№ 453
гр. П., 18.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500446 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателите редовно призовани не се явяват. За всички се явява адв.
К. К., редовно упълномощен. Представя договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
За ответника „Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ“,
редовно призовани, не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище по хода на делото и по съществото на спора.
За третото лице помагач „Централна Кооперативна Банка“ АД, редовно
призовани, не се явява представител.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№ 20235210100209 по
1
описа за 2023 година е осъдено на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“
ЗЕАД, гр. С. 1000, ул. “С.К.“ № 2, ЕИК *********, със законен представител
Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В.
да заплати на И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.“П.“ №
88, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно
обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на
наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН *********, починала на 28.03.2022 г., по
застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над този
размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 2 086.67 лв.
Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. С. 1000,
ул. “С.К.“ № 2, ЕИК *********, със законен представител Р.Г.В., в качеството
й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на К. И.
Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.“ № 8, сумата от 195,55
лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение за риск "трайно
намалена работоспособност", на наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН *********,
починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор № 141 К
0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния
предявен от 521.67 лв.
Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. С. 1000,
ул. “С.К.“ № 2, ЕИК *********, със законен представител Р.Г.В., в качеството
й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на М. И.
Д.а- П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив ул. “Б.“ № 40, ет. 6, ап.18,
сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение
за риск "трайно намалена работоспособност", на наследодателката Ц.Г. Д.а, с
ЕГН *********, починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор № 141
К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния
предявен от 521.67 лв.
Отхвърлени са предявените от И. К. Д., с ЕГН **********; К. И. Д., с
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., ул.“П.“ № 88, и М. И. Д.а- П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив ул. “Б.“ № 40, ет. 6, ап.18, всички със
съдебен адрес: гр. П., ул. “И.В.“ № 9, адвокат К. П. К. срещу ЦКБ “ЖИВОТ“
ЗЕАД, гр. С. 1000, ул. “С.К.“ № 2, ЕИК *********, със законен представител
Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В.,
иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл. 383 КЗ, с които се иска съда да
осъди ответника да заплати на „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон П., на
основание чл.26, ал. 4 от ГПК, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
п.к.1086, р-н „Слатина“, бул. „Цариградско шосе“ № 87, със законни
представители Сава Маринов Стойнов и Георги Косев Костов, заедно в
2
качеството им на изпълнителни директори или един от тях и прокуриста,
погасителните вноски по Договор за потребителски кредит №81100КР-АБ-
2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез .„ЦКБ“ АД - клон П., като
застрахователно обезщетение по Застрахователна Полица „ЦКБ живот +“ №
141 К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, вследствие на
настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице, считано от
1.04.2022 год. до изплащане на последната погасителна вноска на 2.05.2025
год., съгласно погасителния план, общо 37 на брой, в общ размер на 7 235 лв..
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И., К. и М. Д.и, чрез
процесуалния им представител.
Решението е обжалвано в отхвърлителните му части.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението в
отхвърлителната част, тъй като е необосновано и са допуснати нарушения на
материалния закон - КЗ, допуснати са съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните
доказателства и правните норми от материалния закон, което се е отразило на
правилното формиране на вътрешното убеждение на съда.
Необосновано първоинстанционния съд не възприел, изложените
съображения, наведени в писмените бележки, като не е им дал отговор и по
този начин допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Неправилно съдът в решението си се позовал на писмо изх.№ ЖЗ - 100 -
061/15.05.2021 год., в което ответната страна се позовава на разпоредбата
на т.29 от Общите условия, че :...“При неплащане на разсрочената вноска до
деня на падежа включително, застраховката се прекратява в едномесечен срок,
считано от падежната дата на неплатената вноска. Събитието-заболяване,
довело до трайна загуба на работоспособност, е диагностицирано през юни
2019 год., а трайната загуба на работоспособност е настъпила на 9.10.2020
год., т.е. извън срока на застрахователното събитие.“...,
Действително на Ц. Д.а, приживе, били предоставени и тя е подписала
на 30.05.2017 год. Общите условия. Видно от същите те са приети от Съвета на
директорите на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ ЕАД на 21.05.2008 год., в сила от
1.06.2008 год. Последното им изменение с Протокол на Съвета на директорите
от 6.02.2015 год. Тези Общи условия са приети на основание чл.186 от Кодекса
3
за застраховане, приет и обн. в Д.В., бр. 103/23.12.2005 год. и в сила от
1.01.2006 год. до 31.12.2015 год., тъй като е отменен с Д.В. бр.102/29.12.2015
год.
Съгласно отменения Кодекс за застраховането Общите условия се
регламентират в чл. 186.
Посочения Кодекс за застраховане бил в сила до 31.12.2015 год., тъй
като е приет нов такъв, обнародван в Д.в. бр.102/29.12.2015 го. и е в сила от
1.01.2016 год.
В новия Кодекс за застраховането Общите условия се преуреждат в
разпоредбата на чл. 348, съгласно който : „ ( ал.1) Общи условия са
типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни
договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия,
ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той
е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са
неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
Изменението или замяната на общите условия с нови по време на
действието на застрахователния договор има сила само ако измененията или
новите общи условия са били дадени на застраховащия и той писмено ги е
потвърдил.
Считат, че по време на подписването на Общите условия от Д.а, приети
въз основа на отменения КЗ, те не са имали действие, тъй като то е отпаднало
едновременно с отмяната на КЗ въз основа, на който са издадени, на
основание чл. 186/отм/.
По време на подписване на застрахователната полица е бил в сила новия
Кодекс за застраховането, с който по нов начин се пререждат отношенията
между застраховател и застрахован, каквато е и разпоредбата на чл.446 от
същия.
Представените Общи условия в съдебно заседание били тези приети на
21.05.2008 год., в сила от 1.06.2008 год., с последна промяна на 4.10.2018 год.,
в сила от 1.11.2018 год.
Последната промяна на посочените ОУ била след сключване на
4
застрахователния договор и тези ОУ не били подписвани от Д.а, нито тя е
запознавана с тях по-късно. Променена била редакцията на чл.29, на която се
позовава ответната страна в отговора,ОУ били с променено съдържание, тъй
като са изготвени въз основа на новия Кодекс за застраховането. Тези ОУ
следвало да бъдат изработени непосредствено след приемането на новия КЗ,
за да бъдат в съответствие с него, като това е могло да стане още преди м.май
2017 год., когато на Д.а са предоставени за подписване, стари, отпаднали ОУ.
ОУ, подписани от Д.а били невалидни- нищожни,тьй като противоречат
на действащия КЗ, а с това и неотносими към процеса, тъй като е отменено
правното основание за тяхното издаване и прилагане, така и тези Общи
условия, които били представени в съдебно заседание, тъй като те пък не са
подписвани от Д.а.
Нямало спор, че по застрахователната полица е платена само една
годишна вноска. На това основание по-късно, въз основа на молбата на Д.а,
ответната страна е отказала изплащане на застрахователните премии, въз
основа на съображението й, че застрахователния договор бил прекратен,
поради не внасяна на последващите застрахователни вноски от Д.а, като това
било сторено на основание т.29 от Общите условия, които Д.а била подписала.
Съгласно тогава, а и сега действащия КЗ / чл. 446, ал. 2 КЗ/,
застрахователят бил длъжен да покани писмено застрахования да плати
дължимата вноска в срок, който не можел да бъде по-кратък от един месец от
получаването на поканата.
С оглед на горното приложението на т.29 от ОУ се дерогира от
разпоредбите на новия КЗ и по-конкретно от чл.446.
Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.4 новите ОУ е следвало да бъдат
изготвени непосредствено след приемането на новия КЗ, в сила от 1.01.2016
год., преди подписването на застрахователната полица от 30.05.2017 год.,
въпреки, че е изтекла една година и пет месеца, през който период
застрахователя е бездействал, което сочи, че той не е проявил грижа на добър
стопанин при сключването на договора, както го е задължавала разпоредбата
на чл. 382 ал.З от КЗ при настъпване на смърт, то тази грижа на добър
стопанин е следвало на още по-голямо основание да прояви при сключването
на договора по ал.1 на чл.382.
С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че застрахователния
5
договор не е прекратен, на посоченото от ответника основание, а е все още в
сила.
Неправилно съдът се позовава на писмо изх. № - 100 - 061/15.01.2021
год., като приема, че то по същество представлявало писмено изявление за
прекратяване на договора по смисъла на чл.368 ал.3 от КЗ
Това било и становището на Комисията по застрахователен надзор,
дадено в отговор на жалбата на ищците срещу бездействията на ответната
страна, което е видно от представеното писмо-отговор от Комисията за
финансов надзор изх. № 91-02-503/ 11.01.2023 год., приложено към исковата
молба.
Освен това посочените съображения били в противоречие с
разпоредбата на чл.446 от КЗ.
В случая, съгласно практиката на ВКС, съдът бил сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 448 от КЗ.
Възникването на спорното право се обуславяло от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ настъпване на
покрито застрахователно събитие; 2/ съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на събитието; 3/ за ищеца да е
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение,
съобразно уговореното в договора за застраховка.
Съгласно чл. 444, ал. 2 от КЗ, третото ползващо се лице по застраховка
"Живот" е лицето, което има право да получи застрахователна сума при
условията и в сроковете на застрахователния договор.
Изискването за изпращане на писмена покана до застрахования, в която
да му бъде определен срок за плащане на дължимата премия е застъпено и в
разпоредбата на т. 18 от Общите условия към договора за застраховка,
съгласно която, когато дължимата премия не бъде платена в срок, дружеството
е длъжно да напомни писмено на застрахования, че срокът за плащане на
премиите е изтекъл, застрахователният договор е нередовен и че в
предоставения срок дължимата премия следва да бъде платена. Това, че към
момента на подписване на застрахователната полица ОУ не са били приведени
в съответствие с разпоредбата на чл.446 ал.2 от КЗ не дерогирало и не
обезсилвало тази разпоредба от КЗ.
6
Правото да се прекрати едностранно действието на договора, поради
неплащане на вноската от страна на застрахования било обусловено от
изпращането на изрична покана до него да заплати дължимата премия и след
това възниква субективното право на застрахователя да прекрати едностранно
договора за застраховка. В случая, не се установи застрахователят да е
изпълнил задължението си да покани писмено застрахования да плати
премията в едномесечния срок, поради което и не е упражнил и не може да
упражни правото си да развали договора и същият е бил действащ към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 20.11.2020 год.
Моли решението в отхвърлителните части да бъде отменено и
предявените искове – уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от Застрахователно еднолично
акционерно дружество „ЦКБ Живот” ЕАД.
Намират жалбата за допустима , но неоснователна.
При влизане в сила на „новия“ Кодекс за застраховане били прегледани
всички вътрешни документи на застрахователя, включително и ОУ. По ОУ не
са констатирани противоречия, които да препятстват тяхното използване и
предоставяне на застраховащите/застрахованите лица. Нещо повече, съгласно
§ 29 от ПЗР на Кодекса за застраховането: „Подзаконовите нормативни актове
по прилагането на отменения Кодекс за застраховането и общите
административни актове, издадени на основание на отменения Кодекс за
застраховането, запазват действието си, доколкото не противоречат на този
кодекс,“. Т.е., щом подзаконовите актове, които не противоречат на „новия“
КЗ остават в сила, то същото важи на още по-голямо основание за Общите
условия, за които застрахователят е направил вътрешна преценка за
непротиворечивост и е продължил да използва същите при сключване на
застрахователните полици.
Съгласно чл. 348, ал. 4 от КЗ, както и съгласно чл. 186, ал. 4 от
отменения през 2016 г. КЗ, нови или променени Общи условия са обвързващи
за двете страни, ако застрахователят ги е предоставил на ползвателя на
услугата и съответно насрещната страна ги е приела и потвърдила писмено. В
случая, както и в първоинстанционното производство било посочено - от
страна на застрахователя към застрахованото лице (и застраховащ по
полицата) не са представяни изменени Общи условия (предвид, че тяхното
изменение е след сключване на застрахователния договор с г-жа Д.а), които да
са приети и съответно да са станали действащи в отношенията между
страните. Тук законодателят е изключително ясен и съответно приложимите
към застрахователния договор условия са единствено тези, подписани от
лицето при сключване на застрахователната полица. Предоставените на и
подписани от г- жа Д.а условия не противоречали на законовата рамка на
7
приетия през 2016 г. КЗ.
Безспорно било,че плащане на поредна вноска от премията не е налице.
Основен въпрос в производството бил има ли плащане на дължима премия или
такова липсва. Общите условия, приложими към полицата, дори давали на
ползвателя на застрахователната услуга допълнителната възможност да
възстанови покритието си по полицата, в случай че плати пропуснатата си
премия при условие, че от датата на падежа са изминали не повече от 6 месеца
(т. 29) и те били приложими.
Т.е. на ползвателя на застрахователни услуги била предоставена
възможност да изпълни задължението си, дори и със закъснение и в
разширение на предоставените законодателни възможности. ОУ били
неразделна част от застрахователния договор и в случая липсвало
противоречие между тях и записаното в полицата. В договора / полицата
изрично били посочени падежните дати на всяка дължима премия, т.е.
ползвателят на застрахователни услуги е предварително информиран и се е
съгласил с това свое периодично задължение. Отговорността за следене и
плащане на застрахователната премия по сключения застрахователен била на
застрахования. Още на първата година след сключване на полицата и плащане
на първата премия (2018) г-жа Д.а не била платила дължимата по полицата
премия, като в периода от 30.05.2018 г. - 30.06.2018 г. (30.05. - падежна дата
плюс определените в ОУ към застраховката и приложимото законодателство
период, в който застрахователното покритие по полицата е в сила) плащане на
премия по полицата не е постъпвало и същата е била прекратена.
Разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ също е категорична по отношение на
плащането на премията - същата се плаща в сроковете, определение от
застрахователния договор.
Застрахователна сума или обезщетение се дължали само при надлежно
и редовно платена премия по застрахователния договор, т.е. срещу надлежно
изпълнена насрещна престация.
Текстовете на чл. 382 от КЗ и чл. 448 от КЗ били неприложими.
Застрахователният договор бил сключен във връзка с разпоредбите на чл. 383
КЗ „Застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник" и във връзка с
тази разпоредба следвало да бъдат правени съжденията по отношение на
претенциите, както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Адв. К.: - Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Моля да уважите въззивната жалба. В нея подробно съм
8
изложил съображения относно нарушаването на материалният закон,
неоосноваността и всички други процесуални основания. Искам да добавя, че
е неприложим §29 от ПЗР, тъй като той противоречи на самата разпоредба на
чл. 456 от КЗ на който ние се позоваваме. Считам, че това възражение е
преклудирано, защото основанието за нарушаване на общото условие и
неприложимостта на общите условия още в ИМ са обосновани, но те не са
направили това възражение нито в отговора, нито по-късно в писмените
бележки. С оглед на тези съображения моля да уважите жалбата и ни
присъдите разноските и пред двете инстанции.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 18.10.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.31
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9