О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
24.І.2013 Разград
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 24.І. 2013
съд
На Година
В закрито заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2012 ТЪРГОВСКО
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
104
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази следното:
Производство
по реда на чл.37 ГПК.
Делото
е образувано по молба вх.№4039/ 14.ХІ.2011г., подадена от “ПЕТРОЛ”АД,ЕИК831496285, със седалище и адрес
на управление по търговска регистрация в гр. София, р-н Лозенец, п.к.1407, бул.
„Черни връх”№43, с която по реда на
чл.422 ГПК сезира съда с иск за установяване съществуване на вземане в
размер на 45 000,00лв., солидарно
дължимо му се от “ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768
и А.Д.А., ЕГН**********, в
качеството им на издатели на Запис на заповед от 25.ІХ.2008г., за което
в образувано по реда на чл.417, ал.,т.9 ГПК производство по ч.гр.д.№1307/2011г. по описа
на РРС се е снабдил срещу тях със Заповед за незабавно изпълнение №2125/25.VІІ.2011г.
и изпълнителен лист. Мотивира интерес от иска с факта на
предприето от ответниците по реда и в срока на чл.415 ГПК оспорване на
вземането, и основателност на иска с факта на поето и неизпълнено парично задължение по франчайзен договор, обуславящ каузално задължението им по издадената от тях запис на
заповед. Сезират съда с доказателствено искане за приемане на приложенията към
молбата като писмени доказателства по делото и за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока и по реда на чл.367 ГПК
ответниците са депозирали писмен отговор
вх.№16/3.І.2012г., с който оспорват допустимостта на предявеният срещу тях иск, позовавайки се на
влязло в сила решение, с което по отношение на ответното дружество е открито производство по обявяването му в
несъстоятелност. На посоченото основание считат, че са налице предпоставки за
прекратяване на производството по предявения срещу тях иск.
По същество на спора оспорват иска, както и
обстоятелствата на които същият се явява позован от ищеца. Твърдят
несъответствие между дължимото се по абстрактната сделка и по каузално
обуславящата я такава. Позовавайки се на клаузите по франчайзния договор, обвързващи влизането му в сила с
издаването на записа на заповед, твърдят неотносимост на същия към последващо
издадената запис на заповед. Молят за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан. Не оспорват истинността на депозираните от
ищеца доказателства. Прилагат като доказателство заверен препис от вл. в сила
Решение №187/20.Х.2011г. по т.д.№40/2011г. и молят за приемането му от съда.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В съответствие с изискванията на
чл.37 ГПК, препис от отговора на ответниците е връчен на ищеца на 21.ІІ.2012г. В законоустановеният
и предоставен му от съда срок, същият не е депозирал допълнителна искова молба
и не е ангажирал становище по направените от ответниците възражения досежно
допустимостта на насоченото срещу тях производство.
С оглед изложеното и съответно на дължимата по реда на
чл.374 ГПК проверка, съдът намира за редовни разменените между страните книжа.
Искът е редовен от формална страна; основанието и размерът на иска сочи като
местно и родово компетентен с разглеждането му сезирания съд;
Претенидра се установяване на
вземане, поето от ответниците като дължимо по търговска сделка.
Очертаният с молбата предмет на иска, сочи производството като такова по гл. ХХХІІ
ГПК - ”Търговски спорове”.
При двустранната размяна на
книжата страните депозират доказателства, които са редовно заверени и относими
към предмета на спора. Направените от
ответниците оспорвания, касаят относимост на доказателствата и обсъждането им
от съда се следва по същество на иска.
Събирането на доказателства, чрез назначаване на претендираната от ищеца
съдено-икономическа експертиза е допустимо, съответно на вменената му
доказателствена тежест и относимо към
предмета на спора.
Като доказателство по делото е приложена
преписка по ч.гр.д.№1307/2011г. по
описа на РРС, от която е видно, че производството е било образувано като такова
по
реда на чл.417, ал.1, т.9 ГПК, по
депозираното на 21.VІІ.2011г. от
ищеца заявление вх.№6783. На 25.VІІ.2011г. заповедния съд е разпоредил издаването
на Заповед за незабавно изпълнение №2125/25.VІІ.2011г., съответно в полза на ищеца,
в качеството му на кредитор и срещу ответниците, в качеството им на длъжници по запис на заповед, за солидарно поето
и неизпълнено от тях парично задължение в размер
на 45 000,00лв.
Постановената в производството по чл.417 Заповед №2125/25.VІІ.2011г., видно
от съдържимата се в преписката по ч.
гр.д.№1307/2011г. на РРС покана за доброволно изпълнение по образуваното срещу
него изп.д.№20117620400484 на ЧСИ с рег.762 и р-н на действие при РРС, е била
връчена на ответното дружество, в качеството му на длъжник на 6.ІХ.2011г. По
отношение на втория ответник-А.А., с изисканото от съда писмо
изх.№2243/16.ІІІ.2012г. ЧСИ удостоверява връчване на заповедта на 20.Х.2011г.,
с изтичане на срока по чл.47, ал.2 ГПК, считано от датата на разписката за залепване на поканата за доброволно изпълнение -
6.Х.2011г.
На 14. Х.2011г., в срока и по реда на чл.414 ГПК ответното “ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 е подало възражение
вх.№8103 срещу издадената против него Заповед за незабавно изпълнение
№2125/25.VІІ.2011г. по ч.гр.д№1307/2011г. по описа на РРС. В преписката по заповедното не се съдържа
подадено от втория ответник-А.А. възражение. В писмо изх.№2243/16.ІІІ.2012г. ЧСИ удостоверява, че
такова не се съдържа и в преписката на висящото му на производство изп.д.
№20117620400484.
По аргумент на чл.422 ГПК, предявеният срещу ответника
А.А. иск е установителен. От което и по см. на чл.124 ГПК се следва, че
интересът от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. А този интерес се явява
обусловен от невъзможност за
кредитора да реализира вземането си по способа на осъдителния иск или по
реда на принудителното изпълнение, на каквото безспорно подлежи издадената в
производството по чл.417, ал.1 ,т.9 ГПК Заповед за незабавно изпълнение, срещу
която длъжникът не е упражнил в срок правото си на възражение по чл.414 ГПК. Ответникът А.А. е надлежно
уведомен за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, както и за
последиците при неподадено в сока на чл.414 ГПК възражение. В преписката на РРС по заповедното
производство, както и в преписката
образуваното срещу него изпълнително дело, няма данни за подадено от него възражение срещу Заповед за незабавно
изпълнение №2125/25.VІІ.2011г.
По така изложените мотиви, образуваното срещу А.Д.А. производство по
т.д.№104/2012г. по описа на РОС бе прекратено на осн.чл.130 ГПК с Определение
№269 от 17.ІІІ.2012г. Постановено в този
смисъл определението е било надлежно връчено на ищцовата страна на 26.ІV.2012г.
при изрично разяснено му право на обжалване. В предоставения му за това срок,
същият не е обжалвал определението в тази му част и същото е влязло в сила на 3.V.-четвъртък, присъствен
ден.
За постъпилото възражение на -“ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 , в качеството си на кредитор ищецът е бил уведомен с надлежно връченото му на 18.Х.2011г.
съобщение(л.21 от ч.гр.д.№1307/2011г. на РРС). На 18.ХІ.2011г., т.е. в
предвидения за това по см. на чл.41 ГПК
срок, същият депозира в регистратурата на РРС молба вх.№10419(л.28 и сл. от ч.гр.д.№1307/2011г. на РРС), удостоверяваща предявяването на
иска за съществуване на вземането му по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, претендирано в размера
на 45 000,00лв. Т.е., налице е
пълно покритие между претендираните по установителния иск суми със заявените
такива в производството по чл. 41 ГПК.
Подробно
изложеното дотук сочи на допустимост на иска, предявен като такъв на осн.чл.422 ГПК срещу ответното търговско дружество, в качеството му на длъжник, възползвал
се от правото си да възрази своевременно против издадената срещу него заповед
за незабавно изпълнение. Съгласно цитираната разпоредба, искът за съществуване на вземането
се счита предявен срещу възразилия длъжник от датата на подаденото срещу него заявление, т.е. считано от 21.VІІ.2011г.
Обстоятелството, че възразилият длъжник е обявен в несъстоятелност е служебно
известно на съда и е установимо като такова след справка в търг. регистър. Постановеното
в този смисъл Р.№187/20.Х.2011г. е вписано в ТР на 25.Х.2011г. и по правилото
на чл.63 ТЗ, като необжалвано, същото е вл. в сила на 1.ХІ.2011г. Т.е, фактът
на несъстоятелността на ответното дружество е настъпил последващо на
21.VІІ.2011г.- датата, на която срещу него е предявен искът по чл.422 ГПК.
С факта
на откритото по отношение на длъжника производство по обявяването му в
несъстоятелност, в зависимост от момента на настъпването му, законодателят е
предвидил и различни процесуални последици. В разпоредбата на чл.637, ал.1 ГПК е предвидено, че с откриване на
производството по несъстоятелност, всички висящи срещу длъжника съдебни
производства се спират. При наличие на вече открито производство по
несъстоятелност, по см. на чл.637, ал.6 ГПК образуването на нови съдебни производства
срещу несъстоятелния длъжник е недопустимо.
В конкретния случай, предвид изложеното по горе
досежно законово регламентираната
начална дата на възможно предявимия от кредитора в заповедното производство
установителен иск по чл.422 ГПК, съдът прие , че обявяването на ответното
дружество в несъстоятелност е факт,
поледващ датата на предявяване на настоящия
иск и съобразявайки императивния характер на чл.637,ал.1 ТЗ, с вл. в сила на 3.V.2012г. Определение
№269 / 17.ІІІ.2012г. постанови
спиране на образуваното срещу ответното -“ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 т.д.№104 по описа си за 2012г. до
настъпване не предвидените в ТЗ предпоставки за служебното му възобновяване.
От приложеното
като доказателство търг. дело №40/2011г.
на РОС се установява, че производството по несъстоятелността на -“ДЕ ЛОЯ”ЕООД е било образувано по реда на
чл.625 и сл. от ТЗ по молба на длъжника. С постановеното по същото
дело Определение №178/3.Х.2011г.,
приемайки че длъжникът не притежава средства за покриване началните разноски в
производството по несъстоятелността му, съдът е предоставил на кредиторите му
срок за внасяне на сума за покриването им. Постановеното в този смисъл
определение е придобило публичност с
вписването му в книгата по чл.634вТЗ на 5.Х.2011г. В срока
и по реда на чл.629бТЗ разноските не са били предплатени и с Решение
№187/20.Х.2011г. съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на
длъжника, открил е производство по обявяването му в несъстоятелност, постановил
е прекратяване дейността на предприятието му
и го е обявил в несъстоятелност като е постановил е дължимите се
обезпечителни мерки-обща възбрана и запор върху имуществото му. При преценка за
наличие на визираните в чл.63 ТЗ предпоставки е спрял производството по
несъстоятелността за срок от една година, считано от вписването му в ТР при
изрично дадени на длъжника и кредиторите му указания за дължимото се в рамките
на този срок поведение, както и настъпващите при бездействието им последици.
От приложено на л.57 от т.д.№40/2011г. на РОС
извлечение от търг. регистър се установява, че постановеното в този смисъл решение
е придобило публичност с вписването му в ТР на 25.Х.2011г.
Считано към 25.Х.2012г., когато се явява изтекъл предоставеният им за
това едногодишен срок, по висящото срещу ответното -“ДЕ ЛОЯ”ЕООД/н/ производство
по т.д.№40/2011г. на РОС няма данни за предприети от него или от кредиторите
му, в това число и от ищеца в настоящото производство, действия за внасяне на
необходимите за началните разноски суми, както и да са постъпвали, предявени от кредитори вземания.
При
доказано обективирано от длъжника и кредиторите му бездействие по отношение на
вмененото им с вл. в сила на 2.ХІ.2011г. Решение №187/20.Х.2011г. поведение, с
влязло в сила на 15.ХІІ.2012г. Решение №185/6.ХІІ.2012г. по т.д.№40/2011г. по
описа на РОС, при хипотезата на чл.632, ал.4 ГПК производството по
несъстоятелността на ответното „ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 е било прекратено и търговецът е заличен от
търговски регистър.
Извлечение
от търговския регистър удостоверява обявяването на акт с писването на 7.ХІІ.2012г.
Обобщавайки изложеното, съдът намира, че образуваното по иск на
“ПЕТРОЛ”АД,ЕИК831496285 срещу „ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 производство по
т.д.№104/2012г. следва да бъде прекратено по следните съображения: налице е влязъл в сила съдебен
акт, с който производството по несъстоятелността на „ДЕ ЛОЯ”ЕООД е прекратено
при условията на чл.63 ТЗ. С прекратяване на производството по несъстоятелността на посоченото основание,
съгл. чл.73 ТЗ се считат за погасени всички непредявени, неупражнени и
неудовлетворени в хода на същото вземания. Непредявяването
на вземането в производството по несъстоятелността на длъжника в законоустановените срокове, води до
погасяване на същото, а от тук и до липсата на възможност за възобновяване на
производството, спряно на основание чл.63 ТЗ. В конкретния случай сме изправени
пред такава хипотеза. Непредявяването на вземането - предмет на търг. дело № 104/2011г.
по описа на РОС, води до невъзможност
делото да бъде възобновено и продължен неговият ход.
На следващо място, предвид постановеното
по реда на чл.63 ТЗ заличаване на
обявения в несъстоятелност търговец, съдът намира, че ответникът не разполага с
правосубектност. Както бе посочено и по горе, непредявените и неудовлетворени
вземания са се погасили на основание чл.73 ТЗ и те не биха могли да поддържат
правосубектността на търговското дружество след заличаването
му. То е престанало да съществува в правния мир, което в настоящата хипотеза препятства
възможността за възобновяване висящността на образуваното срещу него производство по т.д.№104/2011г. на РОС.
По
изложените съображения и в условията на чл.377 във вр. с чл.13 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№104/2011г.
по описа на РОС , образувано по иск, предявен на осн.чл.422 ГПК от
“ПЕТРОЛ”АД,ЕИК831496285 срещу „ДЕ ЛОЯ”ЕООД, ЕИК116581768 за установяване
съществуване на вземане в размер на
45 000,00лв., за което в образувано по реда на чл.417, ал.,т.9 ГПК производство по ч.гр.д.№1307/2011г. по описа
на РРС се е снабдил срещу тях със Заповед за незабавно изпълнение
№2125/25.VІІ.2011г. и изпълнителен лист.
Определението може да се обжалва от
“ПЕТРОЛ”АД,ЕИК831496285, с ч. ж. пред
ВнАпС в едноседмичен срок от
съобщаването му .
Съдия-докладчик: