Решение по дело №13157/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3249
Дата: 24 август 2022 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20211110213157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3249
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213157 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от „Р.“ ЕООД, ЕИК
хххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И.Г.“ № 33,
представлявано от управителя М.Н.Т., срещу Наказателно постановление (НП) № 23-003671
от 20.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се сочи, че актът за установяване на административното нарушение е
съставен в нарушение на 3-месечния срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Навеждат се
доводи за липса на извършено нарушение, с оглед на което се иска отмяната му.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Р.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. В.Б., с
пълномощно по делото, който поддържа изложеното в жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ – редовно призована, се представлява от юрк. Христова, с пълномощно по делото,
която изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От 20.07.2021 г. до 26.07.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в резултат на
постъпил на 08.07.2021 г. сигнал от бивш работник на дружеството, извършили проверки за
1
спазване на трудовото законодателство на „Р.“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, в качеството му на
работодател, на следния обект: офис на „Р.“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „И.Г.“ № 33.
В изпълнение на горепосоченото, на 20.07.2021 г., свидетелят А.К., на длъжност
старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, инспектирала
процесния обект. На място К. заварила да работи в обекта лицето М.Р., ЕГН **********. В
представена му от контролните органи декларация, Романов декларирал писмено, че работи
при дружеството-жалбоподател от 2016 г., като технически ръководител, с работно време от
09:00 часа до 17:00 часа, с почивки в 10:00 часа и 15:00 часа, с почивни дни – събота и
неделя, трудово възнаграждение – 700 лв. и при наличието на сключен трудов договор.
Декларацията била съставена в 11:32 часа на 20.07.2021 г.
На 26.07.2021 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
дружеството-жалбоподател представило на контролните органи трудов договор № 0502А от
01.03.2021 г., сключен между М.Р. и „Р.“ ЕООД, длъжностна характеристика към същия,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388213089384
от 02.03.2021 г., с която е представена информация за договора, молба от М.Р. от 01.03.2021
г., служебна бележка № 502А за проведен на 01.03.2021 г. начален инструктаж, декларация
за банкова сметка за превод на трудово възнаграждение от 01.03.2021 г., личен формуляр.
Въз основа на така подадените документи контролните органи установили, че справката за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е била подадена в НАП на
02.03.2021 г. в 16:27:05 часа.
При тези констатации А.К. съставила Акт за установяване на административно
нарушение № 23-003671 от 26.07.2021 г., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, „Р.“ ЕООД,
ЕИК хххххххххх, в присъствието на представител на дружеството – Димитринка Йорданова,
която подписала акта без възражения или обяснения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 20.08.2021 г. било издадено процесното НП
от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
На 03.09.2021 г. обжалваното НП е било надлежно връчено на пълномощник на
дружеството, а на 10.09.2021 г. е била депозирана процесната жалба.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля А.К. (актосъставител),
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за
извършена проверка изх. № ПР 2124930/26.07.2021 г., декларация на М.Р. Романов, трудов
договор № 0502А от 01.03.2021 г., сключен между М.Р. и „Р.“ ЕООД, длъжностна
характеристика към същия, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
КТ с вх. № 22388213089384 от 02.03.2021 г., с която е представена информация за договора,
молба от М.Р. от 01.03.2021 г., служебна бележка № 502А за проведен на 01.03.2021 г.
начален инструктаж, декларация за банкова сметка за превод на трудово възнаграждение от
01.03.2021 г., личен формуляр, призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, платежни
документи, справка за присъствени дни за месец март 2021 г., справка от НАП за трудовите
договори на М.Р. Романов, книга за инструктаж, заповед № З-0024/08.01.2019 г., заповед №
З-0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и др.
Показанията на свидетеля А.К. (актосъставител) съдът кредитира като еднопосочни с
останалия събран писмен доказателствен материал. При проведения непосредствен разпит
на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
2
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав. Допълнителен цялостен анализ на доказателствените материали не се
налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа именно на такъв
анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 03.09.2021 г. на
пълномощник на дружеството, а жалбата е депозирана в Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ на 10.09.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна, но не на основанията изложени в нея.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Това понятие не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и
съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният
орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. От момента, в който овластеният за това орган разполага с необходимите
материали и/или информация, за да установи, че е осъществен състава на административно
нарушение, както и да определи субекта на нарушението, времето и мястото на
извършването му, започва да тече и тримесечният срок чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. първо от
ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че посоченият срок е спазен, противно на
схващането на жалбоподателя - видно е от съставения констативен протокол, че проверката
за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството е започнала на
20.07.2021 г., след входиран в АНО сигнал от бивш работник на дружеството.
Декларацията, приобщена по делото, е попълнена от Романов на същата дата – 20.07.2021 г.,
на която същият за първи път е установен от контролните органи като работещ при
дружеството. На 26.07.2021 г. дружеството е представило трудовия му договор и процесната
справка по чл. 62, ал. 5 от КТ, следователно именно от тази дата е започнал да тече
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото едва в този момент органът е
разполагал с необходимите материали и/или информация, за да установи, че е осъществен
състав на административно нарушение, както и да определи субекта на нарушението,
времето и мястото на извършването му. АУАН е съставен на 26.07.2021 г., в съответствие и
с тримесечния срок от откриването на нарушителя, и с едногодишния срок от извършване на
нарушението. НП също е издадено при спазване срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и
3
наказателното постановление съвпадат по признаци.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е правилно и от
материалноправна гледна точка.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Последното следва да
бъде изпратено в тридневен срок от сключването на трудовия договор до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, т.е. едва след това
работникът или служителят може да бъде допуснат до работа.
По делото бе установено по несъмнен начин, че на 01.03.2021 г. е бил сключен
трудов договор между „Р.“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, в качеството му на работодател, и М.Р.
Романов, в качеството му на работник. На същата дата дружеството е допуснало на работа
М.Р. Романов в следния обект: офис на „Р.“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „И.Г.“ № 33,
без да му представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Същото се извежда както от справката за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388213089384 от
02.03.2021 г., видно от която последната е била подадена в НАП на 02.03.2021 г. в 16:27:05
часа, така и от представените от дружеството трудов договор, съгласно който Романов е
постъпил на работа на 01.03.2021 г., справка за присъствени дни, видно от която през м.
март 2021 г. Романов е отработил 17 дни, включително и 8 часа на 01.03.2021 г., както и
съответното на нея платежно, съгласно което на същия за м. март 2021 г. е изплатено
възнаграждение за 17 отработени дни.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва
да се изследва въпросът за наличието на вина.
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбата на
чл. 63, ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. На дружеството е била наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева,
но доколкото настоящият случай не бележи по-висока степен на обществена опасност от
обичайните случаи от същия вид, като не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че
няма данни дружеството да е имало други нарушения на КТ, установени с влезли в сила
наказателни постановления, наложената санкция, според настоящия състав, следва да бъде
редуцирана до минималния размер, а именно – 1 500 лева, ако се приеме, че НП е
законосъобразно.
Според съда извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от
този вид, а напротив - разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне състава на нарушението, респективно неслучайно санкциите са в такъв завишен
диапазон от 1500 до 15 000 лека. Нещо повече – разпоредбата на чл. 415в от КТ изрично
прогласява, че не са маловажни нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ, в чиято хипотеза е
настоящият казус, с оглед на което съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
Независимо от горното настоящия съдебен състав намира, че са налице
основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
обстоятелството, че в случая административнонаказателното производство е
протекло изначално пред некомпетентен орган.
Проверката спрямо дружеството, чието седалище и адрес е в гр. София, ул. „И.Г.“ №
33, е извършена от инспектори при Дирекция „Инспекция на труда“ – Софийска област.
Наказателното постановление е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
4
Софийска област, а местонарушението е прието, че е извършено на територията на гр.
София, в обекта на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от
упълномощени от него лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
В този смисъл по делото е приложена заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на ИД на ИА ГИТ,
издадена на основание чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, с която е
възложено на директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни
постановления, като със Заповед № 3-0024 от 08.01.2019 г. и Заповед № 3-0025 от 08.01.2019
г. е разширена териториалната компетентност на служителите в Дирекция „Инспекция по
труда“ – София област, като същите са издадени на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и е определена компетентност на същите на
територията на гр. София, която включва и конкретно посочени райони на столицата, както
и конкретно определени общини.
Настоящият съдебен състав се запозна с произнесено решение № 5447/24.09.2021 г.
на АССГ по адм. д. № 2/2021 г., в което е упражнен инцидентен контрол върху
оправомощаваща Заповед № 0024/08.01.2019 г. на ИД на ИА „ГИТ“ и същата е счетена за
нищожна, поради противоречие с чл. 16, ал. 2, т. 14 от УП, като именно тази заповед е
приета и приобщена по настоящето въззивно съдебно производство като доказателство
представено от наказващия орган, удостоверяващо компетентността им.
Решението на АССГ по адм. д. № 2/2021 г., е било предмет на касационен контрол по
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област и по образувано адм. д. №
11698/2021 на ВАС, Шесто отделение и с Решение № 3624/2022 г., по същото са
коментирани приложените и приети като доказателства Заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и
Заповед № 3-0025/08.01.2019 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и е потвърдено
първоинстанционното решение. В мотивите си касационната върховна инстанция приема, че
териториалната компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е
императивно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник и не е налице
делегиране от страна на изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг
орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично
нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.
6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата
му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни актове
само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това обаче не касае
пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т. е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено правомощие
на изпълнителния директор да определя и променя териториалната компетентност на
инспекторите по труда.
Настоящият съдебен състав напълно споделя така изложените мотиви от състава на
Върховния административен съд, като не намира основания да приеме обратното
становище, поради и което намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде отменено.
При този изход на делото искането на административнонаказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003671 от 20.08.2021 г., издадено от
5
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с коeто на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „Р.“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6