Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 9249 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.И.Н. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.03.2013
г. около 16,30 ч. по път № 9006 от с. Здравец в посока с. Бенковски на около
1200 м след табелата на с. Здравец настъпва ПТП, при което като ищецът като
пътник в л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от П.А.Я., е
пострадал. Твърди се, че вина за ПТП има водача Я., както и че в пряка
причинно-следствена връЗ.а с настъпилото ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреди: контузия на гръдния кош със счупване от второ до шесто
десни ребра, контузия на белия дроб с излив на кръв и въздух в дясна плеврална
кухина, десностранен хемопневмоторакс, клинично проявен със задух и отслабено
дишане вдясно, подкожен емфизем, гръден капак в дясно, счупване на лява
ключица, счупване на дясна ключица, наличие на свобода течност в малкия таз и
контузия на главата с мозъчно сътресение. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 2211300249615, валидна до 09.01.2014 г. Поддържа се, че вината на
водача Я. е установена с влязла в сила присъда. Поддържа се, че от
травматичните увреждания и претърпения стрес пострадалият е търпял и продължава
да търпи болки и страдания, които са с най-силен интензитет през първите
осем-девет месеца, които болки в областта на главата, гръдния кош, корема и
двете ръце и страдания от травмите продължават и до този момент, което налага
непрекъснат прием на болкоуспокояващи медикаменти. Травматичните увреждания са наложили
провеждане на редица оперативни интервенции, от които са останали сериозни
белези, които много затормозяват ищеца.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 103 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, сума
в размер на 1646,60 лв.-обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди
за направените по повод лечението разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-22.03.2013 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Вучева надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата
молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва фактическите
твърдения в исковата молба,
Твърди се, че ответникът е
разгледал претенцията на ищеца, предявена извънсъдебно от него и е определила
застрахователно обезщетение в размер на 30 568 лв. след отчитане на
съпричиняване в размер на 20%, поради липса на предпазен колан за претърпените
неимуществени вреди и сума в размер на 197,28 лв.-за имуществените вреди.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е бил без
поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдението за вида на претърпените от
ищеца травматични увреждания и причинната им връЗ.а с ПТП. Оспорва размера на
исковата претенция като прекомерен и не кореспондиращ със заявените вреди.
Оспорва акцесорния иск за изтекли лихви, с твърдението, че ответникът изпада в
забава след покана.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител. Становище по спора е изразил в писмена молба депозирана по делото
на 05.07.2016 г.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 06.01.2015 г. Присъда № 113 от
18.12.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1362/2014 г. по описа на Варненски
окръжен съд, П.А.Я.
е признат за виновен в това, че на 22.03.2013 г. на второстепенен път 9006, на
3 км след раЗ.лона за с.Бенковски, посока с.Здравец, обл. Варненска, при
управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата-чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил три средни телесни повреди на С.И.Н., изразяващи се в
счупване на от 2-ро до 6-то десни ребра, определило трайно затруднение в
движението на снагата за период от около 2,5-3 месеца, счупването на лява и
дясна ключици, определило трайно затруднение в движението на снагата за период
от около 2,5-3 месеца, увреждане на десен бял дроб с излив на кръв и въздух с
развитието на десностранен пневмоторакс, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че скоростта на движение на автомобила без загуба на
устойчивост е необходимо да бъде по-ниска от 71 км/ч. Преди настъпване на
произшествието водачът е управлявал със скорост по-висока от критичната за преодоляване
на кривата без загуба на устойчивост на автомобила. Към момента на удара
предната част на лек автомобил Фолксваген се е намирала в лентата за движение
на товарен автомобил Рено, а ударът е настъпил на около два метра в ляво от
десния край на платното за движение. По делото няма данни за технически
неизправности по автомобила. Най-вероятно различните гуми на преден и заден
мост са оказали влияние на устойчивостта на автомобила.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещото лице д-р С. се установява, че ищецът е получил следните наранявания
от 22.03.2013 г.: контузия на гръдния кош със счупване от второ до шесто десни
ребра, контузия на белия дроб с излив на кръв и въздух в дясна плеврална
кухина, десностранен хемопневмоторакс, подкожен емфизем, гръден капак в дясно,
счупване на лява и дясна ключица, наличие на свободна течност в малкия таз и
контузия на главата с мозъчно сътресение. Бил е в травматичен шок. Периодът на
възстановяване е около 6 месеца, като предстои още една оперативна интервенция
за изваждане на металната остеосинтеза от лява ключица. За в бъдеще ще има
болки в двете ключици при промяна на времето и по-голямо натоварване, които ще
продължат за цял живот. След операциите на двете ключици ищецът е провеждал
лечебна физкултура на горните крайници. Вещото лице дава заключение, че
най-вероятно ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице
установява също така, че тъй като на лявата ключица се е получило несрастване
на фрагментите-псевдоартроза се е наложило операция с метална остеосинтеза.
Получаването на псевдоартроза не касае неспазване от ищеца на лечебно
охранителния режим. По въпросите поставени от ответника заключението е оспорено
изцяло от ответната страна, във връзка с което оспорване е допусната повторна
комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица Е. и К.. Вещото лице К. установява, че
в процесното ПТП освен челен има и страничен удар в дясната част на лекия
автомобил, при което обезопасителните колани не са ефективни. Много вероятно е
при този страничен удар ищецът да е получил травматичните увреждания от удар с
или върху твърди тъпи предмети от деформираните части в купето на лекия
автомобил. Ищецът е бил с политравма, фрактурите не са били открити, което не е
наложило по спешност да бъдат оперирани с оглед на тежкото му общо състояние.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице Е. сочи, че ударът между двата
автомобила е станал върху лентата на товарен автомобил „Рено“. Мястото на удара
е преди завоя за товарния автомобил и след завоя за лекия автомобил, като
последният е навлязъл в лентата за насрещно движение и не е излязъл. Няма
занасяне на автомобила. Гумите са две по две на преден и заден мост и това не е
оказало никакво влияние, тъй като изискването гумите да са една марка, една
шарка е само за автомобила 4х4.
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
2211300249615, валидна до 09.01.2014 г.
Пред настоящата И.танция е разпитан свидетеля Пламен И.Н., който
установява, че е брат на ищеца, както и че при процесното ПТП, брат му получил счупване на двете ключици, няколко
счупени ребра, комоцио и кръвоизлив в белия дроб и коремните органи. В болницата
бил седем дни в реанимация и повече от 20 дни
в отделението. Първият контакт на свидетеля с ищеца бил в Спешното отделение. Брат му бил неадекватен, говорел несвързано, не помнел какво се е случило, не
знаел къде се
намира. След болницата ищецът се прибрал вкъщи, като както в болницата, така и в къщи не можел да се обслужва сам. Основно за него
се грижела майка му. Нужна му била помощ за хранене и за тоалетна. Ищецът отказвал да контактува с хората, не му се
излизало
никъде, не понасял силна светлина. Не можел да ходи сам, залитал при ставане от леглото.
Оплаквал се от
световъртеж и главоболие. Възстановявал се повече от месец, докато започне сам да се обслужва. Ищецът работи като полицай. Бил болнични повече от една
година. В първите месеци ищецът изпитвал силни болки и бил на обезболяващи. Психически развил фобия от автомобили,
чувствал се като
развалина. Свидетелят установява, че по няколко пъти обяснявал на брат си, какво се е случило, защото някои
работи не ги помнел. Преди катастрофата брат му участвал в полицейския отбор по
футбол, като всяка
седмица ходел да
играе мач. След катастрофата вече не може да участва в тези мероприятия. Сега отново работи като полицай, но на друга
длъжност-охранителен пост, тъй като на това работно място полага по-малко
физически усилия.
От приетите по делото фактури и касови бележки се
установява, че за лечението на травмите получени от процесното ПТП ищецът е
заплатил общо сума в размер на 1 585,80 лв., както следва: по фактура №
**********/03.12.2013 г. сума в размер на 700 лв. за комплект ортопедични
инпланти, по фактура № **********/04.03.2014 г. сума в размер на 700 лв. за
комплект ортопедични инпланти, сумата от 58 лв.-потребителска такса за престой
в гръдна хирургия за периода от 22.03.2013 г. до 01.04.2013 г., сумата от 66,20
лв. и сумата от 61,60 лв.-потребителски такси за болничен престой в „МБАЛ
ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД Варна по фактура № 8765/07.03.2014 г. и по фактура № 8905/03.12.2014
г.
Представени са и фискални бонове на обща стойност 188,60
лв., от които обаче не може да се установи тези суми за какво са заплатени и
дали са във връзка с лечението на ищеца.
Предвид горното съдът и с оглед представените писмени
доказателства намира, че са установени имуществени вреди в размер на сумата от
1 585,80 лв.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е безспорно,
че по отношение на увреждащия лек автомобил «Фолксваген голф» е налице валидна
застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деянието,
неговата противоправност, авторство и вина на деликвента се безспорно
установени с влязлото в сила решение, постановено по н.а.х.д.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съобразно горното настоящият
съдебен състав, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача П.А.Я. и вида на телесните увреждания на
ищeца са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 06.01.2015 г. Присъда № 113 от 18.12.2014
г., постановена по н.о.х.д. № 1362/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд. Безспорно се доказаха контузия
на гръдния кош със счупване от второ до шесто десни ребра, контузия на белия
дроб с излив на кръв и въздух в дясна
плеврална кухина, десностранен хемопневмоторакс, подкожен емфизем, гръден капак
в дясно, счупване на лява и дясна ключица, наличие на свободна течност в малкия
таз и контузия на главата с мозъчно сътресение, за които увреждания ищецът ще
следва да бъде обезщетен. Получените от ищеца при процесното ПТП травматични
увреждания в пряка причинна връзка от същото, се установяват безспорно и с
двете приети по делото заключения на СМЕ. Ищецът ще следва да бъде обезщетен и
за претърпените болки и страдания по време на обичайния процес на
възстановяване при този вид увреждания, а именно около шест месеца, както и за това, че в бъдеще ще има болки
в двете ключици при промяна на времето и по-голямо натоварване, които ще
продължат за цял живот. При определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение съдът съобразява и обстоятелството, че непосредствено след ПТП
ищецът е бил в изключително тежко здравословно състояние, временно опасно за
живота, претърпял е изключително високи по степен и интензивни болки, проведено
е оперативно лечение, съобразява също така, че лечението на ищеца все още не е
приключило и предстои нова операция за отстраняване на металната остеосинтеза
от лявата ключица.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените искове за
неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените
искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,
са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно,
като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни
увреждания ищеца/ следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 70 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е основателно и доказано в настоящия процес.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият,
като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за
произшествието, при което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съдът приема, че по време на
процесното ПТП и като пътник на предна дясна седалка, ищецът е бил без поставен
предпазен колан, като в тази връзка съобразява признатия от него неблагоприятен
факт в протокола за разпит от 27.05.2013 г. по ДП № 165/2013 г. по описа на
ОСлО в ОП-Варна. Съдът определя приноса на ищеца в размер на 5%, като съобразява,
че част от травматичните увреждания би могъл да получи и при поставен предпазен
колан-счупването на двете ключици.
Предвид горното предявения иск за
имуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 66 500 лв. и отхвърлен
като неоснователен за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер
от 103 000 лв., а за разликата над 66 500 лв. до 70 000 лв.,
поради прието съпричиняване, а искът за имуществени вреди ще следва да бъде
уважен за сумата от 1 506,51 лв. и отхвърлен за разликата над 1 585,80
лв. до пълния претендиран размер от 1 646,60 лв. като неоснователен и
недоказан по съображения изложени по-горе в настоящите мотиви, а за разликата
над 1 506,51 лв. до 1 585,80 лв., поради приетото съпричиняване.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждане-22.03.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, а върху главницата за имуществени вреди съдът присъжда законна лихва от
датата на последния извършен разход, а именно 07.03.2014 г.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което
разноски не му се присъждат.
Ответникът е направил разноски в
размер на 758 лв.-депозити за вещи лица, такса съдебно удостоверение, такса
преписи и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78,
ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
От сумата за разноски в размер на 1058 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 370,24
лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /36658,10 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2 720,60 лв. върху уважената част от
исковете, както и сумата от 129,89 лв.-депозит вещо лице заплатен от бюджета на
съда, съответна на уважената част от исковете /68 006,50 лв./.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.И.Н., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция:
гр. С., ул. „****“ № 16, адвокат Г.Д. сумата
от 66 500 лв. /шестдесет и шест хиляди и петстотин лв./ обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-претърпени
болки и страдания от травматични увреждания, сумата от 1 506,51 лв. /хиляда петстотин и шест и 0,51
лв./-имуществени вреди-стойността на лечението на претърпените травматични увреждания,
получени в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 22.03.2013 г. по път № 9006 от с.Здравец към с.Бенковски, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 2211300249615, валидна
до 09.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 66 500 лв., считано от датата на увреждането-22.03.2013 г., а върху главницата от 1 506,51 лв., считано от
датата на последния извършен разход-07.03.2014 г. до окончателното издължаване и на двете суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 103 000 лв.
и за имуществени вреди за разликата над 1 585,80 лв. до пълния претендиран
размер от 1 646,60 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и при прието съпричиняване
в размер на 5 % искът за неимуществени вреди за разликата над 66 500 лв.
до 70 000 лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 1 506,51 лв.
до 1 585,80 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК С.И.Н., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция: гр. С.,
ул. „*******“ № 16, адвокат Г.Д. да заплати на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 370,24 лв. /триста и седемдесет и 0,24 лв./ направени от ответника
разноски пред настоящата И.танция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част
от исковете в размер на 2 720,60 лв. /две хиляди седемстотин и двадесет и
0,60 лв./, както и сумата от 129,89 лв. /сто двадесет и девет и 0,89 лв./-депозит
вещо лице заплатен от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на П.А.Я., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
конституиран на страната на ответника ГПК ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: