РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. ХАСКОВО, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500316 по описа за
2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№4318/18.03.2024г. подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив против Решение
№147/26.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №533/2023 г., по описа на съда.
С Решение №147/26.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №533/2023
г., по описа на съда Районен съд-Хасково е признал за установено, на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, по отношение на „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, че Р. Т. П. и Ж. Г. Т., двете от ****, не
дължат сумата от 6047, 84 лв., представляваща корекция на сметка за минал период, а
именно от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., общо за 76 дни, като допълнително начислена
ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН *** и електромер с фабричен №****. С
решението съдът е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Р. Т.
П. и Ж. Г. Т. направените по делото разноски в размер на 1 162,00 лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД, гр.Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт В. И. обжалва същото в срок, с
оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на ценените
доказателства и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка с
дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената
въз основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на
1
материалния закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да
намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на
ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Претендират въззивната
инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан и присъди направените по делото за двете инстанции разноски. В жалбата се
прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца и се представя списък на разноските, както и пълномощно.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна
жалба от въззиваемите Р. Т. П. и Ж. Г. Т., чрез адв. Д. Д., АК-Хасково като пълномощник, с
който изцяло се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната
неоснователност и недоказаност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС – Хасково като правилно, законосъобразно, обосновано и
постановено в съответствие с относимата съдебна практика.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Т. П. и Ж. Г. Т. с искова молба, с
която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е бил
предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че общият наследодател на ищците Т. С. Т., с ЕГН
**********, починал на 19.04.2021 г. приживе е бил клиент на ответното дружество и е бил
потребител на електроенергия с клентски номер за обект с ИТН *** в *** След смъртта му
ищците получили фактура № ****/01.03.2023 г. на стойност 6047,84 лв., представляваща
допълнително начислена електроенергия за стар период– от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г.
Във фактурата било посочено, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ****.Твърдят,
че такова количество ел.енергия с посочената във фактурата левова равностойност не е
използвана, поради което и считат, че фактурата и без прано основание. Претендират от
съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника,
че не дължат сумата в размер на 6047,84 лв. по фактура № ***/01.03.2023г.
Ответникът - Електроразпределение Юг ЕАД в срока по чл.131 ГПК е
оспорил исковата претенция като неоснователна. В отговора на исковата молба са
изложени доводи относно релевантните за спора факти и се посочва че основанията за
корекция на сметката на ищеца са ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Като
ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление счита въпрос
кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно действащите
ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на
съответните мрежи. С оглед изложеното претендират да се отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендират направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно–техническа
експертиза и е разпитан като свидетел Даниел Тончев Казаков, служител при ответника.
Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници
изх.№ 08/07.02.2023 г. ищците Ж. Г. Т. и Р. Т. П. са наследници на Т. С. Т., починал на
19.04.2021 г. Не се спори по делото наследодателят на ищците е бил потребител на
2
електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е
ответното дружество.
Към момента на издаване на фактурата действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр.
35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. второ от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване
на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
С писмо от 01.03.2023г. Т.С. Т. е бил уведомен от ответното дружество, че на
16.01.2023г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са демонтирали и предали за
експертизна проверка в БИМ електромер с фабр. № **** с ИТН **** в *** на клиент с
клиентски номер **********, като е бил издаден от БИМ констативен протокол №
****/01.02.2023 г. В писмото е отразено, че сметката на абоната се коригира за периода от
01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., за 76 дни с допълнително начислена сума от 6047, 84 лв.
Приложени са издадената фактура за сумата от 6047,84 лв. и констативни протокол от
16.01.2023 г. за извършената проверка на електромера на абоната. Наследодателят на
ищците е бил уведомен, че на основание чл. 50. ал.1. т. 2 ПИКЕЕ, че ще бъде коригирана
сметката за ел. енергия, за периода от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г. за 76 дни, чрез
допълнително начисляване на сума в размер на 6047, 84 лева.
Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза
представеният по делото констативен протокол от 16.01.2023 г. за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване отразява техническото състояние на средство за
търговско измерване с фабричен № ***, което е резултат от външно неправомерно
въздействие върху електромера, като описаните манипулации въздействат върху точността
на електромера и последният не отчита цялото количество консумирана ел. енергия от
обекта. Посочва се че техническото състояние води до неизмерване на 92,13 % от
консумирана ел.енергия в обекта. Началният момент на неизмерване неточно измерване на
ел.енергия е 03.10.2022 г., като налични са данни за нерегламентирано вмешателство в
паметта на СТИ - на 03.10.2022 г. в 21,35 ч. е регистрирано отваряне на клемен капак. На
21.07.2021 г. електромерът е демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря описаната в решението на
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната. При анализа на
относимата към спора правна уредба, се извежда, че подзаконовия нормативен акт –
ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електроенергия. В раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е.
техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител
на електрическата енергия. Възникването на отговорността за крайния потребител и
коригиране на неговата сметка е предвидена в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28
от ОУ на ЕВН ЕС).
3
Крайният потребител, какъвто безспорно е бил наследодателят на ищците е
обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.
Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по
специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от
законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на
електроенергия и очертава правата и задълженията им, като задължение за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се
изисква виновно поведение на потребителя. Такова поведение което да е извършено от
потребителя на ел.енергията, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
На следващо място от посочените по-горе разпоредби не може да се извлече
уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна
на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя.
ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на
неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално
потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна
отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови
норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън
предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,
поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани
/арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството–жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът– потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за допълнително заплащане на електрическа
енергия.
Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на
исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се
посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В
тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат
изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните
задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите
условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички
останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл.
79 – 82 от ЗЗД.
В тази връзка настоящия състав на въззивния съд счита, че не може да се
приеме, че безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
неотчитане на действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна са
резултат от поведението на потребителя. Напротив начислената сума за плащане по
процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от
законово основание. В хода на производството не се установява, че именно потребителят е
осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна такава корекция на
сметка законът изисква несъмнено да се докажат извършените действия от страна на
4
потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена
електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само
реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се
представи за това по ясен и разбираем начин.Съгласно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ,
СТН- средството за търговско измерване на електроенергия е собственост на
разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, като се
стопанисва и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само
служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите.
Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ,
отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното
дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача
на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в
рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на
електропреносната мрежата и устройствата е за бездействие. Тези отговорности на
дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал.2
ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради
това са прехвърлени именно на оператора на електропреносната мрежа, който е длъжен по
всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената електроенергия,
и да вземе мерки както при неотчитане, при по-ниско отчитане, така и при завишено
отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи са и ПИКЕЕ, които
автоматично прехвърлят риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото
устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на
крайния доставчик. В противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху
потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че само дружеството е
собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство.Правилата от
ПИКЕЕ противоречат и на същността на договорните отношения между потребителя и
крайния снабдител. Те не са част от договора за доставка на електроенергия, но въпреки
това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по
смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ. Процесните задължения, обективирани в издадената
фактура са резултат на извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от
длъжностни лица на дружеството,за която е бил съставен протокол.
Настоящият състав намира, че дори и надлежно съставен констативния протокол
е документ, който касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази
също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в
призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на
протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ касае само удостоверяване на
състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза
този документ да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи
действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия, които да са довели до
техническите рпроблеми, каквато е и същността на доказване в настоящото производство.
Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния
протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не
рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата
претенция.
С оглед изложените съображения първоинстанционният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата
инстанция разноски – 450,00 лева - за адвокатско възнаграждение.
5
Въведеното с жалбата възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер
на 450,00 лв. е неоснователно с оглед цената на предявения иск – 6047,84 лв. и според
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство за въззивната инстанция следва да се уважи в пълен размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №147/26.02.2024г., по гр. дело № 533/2023г. на
Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ****, да заплати на Р. Т. П. с ЕГН ********** и Ж. Г. Т.
с ЕГН ********** и двете от *** разноски за въззивната инстанция в размер на 450, 00 лв.–
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд-
София, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6