Определение по дело №375/2015 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2015 г.
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20157140700375
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2015 г.

Съдържание на акта

О  П  Р   Е   Д   Е  Л   Е   Н   И   Е

08.09.2015г.

в името на народа

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД -МОНТАНА ,ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември , през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                  

                                               ПPEДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА  БОЙЧЕВА

 

,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№375/2015г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 25,ал.1 във връзка с чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ.

  Постъпила е  молба,вх.№1504/07.09.2015г.от жалбоподателя Н.А.И. и неговия пълномощник по делото -майка му М.И.И. ,за предоставяне на правна помощ с оглед осъществяване на процесуално представителство по делото. Към молбата няма приложени доказателства.

След анализ на доказателствата съдът намира следното.

Условията и редът за предоставяне на правна помощ по наказателни, граждански и административни дела са регламентирани в Закона за правната помощ (ЗПрП). В чл. 21 от ЗПрП са посочени видовете правна помощ, както следва: 1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; 2. подготовка на документи за завеждане на дело; 3. процесуално представителство; 4. представителство при задържане. Според чл. 25, ал.1 от ЗПрП, в случаите по чл. 21, т.3 и т.4 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, по молба на заинтересованото лице, а според ал.2 – в случаите по чл. 21, т.1 и 2 от ЗПрП решението за правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП). В конкретния случай жалбоподателя и неговия пълномощник са поискали правна помощ по образувано административно дело, т.е. се касае за искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т.3 от ЗПрП, произнасянето по което е в правомощията на съда, пред който е висящо делото (по аргумент от чл. 23, ал.3 от ЗПрП). Съгласно чл. 23, ал.1 и 2 от ЗПрП, системата за правна помощ по чл. 21, т.3 от ЗПрП обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (ал.1) и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (ал.2). В чл. 23, ал.3 от ЗПрП е предвидено, че по административни дела правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същевременно в чл. 24 от ЗПрП е посочено изрично, че правна помощ (в т.ч. и по чл. 21, т.3 от ЗПрП) не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (т.1) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (т.2).

При така очертаните предпоставки за предоставяне на правна помощ, съдът намира искането на жалбоподателя и неговия пълномощник по делото-майка ,за предоставяне на такава за процесуално представителство, за неоснователно. В случая се касае за съдебно производство, по което адвокатската защита не е задължителна, с оглед на което такава може да бъде предоставена по реда на ЗПрП само когато лицето няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал.3 от ЗПрП) и не са налице пречките, визирани в чл. 24 от ЗПрП.

В конкретния казус, доколкото жалбоподателя не е подкрепил молбата си с никакви доказателства по  чл.23,ал.3,т.1-7 от ЗПрП ,които да докажат твърденията му ,че е безработен и няма средства за адвокат ,че неговия пълномощник по делото –майка му М.И.И.  е пенсионер и не би могла да му осигури адекватна защита по делото,при което ,при липса на каквито и да било доказателства ,към молбата за правна помощ ,претенцията се явява неоснователна. Независимо от това, дори и при наличието на приложени  към молбата  доказателства за липсата на парични средства, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. Това разрешение следва от разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП. В конкретния случай жалбоподателя се представлява от майка си М.И.И. ,която е ангажирала по делото всички доказателства в подкрепа на твърдяните в жалбата доводи и съображения,а след насрочване на делото в открито съдебно заседание на 14.09.2015г.,10,00ч. е поискала ангажиране на нови доказателства, с молби вх.№1446/28.08.2015г.и №1504/07.09.2015г. ,при което настоящият състав намира ,че исканата правна помощ не е оправдана, от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, тъй като не би могла да ангажира нищо в повече, извън направените от жалбоподателя и пълномощника му  доводи и доказателства./в т.см. Определение № 2818 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2010 г./Предвид гореизложените съображения, съдът

 

                         

                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТКАЗВА  предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство по адм.д.№375/2015г. ,на жалбоподателя по делото  Н.А.И..

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7 -дневен срок от съобщението.                                                                  

 

 

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: