№ 3206
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110206519 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх чрез
законния му представител А. Ценова - Георгиева срещу Наказателно
постановление № 672633-F659676 от 01.11.2022 г., издадено от заместник-
директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите -
София (ТД на НАП - София), с което на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх
на основание чл. 180а, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) за две нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б
ЗДДС са наложени съответно „имуществена санкция“ в размер на 1720
(хиляда седемстотин и двадесет) лева, както и „имуществена санкция“ в
размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба релевира доводи
за отмяната му. Сочи се, че пропускът за издаването на протокол за съответния
месец се дължи на установени технически проблеми в използваната от
1
дружеството счетоводна система. Акцентира се, че погрешно е определен
периодът, в който данъкът е станал изискуем, а дружеството е нанесло
своевременно нужните корекции.
На основание така подадената жалба било образувано НАХД № 3494 по
описа за 2023 г. на СРС, НО, 8 състав и с Решение от 30.10.2023 г. на СРС, НО,
8 състав оспореното наказателно постановление било отменено. По подадена
от процесуалния представител на ТД на НАП - София жалба, било образувано
КНАХД № 130 по описа за 2024 г. на АССГ, XVIII касационен състав и с
Решение № 2518 от 16.04.2024 г., постановеното на 30.10.2023 г. решение било
отменено, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав, въз
основа на което е образувано настоящото производство.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят „хххххххх“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД НАП - София, редовно
призован, представлява се от юрисконсулт Антонова, която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Претендира присъждането на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното
юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, в
предвидения за това срок, от което следва, че същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподател е „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 90, ет. 5, офис 6,
представлявано от А. П. Ценкова - Георгиева, ЕГН **********, регистрирано
по Закона за данък върху добавената стойност.
На 23.09.2021 г. от „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх била
издадена фактура № **********, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК
2
хххххххххх с данъчна основа 172 000 лева, с предмет 400 тона пшеница,
реколта 2021 г., при единична цена на тон - 430 лева. В качеството си на
получател, дружеството - жалбоподател следвало да начисли дължимия по
доставката ДДС в размер на 34 400 лева, като издаде съответен за целта
протокол, в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем.
На 28.09.2021 г. от „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх била
издадена фактура № **********, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК
хххххххххх с данъчна основа 86 000 лева, с предмет 200 тона царевица,
реколта 2021 г., при единична цена на тон - 430 лева. В качеството си на
получател, дружеството - жалбоподател следвало да начисли дължимия по
доставката ДДС, в размер на 17 200 лева, като издаде съответен за целта
протокол, в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем.
На 13.10.2021 г. представител на дружеството подал справка-декларация
за ДДС с вх.№ 22104541351/13.10.2021 г. за данъчния период за месец
септември 2021 г., като документите за посочените две доставки не били
отчетени с подадената декларация.
На 31.01.2022 г. главен инспектор по приходите към ТД НАП издал
Резолюция за извършване на проверка № П-22221022018810-ОРП-001, с която
било възложено на свидетеля В. М., на длъжност „главен инспектор по
приходите“ към ТД на НАП - София, да извърши проверка по спазване на
данъчното законодателство и счетоводните стандарти спрямо „хххххххх“
ЕООД, ЕИК хххххххххх.
На 11.02.2022 г. свидетелят М. изпратила до дружеството-жалбоподател
Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
№ П-22221122023846-040-001/11.02.2022 г. Документът бил връчен
електронно на 16.02.2022 г. Изисканите документи и обяснения били
представени по електронен път на 18.03.2022 г.
На 01.03.2022 г., дружеството издало протокол № **********/01.03.2022
г., с който начислило ДДС в размер на 34 400 лева за получената на 23.09.2021
г. доставка, по фактура № **********, с данъчна основа 172 000, както и
протокол № **********/01.03.2022 г., с който начислило ДДС в размер на 17
200 лева, по фактура № *********/28.09.2021 г., с данъчна основа 86 000 лева.
3
На 05.04.2022 г. представител на дружеството подал и справка-декларация за
ДДС с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. за данъчния период за месец март 2022
г., в която бил включен дължимият по фактурите данък, както и доставките
били посочени в дневника за продажби за месец март 2022 г.
При тази хронология свидетелят В. М. съставила Акт за установяване на
административно нарушение № F659676/03.06.2022 г., в който било прието за
установено, че „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх не е начислило ДДС в
пълен размер за данъчен период от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., като не е
издало протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, в предвидения срок, за фактура №
**********, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх с данъчна
основа 172 000 лева и за фактура № **********, с получател „хххххххх“
ЕООД, ЕИК хххххххххх с данъчна основа 86 000 лева, не е включил размера
на дължимия данък по двете доставки в справка - декларация по ЗДДС, както
и в отчетните регистри за месец септември 2021 г., а е сторил това след
изтичане на предвидения срок, в данъчен период за месец март 2022 г., с което
е извършило две самостоятелни нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
ЗДДС вр. чл. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС. Актът бил връчен на представител на
дружеството, който го приел без възражения.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, заместник-директорът на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - София, издал оспореното Наказателно
постановление № 672633-F659676 от 01.11.2022 г., с което на „хххххххх“
ЕООД, ЕИК хххххххххх на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС за две нарушения
на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б вр. ЗДДС наложил
съответно „имуществена санкция“ в размер на 1720 (хиляда седемстотин и
двадесет) лева, както и „имуществена санкция“ в размер на 860 (осемстотин и
шестдесет) лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на: показанията на свидетеля В. М., резолюция за извършване на
проверка № П-П-22221022018810-ОРП-001/31.01.2022 г., искане за
предоставяне на докуементи и писмени обяснения от задълженото лице № П-
22221122023846-040-001/11.02.2022 г., разписка за връчване, копие от фактура
№ **********/23.09.2021 г., копие от фактура № **********/28.09.2021 г.,
копие от справка-декларация с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. и с вх.№
4
22104541351/13.10.2021 г., копие от дневник продажби за месец септември
2021 г. и март 2022 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в
съдържателен план и изяснява фактите, относими към предмета на доказване.
В тази последователност съдът кредитира показанията на свидетеля М., която
хронологично и достоверно поднася своите лични възприятия за
осъществените от нея действия, в качеството й на длъжностно лице, по време
на извършената спрямо дружеството проверка. Свидетелят споделя, че
проверката е извършена въз основа на резолюция на „главния инспектор по
приходите“ при ТД на НАП, посредством преглед на подадените от
дружеството справки-декларации и допълнително представени документи,
което се потвърждава от приобщената по делото резолюция и покана за
представяне на документи.
Съществен източник на информация се явяват двете справки декларации
с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. и с вх.№ 22104541351/13.10.2021 г., както и
копие от фактури за приети от дружеството доставки, съответно на 23.09.2021
г., както и на 28.09.2021 г., които съдът кредитира с доверие. От съдържанието
им по категоричен начин се установя, че дължимият по фактурите ДДС е
отчетен в СД за ДДС за месец март 2022 г., както и тогава е включен в
дневника за продажби, въпреки, че данъкът е бил изискуем и е следвало да
бъде отчетен с подаването на СД за ДДС за месец септември 2021 г.
Съдът цени с доверие и приложените заповеди, удостоверяващи
материалната и териториална компетентност на контролните органи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от
материално и териториално компетентен орган. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от В. М. на длъжността „главен
инспектор по приходите“ в ТД на НАП - София, съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС,
която и е била надлежно оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г., т.2.2.1 да съставя актове за установени административни нарушения по
ЗДДС. Наказателното постановление е издадено от заместник-директора на
ТД на НАП - София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.,
т.1.1.5 да издава наказателни постановление за нарушения на ЗДДС.
5
Същите са изготвени в предвидената от законодателя писмена форма и
при спазване на реда за тяхното връчване на санкционираното юридическо
лице, с което в максимална степен е гарантирано правото му на защита.
Налице е единство между словесното описание на нарушението и неговата
правна (цифрова) квалификация. Последователно и достатъчно ясно е
изведена веригата от действия, която съответното задължено лице следва да
предприеме, за да начисли коректно задълженията си за ДДС, както и
обстоятелствата, които пораждат това задължение.
Контролните органи са осъществили дейността си при съблюдаване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, в качество му на данъчно задължено лице, е ангажирана за
извършването на две нарушения на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС
вр. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС. Доколкото нарушенията са идентични, съдът ще
обсъди общите за тях постановки.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в
случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по
ЗДДС - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. От вида на
доставката, която е получена от дружеството – царевица и пшеница, се
достига до извод, че същите са стоки, изрично посочени в приложение № 2
към ЗДДС, поради което и данъкът от доставките е изискуем от получателя -
регистрирано по този закон лице. От разпоредбата на чл. 163а, ал. 3 вр чл. 25,
ал. 6 вр. ал. 2 ЗДДС се извежда, че данъчното събитие възниква на датата, на
която е прехвърлено правото на собственост върху стоката и от този момент
дължимият по доставките данък става изискуем. В конкретния случай
доставките са осъществени съответно на 23.09.2021 г. и на 28.09.2021 г., от
които дати и дължимият данък е станал изискуем.
От тук следва, че дружеството (получател) е следвало да начисли
данъка, издавайки съответен протокол по чл. 117 ЗДДС за всяка от доставките
не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем –
съответно 23.09.2021 г. и 28.09.2021 г. В случая протоколите за двете доставки
по чл. 117, ал. 1 ЗДДС са издадени със закъснение – на 01.03.2022 г. и
дължимият по доставките данък е бил начислен за данъчен период за месец
6
март 2022 г. и отразен в СД за ДДС с вх. 22104708748/05.04.2022 г. Съгласно
чл. 86, ал.1 ЗДДС регистрираните лица са длъжни да начислят изискуемия
данък като реализират последователно следните действия: да се издаде
данъчен документ, в който да се посочи данъкът на отделен ред; да се включи
размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
в справка-декларация по чл. 125 за този данъчен период; да се посочи
документът по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съобразно чл. 125, ал. 5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри
по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. От което следва, че доколкото двете доставки са
реализирани през данъчния период за месец септември 2021 г., то дружеството
е било длъжно да начисли дължимия по тях данък до 14.10.2021 г.
Правилно е изведено от наказващия орган, че дружеството с подаването
на декларация с вх.№ 22104541351/13.10.2021 г. за данъчен период месец
септември 2021 г., без да начисли дължимия данък в размер на 34 400 лева,
дължим по доставка с данъчна основа 172 000 лева, по фактура с №
10000000031/23.09.2021 г., както и дължимия данък в размер на 17 200 лева,
дължим по доставка с данъчна основа 86 000 лева, по фактура с №
**********/28.09.2021 г. е извършило две самостоятелни нарушения на чл. 86,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС.
Коректно е определена приложимата санкционна разпоредба. Съгласно
чл. 180а, ал. 1 ЗДДС: „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето
има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-
малко от 50 лв.“
„хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх е регистрирано лице, с право на
пълен данъчен кредит и е платец по глава 8 „Начисляване и внасяне на
данъка“ (чл. 82 ал. 5 ЗДДС), тъй като се явява получател на доставка на стоки
от Приложение 2 от ЗДДС (чл.163а ЗДДС).
Относно първото нарушение, за което е ангажирана отговорността на
„хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, дължимият данък е в размер на 34 400
7
лева, дължим по доставка с данъчна основа 172 000 лева, по фактура с №
10000000031/23.09.2021 г., от което следва, че законосъобразно е определено,
че имуществената санкция, която следва да му бъде наложена се равнява на
1720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева.
Относно второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на
„хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх дължимият данък е в размер на 17 200
лева, дължим по доставка с данъчна основа 86 000 лева, по фактура с №
**********/28.09.2021 г., от което следва, че законосъобразно е определено, че
имуществената санкция, която следва да му бъде наложена се равнява на 860
(осемстотин и шестдесет) лева.
Размерът на санкциите не би могъл да бъде намален от настоящата
съдебна инстанция, доколкото е предвиден специален минимум, както и
алгоритъм за изчислението им, съобразен със стойността на дължимия от
дружеството ДДС.
Не е налице основание за прилагане на някоя от по-леко наказуемите
хипотези, тъй като дружеството не е начислило дължимия данък в следващия
данъчен период, а едва за данъчния период за месец март 2022 г.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че са уведомили
органите по приходите по предвидения за това ред и в срока по чл. 180а ал. 4
ЗДДС - напротив корекциите са извършени, едва след като вече е инициирана
проверка от контролния орган. Воден от горното съдът намира, че не е налице
основание процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не са налице доказателства, от които да се
достигне до извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията
– не са ангажирани доказателства за установени технически проблеми в
счетоводната система на дружеството, каквито доводи са наведени. Липсват и
данни представител на юридическото лице да е предприело своевременни
действия да уведоми НАП за наличен проблем. Случаят обхваща две
нарушения, извършени в един отчетен период, което също завиша
обществената им опасност.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.
При този изход на делото, право на разноски има наказващият орган на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закон за правната помощ вр. чл. 27
8
от Наредба за заплащане на правната помощ. Видно, по образуваното НАХД
№ 3494 по описа за 2023 г, СРС, НО, 8 състав, административнонаказващият
орган се е представлявал от юрисконсулт Илиев, с представено по делото
пълномощно, който е отправил искане за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че доколкото
е било проведено едно открито съдебно заседание и делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, то жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на наказващия орган сумата в размер на 80 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По
образуваното КНАХД № 130 по описа за 2024 г., АССГ, XVIII касационен
състав, АНО се е представлявал от главен юрисконсулт Галина Антонова, с
представено по делото пълномощно като в допълнително писмено становище
е изразена молба за присъждането на разноски, поради което и
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, по изложените вече доводи. По
настоящото производство – НАХД № 6519 по описа за 2024 г., СРС, НО, 94
състав, въззиваемата страна се е представлявала от главен юрисконсулт
Галина Антонова, която е направила своевременно искане в хода на
проведеното открито съдебно заседание за присъждане на разноски, поради
което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В обобщение за всяко
от производствата - НАХД № 3494 по описа за 2023 г, СРС, НО, 8 състав,
КНАХД № 130 по описа за 2024 г., АССГ, XVIII касационен състав и НАХД
№ 6519 по описа за 2024 г., СРС, НО, 94 състав, жалбоподателят дължи
разноски в полза на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 672633-F659676 от
01.11.2022 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция на
9
Национална агенция за приходите - София (ТД на НАП - София), с което на
„хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх на основание чл. 180а, ал. 1 от Закон за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за две нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2
и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС са наложени съответно „имуществена
санкция“ в размер на 1720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, както и
„имуществена санкция“ в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите сума в размер на 240 (двеста и
четиридесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по НАХД № 3494 по описа за 2023 г, СРС, НО, 8 състав,
КНАХД № 130 по описа за 2024 г., АССГ, XVIII касационен състав и НАХД
№ 6519 по описа за 2024 г., СРС, НО, 94 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София -
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10