Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия А.К.А.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше
образование, неженен, работи като ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
неосъждан за това, че на 04.07.2015 год. в гр. Видин, в дискотека „Мастър
клуб", причинил телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна
повреда на Л.Д.П. ***, изразяваща се в пълна мозъчна кома, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на
Д.Д.П. ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на лявото ухо, в
следствие на травматично разкъсване на тъпанчето – престъпление по чл.131, ал.
1, т. 4, предл. III-то, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на РП - Видин заявил в с.з че поддържа обвинението, така, както е внесено с обвинителния акт и
иска осъдителна присъда, както и моли да бъдат уважени гражданските искове,
така както са предявени.
Подсъдимият е заявил,
че разбира обвинението и не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът му иска от
съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът е конституирал с
правата на частни обвинители на основание чл.76-79 Л.Д.П. и Д.Д.П..
На основание чл.84-88
от НПК с правата на граждански ищци са
конституирани Л.Д.П. и Д.Д.П..
Приел е за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск от Л.Д.П. срещу подсъдимия А.К.А. в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 04.07.2015 г., както и предявения граждански иск от Д.Д.П. срещу
подсъдимия А.К.А. в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 04.07.2015 г.
Гражданските ищци и
частни обвинители се представляват от
адвокат Б.В. ***.
Поверникът на
гражданските ищци и частни обвинители иска от съда осъдителна присъда, като
развива доводи в тази насока, както и уважаване изцяло на предявените
граждански искове.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Подсъдимият
А.А. работел като охрана в дискотека“МАСТЪР КЛУБ“ към момента на деянието.Вечерта/респективно
нощта /на 03-04.07.2015г.същият не бил на смяна.
На
04.07.2015г. около 01.30 ч. свидетелите- Д.
П. заедно с брат си Л.П. и приятелят
им- свидетеля Д.А. отишли в дискотека
«Мастър клуб». След като влезли в дискотеката, тримата се настанили в близост
до дисководещия. По-късно около 02,00-02,30ч. покрай тях минал свидетелят М.Б.Г.,
който се познавал със свидетеля Д.П., тъй като към онзи момент двамата учели в
едно и също училище. Двамата се скарали, след което М.Г. ударил с пръст по челото Д.П.. Между тях двамата възникнал скандал.Към
тях дошли подсъдимия- А. А. и свидетеля М.М..Същите
искали да изведат свидетеля М.Г. извън дискотеката, като били го хванали. През това време свидетелят Л.П.
се опитал да разтърве брат си и свидетеля М.Г..Свидетелят Д.П. се отскубнал от
брат си и опитал да удари М., но ударът му попаднал в рамото, респективно
ръката на подсъдимия А..Д. се опитал да удари М., тъй като получил още един лек
удар от него в областта на лицето.Тогава подсъдимият се ядосал –пуснал М. и тръгнал да влачи към изхода на дискотеката свидетеля Д.П.,
като преди това му нанесъл удар в областта на лицето, от който същият бил
„зашеметен“ , а свидетеля М.М. тръгнал да извежда Л..На ъгъла на изхода от
дискотеката свидетелят Л.П. видял, че подсъдимият е свалил брат му на земята и
го рита с крака и му нанася удари с ръце. Обърнал се към него с думите :“Какво
правиш бе, човек!Ти луд ли си ?!Това е дете на 17 години.Ти нормален ли си ?!Ще
го убиеш!“.След тези думи подсъдимият оставил свидетелят Д.П. и започнал да
бута Л. към изхода на дискотеката.Последният му отвърнал също с бутане.След
това му ударил шамари , а накрая и удар с юмрук в областта на лицето.От
последният удар свидетелят Л.П. паднал назад и си ударил главата в плочките
пред дискотеката.Изгубил съзнание, като си глътнал езика.Някой от охранителите
бръкнал в устата му и извадил езика му.През това време брат му-свидетелят Д.П.
го пипал по лицето и главата и го молил да се събуди, бил силно изплашен.След
няколко минути свидетелят Л.П. дошъл в съзнание, като в първоначалния момент не
знаел къде се намира.
След като се поуспокоили и отърсили от
случилото се свидетелите- Д.П. и Л.П.
заедно с Д.А. *** за извършване на преглед.По-късно при тях в болницата дошъл и
баща им.
По делото са разпитани свидетелите – Л.Д.П., Д.Д.П.,
Д.С.А., М.Б.Г.,Т.Е.М., Л.Г.К., А.Л.А., К.Ч.К., И.Л.В., С.Е.Н., Д.Д.М., М.В.М., М.Р.И.,
А.Г.Л., И.Н.Н..
Свидетелите Л.П. и Д.П. дават показания,че именно подсъдимият
А. им е нанесъл ударите , от които са получили телесните увреждания. Същите с
необходимата конкретика, последователност и хронология описват как са се
развили събитията в дискотеката и извън нея.От показанията им се установява
безспорно, че подсъдимият-ядосан от факта, че ударът на Д., който е бил насочен
към М. е попаднал в неговото рамо е пуснал първоначално държащия М..Хванал е Д.
нанесъл му шамари, след което влачейки го е тръгнал да го извежда от
дискотеката.От друга страна брат му Л. е бил изведен от свидетеля М.М..От
показанията им се установява, че подсъдимият А. на ъгъла на дискотеката пред
изходът й е бил свалил на земята ДЕЛЯН като му е нанесъл множество удари в
главата, като последният е бил сложил ръце пред лицето си, за да се предпази.Л.
е станал свидетел на част от ударите, тъй като е излизал след тях.Опитал се е
да предпази, респективно отърве брат си, като е привлякъл вниманието на
подсъдимия към себе си.Двамата са се бутали и разменяли реплики, докато
подсъдимия му е нанесъл фаталния удар с юмрук в областта на лицето, вследствие
на който Л. е паднал назад и си е ударил главата в плочките пред дискотеката,
след което е изпаднал в безсъзнание.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са
правдиво дадени, пресъздават непосредствените им възприятия от случилото се с
тях, дадени са с нужната конкретика, житейски обясними и логични са.Отговарят
като начин на изразяване и лингвистика на възрастта и социалният им опит.Не на
последно място са и непосредствените впечатления на съда от поведението им в
съдебна зала по време на даване на показанията.Налице е ясен стремеж и у
двамата да пресъздадат максимално обективно случилото се във въпросната нощ,
изнасяйки дори факти, които не са в тяхна полза.
Безспорно същите са и пострадали в производството,
конституирани са като граждански ищци и частни обвинители в същото и имат
интерес от изхода на делото.Видно е обаче, че обстоятелствата, за които дават
показания се потвърждават и от показанията на свидетелите- Д.А. и Т.М.,както и
от изготвените по делото СМЕ.
Свидетелят Д.А. е дал показания в съд. Заседание, като
е заявил, че е видял как Л. пада назад, но не е видял самия удар.
Констатирано е противоречие в показанията му и са
прочетени тези, които е дал на досъдебното производство.В последните пред
органа на разследване същият е заявил, че е видял как подсъдимия удря Л.,
вследствие на което последният е паднал назад.Същият е заявил, че въпросният
охранител, който е ударил преди това Д., нанесъл два удара с юмрук в областта
на главата на Л., вследствие на което същият паднал отвън пред дискотеката и си
ударил главата в плочките.Веднага отишъл при Л. и видял, че същият е в
бесъзнание.Същият е дал и показания, че след възникналия конфликт между Д. и М.
той и брат му Л. застанали по между им, за да пресекат разправията. Втова време
при тях дошли двама от охранителите на дискотеката, които застанали по между
им.През това време М. успял да нанасе удар на Д. с юмрук в областта на лицето.Д.
решил да му върне, като се пресегнал да го удари ноне успял и ударът му
попаднал в рамото на един от
охранителите.
Впоследствие този свидетел е разпознал лицето/респективно
охранителя/, за когото говори в показанията си, че е влачел Д. и нанесъл
ударите на Л., като е посочил именно подсъдимия-А.А..Това е видно от протокол
за разпознаване на лица и предмети от 01.02.2016г/лист 92 от ДС/.В същия свидетелят
е заявил, че лицето посочено под №3/снимка на подсъдимия/ е това, което на
04.7.2015г. нанесло побой на лицата Д. и Л. в дискотека „МАСТЪР КЛУБ“-гр.Видин.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел,
дадени пред органа на досъдебното производство, а не на тези в съдебно заседание.
На първо място разпитът проведен на досъдебното
производство е бил много по-близък по време до деня на деянието.В този смисъл
възприятията на свидетеля са много по –силни не само като конкретика и
хронология на случилото се , но и чисто емоционално и волево.Не е бил изминал
отрязък от време доста дълъг, който да притъпи тези възприятия, както и да бъде
неглижирано случилото.
На второ място дадените показания там се потвърждават
и от протокола за разпознаване, от който е видно, че същият не само е разпознал
подсъдимия, но и категорично е преповторил, че това е лицето, което е нанесло
побой на двамата братя.
В съдебно заседание същият обяснява противоречието в
дадените показания с това ,че е
предположил, че подсъдимият е нанесъл удар на Л., тъй като същият бил най-близо
до него.В същото време заявява, че показанията му са били прочетени и е
подписал същите, както и че не са го разпитвали подробно, задавали му
доуточняващи въпроси.Тези обяснения на свидетеля за наличието на противоречие
се явяват не само неоснователни, но и несъстоятелни.Видно от протокола за
разпит на досъдебното производство е, че същият е дал подробни, хронологично
подредени,конкретни и подредени показания.Освен това същият е подписал и
протокола за разпознаване на лица и предмети, в който категорично е заявил, че
именно подсъдимия е нанесъл побой на двамата братя.
Не на последно място е и възрастта на този
свидетел-същият към момента на деянието е бил на 23 години, към момента на
разглеждане на делото е на 25 години.Видно е, че същият се намира в младежка
възраст, която възраст има своите марално-волеви и емоционални специфики, а
именно по-голяма податливост на влияние, по-бърза способност за“излизане“ от
негативни преживявания, по-бърза адаптивност и приспособимост към заобикалящата
действителност, респективно за промяна в конкретната ситуация.
Освен това дадените от него показания на досъдебното
производство изцяло се припокриват с тези дадени от пострадалите –свидетелите Л.
и Д. ПЕТРОВИ.Същите се подкрепят и от изготвените СМЕ.
Свидетелят Т.М. дава показания, че е бил в компанията
на Л. и Д..Същият обаче отишъл да танцува на дансинга, когато едно момче го
извикало и му казало, че са били Любо иДили.Тогава той излязъл отвън и видял,
че Д. бил одран от лявата страна, както
и че имал кръв по същата и на лявото ухо.Същият не е видял какво се е случило,
но същата вечер едно момче на име –ВЛАДИ му казало, че охранителят А. е бил
хванал Д. за врата, Любо се намесил да отърве брат си, при което бил свален от
охранителя с удар в безсъзнание.Любо бил замаян, когато той излязъл.
Показанията на този свидетел допринасят за изясняване
на обективната истина дотолкова, че същият е непосредствен очевидец на състоянието
на двамата братя след случилото се.Освен това препотвърждават факта, че именно
подсъдимия е влачел Д. към изхода.Освен това от тях става ясно, че още същата
вечер от част от лицата от дискотеката се е знаело, че извършителят е
подсъдимия.Същият е работел като охрана в нея и като такъв е бил разпознаваем
за посетителите й.Не случайно повечето от тях говорят за подсъдимия като
охрана.Въпреки, че същата вечер последният не е бил на работа, те са го
възприемали като охрана.Още повече, че няма как да знаят дали е като посетител
в заведението или е на смяна, след като по делото не бе установено по
категоричен начин дали към момента на деянието охранителите са носели
отличителни белези.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като същите са добросъвестно дадени, възпроизвеждат непосредствените му
впечатления от видяното.
По делото е разпитана като свидетел и И.В.-леля на
пострадалите.Същата е заявила, че е собственик на заведение на ул.Пазарска
№15.Дава показания, че един-два дни след инцидента нейн клиент, когото познава
по физиономия, но не и по име дошъл с подсъдимия в заведението й.Подсъдимият стоял отвън пред
заведението на около 2-3 метра.Въпросният клиент й казал, че Сашко иска да
разговаря с нея да не подават жалба в Полицията и да се извини. Тя обаче
категорично отказала да се срещне с него.Видяла го обаче през прозорците на
заведението и е категорична, че това бил подсъдимият.Дава показания, че още на
другия ден племениците й разказали какво се е случило, като й обяснили че по
време на скандала и разправията някой извикал по подсъдимия „Сашко“, но тогава
все още не знаели пълното му име.
Съдът дава вяра на тази свидетелка, която макар и да
има роднинска връзка с пострадалите разказва добросъвестно обстоятелства, които
са се случили след инцидента.Показанията са логични, подредени, житейски
обясними.Показанията й пресъздават личните й възприятия от поведението на
подсъдимия след случилото се.
Свидетелите-А.А. и Л.К. към момента на деянието са
работели като охрана в дискотеката и са били на смяна.Същите са били и колеги
на подсъдимия.
И двамата дават показания че въпросната нощ А. се е появил в дискотеката като клиент
около 2,30-3,00ч.Влязъл в дискотеката и
не е излизъл до тръгването си.По време на неговия престой не са се случили
никакви инциденти.Заявяват, че и двамата през цялото време са били на входа на
дискотеката, като не мърдали от там до приключване на смяната им в
4,30ч.сутринта.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на тези
свидетели тъй като същите противоречат изцяло не само на показанията на
свидетелите, на които съдът е дал вяра, но и на събраните по делото писмени
доказателства, медицински експертизи.Освен това същите страдат и от
противоречие по между си.
Така свидетелят Л.К. твърди, че въпросната вечер имало
инцидент между роми и българи, но той се случил преди пристигането в
дискотеката на А..Другият свидетел А.А. е категоричен, че въпросната вечер не е
имало никакъв инцидент по време на дежурството им.
На второ място и двамата твърдят, че А. не е излизал
от дискотеката докато не си е тръгнал.Първият от тях обаче заявява, че А. си е
тръгнал при затварянето на дискотеката около 05,00ч., докато другия твърди че
си е тръгнал по-рано/преди затварянето й.
На трето място.Безспорно установено по делото е от
разпитаните свидетели, както и от медицинската документация приложена по
същото, че двамата братя –Л. и Д. са били на въпросната дата в дискотеката/този
факт се установява безспорно не само от техните показания, но и от показанията
на свидетелите –Д.А. и Т.М./, че е имало инцидент между Д. и М., че
впоследствие именно подсъдимият и свидетелят М.М. са тръгнали да ги
извеждат.Неразбираемо е как охранителите не са разбрали за него, след като за
това обстоятелство свидетелят М., който е бил на дансинга е бил извикан и е
излязъл навън, за да види какво става.Освен това е установено, че именно един от охранителите
е извадил езика на Л. след падането му на земята.
Показанията на горните двама свидетели са
преднамерени, целят единствено и само подкрепа на защитната теза на подсъдимия,
с когото са били колеги към онзи момент, поради което и по изброените по-горе
причини съдът не им дава вяра.
Свидетелите-С.Н., А.Л. дават показания, че въпросната
вечер се били събрали в дома на подсъдимия, след което решили да отидат на
дискотека.Пристигнали в дискотеката около 03,00ч. седнали на бара .При тях
дошли другите двама свидетели Д.М. и М.М..И четиримата свидетели са категорични
, че през цялото време са седели на бара, че А. не е излизал извън заведението,
както и че въпросната нощ не са се случили никакви инциденти в
дискотеката.Заявяват, че са си тръгнали от дискотеката около 05,00ч.В същата
насока са и показанията на свидетеля –И.Н., който работи като барман в
дискотеката.
Това, което прави силно впечатление при показанията на
тези свидетели е, че същите са почти идентични.Хронологично и фразеологично са
построени по един и същ начин.Звучат заучено.Същите противоречат на показанията
на свидетелите, на които съдът е дал вяра и от които безспорно е установено, че именно подсъдимия и
свидетеля М.М. са се намесили в разправията между М. и Д.. Същите с показанията
си се противопоставят на безспорно
установения факт, че именно въпросната вечер в дискотеката са били
пострадалите, както и свидетелите Д.А., Т.М., М.Г. и че действително е имало
някакъв инцидент.
Всички тези свидетели се опитват да подкрепят
защитната теза на подсъдимия.Те са негови приятели и колеги и житейски обяснимо
е поведението им, материализирано в техните показания.Ето защо съдът не им дава
вяра и не ги кредитира.
По делото е дала показания и съпругата на подсъдимия-М.И..Същата
е заявила, че въпросната вечер били в къщи, имали гости.Около 03,00ч. мъжът й,
заедно с приятелите му-С. и А. решили да отидат на дискотека.Тръгнали .Мъжът й
се прибрал към 05,00ч., събудил я и й
казал, че са изкарали добре.Казал, че всичко било нормално.
Съдът счита, че показанията на тази свидетелка не
допринасят за изясняване на обективната истина в процеса.Същите нямат нищо общо
с подлежащия на доказване главен факт в производството.Освен това същата е
съпруга на подсъдимия и като такава се явява пряко заинтересована от изхода на
делото.
По делото е дал показания и М.Г. същият е заявил, че
се сбутали с Делян, с когото учели в едно училище.Тогава усетил, че от лявата
му страна някой го бутнал, предположил, че е охраната и тръгнал да излиза, за
да не му направят нещо, тъй като чувал, че имало случаи охраната да бие хора в
дискотеката.Излязъл от дискотеката.Стигнал до ОБЩИНАТА, обърнал се и видял как Д.
пада на земята.След това отново продължил пътя си и след 5-10 минути се върнал
в дискотеката.Заявява, че като се върнал видял, че и подсъдимият е в
дискотеката, тъй като го познава визуално понеже живеят в един и същи квартал.
Съдът не дава вяра на този свидетел и не кредитира
показанията му, тъй като същите са противоречиви, нелогични и необясними.Освен
това същият е заинтересован, тъй като именно той с поведението си е бил основната причина за
възникналия скандал.Нелогично и необяснимо как след като се е изплашил и си е
тръгнал, след това отново се е върнал в дискотеката-според неговите
твърдения.Необяснимо е как не е забелязал кой го бута от лявата му страна, а е
предположил, че е охраната.Необяснимо е как е видял, че Д. пада отвън пред
дискотеката, но не видял брат му.
Свидетелят К.К. е управител на фирмата, която
стопанисва дискотеката.Неговите показания касаят основно организацията на
работа в същата.Заявява, че в дискотеката сбутвания стават редовно.Същественото
от неговите показания е това, че същият е заявил, че от охранителите, които са
били на смяна впоследствие е разбрал, че в дискотеката е имало сблъсък между
някакви момчета.Разбрал го е от същите тези охранители, които в показанията си
твърдят, че не е имало никакви инциденти.
Съдът дава вяра на този свидетел, тъй като неговите
показания са логични, обясними, касаят организацията на работа в дискотеката,
добросъвестно дадени са.Същият макар и да не допринася съществено за изясняване
на обективната истина, тъй като не е бил в дискотеката с показанията си
установява два съществени елемента.Първо, че от охранителите си е разбрал, че е
имало сблъсък между момчета и второ, че барманите нямат поглед върху случващото
се в дискотеката.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: заключение на СМЕ ПД № 55/2015 г., СМЕ
ПД№56/2015Г.изготвени от д-р А.И.,
протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбумите към тях,
справка за съдимост.
Видно от заключението на вещото лице по СМЕ ПД №
55/2015 г. е, че на Л.П. е причинено: контузия на главата с подкожен хематом,
изпадане в безсъзнателно състояние за няколко минути, с последваща ретроградна
амнезия, главоболие, гадене, хоризонтален нистагъм в ляво.Пострадалият е бил в
пълна мозъчна кома, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Видно от заключението на вещото лице по СМЕ ПД №
56/2015 г. е, че на Д.П. е причинена травматична руптура на лява тъпанчева
ципа, кръвоизлив под конюктивита на дясното око.Причинено е трайно намаление на
слуха на ляво ухо вследствие на травматичното разкъсване на тъпанчето.
В съдебно заседание д-р А.И., която е присъствала на
разпита на всички свидетели по делото заявява, че поддържа изготвените
заключения, заявява, че причинените увреждания отговорят да се причинени по
начина съобщен от част от свидетелите.
По отношение на пострадалия Л.П. същата заявява, че
същият е бил в пълна мозъчна кома, за което се съди по обективните находки
впоследствие при прегледа му.
По отношение
на Д.П. вещото лице е
категорично, че спукването на тъпанчето
се е случило по начина, по който се съобщава в свидетелските показания,
но не може да бъде конкретизиран кой от всичките удари е причина за това.
От приобщените към доказателствения материал протоколи
за разпознаване на лица и предмети е видно, че подсъдимият е лицето, което е
разпознато като извършител на деянието, както от пострадалите, така и от свидетеля
Д.А.
Подсъдимият се е възползвал от правото си и е дал
обяснения.Същият твърди в обясненията си, че към 03,00ч-03,30ч. заедно с
приятелите си-С. и А. отишли в дискотеката, като преди това те му били на
гости.Седнали на бара при бармана И., след което към тях се присъединили
свидетелите –М. М. и Д.М..Тръгнали си към 05,00ч.По време на пребиваването му в
дискотеката не е имал пререкания с никого,“нормална,спокойна вечер“.
Съдът счита, че в конкретния случай обясненията на
подсъдимия не могат да бъдат годно доказателствено средство, а са само средство
за защита, тъй като не се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал-свидетелските показания, на които съдът е дал вяра, протоколите за
разпознаване на лица и предмети, съдебно-медицинските експертизи. Същите“под
индиго“ пресъздават показанията на свидетелите, на които съдът не е дал вяра
Видно от горното е, че подсъдимия –А.А.
е извършил деянието-предмет на
настоящето производство.
Видно от справката за
съдимост на подсъдимия е, че същият не
осъждан.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –А.К.А. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден
за престъпление по чл.131, ал.,т.4, пр. 3-то чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК за причиняване на средна телесна повреда на Л.Л..
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият
А.А. ***, в дискотека „Мастър клуб", причинил телесна повреда на
повече от едно лице: средна телесна повреда на Л.Д.П. ***, изразяваща се в
пълна мозъчна кома, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и средна телесна повреда на Д.Д.П. ***, изразяваща се в трайно
отслабване на слуха на лявото ухо, в следствие на травматично разкъсване на
тъпанчето
От
субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият – А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.
Видно от възприетата по
горе фактическа обстановка, че подсъдимият А. съвсем съзнателно е пуснал
свидетеля М.Г., хванал е пострадалия Д.П., влачейки го е изкарал до ъгъл в
дискотеката, където му е нанесъл множество удари в областта на главата, след
което се е прехвърлил върху брат му-Л.П., като му е нанесъл силен удар с юмрук в лицето, вследствие на което
последният е паднал на земята и е изпаднал в пълна мозъчна кома.
Всички тези обективно установени факти от
действителността сочат единствено и само, че подсъдимият е целял настъпилия
вредоносен резултат, като е осъществил същия с преки свои съзнателни действия.
Налице е и
квалифициращия елемент на деянието.От изнесеното по-горе е безспорно
установено, че причинени две средни телесни повреди на две различни лица.
За извършеното престъпление
от А. се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две до десет години.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, относително
младата му възраст, семеен с малко дете, с постоянна работа.
Отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия съдът не отчете
Ето защо наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК при наличие на многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко , с оглед изпълнение на целите визирани в чл. 36 от НК. Съдът намира, че
на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като изпълнението на така наложеното наказание на
основание чл. 66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието, с оглед на фактите, че
същият е семеен с малко дете, има постоянна работа-държавен служител, липсват
данни за други противообществени прояви.
По отношение предявените граждански искове.Същите са с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Видно от изнесената по-горе фактическа обстановка
налице са деликти.Причинени са средни телесни повреди на двамата граждански
ищци.Налице е причинна връзка между противопровното поведение на подсъдимия,
което съставлява престъпление и настъпилите вредоносни резултати.
Гражданските искове така, както са предявени се явяват
завишени и следва да бъдат определени по справедливост съгл. нормата на чл. 52
от ЗЗД.
Подсъдимият А.А. следва да заплати на Л.Д.П. сумата от
7000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 04.07.2015 г., като до пълния размер от 20 000 (двадесет хиляди)
лева предявения граждански иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият А. А.,
следва да бъде осъден да заплати на Л.Д.П. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева, както и да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна
такса върху уважения размер на граждански иск предявен от Л.Д.П. в размер на
280.00 лева.
Подсъдимият А.К.А. следва да бъде осъден да заплати на
Д.Д.П. от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 04.07.2015 г., като до пълния размер от 20 000
(двадесет хиляди) лева предявения
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият А.К.А. следва да заплати на Д.Д.П. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева, както
и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински
районен съд държавна такса върху уважения размер на граждански иск предявен от Д.Д.П.
в размер на 200.00 (двеста) лева.
Подсъдимият А.К.А. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева,
представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд
сумата от 140.00 (сто и четиридесет) лева, представляваща разноски за вещо лице
по съдебното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: