№ 55439
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20221110137830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Изи финанс“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. Т. за следните суми:
331,72 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането; 27,46 лева – възнаградителна лихва за периода от
12.07.2021 г. до 09.11.2021 г.; и 19,25 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до 05.06.2022 г. – задължения
по договор за паричен заем № 339257/13.05.2021 г., сключен между страните
по делото.
С молба с вх. № 46407/20.02.2023 г. заявителят е признал, че е получил
от длъжника плащане в размер на общо 364,93 лева, от които 100 лева – след
подаване на заявлението до съда.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM,
намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за
евентуална неравноправност на някои от клаузите по договора за кредит. Така
в заявлението изрично е посочено, че длъжникът Т. е погасил по кредита
общо 364,93 лева, от които 199,26 лева съгласно представения погасителен
план са „неустойка за неизпълнение на договорно задължение“ (лист 6 от
първоначалното дело пред РС – Габрово). В приложения към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение договор за паричен заем в чл. 3, ал. 2 е
посочено, че неустойка в размер на 199,26 лева се дължи в случай, че
съгласно същата клауза длъжникът в 3-дневен срок от сключване на договора
не предостави на заемодателя обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство от две физически лица, които отговарят на редица
кумулативно определени условия, включително доход в размер на най-малко
1
7 минимални работни заплати за страната и нямат други задължения по заеми.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца. Установяването на
сериозна вероятност клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално
уговорена е основание за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като ако потребителят не осъзнава неравноправния характер
на клаузата е вероятно да изпълни доброволно, вместо да оспори вземането
си, а задължение на съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер около 40
% от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (500
лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка създава съмнения за съществено и неоправдано неравновесие
между правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение,
поради което намира същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното
същата се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я приложи в
едностранно производство като заповедното.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в евентуално противоречие с добрите нрави.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009
г. на ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на обезпечение с
качество, годно да обезпечи от два до осем пъти размера на задължението по
договора, при отпуснат заем в размер на под 1 минимална работна заплата
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели най-вероятно необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
2
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Обстоятелството
дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави се следи и в
заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК), поради което съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за това задължение,
както и да отчете при служебно прилагане на чл. 76 ЗЗД платените по него
вноски като погасили други задължения по договор за кредит.
В уточнителната молба се признава, че длъжникът Т. е направил
плащания в размер на 364,93 лева, от които заявителят е приел, че 73,72 лева
са покрили задължения за неустойка. Съдът намира, че с тази сума следва да
се намалят твърдените размери на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, които се претендират в заповедното производство.
Това следва от обстоятелството, че законът задължава съда да не издава
заповеди за изпълнение на задължения, които се намират в противоречие с
императивни правни норми (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), като такива са и
правилата, забраняващи спрямо потребителя да се прилагат неравноправни
клаузи (чл. 143 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и същият да търпи санкция за забава,
по-обременителни от законната лихва (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПкр). Съгласно т. 47
от Решение от 30. юни 2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-170/21
ProfiCredit България когато съдът установи, че длъжник по договор за
потребителски кредит е заплатил суми въз основа на вероятно неравноправни
клаузи, националният съд може да прихване платеното с части от дължимите
се по договора суми, ако според националната съдебна практика подобно
прихващане се допуска и при други случаи на надплащане въз основа на
недействителни клаузи, за да се гарантира равнопоставеното приложение на
правото на Съюза. Съгласно съдебната практика на Софийския градски съд
(контролна инстанция на настоящия) – Определение № 10088/30.06.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 4669/2020 г. и Определение № 265186/27.11.2020 г. по в.ч.гр.д. №
9083/2020 г., разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗПКр, която допуска надплатени
без основание суми поради начисляване на незаконно висока лихва да се
прихващат от главното задължение по договора, правилото се прилага по
аналогия при всички основания за надплащане, включително и поради
евентуална недействителност на договорни клаузи. При наличие на
цитираната съдебна практика и с цел процесуална икономия, настоящият
съдебен състав следва да намали задълженията на длъжника по кредита, като
ги прихване с предварително платеното, отнесено като платено за неустойки
по договора, които вероятно не се дължат.
Следователно съдът следва да приеме, че е налице плащане на 364,93
лева, което следва да се отчете като погасило задължения за лихви и главница
по кредита, като се отчита правилото, че задължението се погасява в този ред
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При това положение съдът следва да приеме, че с
извършеното плащане от претендираните със заявлението задължения, които
се основават на клаузи на договора, които не противоречат на закона и
добрите нрави, е погасена сумата от
19,25 лева – лихва за забава, 57,69 лева – възнаградителна лихва, и част от
главницата в размер на разликата между платените 364,93 лева и сбора
посочената по-горе погасена сума (76,94 лева), в размер на 287,99 лева, като
3
остават непогасени 212,01 лева. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да се уважи само за главница в размер на последната
посочена сума, като се отхвърли за всички останали претендирани вземания,
както и за част от претендирания като неплатен остатък от главницата за
разликата над 212,01 лева до пълния предявен размер на това вземане от
331,72 лева.
При това положение, като се изключат платените след подаване на
заявлението 100 лева, уважената част от претенцията и тази, за която е даден
повод за образуване на делото, възлиза на 312,01 лева. Тази сума
представлява 82,45 % от претендираните със заявлението суми и в такава
пропорция следва да се присъдят разноски на заявителя, т.е. 20,61 лв.
държавна такса и 41,23 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 3010310/13.02.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул.
„Балша“ № 17, иска осъждане на С. Д. Т., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: Габрово, ул. „Лазурна“, № 5, вх. Б, ет. 5, ап. 13, да плати на заявителя
сумите в размер на разликата между 202,01 (двеста и два лева и 1
стотинка) и претендирания размер от 331,72 лева (триста тридесет и един
лева и 72 стотинки) – неизплатен остатък от главница; 27,46 (двадесет и
седем лева и 46 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 12.07.2021
г. до 09.11.2021 г.; 19,25 лева (деветнадесет лева и 25 стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.11.2021 г.
до 95.06.2022 г. – задължения по договор за паричен заем №
339257/13.05.2021 г., като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя „Изи финанс“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „Балша“ № 17,
че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4