№ 133
гр. Бургас , 01.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000186 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба срещу определение №
260474 от 26.04.2021 година по т. д. № 618/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно
производството по т. д. № 618/2019 г. по описа на БОС до приключването на
производството по търг. дело № 60/20г. по описа на БОС с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението се обжалва като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
В мотивите на обжалваното определение съдът е приел за основателно
искането на ответника – „П.О.К.“ ООД за спиране на основание чл. 129, ал. 1,
т. 4 ГПК, приемайки че решението по т.д. № 60/2020 година по описа на
Бургаски окръжен съд, което е висящо понастоящем, има преюдициален
характер за спора във връзка с предявения на основание чл. 694, ал. 3 ТЗ по т.
д. № 618/2019 г. Съдът изложил съображения за наличие на процесуална
легитимация, предвид участието в производство по чл. 692 ТЗ, посочвайки
ответника „П.О.К.“ ООД, но бил имал предвид ищеца – частния
жалбоподател „Б.“ АД, но в срока за постановяване на решението приел, че е
налице съотношение на преюдициалност между производството по
положителният иск, по който е образувано производството по т.д. № 60/2020
година на БОС. Съдът пропуснал за отмени по реда на чл. 253 ГПК
определението си, с което е дал ход на устните състезания, поради което
1
определението за спиране било недопустимо.
В случай, че обжалваното определение е допустимо, в частната жалба са
изложени доводи за незаконосъобразност. Развити са доводи, че „Б.“ АД
притежава надлежна процесуална легитимация за водене на иск по чл. 694,
ал. 3 кредитор на несъстоятелния длъжник – „Е.-Б.“ ЕАД и правният интерес
съществува с оглед възможността да се удовлетвори за вземането си от
масата на несъстоятелността. Изложени са съображения, че в текста на закона
– чл. 694, ал. 1, т. 3 ТЗ не се съдържа изискване към кредитора да бъде такъв
с приети или с неприети вземания. Разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ борави с
понятието „кредитор“ с неприето вземане, като стеснителното тълкуване е в
разрез с правата на кредиторите, чиито вземания неоснователно са включени
в списъците с приети вземания.
Изложени са и доводи, че преюдициялността е връзка на обусловеност
между спорните материални правоотношения в двете производства, каквато
връзка в случая не съществува и са налице всички предпоставки на закона, с
които е свързана процесуалната легитимация за водене на иск по чл. 694, ал.
3ТЗ: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ; синдикът да се произнесъл по това вземане; кредиторът да е
депозирал възражение срещу приемането или отказа за приемане на
вземането и възражението е да е разгледано от съда по реда на чл. 692 ТЗ;
както и да е спазен преклузивния срок за предявяване на иск в различните
хипотези на чл. 694 ТЗ.
Изложени са съображения за забава във времето на фазата по
установяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник, поради спирането
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Иска се обезсилването на обжалваното определение за спиране като
недопустимо, евентуално – отмяната му като незаконосъобразно, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба
от насрещната страна.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно
2
чл. 613а, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК и е подадена в едноседмичния срок по
чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по съществото си, съдът намира, че частната жалба е
неоснователна.
По делото не е спорно, че „Б.“ АД е предявило вземания срещу
несъстоятелния длъжник - „Е.-Б.“ ЕАД, че е възразил срещу включването на
предявеното от него вземане в списъка с неприети вземания, както и срещу
включване на оспореното с предявения иск вземане на „П.О.К.“ ООД в
списъка с приети вземания.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд
е приел, че след като качеството на кредитор на ищеца по иск на основание
чл.694, ал. 3 ТЗ, е предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, то съществува отношение на преюдициалност, поради необходимостта
качеството кредитор на ищеца по отрицателния иск да се установи в
производството по предявения от него положителен иск относно собственото
му вземане. Поради това съдът е приел, че делото следва да се спре до
решаване на преюдициалния спор по т.д. № 60/ 2020 г. на Окръжен съд
Бургас.
Във връзка с преюдициалния характер на производството по предявения
от ищеца иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване на собственото му вземане,
към настоящия момент е формирана непротиворечива практика, която се
споделя напълно от настоящия състав на БАС.
Активната легитимация по иска на основание чл. 694, ал. 3 ТЗ има всеки
кредитор, който е предявил вземането си и го поддържа в производство по чл.
690 и чл. 692 ТЗ, съответно – с иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ. Като цяло, с исковете
в различните хипотези на чл. 694 ТЗ се цели установяване кръга на
кредиторите в производството на несъстоятелния длъжник. Извън случаите
по чл. 693 ТЗ, обаче, никой от кредиторите, чиито вземания са оспорени с иск
по чл. 694 ТЗ не е такъв с прието вземане, респективно е спорна и активната
му легитимация за водене на иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ.
Активната легитимация за водене на иск на основание чл. 694, ал. 3 ТЗ –
предявен от кредитор с неприето вземане е спорна до уважаването на иска
3
относно собственото му вземане, предявен на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ.
Разглеждането на производството по иск на кредитор с неприето или
оспорено вземане, което не се счита прието по смисъла на чл. 693 ТЗ, до
приключване на производствата по оспорване качеството на всеки кредитор в
различните хипотези на чл. 694 ТЗ би могло да доведе до постановяване на
решение по иск на кредитор, чието вземане е отречено с влязло в сила
отхвърлително решение по чл. 694, ал. 2 ТЗ или по уважен иск на основание
чл. 694, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
До момента е безпротиворечива практиката възприета в Определение №
708 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3000/2019 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията П.Х., Определение № 350 от 24.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
1151/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М.Ж., Определение № 378 от
11.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 130/2019 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Е.В., като се приема, че …„ При наличието на спор във
висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от
кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред
синдика, но неприето вземане по чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по
положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално
значение за решаването на делото по предявения отрицателен установителен
иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като
кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството
по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия
кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на
неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да
предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.“
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази със
становището в цитираната практика на ВКС и възприето в практиката на БАС
понастоящем, според което в производството по несъстоятелност, едва с
уважаването на иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ ще се признае изобщо качеството на
кредитор на лице, чието вземане не е прието с определението на съда по чл.
692 ТЗ. Поради това, при наличието на висящ спор относно качеството на
кредитор на ищеца по иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ,
производството следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
4
В съответствие с това становище е и обжалваното определение, което
следва да се потвърди. Доводите относно забавата във времето свързана с
необходимостта от изчакването на решението по т. д. № 60/2020 г. по описа
на БОС (което на свой ред е спряно във връзка с друг преюдициален спор) не
променят обусловеността на активната легитимация на ищец от приключване
на делото относно собственото му вземане. Водещи във връзка с това са
целите на производството по несъстоятелност – чл. 607 ТЗ, да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
предприятието на длъжника, като се вземат предвид интересите на
кредиторите, длъжника и неговите работници. Когато, макар и не
окончателно, легитимацията на ищеца като кредитор е спорна и съществува
вероятност да бъде отречена със СПН, породеният от това конфликт на
интереси влиза в противоречие с посочените цели и интереси, поради което
съображенията за продължителност на фазата по определяне кръга на
кредиторите нямат приоритет.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260474 от 26.04.2021 година по т. д.
№ 618/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд!
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5