№ 4
***, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100913 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Р. Х. А., EГH ********** и Р. А. А.,
ЕГН :********** и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р. Н. срещу: Х. А. Х.,
роден на *** г.; Р. Х. А., роден нa *** г.; И. Х. А., роден нa *** г.; Р. Х. А., роден на *** г.;
всички с адрес за призоваване: ***.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: В
исковата молба се излага, че ищците са собственици на двустажна еднофамилна жилищна
сграда и дворно място с площ 382,00 кв.м. на *** в *** видно от НА № 103, том IV, рсг. №
3661, дело № 348 от 2020 година. След придобиване на имота от ищците, ответникът Х. А.
Х. (негов племенник) ге помолил да cе настани за няколко месеца в къщата докато си
намери подходяща квартира, заедно с децата си- Р. А., И. А. и Р. А.. От морална гледна
точка и от съжалениеищците ce съгласли ответниците да останат за 2 месеца. След като
изминали въпросните 2 месеца, ищците напомнили на ответниците, че е време да освободят
имота. От тяхна страна не били предприети никакви действия за напусканета на имота.
Ищецът А. отправил молба до полицията за отстраняване на ответниците от имота, но му
било обяснено, че трябвало да ги отстраня от имота ми чрез съдебно решение. Ищецът
твърди, че заживявайки в имот, ответниците го владеят и ползват без правно основание,
като същевременно възпрепятстват упражняването на правото му като собственост в пълен
обем.
Ищците излагат също така, че не разполагат с друго жилище и в процесната къща
всяка година се прибират също трите им дъщери със семействата си.
В същото време ответниците откакто живеят в имота ползват ел.енергия и вода,
които били заплащани от ищеца А., т.к. партидите се водят на негово име.
1
Поради изложеното ищците считат, че за тях е налице правен интерес да искат от
съда да признае за установено пo отношение на Х. А. Х., Р. Х. А., И. Х. А. и Р. Х. А., че
ищците са собственици на следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна масивна
жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, всеки от който със застроена площ от
66,81 кв.м., която сграда е построена върху общинско дворно място представляващо
поземлен имот с пл. № 3946 в KB. 237 при граници на ПИ oт изток- ПИ с пл. № 3945, от
запад- ПИ с пл. № 3947, от север- ПИ с пл. № 3948 и 3944, от юг- улица, за който поземлен
имот, съгласно неприложен в срок дворищно-регулационен план е отреден УПИ XV- 3946 в
KB. 237 пo плана на *** и да ги осъди да ПPEДAДAT владението върху гореописаният
имот.
Правят се доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на
исковата молба от Х. А. Х., Р. Х. А., И. Х. А., Р. Х. А..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв.Н., който поддържа
предявеният иск и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид
неявяване на ответника.
Ответниците, също редовно призован за о.с.з., не са се явили, не са изпратили и
надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито са депозирали др. писмено
становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК,
страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответниците, които не са се явили в проведеното съдебно заседание, без да посочат
уважителни причини, нито са изразили процесуално становище за разглеждане на делото в
тяхно отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира
неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от
ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на
неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на
неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от
непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов
2
упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание,
въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде
разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващо я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявеният иск, с правно основание по 108 ЗС.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а
именно: копие от НА № 103, том IV, рег. № 3661, дело № 348 от 2020 година, скица, данъчна
оценка на имота; Удостоверение, издадено от Община А. на 19.05.2000г;
Въз основа на същите, съдът приема, че ищците са собственици на имота и
ответниците следва да бъдат осъдени да им предадат владение на същия, което владение
упражняват без правно основание.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от ответниците, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. По тези съображения искът по чл.108ЗС следва да бъде
уважен.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответниците в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като ответниците бъдат осъдени да заплатят
доказаната сума на разноските- 650 лв. , от които 600лева за адвокатско възнаграждение ,
50лв.ДТ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.108 ЗС по отношение на Х. А. Х., роден на ***
3
г.; Р. Х. А., роден нa *** г.; И. Х. А., роден нa *** г.; Р. Х. А., роден на *** г.; всички с адрес
за призоваване: ***, че Р. Х. А., EГH ********** и Р. А. А., ЕГН :********** и двамата с
адрес: ***, са собственици на двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда,
състояща се от два жилищни етажа, всеки от който със застроена площ от 66,81 кв.м.,
построена върху общинско дворно място представляващо поземлен имот с пл. № 3946 в KB.
237 пo плана на *** при граници на ПИ oт изток- ПИ с пл. № 3945, от запад- ПИ с пл. №
3947, от север- ПИ с пл. № 3948 и 3944, от юг- улица, за който поземлен имот, съгласно
неприложен в срок дворищно-регулационен план е отреден УПИ XV- 3946 в KB. 237 пo
плана на *** и ОСЪЖДА Х. А. Х., роден на *** г.; Р. Х. А., роден нa *** г.; И. Х. А., роден
нa *** г.; Р. Х. А., роден на *** г., ДА ПРЕДАДАТ на Р. Х. А., EГH ********** и Р. А. А.,
ЕГН :********** владението върху имота.
ОСЪЖДА Х. А. Х., роден на *** г.; Р. Х. А., роден нa *** г.; И. Х. А., роден нa *** г.; Р. Х.
А., роден на *** г.; всички с адрес: ***, ***, ***, да платят на Р. Х. А., EГH ********** и Р.
А. А., ЕГН :********** , сумата от 650 лв / шестотин и петдесет лева/ , представляващи
направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на отмяна от ОС-Бургас в едномесечен срок от връчването му на
ответника при наличието на предпоставките на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4