№ 2009
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110120084 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Ц. 2018“
ЕООД, искова молба, насочена против „Ф.Ф.“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на чл. 3, ал.1, т.1 от Договор за
бизнес линия „F. оборот 6 %“ № 7019305, сключен между страните, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между страните е сключен Договор за бизнес линия „F. оборот 6 %“ № 7019305, по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 500.00
лева със срок на погасяване 24 месеца. Сочи, че съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Договора,
бил определен фиксиран двуседмичен лихвен процент от 6 % от усвоената главница за
всеки 14 дневен период от ползване на кредита, но не по-малко от 30 лева. Ищецът
излага, че съгласно посочената клауза щом за 2 седмици лихвеният процент е 6 %, то
за един месец е 12 %, за една година 144 % от усвоената главница, а за целия период на
кредита – 288 %. Сочи, че за целия период на кредита лихвата е в размер на 1440 лева
или 3 пъти над усвоената сума от 500 лева. Развива съображения, че посочената клауза
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че поради накърняването на
добрите нрави се достига до нееквивалентност на престациите, до злепоставяне
интересите на ищеца с цел извличане на изгода. Счита, че такъв процент
възнаградителна лихва не е обясним с разходите, които прави заемодателят, с риска,
нито с размера на очакваната печалба. Твърди, че такъв процент на лихвата е
характерен за дългосрочните кредити, какъвто сочи, че не е настоящият. Поддържа, че
в случая договорената лихва надхвърля 15 пъти законната лихва, което счита, че е
нарушение на добрите нрави. Твърди, че клаузата е нищожна и поради това, че
годишният процент на разходите (компонент на който е и възнаградителната лихва)
надхвърля петкратния размер на законната лихва. Развива съображения и че клаузата
не е индивидуално уговорена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът признава, че между страните е сключен Договор за бизнес линия „F.
1
оборот 6%“ № 7019305 от 22.07.2021 г., по силата на който е предоставил на ищеца
заем под формата на кредитна линия в максимален размер до 500 лева със срок на
погасяване 2 години, както и че съгласно чл. 3, ал.1, т.1 кредитополучателят следва да
заплаща лихва по заема в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен срок
от ползване на кредит, но не по-малко от 30 лева. Сочи, че между страните е подписан
и Анекс към договора от 22.07.2021 г., съгласно който кредитополучателят получава
отстъпка в размер на 100 % от размера на фиксирания двуседмичен лихвен процент за
първия 14 дневен период от дата на подписване на анекса. Сочи, че на 01.10.2021 г.
между страните е подписан още един Анекс, съгласно който размерът на кредитната
линия се увеличава до максимален размер от 1000 лева, като твърди, че ищецът е
усвоил сумата на 01.10.2021 г. Излага и че кредитополучателят е заплащал всички
дължими вноски точно и коректно. Твърди, че доколкото в случая се касае за търговска
сделка, то искът следва да бъде разгледан по реда на производството по търговските
спорове, както и че компетентен е Софийски градски съд. Искът се оспорва и като
неоснователен. Сочи се, че ищецът умишлено не е посочил, че усвоената сума по
кредита е 1000лв. Развива подробни съображения в насока, че дружества като
ответното имат свободата да определят възнагражденията, които получават във връзка
с осъществяването на дейността си. Излага също и че в случая се касае за търговска
сделка, сключена между търговци, както и че последните при сключване на договори
следва да полагат грижата на добрия търговец, която се сочи, че е завишена, доколкото
търговецът е професионалист и следва да има повече знания и умения. Развива
подробни съображения в насока, че в настоящия случай не е налице накърняване на
добрите нрави. Поддържа, че ако се обяви нищожността на клаузата, уреждаща
възнаградителната лихва, търговската сделка би се превърнала в безвъзмездна, което
счита, че противоречи на добрите нрави и справедливостта, както и че е в разрез с
принципа за възмездност на търговските сделки. Навежда твърдения, че клаузата не е
нищожна и на другите сочени от ищеца основания – чл. 21, ал.1, вр. чл.19, ал.4, вр. чл.
22 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл.146 ЗЗП и в тази връзка подробно излага, че
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП в случая не са приложими, доколкото се касае за търговска
сделка. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и
чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е
сключен Договор за бизнес линия „F. оборот 6%“ № 7019305 от 22.07.2021 г., със
соченото в исковата молба съдържание, част от което е и оспорената клауза, че
оспорената клауза от договора противоречи на императивни норми на закона или на
добрите нрави, обуславящи нищожност на същата.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и че не са
налице визираните пороци.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
Договор за бизнес линия „F. оборот 6%“ № 7019305 от 22.07.2021 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 500.00 лева със срок на
погасяване 2 години, че сумата по кредита в размер на 500.00 лева е усвоена от ищеца,
че съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Договора кредитополучателят следва да заплаща лихва по
заема в размер на 6 % от усвоената главница за всеки 14 дневен срок от ползване на
кредит, но не по-малко от 30.00 лева.
Обявените за безспорни факти и обстоятелства намират опора в приложеното на
л. 9 копие на Договор за бизнес линия „F. оборот 6%“ № 7019305 от 22.07.2021г.
Спорен по делото е въпросът дали клаузата на чл. 3, ал.1, т.1 от договора,
2
съгласно която между страните е уговорен фиксиран двуседмичен лихвен процент по
заема в размер на 6% от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползването
на кредита, но не по-малко от 30.00лв., е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на
добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е налице,
когато с така уговореното задължение се нарушават принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване
на неоправдано имуществено разместване.
Безспорно е че процесният, сключен между страните, договор притежава
правната характеристика на търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, във
вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и взаимоотношенията помежду им във връзка с неговото
изпълнение се уреждат от нормите на Търговския закон. Независимо от търговския
характер на процесния договор, общото правило на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, с което е
обоснована претенцията на ищеца за нищожност, е приложимо несъмнено по силата на
препращащата норма на чл. 288 ТЗ. Съгласно принципните разрешения, дадени в
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Ограничението се отнася, както за гражданските договори, така
и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ / в този смисъл Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, Решение № 135 от
19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1066/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 148 от 25.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 219/2018 г., II т. о., ТК/.
В процесния случай съгласно уговорения размер на възнаградителната лихва, а
именно 6% от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползването на кредита
обуславя извода, че на месечна база лихвата е в размер на 12% на годишна база 144%,
а за целия срок на кредита 288%.
Размерът на отпуснатия кредит е 500.00лв., като с оглед клаузата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Договора, ищецът, в качеството му на кредитополучател дължи договорна
лихва в размер на 288%, който процент представлява 1440.00лв. Уговореното
възнаграждение на кредитора надвишава почти три пъти размера на отпуснатия заем,
поради което съдът намира, че клаузата от договора е нищожна, доколкото същата
противоречи на добрите нрави.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция се явява основателна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 480.00лв., от които
3
80.00лв. – внесена държавна такса и 400.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договор за бизнес
линия „F. оборот 6 %“ № 7019305/22.07.2021г. , сключен между „Ф.Ф.“ АД, ЕИК
******* и „Ц. 2018“ ЕООД, ЕИК ********, съгласно която „ кредитодателят
предоставя на кредитополучателя кредита, предмет на настоящия договор при
следните условия: 1 фиксиран двуседмичен лихвен процент по заема: 6% от усвоената
главница за всеки 14 дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30
/тридесет/ лева. Лихвата се начислява на всеки, първи ден от всеки 14 дневен период
върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща
лихвата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване“.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Ц. 2018“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 480.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4