РЕШЕНИЕ
№ 1752
гр. Пловдив, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева,
като разгледа
административно дело № 3626 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Със свое решение
от 19.07.2019 г. с № 1593, постановено по настоящото дело съдът е отменил по
жалба на Г.Б.Б., като ЕТ „Г.Б. – Т.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, Ревизионен акт №
Р-16001618001191-091-001/03.09.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, както и Ревизионен
акт за поправката му с № П – 16001618161226-003-001 от 13.09.2018 г.,
потвърдени с Решение №655/19.11.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив. Със същото решение съдът е осъдил
Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на ЕТ „Г.Б. – Т.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *** сумата от 2850 лв. /две
хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляващи сторените в производството
разноски.
По делото, в
срока за обжалване на съдебното решение, е постъпила молба от пълномощника на
едноличния търговец адв.В.П. с искане за допълване на
решението в частта му относно разноските, направено на основание чл.144 от АПК,
във вр. с чл.248 от ГПК. В молбата се сочи, че преди
произнасяне на решението жалбоподателят по делото е направил искане за
присъждане на Г.Б.Б., ЕГН **********, като ЕТ с фирма
„Г.Б.-Т.“ с ЕИК по БУЛСТА: ********* разноските по делото. Отразено е още в
молбата, че в диспозитива на съдебното решение,
постановено по делото, в частта за разноските, липсва името на физическото лице
–жалбоподател Г.Б.Б., като в тази връзка се прави
искане за допълване диспозитива на решението в частта
му относно разноските, като след израза „заплати на“ да се добави „Г.Б.Б. с ЕГН **********, като…“, или друг равностоен израз,
който да индивидуализира физическото лице - жалбоподател като правен субект,
имащ право да получи присъдените разноски.
По молбата не е
постъпил отговор от ответната страна.
Съдът, на първо
място, счита, че така направеното искане е неправилно квалифицирано от страна
на молителя като такова по чл.248 от ГПК, доколкото в процедурата по чл.248 от ГПК съдът следва да се произнесе с определение тогава, когато е налице
установен пропуск да се произнесе с решението си по отношение на направено
искане за присъждане на разноски, респективно, когато се иска промяна в
присъдения размер на разноските. В случая, подобна хипотеза изобщо не се твърди
от страната, депозирала молбата, нито е налице.
Така направеното
с молбата искане според съда е такова с правно основание по чл.175 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, доколкото се
сочи на допусната непрецизност при посочване на индивидуализиращите белези на
страната, в чиято полза иначе е налице присъждане на разноски по делото. Това
искане е депозирано от страна по делото, като същото не е ограничено със срок,
поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането следва да
бъде уважено, като се впишат допълнително в диспозитива
на съдебното решение името и ЕГН на физическото лице – едноличен търговец,
доколкото така ще се постигне по-голяма прецизност при индивидуализация на
субекта, в чиято полза са присъдени разноските, макар принципно посочването и
на имената и ЕГН на физическото лице да не е абсолютно необходимо, предвид
факта, че се касае до един и същи правен субект. Безспорно е в тази насока, че
едноличният търговец е физическо лице, което по силата на извършената от него
регистрация придобива качеството търговец. Едноличният търговец и физическото
лице, регистрирано като такъв следователно са и остават един и същи субект на
правото.
Предвид
съзряната от страна по делото необходимост от отстраняване на очевидна
неточност, състояща се в неизписване към фирмата на ЕТ имената и ЕГН на
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец с посочената фирма, то
ще следва на основание чл.175, ал.2 от АПК да се посочат изрично и конкретно в диспозитива на решението, в частта му относно присъдените разноски
имената и ЕГН на физическото лице.
По изложените
съображения и Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка поради очевидна неточност в Решение № 1593/19.07.2019 г. по адм.дело № 3626/2018 г., като в диспозитива
на решението ВМЕСТО „ОСЪЖДА „Национална агенция за приходите, Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати
на ЕТ „Г.Б. – Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляващи сторените
в производството разноски“, ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА „Национална агенция
за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, да заплати на Г.Б.Б. с ЕГН **********, като ЕТ „Г.Б. – Т.“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***, сумата от 2850 лв. /две хиляди осемстотин и петдесет
лева/, представляващи сторените в производството разноски“.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му пред ВАС.
При влизане в
сила на решението, същото да се отбележи върху поправеното решение от
19.07.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: