№ 7236
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110167525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от В. К. К. с ЕГН ********** срещу А. Д. К. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59,
ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете на страните, като
претендираният размер на издръжката е 350 лв., считано от предявяване на исковата молба,
иск с правно основание чл.149 вр. чл. 143, ал. 1 СК за издръжка за минал период от
29.11.2020 г. до 29.11.2021 г. в размер на 3600 лв. или по 300 лв. месечно, иск с правно
основание чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище в гр. София, кв. „Модерно
предградие“, ул. 357-ма № 35а, както и иск с правно основание чл. 53 СК относно
фамилното име, като иска запазване на брачното си фамилно име. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 27.07.1997 г., от който имат
две родени деца Анди А.ова К., родена на 30.09.1999 г. – пълнолетна студентка и Рая А.ова
К., родена на 14.07.2008 г. – ученичка в седми клас. Сочи, че семейното жилище на страните
е в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. 357 № 35а, което е съсобствено между ищцата
и майка и към настоящия момент се ползва от ищцата, майка и двете дъщери. В. К. К.
твърди, че бракът с А. Д. К. е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Сочи, че от м. септември 2019 г. страните са във фактическа раздяла, когато съпругът
1
напуснал семейното жилище. Ищцата твърди, че ответникът се дезинтересирал от грижата
за семейството. Не участвал в покриването на разходи нито за домакинството, нито за
децата, а тя заплащала всичко. Случайно В. К. К. разбрала за финансови задължения на
съпруга си през 2017 г., вследствие на което между тях възникнали сериозни конфликти,
бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и накрая се разделили. През цялото време
В. К. К. издържала дъщерите си. Голямата дъщеря Анди е студентка в УНСС и майка
помагала, а малката Рая е ученичка и има постоянни разходи свързани с уроци, храна,
облекло, разходи за градски транспорт, джобни. В нарочна молба е посочено, че ежегодно
детето Рая за учебни пособия, учебници, униформа има нужда от 470 лв., за допълнителни
частни уроци и подготовка за кандидатстване след седми клас по 320 лв. месечно, за карта за
градски транспорт месечно по 20 лв., за храна и режийни 550 лв., като за всеки ден на детето
са необходими джобни от по 5 лв., за телефон месечно се заплаща сумата от 20 лв., за
облекло и санитарни принадлежности – 80 лв. месечно, за уроци по иврит от 8 клас по 100
лв. месечно, за записване на спорт, който майката не може да си позволи да плаща по 40 лв.
месечно. В молбата е посочено, че за задоволяване на разходите на детето майката е била
принудена да изтегли кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор по исковата молба.
Ответникът не се явява в нито едно от проведените открити съдебни заседания, въпреки
редовното му уведомяване.
ДСП-Връбница изразява становище след посещение на адреса, на който живеят майката
и непълнолетното дете. Посочено е, че към момента за изготвяне на доклада майката
основно полага грижи за Рая А.ова К., за детето има записан личен лекар и са му поставен
всички ваксини. Майката е ангажирана към учебния процес и нужди на детето. Между нея и
дъщеря й съществува силна емоционална връзка. Детето не поддържа връзка с баща си,
защото той не я търсил. Майката е консултирана за възможността да ползва социални
услуги с цел да не допуска конфликти с бащата на детето да повлияят негативно на детето.
Посочено е, че в интерес на детето е родителят, при който не се отглежда детето да заплаща
издръжка.
ДСП-Люлин посочва, че въпреки многократните си опити социалните служители не са
успели да осъществят среща с ответника А. Д. К. - баща на детето Рая А.ова К., същият не е
отишъл на уговорена среща, а след това е спрял да си вдига телефона. Посочено е
принципно становище, че в интерес на детето е да се постанови решение по делото.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК ищцата заявява, че иска да се разведе, за да може да
получава издръжка, необходима за отглеждането на общото дете с ответника, който от
четири години не живее със семейството си и ги е напуснал. Сочи, че сама отглежда детето,
а то е разочаровано от баща си и не желае да го вижда.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак № 106641/27.07.1997 г. се установява, че на 27.07.1997 г. в гр. София
страните В. К. Петкова и А. Д. К. сключили граждански брак, за което бил издаден акт за
граждански брак № 528/27.07.1997 г. в СО, район „Оборище“, като съпругата е променила
фамилното си име от Петкова на К..
Страните имат две родени от брака деца – Анди А.ова К., родена на 20.09.1999г. –
пълнолетна и Рая А.ова К., родена на 08.07.2008 г. – непълнолетна, видно от приетите като
доказателства по делото Удостоверения за раждане №№ 373414/30.09.1999 г. и 708087 от
14.07.2008 г.
Видно от приетата като доказателство по делото Служебна бележка, издадена от 134
Средно училище „Димчо Дебелянов“ Рая А.ова К. е записана като ученичка в дневна форма
на обучение в VII клас за учебната 2021/2022 г.
От приетия като доказателство Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот на основание наследство и делба № 140, том III, рег. № 10936, дело № 0484/2010 г. се
установява, че ищцата В. К. К. и Розка Денкова Петкова са собственици на основание
наследство и доброволна делба на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Модерно
предградие“, ул. 357-ма № 35, заедно с ½ ид.ч. от мястото, в което е построена в гр. София.
По делото е приета като доказателство служебна бележка от 15.11.2021 г., издадена от
БТК Централно управление в уверение на това, че В. К. К. работи в предприятието по
безсрочен трудов договор № 14286 от 09.08.2010 г. на длъжност “старши специалист“ и през
последните 12 месеца е получила месечно възнаграждение, както след за м. 10.2021 г. –
1146, 45 лв., за м. 09.2021 г. – 1368, 71 лв., за м. 08.2021г. – 1146, 45 лв., за м. 07.2021г. –
1146, 45 лв., за м. 06.2021 г. – 2015,54 лв., за м. 05.2021 г. – 1084, 36 лв., за м. 04.2021 г. –
1084, 37, за м. 03.2021 г. – 1084, 12, за м. 02.2021 г. – 1059, 53 лв. за м. 01.2021 г. – 1022, 29
лв., за м. 12.2020 г.– 1044, 29, за м. 11.2020 г. – 1172, 83 лв.
По делото е постъпила и е приета като доказателство по делото справка от НАП по
отношение на В. К. К. и А. Д. К., от които е видно, че за периода от 01.11.2020 г. до
20.10.2022 г. по отношение на ищцата е деклариран осигурителен доход от около 1652 лв.
средномесечно, а по отношение на ответника е деклариран осигурителен доход от около 953
лв. средномесечно
Приета като доказателство е покана за доброволно изпълнене по изп.д. №
20208600400150 от 05.03.2020 г. на ЧСИ Виолета Матова до А. Д. К. във връзка с
образувано срещу ответника изпълнително дело.
Видно от удостоверение с изх. № 20211125213454/25.11.2021 г., издадено от Агенция по
вписванията и прието като доказателство по делото в регистъра на имуществените
отношения към датата на издаване не е регистриран режим на имуществени отношения.
Приети като доказателства са квитанции за заплатени 90 лв. за униформа от 13.07.2022 г.,
110 лв. – вноска учебници по иврит, както и разпечатки за заплащане на режийни разходи.
Приет като доказателство е договор за потребителски кредит № 42317КР-КР-
3
АА4325/27.04.2022 г., сключен между В. К. К. и „Централна кооперативна банка“ АД, ведно
с погасителен план видно от която кредитополучателката дължи заплащането на 12 месечни
вноски по 130.41 лв. всяка, считано от 11.05.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Розка Петкова –
майка на ищцата. От показанията на свидетелката, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, се установява, че поне от четири години дъщеря В. К. К. и зет А. Д. К. не
живеят заедно, като знае, че ответникът живее в апартамента на баща си в ж.к. „Люлин“, а
тя и дъщеря заедно с нейната дъщеря живеели в къщата в „Модерно предградие“.
Свидетелката сочи, че зет й се е дезинтересирал от грижата за жена си и дъщеря си. Заявява,
че ответникът има много пороци, на които тя станала свидетел. Постоянно в дома
получавала съобщения за заеми, които той е взимал. Свидетелства, че А. Д. К. закъсал до
такава степен със заемите, че започнал да взема пари назаем от приятели, след което
започнал да се връща вкъщи пребит. Спрял изцяло да помага вкъщи. Започнали да получават
писма от съдия-изпълнител. Впоследствие се разбрали ответникът да заплаща тока, но
получили писмо от Енергото, с което ги предупреждавали, че ще изключат тока. Сочи, че
децата се разочаровали от баща си и се отдалечили него. Спомня си как в дома им се
натрупала работа и тя се обърнала към зет си за помощ, но той казал да се оправят сами.
Такъв отговор получили и когато помолила внучката си да му се обади. Сочи, че А. Д. К.
продължава да взема пари на заем от съседи, които впоследствие започват да го търсят да
им ги връща, а той си изключва телефона или не им вдига и заемодателите му започват да
безпокоят по телефона дъщеря й. Знае от дъщеря си, че А. Д. К. заявил желание да плаща
издръжка, но казал, че няма пари. Заради пороците му го били изгонили от работа. Помни,
че като закъсал с връщането на заеми, започнал да изнася разни неща от вкъщи и да ги
продава срещу минимални суми, само и само да получи нещо. Свидетелства, че децата и А.
Д. К. не поддържат връзка, Рая се разочаровала, защото той й обещавал разни неща и не ги
изпълнявал, вследствие на което баща и дъщеря се отдалечили. Дава показания, че дъщеря й
В. К. К. изцяло се грижи сама за децата си, а когато не може да се справи с разходите – тегли
кредити.
Свидетелските показания потвърждават твърденията на ищцата, че между нея и съпруга й
са настъпили дълбоки и непреодолими конфликти, вследствие на които бракът им е
непоправимо разстроен, понастоящем брачната връзка няма предписаното от закона и
добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена. Ответникът А.
Д. К. не предприема никакво участие в настоящия процес. Не представя отговор на исковата
молба, нито се явява в открито съдебно заседание, въпреки че е редовно уведомяван. Видно
от доклада на ДСП-Люлин отказва да сътрудничи и на социалните служители при изготвяне
на социален доклад. Това негово поведение също съответства и потвърждава твърдението на
ищцата, че ответникът се дезинтересирал от семейството си и не полага никакви грижи нито
за съпругата си, нито за децата си. Установи се и твърдението на ищцата, че вина за
прекратяването на брака има ответника. От приетото писмено доказателство – покана за
доброволно изпълнение и свидетелските показания се установява, че ответникът е задължен
4
за множество парични задължения, невъзможността му да ги погасява довела до
невъзможност да полага финансови грижи за семейството си. Нещо повече той отказал да
помага на своите близки и при необходимост от физическа помощ. Ето защо за настоящия
състав става ясно, че причина за пропукването на брачните отношения, фактическата
раздяла и липсата на какъвто и да било контакт между съпрузите понастоящем е следствие
от поведението на ответника, който първоначално е затаил за финансовите си проблеми, а
впоследствие тотално се дезинтересирал от грижата за семейството си до такава степен, че
понастоящем не поддържа контакт нито със съпругата си, нито с децата си.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете. Съдът, след като анализира
всички обстоятелства по делото, намира, че единствено майката притежава родителска
годност да отглежда детето. Тя е ангажирана с възпитанието и грижите за детето, споделя
ежедневието му. Изградила е дълбока емоционална връзка с дъщеря си, подкрепя я и й
помага. Прави всичко възможно да обезпечи спокойното и нормално битие на дъщеря си.
Инвестира средства и усилия в образованието й и това детето й да се чувства спокойно и
добре прието в обществото.
Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо детето на
страните следва да бъде възложено на неговата майка, при която следва да бъде определено
да бъде и местоживеенето му.
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с
неговия баща съгласно претенциите, заявени в исковата молба. Както вече беше посочено
ответникът не участва в процеса по разглеждане на делото, не заявява каквото и да било
становище, нито съдейства на социалните органи за изготвяне на социален доклад. При това
положение предложението на майката за режим на лични отношения между баща и дъщеря
съдът намира за резонно, доколкото тя единствено има непосредствени отношения за
връзката между детето и другия му родител и може да прецени кое е най-доброто за дъщеря
й, а и по делото не са събрани никакви доказателства, нито индиции, че майката по някакъв
начин желае да възпрепятства отношенията баща-дъщеря. При това положение режимът за
лични отношения следва да бъде определен, както следва: бащата има право да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 19 часа без преспиване,
през лятната ваканция на детето - 15 дни по време, което не съвпада с годишния отпуск на
майката и през зимната ваканция 7 дни.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого те живеят, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя и от
доходите на лицето, което я дължи. В случая от събраните по делото доказателства, се
установи, че до август 2022 г. ответникът е работил по трудов договор, като осигурителния
му доход се доближава до минималния. Нещо повече от показания на разпитана свидетелка
може да се направи извод и че към момента на разпита й А. Д. К. е бил „изгонен“ от работа.
По делото не са събрани никакви доказателства за притежавани активи от имуществото на
ответника, освен дохода му от трудово възнаграждение. Действително за издръжка момиче
на 14 години към настоящия момент са необходими средства, свързани със закупуване на
ученически пособия , униформа, частни уроци, заплащане на транспортни разходи и
телефон, ежедневни джобни пари, заплащане на разходи свързани с хобита и забавления. От
представения опис на разходи за детето може да се направи извод, че освен за храна и
режийни в домакинството, детето има нужда от още средно от около 400 лв. месечно, които
са ангажимент и на двамата родители. Въпреки че детето се отглежда от майката и тя поема
всичките разходи за храна и режийни, предвид доказателствата за имущественото състояние
на бащата същият с оглед установените му възможности не би могъл да заплаща издръжка
по-голяма от близка до минималния размер, а именно 200 лв. месечно, до който размер
съдът намира иска за основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 350 лв.
същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Освен това понастоящем детето вече е
осми клас, поради което и ежеседмичните разходи за уроци за кандидатстване в гимназия не
са актуални, от представения списък единствено актуален е разходът за уроци по иврит.
Издръжката се дължи, считано влизане в сила на съдебното решение в частта относно
местоживеенето на детето до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Относно издръжката на детето за минал период: Съдът намира предявения иск за
заплащане на издръжка за минал период от 29.11.2020 г. до 29.11.2021 г. за основателен до
размера на сумата от 2400 лв. или по 200 лв. месечно. Установи се, че през този период
ответникът е бил задължен да изплаща издръжка на непълнолетното си дете, а по делото
лиспват както доказателства, така и твърдения да е заплащал издръжка. От началото на
учебната 2021 г. детето Рая А.ова К. е била ученичка в седми клас и с оглед
кандидатстването след седми клас в гимназия и задължителните матури, същата е имала
необходимост да посещава допълнителни частни уроци. През това време ответникът е
работил по трудово правоотношение и трудовите му доходи са регистрирани пред НАП като
средномесечният му осигурителен доход е от около 900 лв. месечно, т.е. същият е имал
възможност да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв., следователно същият дължи
сумата от 2400 лв., а до пълният предявен размер от 3600 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно ползването на семейното жилище: По делото ищцата претендира да й се
предостави ползването на семейното жилище в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул.
357-ма № 35а. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато
6
страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен и служебно да се произнесе
относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1 СК семейно жилище съставлява
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Безспорно се установи по делото, че това жилище е лична собственост на съпругата и майка
й. С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на
детето се предоставя на ищцата, то следва и на нея да бъде предоставено ползването на
семейното жилище, тъй като по този начин се защитава най-добрият интерес на детето.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по чл. 53 СК за
запазване фамилното име „К.“, придобито след сключване на брака, което следва да бъде
уважено.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. Първо
ГПК разноските по делото остават в тежест на ответника. Окончателната държавна такса
при решаване на делото по иска за развод от 50,00 лв. следва да му се възложи, както и
сторените от ищцата разноски в размер на 625 лв., освен това задълженият за издръжка
родител – ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 144 лв., както и сумата от 96 лв. по иска за издръжка за
минал период.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 27.07.1997 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак №
528/27.07.1997 г. в Столична община, район „Оборище“, между В. К. К. с ЕГН ********** и
А. Д. Карабельов с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН
по ВИНА на ответника.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето
Рая А.ова К. с ЕГН ********** на майката В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Рая А.ова К. с ЕГН ********** при
майката В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК между
бащата А. Д. К. с ЕГН ********** и детето Рая А.ова К. с ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема детето бащата има право да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 19 часа без преспиване, през лятната
ваканция на детето 15 дни по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и през
зимната ваканция 7 дни.
ОСЪЖДА А. Д. К. с ЕГН ********** да заплаща на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143,
ал. 2 СК на своето дете Рая А.ова К. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и
7
законен представител В. К. К. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля
претенцията с правно основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК за разликата над уважения
размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 149 чл. 143, ал. 2 СК
на своето дете Рая А.ова К. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител В. К. К. с ЕГН ********** издръжка за минал период от 29.11.2020 г. до
29.11.2021 г. в размер на 2400 лв., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от
3600 лв.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 СК ползването на семейното жилище,
находящо се гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. 357-ма № 35а на В. К. К. с ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК В. К. К. ЕГН **********, след прекратяване
на брака да продължи да носи фамилното име К..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК А. Д. К. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 50,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК А. Д. К. с ЕГН ********** да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 240 лв. - държавна такса върху
издръжката на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК А. Д. К. с ЕГН ********** да
заплати на В. К. К. ЕГН ********** сторените от нея разноски в настоящото производство в
размер на 625 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8