№ 41
гр. Чирпан, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200419 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на “ЛОКОС“ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от В. СТ. Ж. и СТ.
СП. Ж., чрез адв. ..... от АК Стара Загора, със служебен адрес: гр. ......, против НП №
614741-F620180/30. 11. 2021 г., издадено от Павел Фердов Георгев – и.д. -Началник на отдел
“Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание по чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС –
имуществена санкция в размер на 1000лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде
отменено, като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. Антония Лимберова моли съда да
потвърди обжалваното Наказателно постановление като законосъобразно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП № 614741-F620180/30. 11. 2021 г., издадено от
Павел Фердов Георгев – и.д. -Началник на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ на НАП, съгласно Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г.,
на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл. 185 ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000лв. затова че:
„На 07.06.2021 г. при извършена по инициатива на органи на Агенция Митници
1
проверка на търговски обект - бензино-газстанция, находящ се в с. ....., и стопанисван от
„ЛОКОС" ООД с ЕИК на ЮЛ: *********, се констатира, че дружеството, в качеството
си на задължено лице по чл.З, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на разпоредбите на същата -
използва ЕСФП, която е от неодобрен тип, тъй като последната не отговаря на едно от
функционалните изисквания съгласно приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
а именно: нарушена е забраната за самостоятелна работа на средствата за измерване на
разход без връзка с централното регистриращо устройство… От констатацията следва,
че „ЛОКОС" ООД с ЕИК на ЮЛ : *********, използва електронна
система с фискална памет, която не е от одобрен тип; Така описаното нарушение
не е довело до неотразяване на приходи.“ с което е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1
от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с ал.2, във връзка с чл.З, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ , във връзка с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДС
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение № F620180, съставен на 19. 07. 2021 г. с актосъставител Д. П. Х. на длъжност
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП.
Актът е съставен в присъствието на представляващия ЕТ, предявен и е подписан от
него със забележка, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1от ЗАНН не са направени писмени възражения.
С показанията си свидетелите Д. П. Х. / актосъставител / и Б. Р. Ст. потвърждава
констатациите изложени в АУАН, като изнасят, че са извършили проверка на в обект-
бензино-газстанция, находящ се в с. ....., и стопанисван от „ЛОКОС" ООД. Същите изнасят в
показанията си, че първоначално извели дневен нефинансов отчет с бон
№0020142/07.06.2021г. и показания ел. броячи и НИС с бон №0020143/07.06.2021г. / виж
приложените по делото писмени доказателства/ след което извършили проточване от
пистолет 2, свързан с БК02, но несвързан с ЕСФП, на 0,750л течност с мирис и цвят на
дизелово гориво с ед. цена 1,00лв./л. След това отново бил изведен дневен нефинансов отчет
с бон №0020147/07.06.2021г и показания ел. броячи и НИС с бон №0020148/07.06.2021г., с
което установили и доказали, че проточеното количество течност от пистолет 2, свързан с
БК02, не се регистрира и отчита посредством въведеното в обекта ЕСФП и впоследствие
извършените зареждания/продажби не намират отражение в дневния финансов отчет и запис
във ФП.
Според свидетелите при извършеното замерване на декларирания като неработещ в
одобрената блок-схемата резервоар № 1, несвързан към НИС и ЕСФП, се установило ниво
от 150см. Свидетелите изнасят още,че представителят на дружеството жалбоподател им е
показал и демонстрирал дистанционно устройство с което има възможност да включва и
изключва помпата на пистолета с № 2 -БК02, не свързан към ЕСФП и също деклариран като
неработещ. Установи се по делото,че към момента на проверката липсва пломбата,
поставена на пистолет 2 при одобряването на блок-схемата, като същата е вписана и в
одобрената блок-схема, като налична.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, за установено, че в обекта- бензино-
газстанция, към момента на проверката по същество се използва ЕСФП от неодобрен тип,
тъй като не съответства на одобрената от контролните органи система, съгласно
приложената блок-схема и позволява самостоятелна работа на средствата за измерване на
разход, какъвто в случая е разходомер / БК02 / с пистолет 2, без връзка с централното
регистриращо устройство в нарушение на поставените с Наредба Н-18/13.12.200 г. на МФ
функционални изисквания към ЕСФП съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 в
Раздел IV, б. „в".
В хода на производството е разпитан и като свидетел ...... неговите показания не
2
разколебават съда по отношение на приетата по- горе фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства: показанията на Д. П. Х. / актосъставител / и Б. Р.
Ст. дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН. В случая следва изрично да бъде подчертано, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е
инструктивен и издаването на НП след едномесечния срок, но в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
не представлява съществено процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
НП е издадено от компетентен орган Павел Фердов Георгиев –и.д.Началник на
отдел “Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ на НАП, съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г., като АУАН също е съставен от
компетентно лице.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ,
седалище и адрес на управление, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът, счита че съгласно всички приложени по делото писмени и устни
доказателства –отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно
заседание доказват по безспорен начин извършеното нарушение.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1, във връзка с ал.2, във връзка с чл.3, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ , във връзка с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДС, вр. чл. 118, ал. 4, т. 2 от
ЗДДС.
Текстът на чл. 118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите издава
Наредба, с която се определят сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, техническите и функционалните изисквания към тях.
На основание чл. 118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба, която в чл.
8, ал. 1, т. 1, сочи, че ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно
Приложение № 1. Съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 в Раздел IV, б. „в" е
записана като Специфични функционални изисквания към фискалните устройства забрана за
3
самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с централното
регистриращо устройство.
Нормата на чл. 8 от цитираната Наредба е бланкетна и препращала към други
разпоредби на Наредбата, които са посочени в АУАН и в НП, т. е. Съдът приема, че е
налице яснота относно възприетото от АНО нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието. Т. е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не
подлежи на изследване от субективна страна. По отношение твърдяната липса на вина / че
клиент е счупил, повредил пломбата на пистолета/ – както вече бе посочено касае се за
отговорност на ЕТ, като отговорността тук е обективна, не е елемент от фактическия състав,
обосноваващ налагането или не на Имуществена санкция на юридическото лице, поради
което и повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде обсъждан.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 година по тълк. н. д. № 1/2005 година на ВКС, преценката "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен
случай. И това е така, тъй като нарушението засяга важни обществени отношения с висок
публичен интерес, свързан с финансовата отчетност на стопанските субекти и фискалния
контрол. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Нарушението е констатирано на датата на проверката и е било налице към тази дата.
Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар.
нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия
факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване нормалното
функциониране на данъчната система. От субективна страна деянието е извършено от
предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 2 от
по Наредба № Н-18/13. 12., в качеството на търговец.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
4
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Следователно изречение второ от чл.185, ал.2 от ЗДДС препраща
към ал. 1 на същия член, който гласи, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв.
В настоящият казус се установи, че в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е предвидена
възможността за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, какъвто е жалбоподателя.
В конкретния случай наложената имуществена санкция е индивидуализирана в
размер на 1000,00 лева.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението е първо за
жалбоподателя с оглед липсата на данни в подкрепа на противното, съдът счете, че така
наложеното наказание е прекомерно. Счете, че дори наказание наложено в минимален
размер в случая би постигнало целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради
което прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложената санкция до
минималната предвидена в закона, а именно 500 лв.
С оглед крайния изход на спора съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдено направените по делото разноски, съобразно уважената част от претенцията
в размер на 252,00лв., на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение съобразно нормите на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО от една страна, а от
друга това, че процес. представител на въззиваемата страна участва лично в проведените
съдебни заседания, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 80,00 лв. И като съобрази размера на отхвърлената част на
претенцията ( 500 лв. доколкото за тази санкция следва да се потвърди в НП) и извърши
съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско в размер на 40,00 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя в полза на ТД НАП- Пловдив.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № № 614741-F620180/30. 11. 2021 г., издадено от Павел Фердов
Георгев – и.д. -Началник на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ на НАП, съгласно Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г., с
което на жалбоподателя “ЛОКОС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр......., представлявано от В. СТ. Ж. и СТ. СП. Ж., чрез адв. ..... от АК Стара
5
Загора, със служебен адрес: гр. ......, е наложено административно наказание по чл.185 ал.2
от ЗДДС във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000,00лв.,като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500. 00 лв.
ОСЪЖДА ТД НАП- Пловдив да заплати на “ЛОКОС“ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от В. СТ. Ж. и СТ. СП. Ж., чрез адв.
..... от АК Стара Загора, със служебен адрес: гр. ......,направените по делото разноски в
размер на 252,00лв.
ОСЪЖДА ЛОКОС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от В. СТ. Ж. и СТ. СП. Ж., чрез адв. ..... от АК Стара Загора, със
служебен адрес: гр. ...... да заплати на ТД НАП- Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6