Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 303/02.05.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 274
по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №18 от 31.01.2023г. постановено по АНД № 20221630201438 по
описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено издадено наказателно постановление № 001651 от 13.09.2022г. на Директор на Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, упълномощен със
Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. изменена със Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което на Д.А.П. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лева
/триста/, на основание чл.179, ал.3 във вр. Чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Д.А.П. ***, редовно призован се явява лично. В
касационната жалба и по съществото на делото излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че два пъти е заплатил
таксата по чл.179, ал.3 от ЗДвП в размер на 97,00лева, тъй като при заплащане
на първоначалната такса е допуснал грешка в изписване на един от символите в
регистрационния номер на притежавания от него лек автомобил. След изтичане на
14 дневния срок от връчване на процесния АУАН е заплатил и компесаторна такса,
поради което не са настъпили вреди за бюджета. Сочи, че тъй като деянието е
извършил за първи път е налице основанието то да се третира като такова с
по-ниска степен на обществена опасност. Предвид допуснатата грешка, съдът е
следвало да приложи чл.14, ал.1 от НК във вр. Чл.11 от ЗАНН, поради липса на
умисъл за извършване на административното нарушение. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба
Агенция "Пътна инфраструктура"/АПИ/ София представлявана от юрисконсулт И*** Й*** оспорва жалбата, като по
съществото на делото излага доводи, че оспореното решение на въззивния съд е
правилно и законосъобразно съобразно приложените по делото писмени
доказателства. Моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като отрича наличието
на сочените от касатора основания за отмяна на въззивното решение. В заключение
твърди доказаност на извършеното административно нарушение, съобразно събраните
писмени доказателства по делото. Решението на РС – Монтана счита за обосновано
и мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови оспореното решение
районният съд е приел, че при извършена проверка на 11.04.2022г. в 14.00 часа, на
път ІІ-44, км. 5+800 е установено, че на 02.04.2022г. в 15:54:31 часа, лек
автомобил марка „Ф*** “, модел „М*** “ с рег. М ***,
с обща техническа допустима максимална маса 2510 кг., попадащ в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП от страна на собственика Д.А.П.
***. Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.179, ал.3 във вр. с
чл.139, ал.6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.” За
извършеното административно нарушение е съставен АУАН № 001651/02.04.2022г.
връчен на нарушителя на 11.04.2022г. удостоверено с подписа му.
Както правилно е посочил въззивния съд при
връчване на акта на нарушителя е разяснено на Д.П., че има възможност да
заплати компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчването
на акта, в който случай същият би се освободил от административно наказателна
отговорност за извършеното нарушение, при което няма да му бъде издадено
наказателно постановление. Тези обстоятелства са удостоверени с подписа на
нарушителя върху приложената разписка, както и е отразена датата на получаване
на препис от акта – 11.04.2022г. От събраните доказателства безспорно е
установено, че на 04.05.2022г., т.е. извън 14- дневния срок от връчването на
АУАН Д.П. е заплатил компесаторна такса в размер на 70.00 лева.
Установява, се от приложените доказателства,
че още на 11.04.2022г. в 14:27часа П. е заплатил чрез система за електронни
плащания годишна винетка за управляваното от него МПС с рег. №М***,
както и че на 01.06.2022г. е подал заявление по образец до АПИ за допусната
техническа грешка при деклариране на данни относно закупуване на електронна
винетка и връщане на недължимо внесена винетна такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП.
Между страните в производството липсва
спор по фактите.
Спорно се явява правилното приложение на
закона.
Действително съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП,
винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на ППС, след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на ППС, периода на
валидност и важи само за ППС, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно чл. 10а, ал. 3а ЗП
(Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) отговорността за
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, неговата
категория, периода на валидност на винетната такса е на собственика на ППС или
на неговия ползвател, като законодателят изрично е предвидил, че при неправилно
декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена пътна такса. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. В текста
й изрично е посочено, че при деклариране на неверни данни, се приема, че
винетната такса не е заплатена. При движение по платената републиканска мрежа
без заплатена винетна такса, е налице осъществяване на състава на нарушение по чл. 139, ал. 6
от ЗДвП и нарушителят подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 10а, ал. 3б ЗП
(нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г., изм., бр. 14 от 2023
г., в сила от 10.02.2023 г.) законодателят действително въвежда възможност за
извършване на корекция за промяна на грешно декларирани данни от собственика
или ползвателя, като промяната в данните на електронната винетка има действие
от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на
валидност на първоначално издадената.
Но в следващата алинея 3 б (нова –
ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) на чл. 10 а ЗП,
приета с последните изменения и допълнения на ЗП, законодателят
регламентира изрично основание за корекция при следните предпоставки: когато
при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при
деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително
на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде
извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за
промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се
установи, че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно
средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен
номер, държава на регистрация или категория. В същата алинея се предвижда, че
промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на
извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност
на първоначално издадената.
Видно от мотивите към ЗИД ЗП „… се прецизира
разпоредбата чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата относно хипотезите, при
които може да бъде извършена корекция, когато при издаване на електронна
винетка е допусната техническа грешка при деклариране на данните на пътното
превозно средство и се въвежда правна уредба, която да регулира последиците от
нарушения, регистрирани в периода от закупуването на винетка с некоректни данни
до момента на извършване на корекция, в случай на допустимост. Предложената
промяна в текста ще позволи еднократно извършване на корекция на ограничен брой
символи от регистрационния номер на пътното превозно средство (ППС), които при
изписването им са били сгрешени. Ограничението за еднократност на корекцията е
предложено, за да се избегнат възможни злоупотреби, при които се прави умишлен
опит една и съща винетка да се прехвърля на различни ППС в зависимост от
конкретната временна нужда. Предлага се и ограничение в броя на сгрешените
символи, които могат да бъдат коригирани, отново с цел предотвратяване на
евентуални злоупотреби, като се отчете, че всяка грешка в повече от 2 символа в
един 8 знаков регистрационен номер, е по-вероятно да не се дължи на неволно
действие. Оставена е възможността за коригиране на категорията и държавата на
регистрация на ППС, както бе допуснато и в сега действащия текст. В предложения
текст е предвидено и задължение за представяне на доказателства за заплащане на
винетната такса от конкретното лице, подало заявление за корекция на електронна
винетка, в случаите, когато потребителят прави искане на корекция на
регистрационен номер, за който се установи, че вече съществува. Това задължение
за заявителя да представи доказателство за заплащане на винетната такса ще
препятства възможността умишлено да се подават такива заявления от лица, които
идентифицират в електронната система заплатена винетка с близък до техния
регистрационен номер. Подобни умишлени действия биха навредили съществено на
коректните потребители на платената пътна мрежа и биха препятствали на практика
възможността същите да имат сигурност в това, че коректно са заплатили винетна
такса. Ще се запази съществуващото разбиране, че извършената корекция има
действие за напред, като деянията, извършени в периода на валидност на
първоначалната електронна винетка, ще продължават да бъдат квалифицирани като
неправомерни, но чрез предложеното решение ще бъде изключена наказуемостта на
такива деяния, но при наличието на предпоставка - упражнено и уважено право за
корекция по чл. 10а, ал.3б от Закона за пътищата. В този смисъл, въпреки че
деянията ще продължават да бъдат противоправни, същите няма да бъдат наказуеми
и на извършителите няма да бъде търсена административно-наказателна
отговорност…“.
В тази връзка е и последвалата
законодателна промяна в чл.179, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 14 от 2023г. в
сила от 10.02.2023 г.), където е предвидено, че „ След извършена корекция по чл. 10а, ал. 3б от
Закона за пътищата на собственика, на вписания ползвател и на водача
на пътното превозно средство не се налагат наказания по ал. 3 и по чл. 187а, ал. 1
и ал. 2, т. 1
за нарушения, регистрирани в периода на валидност на първоначално издадената
винетка, какъвто е и настоящия случай
Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения на материалния
закон, с оглед последвалите изменения, поради което решението следва да се
отмени както и издаденото НП.
По делото не се претендират разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ в цялост Решение №18 от 31.01.2023г. постановено по АНД № 20221630201438 по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
001651 от 13.09.2022г.
на
Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ гр.София, упълномощен със Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. изменена със
Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: