Присъда по дело №859/2023 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 44/15.11.2023 г. по н.о.х.д № 859 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 03.08.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
497/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против
Р.Н.А. от гр. Добрич, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Р.Н.А., на
12.07.2022 г., в гр. Добрич, без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,08
грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 70,06%, на
стойност 2,00 (два) лева, като случаят е маловажен.
Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия Р.Н.А. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, което не се явява
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
За съдебното заседание, проведено на 15.11.2023 г. и в което съдебно
заседание съдът е постановил присъдата, подсъдимият Р.Н.А. не се е явил,
като се представлявал от упълномощения от него защитник - адвокат
Маргарита Тухчиева от Адвокатска колегия - Добрич, която е заявила, че
подсъдимият се намира в чужбина, но същият е уведомен за воденото срещу
него наказателно производство, както и за съдебното заседание, като е
изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК. Видно от изявлението на
защитника на подсъдимия, последният не е посочил уважителна причина за
неявяването си в съдебно заседание, като е заявил желанието си съдебното
заседание да протече в негово отсъствие.
В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко
умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително (по
аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК). Това означава, че след като
е редовно призован, личното му участие в процеса зависи от собственото му
решение, поради което неявяването му в съдебно заседание не следва да бъде
санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че
присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната
истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на
следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка, съдът е намерил, че разглеждането на
делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за
разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е редовно призован,
не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена
1

процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК), т.нар. задочно производство, в която
насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание,
проведено на 15.11.2023 г.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на Глава
двадесет и осма от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-
следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение и на други мерки за процесуална принуда спрямо
подсъдимия Р.Н.А. и не се налага събирането на нови доказателства, като на
основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение, като пледира с оглед наличието на
предпоставките по чл. 78а от НК, подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление, като същият бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Защитникът на подсъдимия пледира последният да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, като му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В ранните часове на 12.07.2022 г., подсъдимият Р.Н.А. се намирал в
град Добрич, в близост до магазин „****“, когато бил забелязан от
свидетелите И.Б.И. и Й.С.К., и двамата полицейски служители при Първо РУ
на МВР - Добрич, които извършвали обход в района с патрулен полицейски
автомобил.
Полицейските служители решили да извършат проверка на подсъдимия,
като изискали от същия да представи документ за самоличност. В хода на
проверката подсъдимият видимо се притеснил и извадил от калъф за
документи три броя опаковки, увити във фолио с неправилна форма,
заявявайки, че същите съдържат вещество, което използва за виагра.
След това полицейските служители отвели подсъдимия Р.Н.А. в
сградата на Първо РУ на МВР - Добрич, където с протокол за доброволно
предаване (л. 20 от досъдебното производство), същият предал намиращите
се у него три броя опаковки, увити в алуминиево фолио, съдържащи бяло
2

вещество на кристали, което при извършения полевия тест реагирало на
метамфетамин.
Видно от заключението на вещото лице по изготвена Физикохимична
експертиза № *** от 24.03.2023 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, представеното за изследване бяло кристално
вещество, увито в 3 (три) броя парченца метално фолио, представлява
метамфетамин с нетно тегло 0,08 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин – 70,06%.
Съгласно заключението на вещото лице, метамфетаминът по време на
анализите е изразходван напълно, без остатък.
Общата стойност на наркотичното вещество е 2 (два) лева, съгласно
протокол за оценка на наркотични вещества.
Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и
показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и
от останалите приложени по досъдебно производство № 497/2022 г. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за
разпит на обвиняемия Р.Н.А. от 12.07.2022 г.; Справка УИС от 12.07.2022 г. –
2 л.; Справка за съдимост на Р.Н.А. от 13.07.2022 г.; Справка за съдимост на
Р.Н.А. от 05.04.2023 г.; Характеристични данни за лицето Р.Н.А. от
14.07.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля Й.С.К. от 12.07.2022 г.;
Протокол за разпит на свидетеля И.Б.И. от 12.07.2022 г.; Протокол за
доброволно предаване от 12.07.2022 г.; Физикохимическа експертиза №
***/24.03.2023 г.; Експертна справка № 107/12.07.2022 г.; Протокол за оценка
на наркотичните вещества от 04.04.2023 г.; Протокол за разпит на обвиняемия
Р.Н.А. от 31.07.2022 г.; .; Справка за съдимост на Р.Н.А. от 22.08.2023 г.;
Детайлна справка от Районна прокуратура Добрич от 15.11.2023 г.,
приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от
НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Подсъдимият Р.Н.А. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като
на 12.07.2022 г., в гр. Добрич, без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,08
грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 70,06%, на
стойност 2,00 (два) лева, като случаят е маловажен.
3

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви,
че подсъдимият Р.Н.А. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие (съхранение в негова дреха), което обективира принадлежността на
вещите.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и
приета от съда физикохимична експертиза № *** от 24.03.2023 г. на Базова
научно-техническа лаборатория при ОД на МВР - Варна, представеното за
изследване бяло кристално вещество, увито в 3 (три) броя парченца метално
фолио, представлява метамфетамин с нетно тегло 0,08 грама, със съдържание
на активен компонент метамфетамин - 70,06%.
Общата стойност на наркотичното вещество е 2 (два) лева, съгласно
протокол за оценка на наркотични вещества.
Безспорно е и, че метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът намира, че деянието, извършено от подсъдимия Р.Н.А.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че метамфетаминът е едно от най-леките наркотични вещества в
сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата стойност и количество,
както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия Р.Н.А., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е
общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко
количество наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,08 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин – 70,06%, на стойност 2
(два) лева.
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните
4

вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло
фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от подсъдимия.
Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са
определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство
са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото
разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в
средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо
казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците
са тежки и дори подсъдимият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и
стойност на държаното от подсъдимия наркотично вещество, то степента на
обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е по-
ниска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на
защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-
горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява
притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори
само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи
за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От друга страна, видно от представената от представителя на
държавното обвинение в съдебно заседание справка, настоящият случай не е
инцидентна противоправна проява. Така например, с постановление от
09.09.2021 г., Районна прокуратура Добрич е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство № 582/2021 г. по описа на Първо
РУ на МВР - Добрич, пр. пр. № 03070/2021 г. по описа на Районна
прокуратура Добрич, водено за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3,
т. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
приемайки извършеното от Р.Н.А. за малозначително по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
5

им.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
подсъдимия, както и незачитането на установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия Р.Н.А., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия:
Р.Н.А. роден на **** ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите,
касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни по местоживеене, липсата на образувани други наказателни
производства, както и проявеното критично отношение към извършеното.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че
е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в
обществото ни.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Р.Н.А. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи подсъдимия Р.Н.А.
от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока – спрямо подсъдимия А. няма образувани други досъдебни
производства. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и
превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този
размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а,
ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е
предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
За яснота на изложението, както и за пълнота относно така
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно
да отбележи и следното:
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по
принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
6

наложена различна санкция от „глоба“ в размер на 1000 лева, като законът не
оставя възможност за налагане на административно наказание глоба нито в
по-нисък, нито в по-висок размер. Това произтича от тълкуването на чл. 78а,
ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции –
административната по чл. 78а от НК и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лева, то съдът следва
да наложи административно наказание по чл. 78а от НК именно в по-ниския
размер.
Не може обаче да се приеме обратното - че когато в Особената част на
НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лева,
то съдът при приложението на чл. 78а от НК, може да определи размера на
административното наказание глоба под установения в ал. 1 на същия член
размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-
благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК. След като
липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по
чл. 78а от НК (като например разпоредбата на чл. 375а, ал. 2 от НПК, която в
настоящия случай е неприложима), то за такъв размер винаги трябва да се
взема размерът от 1000 лева. Не може да се приеме, че това би утежнило
положението на дееца, дори когато разпоредбата на Особената част
предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено,
независимо от тежестта си, административното наказание по чл. 78а от НК е
винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Ето защо, по аргумент на по-силното основание, когато видът на двете
санкции – административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията
за размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на
чл. 78а от НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а от НК е
винаги 1000 лева, освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание глоба в размер до 1000 лева, когато по
същество е налице съвпадение между минимум и максимум на санкцията по
чл. 78а от НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен.
Както вече бе посочено, за престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание глоба до хиляда лева, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Ето защо,
7

в конкретния случай, при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът не би могъл да индивидуализира размера на наказанието глоба при
условията на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, т.е., да слезе под най-ниския
предел и да наложи административно наказание глоба в размер по-нисък от
1000 лева. В тази насока е и задължителната съдебна практика-Постановление
№ 7 от 4.ХІ.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно т. 6 от което,
при решаването на въпросите за съставомерността на деянието, формите на
съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. След
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не
чл. 55 от НК. В тази насока е и константната съдебна практика, като в
Решение № 69 от 29.03.2010 г. по н.д. № 684/2009 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Биляна Чочева, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК,
когато е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът не може да
определи административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал.
1 от НК минимален размер.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия Р.Н.А. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на
МВР – Добрич сторените по делото разноски в размер на 94,50 лева
(деветдесет и четири лева и петдесет стотинки).
С присъдата, съдът постанови веществените доказателства, приложени
по делото – опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в
сила на присъдата да се унищожат.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)

8

Номер на акта:	44
Дата:	15 ноември 2023 г. (в сила от 1 декември 2023 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20233230200859
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 август 2023 г.

Присъда по дело №859/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите