Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 70 Дата 27.02. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Анна Стоянова
в съдебно заседание на 13 февруари 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 15 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
От дружеството „Т.Г.“
ООД е обжалвано Решение № 162 от 07.09.2018 г., поправено с Решение № 199 от 07.11.2018
г., постановено от К.окръжен съд по т. д. № 43/2018 г., с което съдът е уважил
предявения от ЕТ „С.– С.Г.“ иск за опразване (освобождаване и връщане) на
наетия недвижим имот, подробно описан в решението.
Обжалван е и актът по
чл. 247, ал. 1 ГПК – посоченото по-горе Решение № 199 от 07.11.2018 г.
Ответникът по жалбите
е на мнение, че те са неоснователни.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Производството
е било по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
ищецът е наемодател и е твърдял, че сключеният с ответника, като наемател,
договор за наем от 30.10.2017 г. (л. 5 и сл.) е развален и имотът не е
освободен, затова е искал опразването му.
1. Постановеното по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК Решение № 199 от 07.11.2018 г. е правилно. Става въпрос непълно изписан
идентификатор на сградата, която е предмет на делото, затова съдът, след като е
забелязал пропуска, е бил длъжен да извърши поправката по своя инициатива (чл.
247, ал. 1, предл. 1-во ГПК, в която процедура размяната на книжа по чл. 247,
ал. 2 ГПК е неприложима.
2. С отговора на исковата молба (л. 26 и
сл.) ответникът е направил следните възражения:
- че „не упражнява фактическата власт“ върху имота;
- че ищецът не бил собственик на имота и
- че договорът не е бил развален, защото
неизпълнение е нямало.
Възраженията
са били неоснователни.
Първо,
упражняваното от ответника държане на наетия имот е било установено не само от показанията
на разпитаните в съдебното заседание от 29.08.2018 г. (л. 80 и сл.) свидетели Б.М.и
П.Г., но същи и чрез данните, съдържащи се приложените по делото копия от
справки по Преписки № 194700-1952/11.05.2018 г. и № 194700-1863/18.05. 2018 г.
(л. 54 и сл.), както и от Справките на „Е.“ ЕАД за консумираната от „Т.Г.“ ООД
електроенергия (л. 57 и сл.)
Второ,
принадлежността на правото на собственост в този случай е без значение,
достатъчно е ищецът да се легитимира като наемодател, а възраженията, че договорът
за наем от 30.10.2017 г. бил „нищожен на основанието по чл. 289 ТЗ“, защото
наемната цена била „завишена“ и защото договорът бил развален поради
неизпълнението на наемателя, са не само фактически недоказани, но и са правно
несъстоятелни.
И
трето, ответникът не е оспорил неплащането на наемните вноски за м. декември
2017 г. и за м. януари 2018 г., по този въпрос направеното с отговора на
исковата молба възражение е, че двете вземания на наемодателя били погасени
чрез прихващане с насрещно вземане на наемателя. Но освен твърдението, че
наемателят притежавал вземане срещу наемодателя за 60 000 лева и че за съдебна
реализация на това вземане бил предявен осъдителен иск, други доказателства,
които поне да идентифицират твърдяното вземане на наемателя не само по размер,
но и по основание, по делото няма. Затова единственият извод не е можело да
бъде друг, освен че договорът за наем – на основанието, предвидено в
разпоредбата по чл. 14, т. 4 – е бил основателно развален и че за наемателя е
възникнало задължението по чл. 233, ал 1 ЗЗД да върне наетата вещ.
Заключението е, че обжалваното решение е
законосъобразен и правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл.
271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на К. окръжен съд.
На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще
се присъдят поисканите и доказано направени разноски пред настоящата инстанция,
в размер на сумата 2 840 лева.
Ето защо П. апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199 от 07.11.2018 г., постановено от К. окръжен съд по т. д. № 43/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 07.09.2018 г., поправено с Решение № 199 от 07.11.2018
г., постановено от К. окръжен съд по
т. д. № 43/2018 г.
ОСЪЖДА дружеството „Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Едноличен
търговец „С-С.Г.“, ЕИК *********, сумата 2 840 лева (две хиляди, осемстотин и четиридесет
лева) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.