Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Луканов гр. дело № 11775 по описа за 2018г. на Софийски градски съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е
иск с правно основание чл.208, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006г. и отм. с ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е
по искова молба на Х.Г.К., в качеството му на процесуален субституент
на „С.– България“ ЕООД, преименувано в хода на процеса в „О.Л.“ ЕООД (лист 170
от делото), против ответника „Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) А.“
АД, ЕИК ******, за плащане на застрахователно обезщетение в размер 26 000
лв., част от пълния размер на вземането от 51 500 лв. (левовата
равностойност на застрахователната сума) по имуществена застраховка „Каско“, сключена с полица № 0307К6004176198, във връзка със
застрахователно събитие – кражба на лек автомобил „Хюндай“, модел „ІХ35“, с рег.
№ ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2015 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищецът е лизингополучател
по договор за финансов лизинг № 151600314105, по силата на който лизингодателят „С.– България“ ЕООД се е задължил да
придобие МПС и да му го предостави за ползване при условията на финансов
лизинг. Твърди, че съгласно условията на договора процесното
МПС е било застраховано за всички застрахователни рискове в ответното дружество
– застраховател по полица „Каско“, в полза на „С.България“
ЕООД. Поддържа, че в срока на действие на застрахователния договор – на
14.09.2015 г. е било извършено противозаконно отнемане на вещта – предмет на
договора за лизинг. Последното е установено по образуваното наказателно
производство с постановление на РП Варна от 10.08.2018г. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие е била образувана щета № 13015030106155 при
ответника, но застрахователят отказал плащане на обезщетението, а лизингодателят отказал да прехвърли паричното си вземане с
договор за цесия, както и да му прехвърли собствеността върху лекия автомобил,
въпреки, че е изправна страна и е изплатил изцяло лизинговите вноски по
договора, поради което са настъпили условията на чл.16.2, вр.
с чл.2.2 от ОУ на „С.България“ АД. Поддържа, че ищецът е кредитор на лизингодателя (носител на материалното право на собственост
върху лизинговия автомобил), чието бездействие застрашава неговото вземане,
поради което счита че са налице предпоставките на чл.134, ал.1 от ЗЗД. Твърди
още, че с изплащането на дължимите вноски по договора за лизинг за ищеца е
настъпило основание да придобие собствеността върху лизинговата вещ, съответно да
встъпи в правата на лизингодателя и да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение, дължимо при настъпване на застрахователното
събитие. Сочи доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80
от ГПК.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А.Т.Г. от САК, поддържа исковата молба. Сочи
доказателства. В хода на устните състезания пледира за уважаване на иска. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл.
149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на спора.
В открито съдебно
заседание съищецът „О.Л.“ ЕООД (с предишно
наименование „С.– България“ ЕООД), редовно призован, представляван от юрк. М.О.Д. (с пълномощно по лист 268 от делото) поддържа,
че исковото производство следва да бъде прекратено, тъй като със съдебно
решение е признато за установено, че автомобилът, който се намира при органите
на реда е собственост на „О.Л.“ ЕООД и не е налице фактическият състав на
кражбата или противозаконното отнемане, поради което не се дължи
застрахователно обезщетение.
В открито
съдебно заседание съищецът „О.Л.“ ЕООД, чрез
представителя си по пълномощие поддържа, че не е налице фактическият състав на
кражбата или противозаконното отнемане на вещта, поради което не се дължи
застрахователно обезщетение. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена
защита в която развива доводи и иска прекратяване на производството поради
липса на правен интерес.
В срока по
чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „З.А.“ АД, представлявано от юрк. Н.Д.Д., с отговора на
исковата молба оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита, че
ищецът няма качеството кредитор спрямо лизингодателя
и собственик на вещта, с вземане по смисъла на чл.134 от ЗЗД. При условията на евентуалност
поддържа, че лизингодателят не е бездействал да
реализира вземането си за застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва иска,
като излага доводи за липсата на покрит застрахователен риск, а при
евентуалност, че се касае за изключен по застрахователната полица риск по
т.15.4. от Общите условия, при които е
сключен застрахователния договор за имуществена застраховка „Каско“. Излага, че с тази разпоредба изрично е договорено,
че застрахователят не покрива претенция по риска кражба при задържане или
конфискация на застрахованото МПС от компетентните органи. Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа
отговора на исковата молба и изложените в него факти и обстоятелства. Твърди,
че искът е недопустим поради липсата на материалноправните
предпоставки за завеждането му. Поддържа искането за прекратяване на
производството с мотив, че се предявяват чужди права по смисъла на чл. 134 от ЗЗД, няма бездействие от страна на длъжника – „О.Л.“ ЕООД и липсва активна
легитимация от страна на ищеца. Оспорва иска и като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски по делото и представя списък. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК не представя
писмена защита.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК
и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Със свое
определение на основание чл.134, ал.2 от ЗЗД, вр. с
чл. 26, ал.4 от ГПК съдът е конституирал, като страна по делото (съищец) „С.“ ЕООД с ЕИК *******, понастоящем „О.Л.“ ЕООД
(лист 57-58 от делото).
В хода на
делото е допуснато увеличение на исковата претенция, по молба на
представляващия ищеца от 03.12.2019 г. (лист 219 от делото), като съдът е приел,
че с предявения иск от Х.Г.К. срещу „З.А.“ АД, се иска ответникът да бъде осъден
да заплати в полза на „О.Л.“ ЕООД, с предишно наименование „С.– България“ ЕООД,
застрахователно обезщетение в размер на 49 949.98 лева, представляващо
дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно
събитие - кражба на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама TMAJU81VDFJ777629,
с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
14.09.2015 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
С
определението си по доклада на делото съдът е прел за установено и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ищецът Х.Г.К. е сключил договор за финансов
лизинг от 02.07.2015 г. с лизингодател дружество „С.–
България“ ЕООД, понастоящем „О.Л.“ ЕООД, по силата на който от лизингодателя е предоставен на лизингополучателя
К. лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама
TMAJU81VDFJ777629, който автомобил е бил отнет противозаконно на 14.09.2015 г.
За същия автомобил към момента на противозаконното отнемане от лизингополучателя е съществувало валидно застрахователно
правоотношение за имуществено застраховане, сключено със „З.А.“ АД, при което
дружество е била образувана щета № 13015030106155/2015г. По образуваната щета
не са налице данни за извършени плащания от застрахователя на собственика на
автомобила (лист 290 от делото).
По делото е
приет, като неоспорено от страните доказателство индивидуален договор за
финансов лизинг № 151600314105/02.07.2015г. (лист 6-17 от делото), сключен
между С.“ ЕООД като лизингодател и Х.Г.К. в
качеството му на лизингополучател. От същия се
установява, че договорът е с предмет лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“
с номер на шаси (рама) TMAJU81VDFJ777629 и двигател №
D4HAFZ097906, със
срок за доставка до 25.07.2015г., като сумата за плащане с ДДС е 26 331.53 евро
(прил. В от договора). Уговорено е, че лизинговата
вещ ще се ползва от лизингополучател за лично
ползване (т.1.4 от договора), а срока на лизинга е 24 месеца (т.3).
От договор за
продажба № 51854/15.07.2015г. се установява, че продавачът „И.К.“ ЕООД е
прехвърлил правото на собственост на купувача „С.“ ЕООД върху лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на шаси
TMAJU81VDFJ777629 и двигател № D4HAFZ097906 (лист 18-19 от делото).
Видно от приемо-предавателен протокол с кл.
№ 16003 от 21.07.2015г., лизинговата вещ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„ІХ35“ с номер на шаси TMAJU81VDFJ777629 и двигател №
D4HAFZ097906 е
предадена от „С.“ ЕООД на лизингополучателя Х.Г.К. с
един брой ключ и заедно със свидетелство за регистрация втора част (малък
талон), застраховка „Гражданска отговорност“ – оригинал и сервизна и гаранционна
книжка (лист 20 от делото).
Като
доказателство по делото е приета и комбинирана застрахователна полица
0307К6004176198 за застраховки КАСКО и злополуки от 16.07.2015г. на „З.А.“ АД,
с която лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама
TMAJU81VDFJ777629 е застрахован с покрити рискове по клауза „П“ – пълно Каско, а като собственик/лизингодател
е посочен „С.“ ЕООД (лист 22-23 от делото). Застрахователният договор е имал
действие от 17.07.2015 г. до 16.07.2016 г. Уговорената застрахователна сума е
била 26 332.00 евро. Договорът е бил сключен при действалите при ответника общи
условия (включително кражба или грабеж на цялото МПС), с които общи условия
застрахованият е удостоверил, че е запознат и ги приема. По делото не е спорно,
че дължимата застрахователна премия е била платена от ищеца, в съответствие с
уговорките по договора за лизинг.
Приложени са
и общите условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) на „З.А.“ АД (лист 49-53 от делото). Съгласно
общите условия към застрахователния договор (Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“), изключени рискове
са умишлените или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното
събитие и заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие (т. 14. 5 и т. 14.8). Не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от действия,
извършени със знанието и съдействието на застрахования или от трето ползващо се
лице; когато застрахованото МПС е било незатворено или незаключено и/или с
невключена или неизправна сигнално-охранителна система и когато ключовете на
МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол или когато някои
от ключовете за МПС са отнети или загубени преди настъпването на
застрахователното събитие и застрахователят не е бил уведомен за това писмено в
тридневен срок от установяване отнемането или изгубването (т. 16.14.1, т. 16.14.2,
т.16.14.3 и т.16.14.4 от Общите условия). При кражба е трябвало да бъде
представено и постановление за спиране на наказателното производство (т.
59.6.6), както и оригиналите на описани документи и всички ключове на
автомобила (т.59.6.8). Застрахователят е обезщетявал застрахования до размера
на вредата от настъпилото застрахователно събитие, но не повече от
застрахователната сума (т. 69 от Общите условия). Изплащането на
застрахователното обезщетение следва да се извърши до 15 дни след представяне
на всички изискани от застрахователя документи (т. 82). В случай на кражба на
цялото МПС, застрахователното обезщетение се е изплащало след прекратяване на
следствието или спиране на наказателното производство при условията на чл. 244
от НПК (т. 85 от Общите условия). Уговорено е, че при откраднато и намерено МПС
се изплаща обезщетение по риска „Кражба“ по т. 11.4 от Общите условия, а ако
след изплащането на застрахователно обезщетение по рисковете по т.11.1, т. 11.2
и т. 11.3 от Общите условия застрахованото МПС бъде намерено, застрахованият е
длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на
писмено посочено от него лице. В случай, че застрахованият желае да задържи
намереното МПС, той е длъжен да възстанови на застрахователя изплатеното
застрахователно обезщетение (т. 87-88 от Общите условия).
По
възприетата дефиниция в Общите условия, кражба е било отнемане на чужда движима
вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно
присвояване – чл. 194, ал. 1 от НК (т.ХVІІІ.11 от Общите условия).
Застрахователното обезщетение се е изплащало в лева или евро (чл. 89 от Общите
условия). Правата, произтичащи от застрахователния договор, са се погасявали с
изтичане на три години от датата на застрахователното събитие (т. 92 от Общите
условия).
От приемо-предвателен протокол от 14.09.2015 г., се
установява, че А.Д., в качеството си служител в „З.А.“ АД, е получила от Л.С.С.в качеството й на представител на собственика на
откраднатото МПС лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с рег. № ******, собственост
на „С.“ ЕООД, за което в „З.А.“ АД е заведена щета № 13015030106155, един брой
ключ с пломба № 76, както и документи на автомобила и удостоверение от ІІ РПУ –
Варна № 436000-7942/14.09.2015г. – оригинал (лист 24-25 от делото).
С молба вх. №
340/07.07.2017г. по описа на „С.“ ЕООД, Х.Г.К., в качестовото си на лизингополучател
по индивидуален договор за финансов лизинг № 151600314105/02.07.2015г., е
заявил намерение за придобиване на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с
номер на рама TMAJU81VDFJ777629, представляващ лизинговата вещ съгласно
договора за финансов лизинг № 151600314105/02.07.2015г. (лист 32 от делото).
От молба вх.
№ 12/17.01.2017г. е видно, че Х.Г.К. моли „С.“ ЕООД да бъде сключен договор за
цесия с дружеството във връзка с настъпилото застрахователно събитие - кражба
на лек автомобил „Хюндай“, модел „ІХ35“, с рег. № ******, собственост на „С.“
ЕООД (лист 33 от делото).
По делото е
прието като доказателство постановление № 13476 от 26.05.2017г. на РП – Варна (лист
46 от делото) по преписка вх. № 15476/2015г. за извършеното противозаконно
отнемане на лек автомобил „Хюндай“, модел „ІХ35“, с рег. № ****** от което се
установява, че е отказано връщане на процесния лек
автомобил по молба на „С.“ ЕООД.
Видно от
постановление за спиране на наказателно производство от 10.08.2018г., прокурор
от РП Варна, след като е установил, че наказателното производство е образувано
за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това че на 13/14.09.2015г., в гр. Варна,
е отнета чужда движима вещ - лек автомобил „Хюндай“, модел „ІХ35“, с рег. № ******,
с VІN № TMAJU81VDFJ777629 и двигател № D4HAFZ097906, собственост на „С.“ ЕООД,
от владението на Л.С.С., без тяхно знание с намерение
противозаконно да го присвои, а авторът на деянието не е разкрит, на основание
чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е постановил спиране на наказателното производство по ДП №
1385/2015г. по описа на ІІ РУ – ОД – МВР Варна, водено за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК (лист 34 от делото).
Към
доказателствата по делото са приобщени и материали от досъдебно производство № 1385/2015г.
по описа на ІІ РУ – ОД – МВР Варна (лист 257-266 от делото).
Видно от приложените
в цялост гр. дело № 4731/2017 г. по описа на СРС, 90 състав, както и въззивно гр. д. № 12822/2018 г. по описа на СГС, III Б въззивен състав, съдебното производство е приключило с
решение № 740/01.02.2019г. по въззивно гр. д. № 12822/2018
г. по описа на СГС, III Б въззивен състав, с което е
отменено решение от 28.05.2018 г. по гр. дело № 47031/17г. на СРС, ГО, 90 с-в,
вместо което е осъдено „С.- България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя М.Р. Комитски
да заплати на Х.Г.К., ЕГН **********,*** сумата от 7 908.69 лв., представляваща
направени от него вноски в качеството му на кредитополучател по индивидуален договор
за финансов лизинг № 151600314105/02.07.2015г. в периода от 01.01.2017г. до 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
като платена без основание. Съдебното решение е влязло в сила на 01.02.2019г.
По делото е
представено решение № 232272 от 03.10.2019г. по гр. д. № 48140/2017 г. на СРС,
І ГО, 43 състав (лист 230-231 от делото), с което е признато за установено по
предявения от „С.“ ЕООД, понастоящем „О.Л.“ ЕООД, против И.Д. Обрешков иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът е собственик на лек автомобил
марка Хюндай, модел „ix35FL“, шаси: TMAJU81VDFJ777629,
двигател: D4HAFZ097906. В открито съдебно заседание от 03.12.2019г. съдът е
приел с определение, че страните по делото не спорят, че решението по гр. д. №
48140/2017 г. на СРС е влязло в сила (лист 290 от делото).
От приетото
по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза на вещото лице И.Д.В., което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено е видно, че е установена извършена механична интервенция
за промяна на идентификационния номер на рама и двигател на лек автомобил
„Хюндай“, модел „ІХ35“, с рег. № ******, намиращ се в ГПУ Силистра, като лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама TMAJU81VDFJ704771 е
идентичен с лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама
TMAJU81VDFJ777629 (лист 208-211 по делото). В открито съдебно заседание вещото
лице конкретизира заключението си, че преправянето на номера на автомобила на
рамата касае смяната само на един детайл. Според вещото лице на процесния автомобил е набит оригинален номер на друг
автомобил. Според заключението на експерта номерът на предното стъкло е оригинално
набит от завода производител и е идентичен с този, който е на автомобила,
предаден по договора за лизинг на ищеца К.. Този номер не е химически третиран,
а стикерът на предна лява колонка на автомобила е деструктиран,
което се получава когато се поставят неоригинални стикери – при тяхното третиране
с органичен разтворител, при което фоновото покритие на мястото се отнема.
Вещото лице сочи пред съда, че на предното панорамно стъкло стикерът не е
третиран, тъй като при сравняване с каталожни данни формата, размера,
дълбочината, разположението по хоризонтала, по вертикала цифрите са подредени,
както са от завода производител. Излага, че е направил съпоставка между формата
и строежа на цифрите на стикера, който е на предното стъкло с такива, които се
поставят от завода производител, и те са идентични. Вещото лице сочи, че е
изследвал с лупа и не е извършил химическо третиране. Излага, че може да бъде
подменено цялото табло като се изреже, но в случая такова изрязване не е
установено. Няма нарушение по целостта на предното панорамно стъкло, няма
разглобяване, макар това по принцип да е възможно. Според заключението, вторият
стикер, поставен на лявата колонка до шофьорското място е неистински, което е
установено при третирането с химическия разтворител. Вещото лице е установило подмяната
на гредата, която е била механично отделена и след това механично закрепена със
заварки, които не са от завода производител. Изводът, че изследваният автомобил
е процесния автомобил, вещото лице прави по номера на
рамата на предното стъкло.
По делото е
прието и заключението на вещото лице Х.И.И. (лист 160-162
по делото), кредитирано от съда като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено
от страните. От това заключение се установява, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 14.09.2015г., действителната стойност на процесното МПС - лек автомобил „Хюндай“, модел „ІХ35“, с
рег. № ****** е в размер на 49 949.98 лева.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени от съда като относими
и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Установи се,
че ищецът „О.Л.“ ЕООД, с предишно наименование „С.“ ЕООД, и ответникът -
застраховател са били обвързани със застрахователен договор за имуществено
застраховане по чл. 200 от КЗ (отм.), при приложими общи условия. Според законовата
норма предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. В случая предмет на застрахователния
договор е собствения на „О.Л.“ ЕООД лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“,
с рег. № ******. Със заплащане на застрахователната премия, и съответно на основание
чл. 187 от КЗ (отм.) и уговорките между страните по договора, застрахователният
договор е влязъл в сила и е породил действието си.
Един от застрахованите рискове
по договора е и кражба на автомобила. Установи се, че този застрахователен риск
е настъпил при действие на договора – на 13/14.09.2015г., в гр. Варна.
Настъпване на застрахователното събитие е било потвърдено в образувано
досъдебно производство, по което, по реда на НПК, наказателното производство е било спряно до намиране на извършителя. С настъпването на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е дължал заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителния размер на
откраднатото имущество, но не повече от застрахователната сума, съответно на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) и уговорките по
застрахователния договор – чл. 69 от Общите условия (чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.), вр. чл. 193, ал. 1 от КЗ (отм.)).
Съдът приема, че това
застрахователно обезщетение се дължи с оглед на валидния застрахователен
договор, подписан и от двете страни екземпляр, обективиран
в застрахователната полица 0307К6004176198 за застраховки КАСКО и злополуки от
16.07.2015г., както и уговорените в Общите условия клаузи. Т.е. застрахователят
е дължал плащане на застрахователното обезщетение на собственика, след като е
било установено спирането на наказателното производство на основание чл. 244,
ал. 1, т. 2 от НПК, с постановлението от 10.08.2018г. на прокурор от РП Варна,
респ. след този момент не се установи застрахователят да е имал основание да
постанови отказ по образуваната пред него щета № 13015030106155. Настоящото
производство е образувано по искова молба на лизингополучателя,
която е заведена в съда на 05.09.2018г., т.е. след като са били изпълнени уговорките
по застрахователния договор, вкл. и на т. 85 от Общите условия.
С нормата на чл. 343 от ТЗ е
прието, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия
лизинг е за лизингополучателя. Т.е. рискът от
кражбата или погиването на автомобила се носи от Х.Г.К., в качеството му на лизингополучател. В този случай той ще дължи пълния размер
на възнаграждението по договора за лизинг, но и ще може да получи дължимото се
за автомобила обезщетение. С оглед на изложеното ищецът К. е кредитор на „О.Л.“
ЕООД, с предишно наименование „С.“ ЕООД, за полученото от ответника „З.А.“ АД застрахователно
обезщетение над размера на неплатените (ако се установят такива) по договора лизингови вноски. Това негово вземане е
пряко свързано с вземането на съищеца - собственик
към застрахователя за застрахователното обезщетение. В този смисъл и двете вземания възникват от един и
същи момент. Но вземането на ищеца Х.Г.К. към „О.Л.“ ЕООД, с предишно
наименование „С.“ ЕООД, е поставено под условие - да бъде заплатено
застрахователно обезщетение от страна на ответника „З.А.“ АД, както и от
размера на същото. Това е така, тъй като към този момент ще се определи размера
на вземането на ищеца Х.Г.К., който зависи от размера на заплатеното от
застрахователя обезщетение. Следователно юридическия състав на вземането на ищеца
К. към собственика „О.Л.“ ЕООД се
реализира при настъпването на застрахователното събитие, което по делото е
установено за настъпило на 14.09.2015г. Това вземане е поставено под
отлагателно условие, а именно заплащането на застрахователното обезщетение от
страна на ответника „З.А.“ АД, тъй като към този момент ще се определи точния
размер на задължението.
Искът по чл.
134 от ЗЗД има обезпечителен характер, поради което може да бъде предявен и от
кредитор с условно вземане, като не е необходимо
това вземане да е изискуемо и длъжникът да е поставен в забава. В този
смисъл съдът приема, че лизингополучателят Х.Г.К. е
кредитор на лизингодателя „О.Л.“ ЕООД, с предишно
наименование „С.“ ЕООД и има правен интерес да предяви иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) от името на съищеца-собственик
срещу ответника-застраховател по имуществена застраховка „Каско“.
С предявяването на иска ще се преодолее и бездействието на лизингодателя
„С.“ ЕООД да се сбъдне условието за възникването на вземането на лизингополучателя К. и за определяне на размера на същото,
а именно заплащането на застрахователното обезщетение от страна на „З.А.“ АД. С
оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим, а що се отнася
до това дали бездействието на „С.“ ЕООД да предяви иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.) срещу „З.А.“ АД заплашва удовлетворяването на кредитора К., то това се
предполага и при оспорване ще трябва да се докаже от оспорващите го страни,
които в случая не са ангажирали доказателства в тази насока. При това съдът съобрази,
че липсата на платено застрахователно обезщетение от страна на „З.А.“ АД е
абсолютна пречка Х.Г.К. да реализира вземането си по индивидуален договор за
финансов лизинг № 151600314105/02.07.2015г., по който се установи, че е заявил
намерение за придобиване на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с
номер на рама TMAJU81VDFJ777629, представляващ лизинговата вещ съгласно
договора. Предвид изложеното следва, че предявеният иск е допустим, а
наведените от представителите на ответника и съищеца „О.Л.“
ЕООД твърдения за недопустимост са неоснователни. Този извод на съда не се променя
от установеното, че към момента на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция, лекият автомобил, представляващ лизинговата вещ съгласно договора е
бил намерен и съищецът „С.“ ЕООД, с настоящо
наименование „О.Л.“ ЕООД, е защитил по съдебен ред правото си на собственост,
което му е било оспорено от трето за спора лице (И.Д. Обрешков). До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е
извършено плащане на обезщетение от страна на ответника по заведената щета за
настъпилия риск „Кражба“, вкл. и при хипотезата на откраднато и намерено МПС по
т. 11.4 от Общите условия на договора. След като по делото е установено
настъпването на застрахователното събитие към момента на действието на застрахователната
полица 0307К6004176198 и не е било заплатено от застрахователя на съищеца-собственик дължимото застрахователно обезщетение
(вкл. и след предявяването на иска – арг. от 235, ал.
3 от ГПК), то следва, че искът е допустим и съдът дължи разглеждането му.
Възраженията
на ответника по съществото на спора, че не дължи плащане на застрахователното
обезщетение, тъй като липсва покрит застрахователен риск, а при евентуалност,
че се касае за изключен по застрахователната полица риск по т.15.4. от Общите
условия, с която е предвидено, че застрахователят не покрива претенция по риска
кражба при задържане или конфискация на застрахованото МПС от компетентните
органи, са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.),
приложима към направените възражения по общите условия, застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закона или в застрахователния договор. Трайната съдебна практика приема, че за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението
и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване
на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на
последиците от него. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в решение № 15 от 12.06.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение
№ 102 от 02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 49
от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 185 от
05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 32 от
11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 124 от
04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 207 от
13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 167 от
07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и мн. др. Причинната
връзка не се презумира, а следва да се докаже в
процеса от застрахователя, в чиято тежест изобщо са обстоятелствата,
обосноваващи отказа да се изплати застрахователно обезщетение.
В случая по договора покрит застрахователен
риск е кражбата, каквато е безспорно установена за процесното
МПС и своевременно е заявена пред застрахователя. Застрахователят не е въвел
възражения за наличие на причинна връзка между неизпълнение на задължение от лизингополучателя и настъпилото застрахователно събитие. Настоящият
съдебен състав споделя доводите на представителя на ищеца К., че в общите
условия не се съдържат клаузи относно статуса на отнетото при кражба МПС. В
този смисъл съдът намира, че възражението за изключен по застрахователната
полица риск по т.15.4. от Общите условия е неоснователен, тъй като не се
установява връзката между „пълна загуба и частична щета“ съгласно т. 15 от
Общите условия и кражбата на застрахованото имущество, което по дефиницията на
същите общи условия не включва нито пълна загуба, нито частична щета по
отношение на откраднатото МПС. Липсата на
ясна и недвусмислена формулировка на общите условия по договор за застраховка
съставлява нарушение на императивен законов текст (чл. 186, ал. 5,
т. 1 от КЗ (отм.)), което застрашава интересите на потребителите на
застрахователни услуги (в този смисъл е решение № 1771 от 06.02.2013 г. по адм. д. № 14501/2012 г. на ВАС, VII отд.).
Следва, че клаузата по т.15.4. от Общите условия не може да изключи
задължението на застрахователя да плати по договора обезщетението по покрития застрахователен
риск кражба. Действително страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази
насока те са ограничени от нормата на чл. 211 от КЗ (отм.).
Освобождаването на застрахователя от отговорност е допуснато като изключение и то в случаите на умишлено причиняване на
застрахователното събитие, при условието, визирано в чл. 211 от КЗ - ако
умисълът е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от
застраховката лице (в този смисъл е приетото в решение № 4 от 21.03.2012 г. по
т. д. № 81/2011 г. на ВКС, II т. о., ТК). След като не се твърди, нито се установи да е допуснато
нарушение на задължението на застрахования да представи пълна и достоверна
информация за обстоятелствата и причините, при които е настъпило
застрахователното събитие, то следва, че застрахователното обезщетение се дължи
независимо, че е установено местонахождението на откраднатото МПС.
По делото фактическата
обстановка се установи така, както се
твърди от ищеца К. и по която от другия служебно конституиран по чл. 134, ал. 2
от ЗЗД ищец не е възразено. В образуваното досъдебно
производство деянието е квалифицирано от компетентните органи като такова по
чл. 194 от НК (кражба) – видно от постановлението от 26.05.2017г. и от това от
10.08.2018г. на РП - Варна, а нито по преписката по заведената при ответника щета,
нито в хода на делото са направени възражения в този смисъл, съответно
възражения по приложението на клаузите от
общите условия по т. 59.6.6 и т. 85.
И задължението за пълна и
достоверна информация по общите условия е с оглед установяване на
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и за
предотвратяване на неговите последици (евентуалното намиране на автомобила), но и тук по делото липсва установена връзка между
поведение на застрахования (респ. на лизингополучателя) и евентуална възможност за предотвратяване на
последиците. Следва, че няма основание за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение и на това основание.
Не се установи застрахователното събитие да е настъпило
на дата различна от 13/14.09.2015г.,
а при възприетото от фактическа страна относно стойността на откраднатия
автомобил към 14.09.2015г., дължимото от ответника застрахователно обезщетение
е в размер на 49 948.98 лева, която сума не
надвишава застрахователна
сума от 26 332.00 евро, а е съответна и на уговорената валута на
обезщетението по общите условия към застрахователния договор (в лева или евро -
съгласно т.89 от общите условия), поради което няма основание за намаляване на
обезщетението.
Правото да бъде получено
застрахователното обезщетение не е било реализирано от застрахованото дружество
„С.“ ЕООД, с настоящо
наименование „О.Л.“ ЕООД, вкл. и след образуване на настоящото производство, както
и след установяване местонахождението на вещта. След изплащане на всички свои задължения по договора за лизинг, ищецът К. е кредитор на същото дружество, а правото на собственост върху автомобила не му е било
прехвърлено, нито след 14.09.2015г. автомобилът
е бил ползван (поради протовозаконното
му отнемане). Следва, че искането по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да плати застрахователното обезщетение на „О.Л.“ ЕООД, длъжник на Х.Г.К., е основателно. Кредиторът може да упражни
имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворяването на кредитора. В случая не се касае за права, упражняването на
които зависи от чисто личната преценка на длъжника („О.Л.“ ЕООД), както и е без значение, че ответникът – застраховател не е страна по
договора за финансов лизинг.
Предявеният по делото по реда на
чл. 134, ал. 1 от ЗЗД иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетението в полза на ищеца „О.Л.“ ЕООД следва да бъде уважен в предявения
от ищеца К. размер от 49 948.98 лева. За настоящото исково
производство е без правно значение дали застрахованото дружество („О.Л.“ ЕООД) ще задържи намереното МПС и ще възстанови на
застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение (съгласно уговореното в т.
87-88 от Общите условия).
Съгласно т. 82 от приложимите
към застрахователния договор общи условия, изплащането на застрахователното
обезщетение се извършва от ответника до 15 дни след представяне на всички
изискани от застрахователя документи (т. 82). Страните по договора не са се
отклонили от разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) относно срока за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от съдържанието на писмото
на застрахователя от 22.04.2016 г. (лист 256 от делото), съдържащо отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, единственото обстоятелство за отказ е
предстоящото произнасяне на компетентните държавни органи по случая. Постановлението
на РП Варна за спиране на наказателно производство е от 10.08.2018г., като към
тази дата са настъпили условията по т. 85 от Общите условия, а ответникът, като
застраховател, не е изисквал допълнително представянето на други документи по
щетата, съответно няма доказателства от застрахования да не са били представяни
такива документи в период от повече от 15 дни. По делото няма данни на коя
дата е съобщено на застрахователя постановлението от 10.08.2018г. на РП - Варна,
поради което съдът приема, че то е съобщено на ответника с получаването на препис
от исковата молба и приложенията. Последното е извършено на 25.10.2018г. –
видно от разписката към съобщението – лист 42 от делото. Следва, че от 25.10.2018г.
следва да се брои срокът от 15 дни, който според чл. 72, ал. 1 от ЗЗД изтича на 09.11.2018г.
(петък, работен ден). В този смисъл съдът приема, че ответникът е изпаднал в
забава за плащане на застрахователно обезщетение, съответно на уговорките между
страните по договора, считано от 10.11.2018г. Т.е. най-късно от 10.11.2018г.
ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр.
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения). По изложените
съображения е основателна и претенцията за
лихва за забава от 10.11.2018г. до окончателното плащане на сумата за застрахователно обезщетение от 49 948.98 лева.
По разноските съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски,
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира присъждане на
разноски като е представил списък в който същите са в общ размер от 1 940 лв., от която сума за държавна такса по иска 1 040 лева и депозит за вещи лица - 900 лева. Ищецът
К. не претендира разноски за адвокатско възнаграждение, а и не е представил
доказателства да е направил такива. В този смисъл и на основание 78, ал. 1 от
ГПК съдът осъжда „З.А.“ АД да заплати на Х.Г.К. сумата от 1 940 лв. – разноски
по делото.
Ответникът също претендира
разноски, но с оглед изхода на спора, такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
По предявен иск по реда на чл. 134, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адресат адв. А.Т.Г. от САК, с адрес: *** срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от изпълнителните директори М.И. и В. К.—М.,
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „О.Л.“ ЕООД (с предишно наименование „С.– България“ ЕООД) ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) сумата от 49 949.98 (четиридесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева деветдесет и осем стотинки) лева, част от пълния размер на вземането от 51 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за покрит застрахователен риск по договор за застраховка „Каско“ по комбинирана застрахователна полица № 0307К6004176198 от 16.07.2015 г., с действие от 17.07.2015 г. до 16.07.2016 г., при настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС“ на 14.09.2015 г. на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ІХ35“ с номер на рама TMAJU81VDFJ777629, ведно със законната лихва за забава от 10.11.2018г. до окончателното плащане на сумата от 49 949.98 лева (четиридесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева деветдесет и осем стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 940 (хиляда деветстотин и четиридесет) лева - съдебни разноски по гражданско дело № 11775/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: