Решение по дело №564/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и чл.203 от АПК.

Образувано е по постъпила с вх.№3723/14.03.2024г. искова молба от В. К. П. с [ЕГН] от гр. Варна против ГД "Изпълнение на наказанията "- София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е поискано присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 15000лв, настъпили в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 09.12.2022г до 27.05.2023г в затворническо общежитие от открит тип „Разделна" към затвора в гр.Варна /ЗООТ„Разделна“/ заради лоши битови и хигиенни условия; липса на медицинско обслужване и лекарства; несъвместимост на режима, който изтърпявал с типа на затворническото общежитие от открит тип.

В първото съдебно заседание съдът прие, че с исковата молба на основание чл.284 и следв. от ЗИНЗС се претендира присъждане на обезщетение в общ размер 15000лв. за причинени неимуществени вреди в резултат от нарушаване на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, каквото нарушение съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС се счита, че е налице при поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, при каквито условия ищецът твърди, че е бил поставен в периода от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. в ЗООТ„Разделна“ към Затвора-Варна.

Съдът прие, че съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС с исковата молба ищецът оценява в общ размер на 15000лв. кумулативното въздействие на всички описани условия, които определя като неблагоприятни за него и при които изтърпявал наказанието си, които се дължали на бездействие на длъжностните лица на ответника, в резултат на което:

1/липсвал осигурен достъп до медицинско обслужване, изразяващо се в:

а) липса на регулярен и постоянен достъп до лекар;

б) липса на периодични медицински прегледи;

в) липса на регулярен и постоянен достъп до стоматолог;

г)липса на възможност за посещение на медицински специалист извън ЗООТ „Разделна“ срещу заплащане от страна на ищеца;

2/лоши хигиенно- битови условия, а именно:

а) нямал достъп до легло, тъй като дюшекът му бил пълен с дървеници;

б) помещенията не се почиствали с препарати и не се дезинфекцирали;

в) помещенията били пренаселени;

г) нямал достъп до топла вода;

д) вечер спирали тока и водата;

е) липсвала достатъчно естествена светлина в килиите;

ж) липсвала външна изолация на стените, поради което зимата било студено и не се предоставяли достатъчно завивки;

з) липсвали достатъчно шкафове и мебели в килиите;

и) имало гризачи и насекоми в килиите, от които постоянно имал обриви и рани;

й) липсвал достъп до психиатрична помощ на другите затворници, които били зависими и такива с психични проблеми.

3/неосигуряване от страна на затворническата администрация на условията, които според ищеца съответстват на определения му общ режим, тъй като:

а) продължително се чакало за свижданията и свижданията били кратки;

б)липсвал свободен достъп на ищеца до посетителите по време на свиждане;

в) ищецът не бил допускан до културни, спортни и религиозни мероприятия;

г) ограничавано било правото му на свободно придвижване в ЗООТ “Разделна“.

В резултат на тази деятелност на служителите на ответника ищецът твърди, че е бил при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието си, заради което за него настъпили вреди изразяващи се в: болки и страдания; не можел да спи спокойно и пълноценно; не можел да лекува болките си; бил изолиран от социални контакти, затворил се, станал раздразнителен към околните и изпитвал чувство на безнадеждност. Поради това ищецът счита, че в исковия период е бил обект на унизително и нечовешко отношение и в резултат на изживяното твърди, че у него се породило усещане за страх, страдания, малоценност, които в своята съвкупност унижили, обидили и накърнили достойнството му на човешка личност. За обезвреждане на тези неимуществени вреди вх.№3723/14.03.2024г. претендира присъждане на обезщетение за в размер на 15 000лв. за исковия период и на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответника и иска да бъде определено съобразно минималното по Наредба №1/2004г.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като уточнява, че не поддържа оплакванията в исковата молба в частта за свижданията и твърденията, че та не са били в регламентираните срокове, че имало заграждения, които препятствали свободния достъп до посетителите, че се чакало с часове, че свижданията били кратки, като в тази част оттегля исковата претенция /т.е. т.3 а) и т.3 б) /.

В писмо-уточняваща молба с.д. № 9629/04.07.2024г., исковата претенция е уточнена от пълномощника на ищеца, който систематизира оплакванията и ги квалифицира като нарушения на конкретно посочени разпоредби, която деятелност била извършена от служителите от администрацията на ЗО „Разделна“, а именно:

1/за липсата на осигурен достъп до медицинско обслужване - във връзка с тези оплаквания се позовава на ЗИНЗС и Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, в които се съдържало нормативно установено задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание - чл.128, ал.1 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.

Това задължение кореспондирало с едно от основните права на лицата търпящи наказание „лишаване от свобода“, регламентирано в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, която забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС- чрез умишленото им поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

2/за лошите хигиенно - битови условия – във връзка с тези оплаквания се твърди, че лишения от свобода нямал реален достъп до легло, тъй като дюшека му бил пълен с дървеници, което съставлявало нарушение на чл.84, ал. 2, т.3 от ЗИНЗС.

Помещенията не се почиствали с препарати и не се дезинфекцирали – за което се позовава на чл.119а, ал.1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, съгласно които дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Дейността по държавния здравен контрол се осъществявала от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" в следните основни направления: т.11. контрол на извършваните дезинсекционни и дератизационни обработки в териториалните служби на ГДИН. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на 3акона за здравето по смисъла на този закон "дейности със значение за здравето на човека" са: б.„е”-извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Нямал достъп до топла вода и вода за къпане, изпиране на дрехите, спалното и личното бельо – което било в нарушение на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Вечер спирали тока и водата, като през летния сезон имало спиране на водата в нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС според който на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Липсвала достатъчно естествена светлина в килиите, което било в нарушение на чл. 20 от ППЗИНЗС, според който в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Липсвала външна изолация на стените, поради което зимата било студено, а не предоставяли достатъчно завивки, което определя като нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Нямало достатъчно шкафове и мебели в килиите, което представлявало нарушение на чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС според който лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието.

Имало гризачи и насекоми в килиите, от които имал постоянно обриви и рани, което се дължало на това, че помещенията не се почиствали с препарати и не се дезинфекцирали, а съгласно чл.119а, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Дейността по държавния здравен контрол се осъществява от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" в следните основни направления: т.11. контрол на извършваните дезинсекционни и дератизационни обработки в териториалните служби на ГДИН. Съгласно §1, т.11 от ДР на 3акона за здравето по смисъла на този закон "дейности със значение за здравето на човека" са: б.„е”- извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Ищецът твърди, че е бил поставен да изтърпява наказанието със зависими от наркотици затворници, на които не се осигурявала психиатрична помощ в нарушение на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, според който основен принцип е осигуряването на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Твърди, че не били взети мерки от администрацията по чл.60 от ЗИНЗС – съгласно който със заповед на началника на затвора могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица, с оглед на тяхната безопасност, както и безопасността на другите лишени от свобода и на служителите.

В хода по същество с молба с.д.№4779/20.03.2025г представителят на ищеца моли да бъде уважена исковата претенция изцяло като основателна и доказана в пълен размер. Счита, че са събрани доказателства, които подкрепят изложените твърдения. Моли да бъдат присъдени разноските съгласно списъка по чл.80 от ГПК и представения договор за правна защита и съдействие с молба с.д. 18326/02.12.2024г. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна, ако същото надвишава минималното такова.

Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията" – София се представлява от юрисконсулт, който в писмен отговор с.д.№5685/18.04.2024г. изразява становище за допустимост на исковата претенция, която по същество намира за неоснователна и недоказана. Оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер. Твърди, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия от ответника, които да са били в нарушение на забраната на чл.3 от ЗИНЗС. Сочи, че дейността на администрацията е регламентирана от ЗИНЗС, Правилника за прилагане на ЗИНЗС и от Наказателния кодекс, които били спазени, поради което не е допуснато нарушение на забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Ангажираните от ищеца доказателства не можело да обосноват извода, че при престоя му в ЗООТ-Разделна за него са настъпили неблагоприятни последици, както и че са били нарушени правата му. Позовава се на приложената справка към отговора, в която е посочено, че ищецът е бил настанен в спално помещение с достатъчно жилищна площ съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. През 2016г. бил извършен цялостен ремонт на ЗООТ „Разделна“ по Норвежкия финансов механизъм, в резултат на което условията там отговаряли на европейските стандарти. При този ремонт както било посочено подробно в справката всяко спално помещение било с изграден самостоятелен санитарен възел с достъп до течаща вода; всички спални помещения разполагали с PVC дограма с размери 218см/195см, с две отваряеми крила с размери 145см/70см и 70см/45см, с което се осигурявало необходимото количество приток на свеж въздух и дневна светлина. Твърди, че ищецът многократно е бил преглеждан от лекар и не изявявал желание, нито депозирал молби с искане за срещи с психиатър или психолог. Представя писмени доказателства за 12 на брой заявки и записване на ищеца в книгата по утвърдения образец за извършване на медицински прегледи, които му били извършени, като единия път бил конвоиран за преглед при медицинския специалист в Медицинския център на Затвора – Варна. Прилага копия от две книги и от конвойно писмо. Сочат, че ищецът не е заявявал желание да се среща с психиатър или психолог. По графици, които били приложени към справката, всички лишени от свобода, включително и ищеца имали възможност при желание да участват в религиозни беседи, спортни мероприятия и достъп до библиотеката. През исковия период били извършени многократно дезинфекция и дератизация от външна фирма, въз основана сключения договор, за което прилага писмени доказателства - 5бр. протоколи за извършеното третиране на ЗООТ„Разделна“. Заявяват че не се поддържа информация, от която да могат да се изведат данни участвал ли е ищеца в спортни, културни и религиозни мероприятия. Становището на пълномощника на ответника в отговора е да бъде отхвърлен иска като недоказан и неоснователен и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание юрисконсулта поддържа отговора. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установят незаконосъобразни действия, съответно бездействия на специализирания орган по изпълнения на наказанията, както и увреждане на неимуществената сфера на ищеца. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Депозира подробни писмени бележки със становище за отхвърляне на претенцията поради липсата на осъществен в цялост фактически състав на чл.284 от ЗИНЗС. Изтъква, че за да се приложи презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже незаконосъобразните действия / бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Сочи, че в производството като настоящото свързано с искане за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража лица, от неправомерни по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в тежест на ищеца е да докаже: 1/незаконосъобразно действие или бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност, при това, свързано точно с нарушаването на чл.3 от ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на неимуществена му правна сфера, като конкретно следва да установи в какво се проявява това засягане; 3/ съществуването на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и незаконното фактическо действие или бездействие. Пълномощникът на ответника обобщава, че ищецът не е успял да докаже нито един от тези елементи на фактическия състав, поради което моли за отхвърляне на исковата претенция. Позовава се на забраната в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като по смисъла на ал.2 за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, каквито не се доказало да са били условията в затворническото общежитие в исковия период. В хода на съдебното производство поддържа становището, че не са установени незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на ответника по отношение на ищеца, още по-малко такива, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал. 2 от ЗИЗНС. Счита, че липсва основание за ангажиране на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС и сочи практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.3 „Забрана за изтезания“ от Европейската конвенция за правата на човека, изразена в редица решения на съда, че ищецът трябва да докаже, че претърпените страдания и унижение превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание, т.е. че претърпените страдания или унижение са надвишили неизбежния минимум, присъщ на определената форма на наказанието му. По делото нямало данни и доказателства за конкретно увреждане на здравето - физическо или психическо на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ЗООТ „Разделна“. Поради това и с оглед всички доказателства намира за обоснован извода за липса на незаконосъобразна деятелност от служителите на ответника по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение към него, което да породи чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИЗНС. Не била налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, нито твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Липсвали данни за увреждане на ищеца и за него да са настъпили отрицателни последици, които да засягат неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко такива, които да следват закономерно от бездействие на длъжностни лица на ответника по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Вв съвкупността си условията на осъщественото по отношение на ищеца изтърпяване на наказание не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с действия/бездействия от ответника. С тези доводи претендира за отхвърляне на исковата молба изцяло и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ГД“ИН“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита исковата претенция за допустима, но предлага да бъде оставена без уважение като неоснователна. Събраните доказателства не подкрепяли оплакванията и твърденията и претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на 15000лв., които останали недоказани. Предлага иска да бъде отхвърлен.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, при отчитане на приложимите разпоредби, достигна до следните установявания и изводи:

От справките от Началника на Затвора-гр.Варна рег.№2296/ 09.04.2024г. /л.27 и следв./ и рег. №184/20 /25.05.2024г. /л.107 и следв./ се установява, че ищецът В. К. П. е постъпил на 26.06.2020г в Затвора-Варна да търпи наложено му с прот. № 357/09.07.2020г. по НОХД №2565/2020г на Районен съд - Варна наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година на основание по чл.195, ал.1, т.7 и чл.313, ал.3 от НК при първоначален „строг“ режим. На 15.06.2021г. първоначалния му режим на изтърпяване на наказанието е заменен с по- лек – с „общ“ режим в общежитие от закрит тип и на 12.12.2022г. е разпределен от Затвор-Варна от „Закрит“ тип в Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“. На 27.05.2023г. ищецът П. е освободен от затвора поради изтърпяване на наложеното му наказание.

От справка рег. №184/20 /25.05.2024г. се установява, че на основание чл.129, ал.1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване местата за лишаване от свобода. На всеки лишен от свобода при наличието на здравословен проблем се извършва медицински преглед в МЦ при Затвора-Варна, а при необходимост такъв може да бъде извършен и във външно болнично заведение. Медицинското лице е това, което преценява какво лечение да бъде назначено на лишения от свобода, като предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се вземало единствено в интерес на здравето на лишения от свобода съгласно чл. 129, ал.3 от ЗИНЗС. Съобразно чл.137, ал.1 от ЗИНЗС при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка можел да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, при която хипотеза на консултанта се осигурява достъп до молителя. Процедирало се лишения от свобода да посочи в писмена молба лечебното заведение и лекаря, при който ще бъде извършен прегледа, както и датата и часа на прегледа.

По повод на исковата молба при извършена проверка в архивното затворническо досие на л.св. П. не били установени молби, с които той да е правил искане за извеждането му на преглед във външно болнично заведение и нямало медицински документи за такива.

Също и от доктор Р. Р. – общопрактикуващ лекар на всички изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна и в подразделенията му, каквито са общежитията в Разделна и във Варна била извършена проверка в базата данни и се установило, че на л.св. П. не са извършвани от външни специалисти медицински прегледи и той не му е издавал амбулаторни листи или медицински направления за преглед при външни специалисти.

За периода от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. се сочи като отразено, че ищецът 12 пъти е заявил желания и съответно се е записвал в книга образец НО 6 за извършване на медицински прегледи на лишените от свобода, която се съхранява във всяка група при постовите надзиратели. В съответствие с това П. е посетил 12 пъти медицинския кабинет в ЗО „Разделна“, където бил прегледан от лекар. Всички тези посещения били надлежно отразени в книгата за извършените медицински прегледи. Имало данни и за извършено на 21.02.2023г. конвоиране на ищеца до Медицинския център в Затвора - Варна, където му бил извършен медицински преглед. Всичко това се сочи като установено от отразяванията в двете книги и от конвойното писмо, копия от които представят със справката от Началника на затвора-Варна.

От завереното копие на книгата за медицинските прегледи на лишените от свобода в ЗО „Разделна“ за исковия период се установява следната хронология:

На 08.02.2023г. П. е посетил медицинския център към затворническото общежитие, където му е измерено кръвно налягане и е получил 2 бр. хапчета Ренаприл 5 mg.

На 14.02.2023г. при посещението си в медицинския център поради настинка е получил Ефизол и капки за нос Ксиломентазолин.

На 15.02.2023г. след измерване на кръвно налягане лекарството му е сменено с Бисопролол.

На 16.02.2023г. П. е получил 10 бр. Ефизол.

На 07.03.2023г., на 08.03.2023г. и на 15.03.2023г. ищецът е получил по 10 табл. Блокбис за високо кръвно налягане.

На 22.03.2023г. е получил 6 табл. Ефизол.

На 05.04.2023г. е получил 1 блистер Темпалгин.

На 19.04.2024г. е получил 4 табл. Смекта, 6 табл. Ентерол, 20 табл. Блокбис и 7 табл. Церукал.

На 15.05.2023г. е получил Блокбис и за гадене – Квамател.

При извършена справка в деловодната система на ЗО „Разделна“ е установено, че л.св П. не е изразявал желание и не е депозирал молби за срещи с психиатър или психолог.

От справка рег. №2296/09.04.2024г. се установява, че в периода от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. л.св. В. П. е бил настанен в ЗО „Разделна“ в спално помещение с № 112 заедно със следните лишени от свобода: л.св. Р. Д. Р., л.св. А. И. И. и л.св. К. С. Д.. С изключение на л.св К. С. Д. всички останали лица били освободени към датата на издаване на справката от затвора.

За всички спални помещения в ЗО „Разделна“ към Затвора Варна, включително и спално №112 се сочи, че са с идентични размери, а именно 280см/665см, т.е. те са с площ 18,06 кв.м, заедно с изградените санитарни възли към тях. С оглед на това чистата жилищна площ в спалните помещения била 16,08кв.м.

Сочи се, че на основание чл.43, ал.4 от ЗИНЗС в ЗО „Разделна“ се настанявали лишени от свобода съгласно изискванията за минимална жилищна площ от 4кв.м за всеки лишен от свобода, т.е. във всяко спално помещение се настанявали до 4-ма лишени от свобода вкл. Това изискване се сочи като стриктно спазвано при настаняване и преместване на лишените от свобода от служителите на длъжност ИСДВР /инспектор социални дейности и възпитателна работа/, отговарящи за поверените им групи.

Описва се в справките, че през 2016г. в ЗО „Разделна“ е извършен цялостен ремонт със средства от Норвежкия финансов механизъм, като във всяко спално помещение бил изграден самостоятелен санитарен възел с достъп до течаща вода за лишените от свобода. Всички спални помещения разполагали с монтирана ПВЦ дограма с размери 218см/195см, с две отваряеми крила с размери 145см/70см и 70см/45см, от които в помещенията се осигурявали необходимото количество приток на свеж въздух и дневна светлина.

По отношение на дезинсекцията в ЗО „Разделна“ в писмените справки се сочи извършване на обработка в общежитието по график, въз основа на сключен договор. В подкрепа на това се представят по делото писмени доказателства, от които е видно, че в периода от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. служители на фирма „Фаворит“ са посетили общо пет пъти общежитието, извършили са ДДД обработка и са съставили съответните протоколи. От протоколите се установява, че са изготвени на място след извършена дезинсекция, деритизация и др. в два екземпляра, от оторизиран служител на фирмата извършваща дейностите по обеззаразяване и третиране в общежитието, което е удостоверено и с подпис и на съответното длъжностно лице от ЗО „Разделна“. С оглед установяване на фактите по твърденията за хигиенните и санитарно-битовите условия в затвора през процесния период, от ответника са представени и по делото са приети: Протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка от ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ от дати 16.12.2022г, 11.01.2023г, 10.02.2023г, 01.03.2023г и 23.05.2023г, от които е видно, че в ЗО „Разделна“ ежемесечно се е извършвала дезинфекция срещу дървеници на общи части, под, стени, килии, легла, дюшеци. В протоколите е отбелязано, че при напускане на обекта няма оплакване и наличие на вредители /л.29-33 от делото/.

Във връзка с оплакванията на П. за невъзможност да участва в спортни, културни и религиозни мероприятия в справката от Началника на затвора е посочено, че не е наличен и не се поддържа масив с такава информация. Посочено е, че в ЗО „Разделна“ не се записват поименно лишените от свобода, които заявяват желание да участват в различни мероприятия. Мероприятията се провеждали именно при изразено желание от страна на изтърпяващите наказания, съгласно утвърдените графици за разпределение на времето им. Поради това по делото са представени и приети заповеди, с които са определени дни и часове до достъп до библиотеката, за определяне на дни и часове за провеждане на спортни мероприятия, както и за определяне на дни и часове за посещение на параклиса /л.34 и следв./.

От приетото по делото писмо с.д. 8979/21.06.2024г. се установява, че в исковия период от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. прокурори от Окръжна прокуратура - Варна са извършили проверка в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна на 25.05.2023г. по преписка №2970/2023г. по описа на ВОП. За установеното при проверката е съставен Акт за извършена проверка в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна №2970/28.05.2023г., в който са отразени следните констатации:

Медицинската помощ на лишените от свобода в общежитието се осигурява от д-р А. Б., както и от лекаря при Затвора-Варна д-р П., а така също и от медицинска сестра. Всяка сряда в общежитието има посещение на стоматолог, извършващ прегледи и лечение в оборудвания за целта кабинет, т.е. веднъж седмично, съгласно сключения с него граждански договор. При необходимост от прегледи и лечение лишените от свобода в ЗО „Разделна“ се конвоирали до Медицинския център в Затвора-Варна, а при нужда от спешна медицинска помощ - такава се осигурявала чрез съответното обаждане на спешен №112.

В акта е отразено, че след приключване на срещите с лишени от свобода лица, проверяващият прокурорски екип обходил затворническите помещения и проверил:

-обособената зона за престой на открито, за която се констатирало, че отговаря на всички условия за сигурност и е оборудвана със спортни съоръжения, като в началото на проверката там имало лишени от свобода, които спортували;

-помещението за свиждане на приземния етаж, в което се провеждало свиждане с лишен от свобода;

-пералното помещение и установили, че наличната в него пералня работи, но е повредена сушилнята, за чийто ремонт на двигателя се предприети нужните действия;

-столовата и кухненския блок, за които се констатирало, че са много добре оборудвани; на лишените от свобода се предлагало разнообразно меню, като имала и диференцирано такова за лицата на диета, което се установило от написаното на таблото меню за закуска, обяд и вечеря за датата на проверката: за закуска- комбинирана закуска с чай, за обяд: печена скумрия с гарнитура от картофена салата, риба с доматен сос и десерт – ябълка; за вечеря: грах яхния, и диета: огретен; за хигиената в кухненския блок и столовата е установено, че е изрядна;

-на случаен принцип били проверени килии с № 122, № 222 и №317, които били на първи, втори и на трети етаж, както и общите санитарни помещения на всеки от етажите и се констатирало, че килиите отговарят на европейските стандарти, оборудвани са с необходимите мебели, разполагат със самостоятелно обособен санитарен възел; произволно избраните помещения били добре почистени от обитателите им, като във всички килии хигиената била на много високо ниво;

-спортната зала, библиотеката и учебната зала, както и зоната за повишена сигурност, в която било настанено едно лице — лишения от свобода Д. А..

При проверката на всички посочени помещения в ЗО“Разделна“ прокурорите констатирали, че във всички тях има много добър приток на естествена светлина и са добре проветрени. При посещението в спалните помещения постъпило оплакване единствено от един лишен от свобода от килия №122, че има дървеници в някои от килиите. Всички останали лишени от свобода от произволно избраните килии заявили, че нямат никакви оплаквания от условията, при които търпят наказанието си, нито оплаквания от надзорно охранителния състав. По повод оплакването за дървеници извършили проверка и установили, че на 23. 05. 2023г. е извършена дезинсекция против хлебарки, мравки, бълхи и дървеници във всички части на общежитието: общи помещения, коридори, килии, административни помещения, за което бил съставен съответен протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка от „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД в изпълнение на договора им с ГД“ИН“- Затвор-Варна.

При проверката било установено, че възникналият през предходен период проблем с водоснабдяването в ЗО „Разделна“ е преодолян от администрацията съвместно с лишените от свобода, като са били подменени тръбите по трасето и са отстранени авариите, довели до течове на вода по трасето, което било труднодостъпно защото преминавало през гора. Установено е, че затворническата администрация е направила нужните заявки за закупуване на тръби и други материали, а група от лишени от свобода, охранявани от надзиратели, са положили труда за подмяната на тръбите и отстраняването на авариите, в резултат на което към момента на проверката в ЗО „Разделна“ не е бил налице недостиг на вода.

Проверяващите прокурори отразили в акта констатацията за направен през последния месец ремонт на над 20 спални помещения на третия етаж на общежитието. Междустълбищните пространства били изцяло боядисани и към момента на проверката се извършвали ремонтни дейности в помещенията на Втора група.

Заключението на проверяващите прокурори от Окръжна прокуратура -Варна е, че не са установени нарушения на правата на лишените от свобода, нито нарушения, извършени от служители на надзорно-охранителния състав в ЗО „Разделна“.

Всички изложени факти и обстоятелства, отразени в приетите по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло като приети без оспорване от ищеца и пълномощника му, обективни и много подробни, конкретни и изчерпателни и кореспондиращи помежду си, както и със събраните гласни показания.

В хода на съдебното производство по искане на страните бяха разпитани по един свидетел посочен от всяка от тях.

Свидетелят И. Н. И. обясни, че е бил в ЗО „Разделна“ в периода от 15.08.2022г. до 20.11.2023г., а познава В. К. П. от затвора във Варна, където били заедно. В. П. дошъл в „Разделна“ след него и започнал работа в пералнята. С В. били в различни килии. Когато В. дошъл в „Разделна“ свидетелят спял в кучкарника, извън общежитието. Свидетелят описва, че е излизал да работи на външни обекти и като се прибирал в сградата отивал да играе карти точно пред килията, в която бил ищеца.

И. потвърждава, че В. му е споделял, че е хапан от дървеници. Според свидетеля имало много дървеници, за ден – два изчезвали и после пак се появявали. Пръскали всеки месец, но нямало полза от това, защото в дюшеците продължавало да има дървеници. Той виждал В. нахапан от дървеници и заради това имал червени петна. Давали им завивки, а чаршафи можели да си вземат и от вкъщи, но дюшеците били пълни с дървеници. Свидетелят не си спомни В. да е искал да си вкарва дюшек или матрак.

Твърди, че нямало лекар, а зъболекаря идвал рядко. Ако някой се запишел за външен лекар - водели го с конвой, поради което си губел целия ден и нямал възможност да отиде на работа.

За В. сочи, че не е работил на външни обекти, а е работел само в пералното на общежитието.

По отношение на затворническата килия на В., свидетелят обясни, че в нея са изтърпявали наказание в различните периоди между 3 и 4 човека.

За водата сочи, че е била проблемна. Нямало редовно вода и ползвали водоноски, а вечер спирали и водата, и тока. Заради това лишените от свобода, които не излизали на работа на външни обекти можели да се изкъпят след като водата я пускали за малко. Проблема с къпането бил за тези, които били на външна работа, както бил той, тъй като в случай на липса на вода, след като се върнат от работа не можели да се изкъпят. Описва, че в общежитието нямало вода от „ВиК“, а ползвали собствен каптаж, в който водата идвала от Балкана и се събирала в резервоари и цистерни. През нощта я спирали, за да се събере за следващия ден, за да има за кухнята вода.

По отношение на спортните мероприятия, свидетелят обясни, че независимо, че общежитието е от отворен тип лишените от свобода излизали през деня в едно заградено каре един час и половина през деня. Футбол играели един път в седмицата - в неделя и то, ако дежурният офицер е в настроение. В. не му бил казвал, че не го пускат на спорт, дори няколко пъти излизал на футбол.

Освен от ухапване от дървеници, В. не му споделял да има други оплаквания. Свидетелят не знае В. да е искал хапчета за нещо друго, освен за дървениците.

По принцип ищецът се разбирал с хората, които били с него в килията му. По отношение на свижданията свидетелят обясни, че майката на В. е идвала в общежитието на свиждане. Тъй като общежитието е открит тип, през лятото свижданията били отвън, а през зимата през стъкло. Свидетелят описва ищеца като не много общителен и по-затворен тип човек. Тъй като свидетелят по цял ден бил на работа, заявява, че нямал много време да общува с ищеца.

Свидетелят М. М. Л. обясни, че работи като стоковед в ЗО„Разделна“ от края на 2019г. вкл. и през процесния период от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. Свидетелят сочи за ЗО “Разделна“, че е общежитие от смесен тип, защото в една част е като открит тип, а в друга част се изпълнява строг режим - от закрит тип. Познава ищеца В. К. П. от момента на пристигането му в ЗО „Разделна“, който след като се настанил започнал работа в пералното. П. бил в 112 спално помещение, в което повече от двама човека не са били поставяни, тъй като в помещението имало две легла едно срещу друго - едноетажни. При пристигането си, всеки лишен получавал постелъчно бельо, чаршафи, одеяла, калъфки, матраци, всичко, което е необходимо. Имало назначен лишен от свобода, който да отговаря за склада и под ръководството на свидетеля раздавал и вписвал в картона на всеки лишен от свобода какво му е предоставено. Ако е много студено, давали и допълнително одеяла. Изпълнявали и всяка молба за облекло и обувки, ако има подадена от лишен от свобода. Свидетелят заяви, че такава молба от ищеца не е имало.

По отношение на течащата вода свидетелят обясни, че във всяко спално има течаща вода – топла и студена, има мивка и санитарен възел, а отделно на етажите имали баня, в която по график се къпели – работещи и неработещи. В момента на разпита заявява, че няма никакъв проблем с водата. През лятото водата я спирали през нощта, но в тоалетната имало вода. Имало график за питейната вода, тъй като с нея готвели и перяли, а графикът бил наложителен, тъй като водоизточникът на общежитието бил индивидуален и представлявал изворна вода, която през лятото била недостатъчна. Графикът бил от 22 или 23:00 часа до 05:00 часа, когато се събуждат работниците, които работят в кухнята за закуската, за да започнат да готвят - тогава се пускала питейната вода. В светлата час на денонощието всички имат постоянен достъп до течаща вода, а тоалетните били захранени от друг каптаж, така, че в битово отношение - въпросът бил решен.

Спирането на водата се налагало поради природата, от която зависело водоснабдяването и на ЗО „Разделна“, тъй като когато имало повече сняг имали и вода, а когато пресъхвали язовирите се налагало и при тях временно спиране на водата. Свидетелят сочи, че по принцип водата ще стига, ако някои от лишените от свобода не си охлаждат безалкохолното като пускат водата постоянно да тече. Когато разходът се увеличава за сметка на прихода на вода се налага въвеждането на график за ползване. Колкото и да контролирали лишените от свобода, те си пускали водата да тече и не се интересуват дали ще има вода. Описва случаи на изтърбушване на казанчетата за тоалетната, за да си поставят там безалкохолни кенчета да ги охлаждат и по този начин увреждали и казанчетата и изразходвали водата.

За дезинфекциране на помещенията съгласно сключен договор с фирма „Фаворит“ през исковия период се извършвало третиране и на 23.05.2023г. и на 28.05.2023г. При дезинфекцията пръскали с „айкън“ като дървениците измирали, но след това пак се появявали. По отношение на дюшеците на леглата, свидетелят обясни, че през 2023г. всички матраци са били подменени с нови. Преди това дюшеците били стари, но годни, не били дунапренови, а от вата. Сега дюшеците били подменени с дунапренови, но лишените от свобода ги късали и не ги пазели. Новите дюшеци били със специално покритие от изкуствена кожа, което лишените от свобода махали и така нарушавали целостта им и осигурявали достъп на дървениците в тях. През 2019г. когато свидетелят станал домакин, имало над 60 чисто нови дюшеци, с които били подменени старите, а от миналата година ги сменили изцяло. Според свидетеля преди 2019г. нямало проблем с дървениците, които се внасяли в кутийки от лишените от свобода, за да се зарази умишлено затвора и да имат претенции. Свидетелят заяви, че няма информация В. да е имал оплаквания от дървеници. В деня, когато фирмата извършвала дезинсекция и дезинфекция, затворниците ги извеждали от помещенията и им обяснявали, че известно време не трябва да се мие и след 5-10 мин. се отваряли прозорците, за да се проветри.

По отношение на медицинското обслужване описва, че в момента няма сключен договор с медицинско лице, което да е постоянно в общежитието и лекаря и стоматолога идвали в определени дни. Ако някой имал нужда от спешна помощ, свидетелят заедно с колегата си го откарвали до болнично заведение за преглед. Медикаментите се предписвали от лекар от Варна. Лишеният от свобода трябвало да представи бележка, че има съответно заболяване и му били предоставяни необходимите лекарства. По отношение на елементарни медикаменти като аналгин и др. свидетелят или колегите му ги предоставяли на нуждаещото се лице. Медицинската документация се водела от лекаря, обслужващ общежитието. Свидетелят заяви, че нямал информация В. да се е нуждаел от медицинска помощ, а ако е имал нужда следвало да се впише в специалната книга.

През нощта спирало осветлението, но телевизорите работели. В спалното помещение на ищеца имало естествена светлина, тъй като имало голям прозорец 2м на 2м, на който едната част се отваряла. В коридорите по стълбището също имало прозорци, които се отваряли, за да има вентилация.

Зимата се отоплявали с парно на нафта, което със заповед от дирекцията в София пускали, когато температурите паднели под 5 градуса. През зимата никога не са отказвали на лишените от свобода да получат допълнителни одеяла. Килията на ищеца била обзаведена с вишка /легло/ и шкаф - метален, висок около 2м, който се използвал за гардероб, имало и масичка с две табуретки. Закупената храна от лафката, лишените държат в спалните помещения - в гардеробчетата, в шкафчетата и в торбички.С видетелят заяви, че не е виждал в килиите гризачи или мишки. Спалните помещения се почистват от лишените от свобода, които са настанени в тях, а за коридора имало отговорници. В помещенията влизали насекоми, тъй като нямали комарници на прозорците.

В процесния период броят на лишените от свобода варирал между 180 до 210 човека. В общежитието лишените от свобода били настанени смесено, като нямало отделно отделение за зависими от наркотици, алкохол и т.н. Имало психолог, както и инспектор социална дейност, които работели всеки ден с лишените от свобода.

За участие в спортни дейности имали база. Спортните уреди били на открито, а на втория етаж в ЗО „Разделна“ имало игрище, където играели футбол и баскетбол. Имало и боксов чувал на закрито. Всички съоръжения можело да се ползват от подалите молба до началника, като мероприятията се осъществявали под контрола на надзора. Извън общежитието се излизало с разрешение на началника или ако е нещо неотложно. Имали медицинска сестра и доктори, които давали консултации. На лишените от свобода се полагал прах, който давали на коридорните отговорници за разпределяне, както и по два сапуна за месец. На отговорника се давали и хигиенните препарати за коридора, които се ползвали и за дезинфекция на спалните помещения. Според свидетеля помещенията се поддържали чисти от лишените от свобода.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства от доказателствата, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е разписана забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В чл.3, ал.2 от ЗИНЗС е регламентирано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.85, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал.2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът е допустим. Предявен е в рамките на 5 годишния срок от исковия период, в който се твърди увреждането, от лице с правен интерес срещу надлежен ответник - ГД "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, пред компетентния да го разгледа съд, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по твърдяното от ищеца място на увреждане – ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна.

Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер по следните съображения:

Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 15000лв. от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ЗО „Разделна“, която незаконосъобразност с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК следва да се установи при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни бездействия на служители и дл. лица от администрацията на ответника, от които пряко и непосредствено да са последвали твърдяните вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на ареста при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред;

2. вреда от такова действие или бездействие;

3. причинна връзка между незаконосъобразната деятелност /действие или бездействие/ и настъпилия вредоносен резултат.

При липса на елемент от този фактически състав не може да се ангажира отговорността на ответника по посочения ред.

В процесното производство освен разпоредбата на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, съдът следва да вземе предвид изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС да се отчете кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е било поставено да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, продължителността на тези неблагоприятни условия, както и всички други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

По делото не се спори, а и от представения доказателствен материал се установява, че ищецът В. К. П. е постъпил на 26.06.2020г в Затвора-Варна да търпи наложено му с протокол № 357/09.07.2020г., 29 състав по НОХД № 2565/2020г. на Районен съд - Варна наказание лишаване от свобода в размер на 1 година на основание по чл. 195, ал. 1, т. 7 и чл. 313, ал.3 от НК при първоначален „Строг“ режим. На 15.06.2021г. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода П. е заменен в следващия по лек от „Строг“ на „Общ“ режим, „Закрит“ тип. В последствие на 12.12.2022г. е разпределен от Затвор-Варна от „Закрит“ тип в Затворническо общежитие-Разделна от „Открит“ тип. Ищецът е освободен от затвора на 27.05.2023г. поради изтърпяване на наказанието.

Опровергано от доказателствата приети по делото е твърдението в исковата молба, че в исковия период е бездействала администрацията на ответника и на ищеца да не е бил осигурен достъп до медицинско обслужване. Опровергано е твърдението му, че е нямал регулярен и постоянен достъп до лекар; че не са му извършвани периодични медицински прегледи; че е нямал регулярен и постоянен достъп до стоматолог; че не е имал възможност да посети медицински специалист извън общежитието.

Оборено от доказателствата е твърдението, че затворническата администрацията на ответника не е спазила и е нарушила чл.128, ал.1, изр.1 във вр. чл.240 от ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието на ищеца като лишен от свобода той е имал, както и всички останали създадени условия и ред за достъп до медицинско обслужване от мед. сестра и лекари и въобще до специалисти, които са му оказвали необходимото съдействие с прегледи, предоставяне на медикаменти и т.н. за да се осигури опазване на физическото и психическото му здраве.

Няма данни и доказателства за нарушение на изискванията на Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване е осъществявано от медицинските специалисти – лекари, сестра и стоматолог, достъп до които са били осигуряване всеки път на ищеца при манифистиране от негова страна на искане за преглед по установения ред. Прегледите му са отразявани в съответните журнали, както и извършените медицински дейности по отношение на него – като измерване на кръвното му налягане и предоставените и предписвани му медикаменти. Тъй като посещението при специалисти става при предписана необходимост от такъв и по желание на пациента, след като ищецът не е заявил желание и уговорен ден и час за преглед при психиатър или др. специалист, неоснователно е оплакването му, че е бил препятстван от затворническата администрация достъпа му до такива.

От доказателствата се установи осигурен от ответника достъп до съществуващия Медицински център към затвора-Варна за мед. обслужване и на лишените от свобода пребиваващи в общежитието в Разделна, където е бил настанен ищеца, както и достът до дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, при необходимост от такава за поддържане на физическото и психическото здраве на изтърпяващите наказание лица като ищеца. В представената Книга за медицинските прегледи на лишените от свобода се установи, че ищецът е имал осигурено медицинско обслужване в рамките на исковия период от шест календарни месеца, през които той 12 пъти е посетил медицинските специалисти в общежитието и всеки път му е оказвана помощ и е получавал необходимите лекарства според здравословното му състояние, а един път е изведен от ЗО „Разделна“ и конвоиран до Затвора – Варна за извършване на медицински преглед, което е отразено в писмо изх. №46/21.02.2023г

След като няма данни ищецът да е претендирал необходимост от посещение на стоматолог, нито при психиатър и психолог и не са му издавани от обслужващия общопрактикуващ лекар направления за преглед при такива или при външен специалист през времето му на престой, това е причината за посоченото и в писмо с.д. 9207/26.06.2024г. през исковия период да не е посещавал такива. При липсата на доказателства от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, респ. да е имал уговорен преглед при външен специалист, на които да е отказвано, твърденията му във връзка с претенцията за липса на достъп до медицинска помощ извън общежитието се явява неоснователна. По аргумент от чл. 72, ал.3, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически общежития от открит тип, какъвто е бил ищеца в исковия период, могат да ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана. При липсата на данни и доказателства за необходимост от такава помощ, неоснователни са твърденията на ищеца, че не е имал възможност за достъп до такава медицинска помощ заради бездействия на администрацията. Установеното от писмените доказателства в тази насока изцяло кореспондира с показанията на свидетеля И. Н. И., че ищеца е млад човек и освен от ухапване от дървеници, не му се е оплаквал от нищо друго. С оглед на горното доказателствата по делото свидетелстват, че в процесния период ищецът е получавал при търсене от негова страна необходимото медицинско обслужване и от служителите от затворническата администрация са извършени всички необходимите действия за да бъде съхранено и опазено здравето му.

Опровергани от доказателствата и неоснователни са твърденията на ищеца за „лоши хигиенно-битови условия в затворническото общежитие“ и за „липса на елементарни хигиенно-битови условия“. Установените факти и обстоятелства от ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства подкрепят твърденията за осигурени в общежитието – както в общите части, така в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, все по-добри хигиенно-битови условия. Неподкрепено от доказателства остана оплакването ищецът да е бил лишен от легло – да е извършено нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС от администрацията на ответника. Установи се по делото, че във връзка с оплакванията на лишените от свобода за наличие на дървеници са предприети от длъжностните лица активни действия по премахването им. Видно от представените протоколи - инспекционен лист за извършена ДДД обработка от „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД, ежемесечно е извършвана дейност по дезинсекция против хлебарки, мравки, бълхи и дървеници във всички части на общежитието-общи помещения, коридори, килии, административни помещения, като изрично в протоколите е отбелязано, че при напускане на обекта няма оплакване и наличие на вредители. Безсъмнено тази обработка, щом се извършва от външно за ответника по делото юридическо лице, е основана на сключени договори, поради което ангажимент на специалистите работещи в тази фирма е да определят честотата на третиране, вкл. с оглед интензитета и периода на действие на използваните препрати. Поради това неоснователно и оборено от доказателствата е твърдението за наличие на незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника във връзка с преустановяване наличието на насекоми и др.

Този извод се налага и предвид констатациите за хигиената в акта на прокуратурата, при проверката на която само от един лишен от свобода е направено оплакване за наличие на дървеници, при пребиваващи в общежитието над 100 човека и неустановяването на наличие на вредите, насекоми и др. при обхождането от прокурорите от ОП-Варна на всички общи помещения и на няколко спални помещения на всеки от различните етажи. Както е отразено в Акта за извършена проверка в ЗО „Разделна“ от прокурорите от ОП-Варна на 25.05.2023г. – която дата попада в исковия период от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. оплаквания е имало само от един човек, от настанен в килия №122, която е различна от спалното помещение с №112, в което е пребивавал ищецът, което обосновава извода, че оплакването не е било от ищеца. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на свидетеля Л., че през 2023г. са били подменени всички матраци, а преди това е имало също доставка на 60 нови дюшеци и подмяна на негодните. Това обосновава извода, че наличието на дървеници не се дължи на незаконосъобразно бездействие на администрацията в ЗО“Разделна“ през исковия период, а и извън него, доколкото обработките са извършвани регулярно от оторизирана фирма, осигуряват се нови матраци и смяна на износените, а както каза свидетеля – на недобросъвестното поведение на някои лишени от свобода, които умишлено внасят вредители в помещенията с цел зараза и претендиране на вреди, за постигане на която цел се констатира тенденциозно нарушаване на целостта на матраците.

По повод оплакванията за „липса на елементарни хигиенно-битови условия“ значение има и обстоятелството, че съгласно чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, т.е. и ищеца има задължение за осигуряване чрез почистване и поддръжка на добри хигиенни условия в спалното помещение, а и в останалите общи части на общежитието. Чрез раздаваните материали и назначените отговорници за хигиената на общите помещения, с осигурените от ответника по настоящото дело санитарни и хигиенни материали и средства за почистване и поддържане на помещенията, затворническата администрация е създала нужната организация за обезпечаване на добра хигиена, чистота и безопасност на помещенията – били те индивидуални и общи. Това е установено и при проверката на прокурорите от ОП-Варна, които са отбелязали в акта, че във всички проверени помещения и части на общежитието хигиената е била на високо ниво.

В представената медицинска документация за ищеца е отразено предоставянето му само на медикаменти за високо кръвно налягане и за стомашно неразположение, а не са му изписвани и предоставяни противоалергични или други лекарствени средства за облекчаване на кожни раздразнения, сърбеж и др. Свидетелят И. сочи, че ищецът му се е оплакал, че е бил ухапан от дървеници, но няма данни това да му е причинило увреждане на здравето, заради което той да е търсил медицинска помощ и лечение. Поради това неподкрепени от доказателствата отразяващи оказаната на ищеца медицинска помощ са твърденията му, че е получавал постоянно обриви и рани по тялото си заради поставянето му от затворническата администрация в толкова неблагоприятни условия – в спално помещение с гризачи и дървеници, за премахване на които не били предприети мерки и не му е била осигурена медицинска помощ, поради което неоснователни са твърденията му, че по този начин е бил подложен от ответника на изтезание и на нечовешки условия.

Оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на постоянен достъп до вода, до топла вода за къпане, за пране на спалното и личното му бельо по чл.21, ал. 6 и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС към който правилник препраща чл.43, ал. 5 от ЗИНЗС, също се оказаха изцяло неоснователни. Както от писмените доказателства, така и от събраните показания на свидетелите се установи, че в исковия период ищецът е имал достъп до топла и студена течаща вода в санитарния възел към спалното помещение, в което е бил настанен, които са били изградени при ремонта 2016г. Достъп до вода е имал и в банята, а и в пералното помещение, където той е работел. Липсва нормативно регламентирано изискване за постоянен достъп до топла вода, а банята както и останалите лишени от свобода ищецът е ползвал съгласно графика. От показанията на свид. И. се оказа, че за тези като него, които са работели на външни обекти е било проблем спирането вечер на водата, когато е имало режим, тъй като не всеки път е можел да се измие и изкъпи вечер като се прибере, какъвто проблем не са имали тези като жалбоподателя, които са били в общежитието. Поради това не е налице незаконосъоразно бездействие на затворническата администрация, а спазване доколкото обстоятелствата с безводието в страната позволяват на изискването на чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС за осигуряване на лишените от свобода на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

От Акта за извършената проверка от прокурорите в ОП – Варна дни преди края на исковия период се установява, че са положени усилия от страна на пенитенциарната администрация към 25.05.2023г в ЗО „Разделна“ няма недостиг на вода, че проблема е преодолян чрез заявяване на необходимите материали и извършване на нужните ремонти дейности по отстраняване на течовете, за осигуряване на максимално съхраняване на генерираните от каптажа количества вода. Актът за извършената проверка е официален свидетелстващ документ по арг от чл.179, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила. Показанията на свидетелите изцяло потвърждават тези констатации на прокурорите, поради което удостоверените от тях факти и обстоятелства бяха потвърдени от събраните гласни доказателства. Следва да се отчете, че затворническото общежитие се захранва от собствен каптаж, който е водоизточник с дебит зависещ от метеорологичните условия през годината, като при недостатъчно количество и липса на сняг и дъжд, в исковия период се е наложила необходимостта от използване на водата по график. Не без значение е обстоятелството, че се касае за общежитие със значително потребление на вода, предвид наличието в него на настанени между 180-200 човека, някои от които е установено, че употребяват водата недобросъвестно, а я разхищават, а освен всеки от тях тя се използва в кухнята за приготвяне на храната им, в пералнатя, където работил ищеца и т.н.

С оглед изложеното няма данни и доказателства наличието на режим на водата да е причинило някакви вреди на ищеца, а по-скоро се касае за неудобство от временната липса на течаща вода в периодите на спирането й, за да се съберат нужните за следващия ден количества. В тази връзка съдът отчита установеното от показанията на свидетелите, че са осигурявани водоноски с вода, което свидетелства за активно извършвани действия с цел обезпечаване посрещането от лишените от свобода, вкл. от ищеца на ежедневните хигиенно-битови нужди и достъп до питейна вода. Това опровергава твърденията за наличие на незаконосъобразно бездействие на ответника. Следва да се подчертае, че производството разглеждано по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС като настоящото действително е с различно разпределение на доказателствената тежест между страните за разлика от общите правила в ГПК, но и тук ищецът следва да посочи и да докаже в какво конкретно се изразяват неимуществени вреди, които твърди, че са произтекли за него пряко и непосредствено от определено действие, респ. бездействие на служителите на ответника, които иска да му бъдат обезвъзмездени. В тази връзка макар да се установява като безспорно по делото от доказателствата, че в исковия период не по всяко време в ЗООТ e имало водоподаване на течаща вода в спалните, това се е дължало на обективни причини като засушаването на водоизточниците в страната пред последните години, заради което не рядко част или цели населени места в страната и хората в тях, остават за цели дни в продължение на седмици, а понякога и на месеци на воден режим. При липсата на данни временното прекъсване на водоподаването да е било за цели дни и седмици, а с оглед спирането му само през нощта, за да се осигури всеки ден вода за работата на пералнята и на кухнята и за питейно-битовите нужди на лишените от свобода в общежитието, не е налице лишаване на ищеца в исковия период от вода по начин, който да му е и причинил някакви болки или страдания, нито да го е поставило в унизително положение, да се е отразило на смооценката му и т. н.

Неоснователни са оплакванията, че битовите условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца са били лоши и то до степен, която да му нанесе описваните неимуществени вреди. От доказателствата се установи, че максималния брой настанени в спалното помещение лица са били 4 - т.е. не е било пренаселено. Няма спор и по установеното по делото, че със средствата осигурени по Норвежкия финансов механизъм през 2016г. общежитието е било основно отремонтирано, вкл. спалното помещение където е пребивавал ищеца и е имало поставена ПВЦ дограма с прозорец с отваряеми крила, чрез който е осигурена достатъчна естествена светлина и възможност за приток на свеж въздух чрез проветрение. Това е констатирано и отразено и в Акта за извършена проверка от прокурори в ОП – Варна, че всички спални помещения има много добър приток на естествена светлина и са добре проветрени. Последната констатация е подкрепена и от показанията на св Л. Налага се извода за доказано от ответника спазване на изискването на чл.20 от ППЗИНЗС в спалните помещения да е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Свид. Л. описа като налично обзавеждане в спалното помещение на ищеца на легла, шкаф – метален, висок около 2м, масичка с две табуретки, които се използват от обитателите, които са максимално 4 човека. С оглед описаното неоснователно е твърдението за недостатъчност на мебелите, като се има предвид, че ищецът освен него е ползвал общите части на общежитието – кухня, бани, перално, библиотека и т.н. Съобразно това опровергани са оплакванията му, че е бил поставен при такива унизително лоши битови условия при изтърпяване на наказанието се, при които пребиваването да е равнозначно на изтезание или на нечовешко третиране.

Във връзка с твърденията за липса на изолация, съдът взе предвид описаното в показанията на свид. Л., че през зимата всички килии се отопляват с локално парно, а ако на лишеният от свобода му е студено при подадена молба получава допълнително одеяло. Няма данни и от показанията на свидетеля посочен от ищеца не се установява той да се е оплаквал, че му е студено и да му е отказано да му се предостави допълнително одеяло. Следва да се отчита факта, че отоплението е чрез парното и се осигурява за 180-200 човека, а колко е топло в спалните помещения е въпрос и на субективна преценка, на лични индивидуални възприятия, при съобразяване не само на индивидуалните потребности на ищеца, но и на останалите пребиваващи в общежитието. Поради това индивидуалната преценка колко е било отоплено спалното помещение на ищеца не може да бъде критерий и при липсата на оплаквания и данни за липса или недостатъчност на отоплението в останалите помещения на общежитието, да формира крайния извод, че отопление не е било осигурено или, че е било толкова слабо отоплено спалното помещение на ищеца заради бездействие на служителите на ответника, че той да е бил поставен в исковия период в неблагоприятни условия да изтърпява наказанието си.

Няма данни, че ищецът е бил поставен в една спално помещение с лица, зависими от наркотици и то на такива, на които да не е била осигурена психиатрична помощ, доколкото в ЗООТ ежедневно се установи от доказателствата, че работят с лишените от свобода инспектор социални дейности и възпитателна работа, а при необходимост и психолог.

По отношение на твърдението за поставяне на ищеца в изолация, за липса на възможност да посещава културни, спортни и религиозни мероприятия, съдът намира, че същите са опровергани от представените заповеди на основание чл. 163, ал.1, чл. 165, ал.1 и чл.166, ал.1 от ЗИНЗС. От ищецът не са ангажирани доказателства да му е отказан достъп до такива, в които е заявил желание да участва, нито да е било препятствано от служители на администрацията на ответника включването му в такива. Нещо повече свид.И. посочи, че всяка вечер е ходел пред килията на ищеца и е играел карти, при което са могли да общуват, което не кореспондира, а оборва оплакванията на ищеца за липса на възможност за социално общуване, за липса на свободни активности, на спортни и културни дейности. Точно обратното се установява от обстоятелството, че условия на изтърпяване на наказанието от ищеца се характеризират със свободно движение през деня, без да е в заключено помещение, т.е. без продължителен престой на закрито, с периоди на домашен престой, с възможност за притежаване на книги, за приготвяне на храна, за хранене извън общежитието на обяд през работните дни, къпане след работа, поради което не е бил поставен в условия да не може спокойно да посреща естествените си човешки нужди, нито да е бил ограничен в ежедневното си съществуване и социално общуване в по-голяма степен от характерното за режима, който му е определен по време на изтърпяване на наказанието. Не се установи незаконосъобразна деятелност на длъжностните лица от системата на ответника в исковия период, която да е оказала негативно отражение върху емоционалното състояние и да е засегнало неимуществената сфера на ищеца по вредоносен начин, в резултат на което да е бил поставен в унизително положение като човек, от което да се породени у него чувства на страх, безспокойство, малоценност и т.н.

Предвид изложеното оборено от доказателствата ангажирани от ответника останаха твърденията на ищеца в исковата молба и в уточненията направени и поддържани от представителя му, че през исковия период в резултат на незаконосъобразните бездействия на служителите на ответника са му причинени твърдяните негативни субективни емоционални преживявания, заради които изпитал болки, страдания и социална изолация. В тази насока няма представени писмени доказателства, а в показанията на посочения от ищеца свидетел И., последния описа ищеца като по-затворен тип човек, който не е много общителен. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода и съпътстващите режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства се установи, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал някакъв дискомфорт от условията в затворническото общежитие в Разделна, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание породено от пребиваването в общежитие, което е място за настаняване на лица с наложено наказание лишаване от свобода и от обичайните човешки неудобства, които изпитват и хората извън тези места при посрещане на ежедневните си нужди от медицинска помощ, при нарушения на спокойствието и съня им поради ухапване от комари и др. насекоми, при спиране на водоподаването, при недостатъчност на отоплението през зимния сезон и т.н.

При опроверганите и оборване на твърденията на ищеца за незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата администрация, чрез които да е бил поставен в исковия период в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, което да поражда чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, не е осъществен фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Не се установи да са причинени твърдените от ищеца неимуществени вреди и то в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, поради което не е доказано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Поради това оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не може да бъде приложена в конкретния случай. Не е настъпило твърдяното увреждане от ищеца, изразяващо се в описаните от него отрицателни последици, които да съставляват подлежащи на обезвреда неимуществени вреди.

Водим от изложеното исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода на спора макар своевременно направено, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

Своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Искането е неоснователно, тъй като производството по делото е по специалния ред разписан в ЗИНЗС, който в чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не предвижда при отхвърляне на иска осъждане на ищеца да заплати на ответника на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални спрямо уредбата в общите ЗОДОВ и АПК. Поради това при липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, такова не се дължи и искането на пълномощника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ГД „ИН“ следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В. К. П. с [ЕГН] от гр.Варна против ГД "Изпълнение на наказанията"- София за присъждане на обезщетение в общ размер на 15000лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.12.2022г. до 27.05.2023г. в резултат на незаконосъобразното бездействие на администрацията в ЗООТ“Разделна“ към Затвора -Варна, в резултат на което бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, които се изразявали в : липса на осигурен достъп до медицинско обслужване; лоши хигиенно-битови условия; неосигуряване на условията, които според ищеца съответстват на определения му общ режим, тъй като не бил допускан до културни, спортни и религиозни мероприятия и се ограничавало правото му на свободно придвижване в общежитието.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГД „Изпълнение на наказанията“-гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХII от АПК пред тричленен състав на Административен съд –Варна.