е съобразил това и е постановил неправилен съдебен
акт за разрешаване на спора по същество. Докато е траел изпълнителния процес с
оглед дадените разяснения с ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давност за вземанията
не е текла, поради което давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. Съответно, по
изп.д.№ 4149/2012 г. последното изпълнително действие е от 24.10.2014 г. когато е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца в няколко банки, като към датата на
образуване на изп.д.№ 3739/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М., а именно – 12.10.2018 г.
давността за вземанията е била изтекла на 26.06.2018 г. Поддържа, че по приложеното
изп.дело са налице антидатирани документи с невярно съдържание. Не са били
насрочвани подобни описи и не е искано извършване на описаните изпълнителни
действия. Освен това съобщения до длъжника не са били изпращани и връчвани
редовно, поради което не са били извършвани същински изпълнителни действия годни
да прекъснат давността. Поддържа, че съдът не е изготвил доклад по делото с
необходимото съдържание по чл.146 ГПК, не е разпределил правилно
доказателствената тежест в процеса на правнорелевантните факти в процеса, като не е
указал на страните, че давността за вземанията в случая е пет години, а не три години,
което е попречило на въззивника да оспори истинността на част от документите
приложени по изпълнителното дело, тъй като с тях не се удостоверяват извършени
същински изпълнителни действия по делото годни да прекъснат давността. Като е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е съобразил
посочените установени факти СРС е формирал погрешни фактически доводи и е
постановил неправилно решение.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС като неправилно и
постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електрохолд Продажби”АД е подала писмен отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Заявява,
че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа
становище, че давността за вземанията не е изтекла, което правилно е съобразено от
СРС при постановяване на решение. Според ответника, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо, според практиката на ВКС, на която се
позовава, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД
предвиждаща, че вземанията се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.
Според ответника, давността за вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г. , като
по новото образувано изп.д. на ЧСИ Н.М. след образуването му на 23.10.2018 г., на
2
06.11.2018 г., на 28.10.2019 г., на 10.09.2020 г., на 16.09.2020 г., 04.07.2022 г., на
02.09.2022 г. са били извършвани същински изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността за вземанията. Моли за потвърждаване на решението на СРС
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че подадената въззивна жалба е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С постановеното решение, СРС е приел, че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение и след образуване на изпълнителното дело № 3739/2018 г. на ЧСИ Н.М. по
молба от 23.10.2018 г. на взискателя „ЧЕЗ Електро България”АД въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК издадена на 27.11.2008 г. по гр.д.№
35371/2008 г. по описа на СРС, 61 с-в, не е изтекла приложимата петгодишна
погасителна давност за вземанията на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. Поради това искът
по чл.439 ГПК е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 49-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008
г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за
разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези
съображения разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
3
(определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е
изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С
оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след
влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на
чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се позовава
на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от
последното валидно изпълнително действие, и настъпила перемпция на
изпълнителното производство, както и на изтичане на давностния срок за вземането, т.
е. ищецът се позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява
допустим и подлежи на разглеждане.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в
сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства
/в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на
ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, Решение № 118 от
07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание
чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254
ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането.
4
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да се прави
аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа не несъдебно
изпълнително основание по чл.237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства
между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им. Стабилитетът
на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм). С оглед на това съдебната
практика, постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма
отношение към процесния случай, като следва да намери приложение актуалната
задължителна съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в
действащия процесуален закон заповедно производство.
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422,
ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока
по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно нормата на чл.416 ГПК.
По изложените съображения нормата на чл.117, ал.2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК/чл.417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
В случая за вземанията е приложима посочената в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна
давност, тъй като същите са установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение
от 27.11.2008 г.
В производството е установено, че за вземанията по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 05.07.2011 г. първоначално е било образувано по
молба на взискателя „ЧЕЗ Електро България”АД от 30.03.2012 изпълнително дело
№20128410404149 по описа на ЧСИ Н.М..
Чрез приложените доказателства пред първата инстанция се установява, че към
момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 30.03.2012
г. приложимата петгодишна давност за вземанията не е изтекла.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
5
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със
същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен
начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. "в" ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е
установено със съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г.
6
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността
са приложими дадените разяснения с приложимото към този момент ППВС №
3/18.11.1980 г. Отмяната на последното / ППВС № 3/18.11.1980 г./ има действие от
26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.
В случая изпълнителното дело е било образувано преди 26.06.2015 г., както бе
посочено по молба на взискателя –от 30.03.2012 г. Чрез ангажираните пред първата
инстанция доказателства по приложения препис на изпълнителното дело се
установява, че до длъжника Р. Н. А. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение от 04.04.2012 г., с която е бил насрочен и опис на движими вещи на
17.05.2012 г. С разпореждане от 11.12.2012 е бил наложен запор от ЧСИ Н.М. на
всички банкови сметки на Р. А. във всички банки. Със запорно съобщение от
11.12.2012 г. е бил наложен запор на банковите сметки на Р. Н. А. по изпълнително
дело № 20128410404149. Представена е призовка за принудително изпълнение от
24.10.2014 г., с която е насрочен опис на движимо имущество на 10.12.2014 г. от 14.00
часа. С постановление от 24.08.2017 на ЧСИ Н.М. е прекратено изпълнително дело
№4041/2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради перемпция.
Със съобщение от 28.08.2017 г. ЧСИ Н.М. е уведомил взискателя „ЧЕЗ Електро
България” АД, че с Постановление от 24.08.2017 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство по изпълнително дело №20128410404149/2021 е
прекратено поради перемпция.
С оглед това, съдът намира че са настъпили предпоставките на чл.433, ал. 1, т. 8
ГПК на 26.06.2017 г. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. В случая се установява, че с постановление на ЧСИ от
24.08.2017 г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради перемпция.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722 по описа за
2021 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които се възприемат от настоящия
състав, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Както е
посочено в тях, тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си
7
с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Установява се, че въз основа на молба на взискателя „ЧЕЗ Електро България”АД
от 12.10.2018 г. е образувано ново изпълнително дело срещу длъжника Р. Н. А.
№3739/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Със съобщение за образуването на
изпълнителното дело от 06.11.2018 г. е насрочен опис на движимо имущество на
03.01.2019 г. Със съобщение за образувано изпълнително дело от 05.04.2019 г. е
насрочен опис на движимо имущество на 11.06.2019 г. Със съобщение за образувано
изпълнително дело от 28.10.2019 г. до Р. А. е насрочен опис на движимо имущество на
19.12.2019 г. С молба от 10.09.2020 г. взискателя „ЧЕЗ Електро България”АД е поискал
от ЧСИ Н.М. да наложи запори върху всички вземания по банковите сметки на
длъжника, включително трудови възнаграждения, както и да извърши опис на
движими вещи. Със съобщение за образувано изпълнително дело от 16.09.2020 г. до Р.
А. е насрочен опис на движимо имущество на 26.11.2020 г. Със съобщение за
образувано изпълнително дело от 04.07.2022 г. до Р. А. е насрочен опис на движимо
имущество за 01.09.2022 г. С молба от 02.09.2022 г. взискателя „Електрохолд
Продажби”АД е поискал от ЧСИ Н.М. да наложи запори върху всички вземания по
банковите сметки на длъжника, включително трудови възнаграждения, както и опис на
движими вещи.
Към момента на образуване на новото изпълнително дело на 12.10.2018 г. и след
това в хода на производството, спорен настоящия състав не е изтекла предвидената от
закона петгодишна давност за вземанията, противно на изложените доводи от
въззивника.
С посочените по –горе молби на взискателя са били поискани и извършени от
ЧСИ същински изпълнителни действия по новообразуваното дело, с които давността
за вземанията е била прекъсната с оглед указанията на чл.116, б“в“ ЗЗД. В този смисъл
са и дадените разяснения с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС.
Доводите на ищеца, че давността за вземанията не е била прекъсната на
основание чл. 116 б. "в" ЗЗД след образуване на новото изпълнително производство,
съдът намира за неоснователни.
В проведеното производство пред първата инстанция не е била оспорена
истинността на писмените доказателства – част от приложените два заверени преписа
8
на двете изпълнителни дела на ЧСИ Н.М. в срока по чл.193, ал.1 ГПК. Според
цитираната разпоредба заинтересованата страна може да оспори истинността на
документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е
представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може
да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая двете изпълнителни
дела на ЧСИ М. постъпили по делото на 06.06.2023 г. са били докладвани в
проведеното о.с.з. на 11.10.2023 г. и след положителни становища на насрещните
страни същите са били приобщени към доказателствата по делото без възражения и
оспорвания. С оглед това доводите на въззивника, че част от документите приложени
по изпълнителното дело са неистински и неверни, съдът намира за неоснователни.
Както е посочено с разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В
случая не са оспорени описаните документи като неистински в указания с
разпоредбата срок, поради което настоящия състав следва да възприеме
удостовереното в тях, че са били поискани от взискателя – ответник в производството
описаните изпълнителни действия, както и че са били извършени от ЧСИ на
посочените по-горе дати същински изпълнителни действия, които са прекъснали
давността за вземанията.
Доводите на въззивника за допуснато от първата инстанция съществено
нарушение на процесуалните правила съдът намира за неоснователни. По делото е
изготвен пълен и точен доклад съгласно чл.146 ГПК, като в съдебното заседание на
11.10.2023 г. съдът е докладвал и определението си от 18.05.2023 г. с всички молби на
ищеца с направени уточнения за приложим тригодишен срок на погасителна давност
за вземанията, поради което възраженията в този смисъл също са отхвърлени. Отговор
на съда за това дали в случая за вземанията е приложима тригодишна или петгодишна
давност се дава при разрешаване на спора по същество с окончателен съдебен акт,
какъвто в случая е даден с постановеното решение. Доводите на въззивника, че този
отговор съдът е следвало да даде на страните при изготвяне на доклад по делото,
съдът намира за неоснователен.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността за вземанията. Поисканите с молби на взискателя от 06.11.2018
г., от 05.04.2019 г., от 28.10.2019 г., от 16.09.2020 г. и от 04.07.2022 г. същински
изпълнителни действия – извършване на описи на движими вещи и поисканите от
взискателя същински изпълнителни действия – запор на вземания по банкови сметки и
запор върху трудови възнаграждения с молби от 10.09.2020 г. и от 02.09.2022 г. са все
9
изпълнителни действия, които са прекъснали давността за вземанията, която не е била
изтекла към първия посочен момент.
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на
02.09.2022 г./ съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност,
като давностният срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата
не е изтекъл. При извода за непогасеност на изпълняемото право по давност
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 от
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на
100.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 569 от 10.01.2024 г. по гр.д. № 24271 от 2022 г. по
описа на СРС, 49 с-в.
ОСЪЖДА Р. Н. А., ЕГН**********, с адрес:гр. София, жк. ****, със съдебен
адрес:гр.София, бул. ****, да заплати на „Електрохолд Продажби”АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България”АД/, ЕИК175133827, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул. „****, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лева - разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10