РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
КИРИЛ ПЕТОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 186 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 64 от 17.08.2020 г., постановено по НАХД № 146 /
Със същото решение е осъдена Регионална Дирекция по горите -Ловеч да заплати на М.И.Т., ЕГН: **********,***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатска защита.
Недоволна от така постановеното решение е останала Регионална дирекция по горите - Ловеч, която чрез юрисконсулт С.Т., е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на закона. Твърди се, че неправилно РС е приел, че административното нарушение не е доказано, като касаторът намира същото за доказано, като излага подрони аргументи. Сочи се, че наказателното постановление е законосъобразно, като липсват допуснати процесуални нарушения пи издаването на АУАН и НП. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Алтернативно се моли за отмяна на решението на РС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. С.Т., която поддържа касационната жалба, като се позовава на гласните доказателства – свидетелски показания на разпитаните пред РС трима свидетели-служители на РДГ – Ловеч, като акцентира, че техните показания са обективни и безпристрастни. Ответникът претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – М.И.Т., ЕГН: **********,***, се явява лично, като намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ТРС за законосъобразно. От страна на процесуалният представител на ответника адв. И.Н. е постъпила молба за отлагане на делото поради заболяване на адвоката, която молба не е уважена по изложени в протоколно определение от с.з. на 17.11.2020 г. мотиви.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 1479 от 04.05.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч на М.И.Т., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 200 лв., като е определено да заплати сумата от 251,90 лева, представляваща паричната равностойност на липсващите вещи - предмет на нарушението, а именно 10 /десет/ пространствени кубически метра дърва за огрев на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ.
Районният съд е отменил наказателното постановление като е изложил мотиви, че административното нарушение не е доказано. Районният съд е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност. Пред районния съд са разпитани четирима свидетели, от които трима свидетели на АНО: св. А.О.О., св. П.М.Х. и св. Л.Й.Л. – актосъставител и един свидетел на наказаното лице: св. Р.Н.Р.. Следва да се посочи, че всички гласни доказателства са непротиворечиви по между си, подробни и ясни.
Въз основа на всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност правилно РС е направил извод, че административното нарушение на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗГ не е доказано.
Няма спор, а и се установява от всички доказателства, събрани от РС, че след проверката на 15.11.2019 г. и преди съставяне на обжалваното пред РС наказателно постановление наказаният Т. е представил пред АНО превозен билет с дата 29.10.2019 г. /на л. 15 от делото на РС/, в който касаторът Т. е вписан като купувач на дървесината.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилно РС е приел, че наказаният Т. не е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение -съставомерно по чл.266 ал.1 от ЗГ, тъй като по делото безспорно е установено, че на намерената в дома му дървесина е имало поставена КГМ и впоследствие същият е представил превозен билет-приложен по делото/на л. 15 от делото на РС/, поради което и незаконосъобразно е бил санкциониран с обжалваното пред РС наказателно постановление.
Поради това според касационната инстанция правилно наказателното постановление е било отменено от РС.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за адвокатска защита, а и следва да се посочи, че пред касационната инстанция ответникът по касация М.Т. се яви лично, като не е представляван от адвокат, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 17.08.2020 г., постановено по
НАХД № 146 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: