№ 1
гр. К., 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря М. Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200512 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 127/21.09.2023 г. на Директора на
*************** на „***************, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район О.к., бул. „Ц.Б.“, № ***************, на основание чл.200 ал.1
т.1 предл. 1 б. „в“ от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице и го обжалва с конкретни оплаквания.
Ответната по жалбата страна- Директора на *************** оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно и правилно. В депозирано по делото писмено становище от
упълномощен процесуален представител взема становище по същество на
делото, излагайки доводи за правилно и законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана от съда по същество е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2023 г. от представители на *************** П., Е.Т. и
свидетелят М. К. била извършена проверка на място на участък на р. Б.р. при
1
речното водохващане на „*************** в землището на с. К., общ. К.,
област П., стопанисван от „***************. При направения оглед на
участък от р. Б.р. в землището на с. К., общ. К., обл. П. при речното
водохващане, стопанисвано от дружеството за яз. Д. при с. К. било
установено, че при водохващането на р. Б.р. трите савака били затворени и
видимо се наблюдавало изтичане на вода от тях само от пропуските / процепи
между савака и бетонната стена/, като в момента на проверката не било
възможно да се определи количеството вода, изтичаща в реката.
Савачната врата, намираща се до деривационен канал „К.- Д.“,
захранващ яз. Д. също била затворена и видимо се наблюдавало изтичане на
вода от пропуските, като в момента на проверката не могло да се определи
количеството вода, което изтичало в реката. По деривационен канал „К.- Д.“,
захранващ яз. Д., постъпвала вода от р. Б.р., като трите савака били отворени
и в момента на проверката било отчетно количество по монтирана рейка в
началото на канала 10 см, което отговаряло на 0,090 куб.м/с, видно от таблица
за водните количества на водохващане К.- ***************, намираща се на
място.
За водовземането от р. Б.р. имало издадено разрешително за
водоползане №1036/10.02.2006 г., продължено с Решение №3/03.01.2011 г.,
издадени от Министъра на околната среда и водите, с титуляр
„***************, с цел „напояване“, с краен срок до 10.02.2022 г. Засечени
били географските координати на речното водохващане на „***************
N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9".
Било счетено, че по този начин към дата 09.08.2023 г.
„***************, ЕИК ***************, осъществявало водовземане от
повърхностен воден обект- р. Б.р. за захранване (пълнене) на яз. Д.-
*************** по Приложение №1 към чл.13 т.1 от Закона за водите,
разположен в землището на с. Д., общ. К., обл. П., посредством деривационен
канал „К.- Д.“, без да притежава разрешително, издадено в съответствие със
Закона за водите.
За констатираното свидетелят К. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 193/24.08.2023г., в който отразила
установените при проверката факти, като нарушението било квалифицирано
по чл.44 ал.1 от ЗВ.
На 21.09.2023 г. компетентният орган Директорът на ***************
гр. П. издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното
при проверката нарушение е описано по начин, идентичен на този в АУАН,
като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите, изложени в жалбата, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като
намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички
изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези
по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от
2
оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност,
спазени са сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН. В наказателното
постановление е дадено ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложената имуществена
санкция. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в
какво се е състояло нарушението, което съответства изцяло фактическия
състав, визиран в нормата на чл.44 ал.1 от ЗВ.
Административно наказващия орган на база на събраните в
административнонаказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВ, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правилна правна квалификация на извършеното.
В качеството на свидетел е разпитана по делото актосъставителят М. К.,
която потвърждава в показанията си констатациите, изложени в АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намира за
последователни, като същите кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
дружеството- жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило
нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ, съгласно която разпоредба „разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43 ал.2 и
ал.3 от ЗВ, за дейностите по защита на населението при въведен план за
защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по
чл.58 ал.1 т.1 и 2 и при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални
ресурси по реда на Закона за подземните богатства. По делото липсва спор, че
процесното водовземане не попада сред посочените изключения.
След като на датата на проверката, е констатирано водовземане от река
*************** /повърхностен воден обект/ за захранване на язовир Д., без
за водовземането от повърхностни води да е било издадено разрешително,
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на
чл. 44 ал. 1 от ЗВ.
Разпоредбата на чл.200 ал.1 т.1 предл.1 б. „в“ от ЗВ предвижда, че се
санкционира физическото или юридическото лице, което ползва води без
необходимото за това основание с количество от 10 л на секунда до 100 л на
секунда. В конкретния случай ползваното количество вода е в размер на 0,090
куб.м/с, равняващи се на 90 л/с, при което предвидената санкция е в размер
от 1000 лв. до 10 000 лв. Наложеното наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лв. е съобразено с вида на нарушителя- юридическо лице, а
относно размера, същото е определено в минимално предвидения за
нарушението размер.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по
осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните
3
води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване. ЗВ има за цел
да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за
опазване на здравето на населението. Нарушението е формално, за
осъществяването на което не е необходимо настъпване на вредни последици.
Направеното възражение в процесната жалба относно подадено заявление за
издаване на разрешително за водовземане преди съставяне на АУАН не
лишава конкретното деяние от обективна съставомерност, нито му придава
обществена опасност, по-ниска от обичайната такава за този вид нарушение.
Поради изложените съображения наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез депозиране на писмено становище по делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от
АПК и чл.63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 127/21.09.2023 г. на
Директора на ***************, с което на „***************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район О.к., бул. „Ц.Б.“, № ***************, на
основание чл.200 ал.1 т.1 предл. 1 б. „в“ от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ
ОСЪЖДА „***************, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район О.к., бул. „***************“ № *************** да заплати на
***************”, гр. П., сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд- П. в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4